№ 81
гр. Стара Загора, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Д. Стоянова
при участието на секретаря К.Д.Ц.
в присъствието на прокурора Е. В.
като разгледа докладваното от Красимира Д. Стоянова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235500600158 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 76 от 16.11.2022 г., постановена по НОХД № 373/2022
г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимия Й. А. А. е признат за
виновен в това, че на 30.05.2021 г. в с. Турия, общ. Павел баня, е отнел чужда
движима вещ превозно средство „АТВ“ марка „Scoot“ на стойност 450,00 лв.
от владението на М.Х.Д. от гр. София, без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като предмет на кражбата е моторно превозно
средство и в немаловажен случай, е извършена повторно, поради което и на
основание чл.195, ал.1, т.7 и т.12, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 54
от НК е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от една година при
първоначален „общ“ режим.
Със същата присъда е постановено подсъдимият А. да изтърпи
отделно от наложеното му с настоящата присъда наказание и наказанието,
наложено му по НОХД № 709/2020 г. по описа на РС - Казанлък „Лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца, при първоначален „Общ“ режим, което е
1
влязло в сила на 09.07.2020 г..
Подсъдимия Й. А. А. е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 97,50 лв. по сметка на ОД МВР – Стара Загора, и сумата
от 50,00 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
–Казанлък.
В срока по чл. 319 от НПК е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия Й. А. А. чрез защитника му адв. Х. М..
В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на присъдата.
Прави се искане за отменяне на обжалваната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и
оправдан по обвинението.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от подсъдимия
Й. А. А. и от защитника му адв. Х. М..
Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Стара
Загора е, че обжалваната присъда е правилна, поради което следва да бъде
потвърдена.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от
НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите
основания във въззивната жалба, прие следното:
Подсъдимият Й. А. А., с ЕГН ********** е роден на 26.05.2000 г. в
гр. Казанлък, български гражданин, със средно образование, неженен,
безработен, осъждан.
На 30.05.2021 г. сутринта свидетелят М.Х.Д. от гр. София се обадил
на тъста си – свидетеля П.П., живущ в с. Турия, общ. Павел баня и го помолил
да приготви за товарене в микробус неговото „АТВ“ марка „Scoot“. Казал му,
че пътува от гр. София за с. Турия и ще си прибере АТВ-то. „АТВ“-то тогава
било в двора на дома на свидетеля П.П. в с. Турия, общ. Павел баня. Около
08,00 ч. сутринта свидетелят П.П. изкарал на улицата пред двора си „АТВ“ –
то, оставил го да контейнера за боклук и го покрил с мушама. Около 10,00 ч.
свидетелят М.Д. се обадил на свидетеля П., че наближават с. Турия и
свидетелят П. се прибрал в къщата си, за да вземе контактния ключ на
„АТВ“-то. В този момент на улицата пред дома на свидетеля П.П. минал
2
подсъдимият Й. А. и видял „АТВ“-то. Той решил да го отнеме и като го
тикал, го придвижил до двора на дома на баба си в същото село, където го и
прибрал. След около 15 минути свидетелят П.П. излязъл на улицата и
установил липсата на „АТВ“-то, за което веднага подал сигнал на ЕЕН 112,
като съобщил за кражбата му.
Междувременно, подсъдимият Й. А. решил да продаде отнетото АТВ
на свидетеля И.Р. от гр. Павел баня, който се занимавал с ремонт на коли и
мотори, и можел да го използва като го приведе в движение и без контактен
ключ. Към момента на отнемането на АТВ-то ключът за привеждането му в
движение се намирал у свидетеля П.. Подсъдимият казал на свидетеля И.Р., че
е намерил АТВ-то на боклука и Райков се съгласил да го купи за сумата от 30
лева. Подсъдимият А. организирал транспортирането на АТВ-то до дома на
свидетеля И.Р., което според собствените му обяснения пред въззивния съд е
станало с микробус. След като свидетелят И.Р. извършил необходимият за
движението на АТВ-то ремонт, както той, така и свидетеля С.С. са го
управлявА.. Свидетелят С.С. публикувал в социалните мрежи клипчета как
управлява „АТВ“-то. Един от тези клипове бил видян през месец юни 2021 г.
от свидетеля П.Л., който бил приятел на свидетеля М.Д. и знаел от последния,
че „АТВ“-то е откраднато. Свидетелят Л. добре познавал АТВ-то, тъй като
преди го бил ремонтирал и на клипа го разпознал по специфичното запалване
и по специфичните лепенки, изобразяващи огньове, които били залепени на
калниците отпред. Свидетелят П.Л. се явил в Полицейския участък в град
Павел баня и съобщил за публикацията. На 12.10.2021 г. свидетелят И.Р.
доброволно предал на органите на полицията закупеното от него „АТВ“ и
същото било оставено на отговорно пазене на свидетеля П.Л..
От заключението на назначената по делото оценителна експертиза се
установява, че отнетото „АТВ“, марка „Scoot“ е оборудвано с двигател с
вътрешно горене с работен обем 48,95 куб. см., с мощност 1,2 кW /1,63 к. с./
и представлява моторно превозно средство. Неговата стойност към момента
на отнемането на 30.05.2021г. е възлизала на 450 лева, а стойността му в
състоянието, в което е върнато на 12.10.2021г. е възлизала на 270 лева.
Въззивният съд намира, че от първоинстанционния съд не са
допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на
доказателствата, като същите са обсъдени и са анА.зирани поотделно и в
3
тяхната съвкупност, без да е допусната превратност.
Въззивният съд от извършената самостоятелна проверка на
доказателствената съвкупност събрана в хода на първоинстанционното
съдебно следствие и тази от проведеното въззивно съдебно следствие,
намира за установена по несъмнен начин гореизложената фактическа
обстановка. От обясненията на подсъдимия А. дадени пред въззивния съд, и
от показанията на свидетеля М.М. – негов чичо, разпитан повторно, не се
опровергава автор на деянието по обвинението да е подсъдимия Й. А., а
напротив. Установява се, че на инкриминираната дата А. с тикане е взел АТВ-
то, намиращо се пред дома на свидетеля П. и го е откарал до дома на своите
родственици – баба и чичо, като дори го е вкарал в двора на къщата им.
Обясненията на обвиняемия А. и на свидетеля М., че АТВ-то било
изхвърлено на боклука изцяло се опровергават от показанията на свидетелите
П. и Д., а и от показанията на свидетеля Л., видно от които АТВ-то е било в
движение, като свидетеля М.Д. е идвал за да си го прибере в гр.София, където
да го карат дъщерите му. Установено по делото е, че техническото състояние
на АТВ-то към датата на деянието е било като на вещ втора употреба –
закупено през 2009г./2010г. от свидетеля Д., но в движение, с оглед на което е
оценено на средна пазарна стойност едва от 450 лв. / след отчитане от ВЛ на
технически неизправности и овехтяването на АТВ-то/.
Обясненията на подсъдимият А. и показанията на свидетеля М., че
процесното АТВ не било МПС, не следва да се вземат под внимание, тъй като
това е правен въпрос и извод в тази посока се дължи единствено от съда, въз
основа на установените по делото факти. Това, че подсъдимият А. не е привел
в движение АТВ-то в момента на отнемането е безспорно установено, но това
се дължи на липсата на контактния ключ за АТВ, поради което се е наложило
А. за да прекъсне властта на владелеца върху него и да установи своя
фактическа власт да тика АТВ-то до дома на баба си и чичо си.
При така установеното по делото и от допълнително събраните
доказателства, въззивният съд намира, че първостепенния съд, при правилно
приложение на материалния закон е приел, че подсъдимият Й. А. А. на
30.05.2021 г. в с. Турия, общ. Павел баня, е отнел чужда движима вещ
превозно средство „АТВ", марка „Scoot" на стойност 450,00 /четиристотин и
петдесет/ лв. от владението на М.Х.Д. от гр. София, без негово съгласие с
4
намерение противозаконно да го присвои, като предмет на кражбата е
моторно превозно средство и в немаловажен случай, и кражбата е извършена
повторно, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл.195, ал.1, т.7 и т.12, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
В Параграф 6, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена
легална дефиниция на "Моторно превозно средство", съгласно която МПС е
пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение
на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни
средства, и процесното АТВ изцяло попада в тази категория. АТВ–тата
представляват 4-колесни превозни средства от категория L, категоризирани в
чл.4 и приложение 1 от Регламент (ЕС) №168/2013 на Европейския
Парламент на Съвета от 15.01.2013г. .
Това, че в случаят процесното АТВ не е било регистрирано от
собственика му по надлежния ред съставлява административно нарушение, но
не му отнема качеството на МПС.
С оглед на изложеното подсъдимият А. с кражбата на АТВ – то е
осъществил квА.фициращото обстоятелство по 195, ал.1, т.12 от НК.
Кражбата е извършена от подсъдимият и в условията на повторност
по чл.28,ал.1 от НК. Видно от справката за съдимост на А. със споразумение
по НОХД № 709/2020г. по описа на КРС, влязло в сила на 09.07.2020г.
подсъдимият е осъден за същото по вид престъпление на шест месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 от НК е отложено
за срок от три години, считано от влизане в сила на определението за
одобряване на споразумението – на 09.07.2020г.. Настоящото деяние
подсъдимият е извършил в този изпитателния срок и същото се явява
повторно по см. на чл.28,ал.1 от НК, и е извършено в немаловажен случай, с
оглед на реА.зирането на другото квА.фициращо обстоятелство.
Законосъобразно районният съд е приел, че деянието е извършено от
подсъдимия А. при пряк умисъл.
За извършеното от подсъдимия А. престъпление в чл.195, ал.1 от НК
е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от една до десет години.
В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният съд за
смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия е отчел
5
затрудненото му материално положение, ниската стойност на съставомерните
имуществени вреди, както и обстоятелството, че отнетата вещ е върната на
собственика /макар и не лично от подсъдимия и не в състоянието, в което е
била отнета/. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчел лошите
характеристични данни за подсъдимия. Въззивният съд не споделя третото
отчетено от първия съд обстоятелство като смекчаващо вината на подсъдимия
А., доколкото връщането на вещта не се дължи на негови действия и няма как
това да се вземе предвид в негова полза. Въпреки тази корекция и въззивният
съд счита, че наказателната отговорност на подсъдимият следва да се
ангажира при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и така
индивидуА.зираното наказание „Лишаване от свобода“ в минималния
предвиден от закона размер от една година е съответен на тежестта на
деянието и опасността на дееца, а така също е достътъчно за постигане на
целите на наказанието по чл.36 от НК. Така индивидуА.зираното наказание се
явява справедливо.
Правилно районният съд е приел, че наказанието следва да се
изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал.1,
т3 от ЗИНЗС, тъй като приложението на чл.66, ал.1 от НК спрямо подсъдимия
А. е недопустимо предвид факта на осъждането му по друго дело на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер.
Законосъобразно с обжалваната присъда е постановено подсъдимият
А. да изтърпи отделно от наложеното му с настоящата присъда наказание и
наказанието, наложено му по НОХД № 709/2020 г. по описа на РС - Казанлък
„Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, при първоначален „Общ“
режим.
В тежест на подсъдимите правилно на основание чл.189, ал.1 и ал.3
от НПК с присъдата са възложени направените по делото разноски.
Предвид гореизложените съображения, съдът намери въззивната
жалба за неоснователна и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха
основания за отмяната или изменението му, на основание чл.334, т.6 и чл.338
от НПК прие, че присъдата следва да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 76 от 16.11.2022 г., постановена по
НОХД № 373/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7