№ 2513
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110204845 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на Я. В. Ф., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 22-4332-028718 от 12.01.2023 г.,
издадено от СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на сумата от 3 000 /три хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение,
което се твърди да е извършено на 25.12.2022 г., около 08.58 часа в гр. София,
на ул. „Поручик Неделчо Бончев“, изразяващо се в това, че жалбоподателят, в
качеството му на водач на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „316“, с рег. №
СВ4310РМ, по ул. „Поручик Неделчо Бончев“, с посока на движение от бул.
„Христофор Колумб“, към ул. „Подпоручик Йордан Тодоров“, управлявал лек
автомобил, марка „БМВ“ с рег. № СВ4310“, регистриран на негово име и на
10 метра след кръстовището с бул. „Христофор Колумб“ използва пътя за
други цели (дрифт), освен за тяхното предназначение, с което извършил
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Според жалбоподателя атакуваното НП е незаконосъобразно и следва
да се отмени, тъй като не отразява действителната фактическа обстановка по
случая.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
процесуален представител адв. Б., който поддържа жалбата и направените
искания. Претендира се присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. В
писмена защита с вх. № 122226 от 12.04.2024 г. процесуалния представител
1
на жалбоподателя излага съображения за наличие на съществено процесуално
нарушение, допуснато при изготвяне на АУАН и на НП, изразяващо се в
липса на фактическо описание на нарушението съобразно изискванията на чл.
42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Отделно от това се
претендира и недоказаност на нарушението, с оглед на което и предвид
изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна е редовно призована, но не се представлява.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.12.2022 г. в 08.58 часа в гр. София, по ул. „Поручик Неделчо
Бончев“, с посока на движение от бул. „Христофор Колумб“ към ул.
„Подпоручик Йордан Тодоров“, Я. В. Ф. управлявал собствения си лек
автомобил, марка „БМВ“, модел „316“, с рег. № СВ4310РМ, като на 10 метра
след кръстовището с бул. „Христофор Колумб“, непосредствено след
излизане от кръговото кръстовище, форсирал двигателя на автомобила и
умишлено, контролирано подал газ и го занесъл в двете посоки – в ляво и в
дясно. Тези действия на водача били възприети от полицейските служители
Борислав Зарев и И. Ников, които били назначени наряд и патрулирали в
района като автопатрул, поради което те включили светлинен и звуков
сигнал, за да спрат водача, след което свидетелят Зарев съставил АУАН серия
GA № 872252, въз основа на който е издадено атакуваното понастоящем НП
№ 22-4332-028718 на СДВР.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на събраните доказателства по делото.
По делото са събрани следните писмени доказателства: АУАН; НП;
докладна записка; справка-картон на водача; заповед № 8121К-13312 от
28.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., които съдът приема за
достоверни. Писмените доказателства не разкриват вътрешни протИ.речия,
поради което обстойният им анализ не е необходим.
В производството по делото са събрани следните гласни
доказателствени средства – показания на свидетелите Борислав Зарев,
Айдън Мустафов и И. Б. и обяснения на жалбоподателя Я. Ф..
Показанията на свидетелите съдът приема за достоверни, тъй като те не
се опровергават от други достоверни доказателства по делото и не съдържат
вътрешни протИ.речия и неясноти, които да поставят под съмнение
достоверността им. Ето защо съдът взима предвид възпроизведените от
свидетелите обстоятелства по случая и формира изводите си относно
значимите факти на базата на тях. От показанията на свидетелите Зарев и Б.
става ясно, че на посочените в НП и в АУАН дата, време и място,
жалбоподателят, в качеството му на водач на лек автомобил с рег. №
СВ4310РМ, излизайки от кръстовището с бул. Христофор Колумб е форсирал
автомобила и умишлено, контролирано го е занесъл в различни посоки – в
ляво и в дясно, което свидетелите Зарев и Б. описват като „дрифтиране“. Тези
действия на жалбоподателя станали причина полицейските служители да го
2
последват до работното му място, находящо се на ул. „Неделчо Бончев“ № 18,
което се потвърждава от показанията на свидетеля Мустафов.
Обясненията на жалбоподателя преимуществено изпълняват ролята си
на основано средство за защита, тъй като не се споделя за вярно отражение на
действителността заявеното от жалбоподателя, че колата му е поднесла по
независещи от него причини, след което за части от секундата я овладял и
продължил напред. Тези твърдения на жалбоподателя не кореспондират с
личните впечатления на свидетеля Зарев, който с категоричност опровергава
възможността да се касае до неумишлено занасяне на автомобила, а тъкмо
обратно – свидетелят убедено твърди, че е сигурен в това, че става въпрос за
умишлено контролирано занасяне на автомобила съпроводено с форсиране на
двигателя и подаване на газ и нееднократно отклоняване от посоката му на
движение – в ляво и в дясно. Освен това обясненията на жалбоподателя се
опровергават и от показанията на свидетеля Шукриев, които ясно сочат, че
жалбоподателят е влязъл в паркинга на работното си място с висока скорост и
се е опитал да се скрие от полицейските служители, но не успял, тъй като
свидетелят Шукриев им посочил посоката, където да го потърсят.
При установената по делото фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Конкретният АУАН и НП са издадени от съответните компетентни за
това органи, но не съдържат изискуемото от закона съдържание, за да се
приеме, че правото на защита на жалбоподателя е гарантирано.
Видно от съдържанието на НП е, че жалбоподателят е санкциониран за
това, че на посочените дата, време и място е „използвал пътя за други цели
(дрифт) освен за тяхното предназначение“, с което поведение се твърди, че е
нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, поради което му е наложена глоба в размер
на сумата от 3000 лева. Съдържанието в АУАН е идентично и е
възпроизведено дословно в атакуваното НП. При това съдържание на НП и на
АУАН не може да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя е
гарантирано по изискуемия от закона начин, тъй като фактическите
твърдения на АНО са неясни. Не е ясно с кое поведение на нарушителя се
реализира състав на административно нарушение, тъй като липсва описание
на конкретните действия и/или бездействия, които се твърди да е извършил.
За посочване на нарушението административнонаказващият орган си е
послужил с думата „дрифт“, каквато легална дефиниция липсва, като не са
изложени каквито и да е твърдения за конкретни осъществени действия и/или
бездействия от страна на жалбоподателя, с които да е реализиран посоченият
„дрифт“.
При това съдържание на атакуваното НП е налице съществено
процесуално нарушение, свързано с изготвяне на НП, което ограничава
правото на защита и което съставлява основание за отмяна на
постановлението. Посредством разпит на свидетелите по делото се
3
установяват действията на жалбоподателя на процесната дата, време и място,
но пропускът същите да бъдат описани още при съставяне на АУАН не може
да се преодолее за първи път в съдебното производство.
Ето защо макар от доказателствата по делото да се установява
поведение на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, което е в
колизия с изискването на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, тези обстоятелства не са
достатъчни, за да се ангажира административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, тъй като е налице констатираното и посочено по-горе
процесуално основание за отмяна на обжалваното НП, а именно налице са
съществени процесуални нарушения, допуснати при изготвянето на НП и на
АУАН, изразяващи се в липса на описание на начина, по който се твърди да е
осъществено конкретното нарушение. При това положение на практика
липсва съществена част от административнонаказателното обвинение на
държавния орган, при което липсват конкретни фактически параметри, при
които да се реализира претендираната отговорност на жалбоподателя Ф..
При това положение следва единствено възможният извод за
основателност на жалбата, поради което атакуваното НП следва да се отмени.
При този изход на спора, право на разноски има единствено жалбоподателят,
в полза на когото следва да се присъди сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща направени в хода на съдебното производство разноски, за
заплащане на които следва да бъде осъдена въззиваемата страна.
По тези мотиви, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-4332-028718 от
12.01.2023 г., издадено от СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
ЗДвП на Я. В. Ф., ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на сумата от
3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца
за нарушение, което се твърди да е извършено на 25.12.2022 г., около 08.58
часа в гр. София, на ул. „Поручик Неделчо Бончев“, изразяващо се в това, че
жалбоподателят, в качеството му на водач на лек автомобил, марка „БМВ“,
модел „316“, с рег. № СВ4310РМ, по ул. „Поручик Неделчо Бончев“, с посока
на движение от бул. „Христофор Колумб“, към ул. „Подпоручик Йордан
Тодоров“, управлявал лек автомобил, марка „БМВ“ с рег. № СВ4310“,
регистриран на негово име и на 10 метра след кръстовището с бул.
„Христофор Колумб“ използва пътя за други цели (дрифт), освен за тяхното
предназначение, с което извършил нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на Я. В. Ф., ЕГН: **********,
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени в хода на
административнонаказателното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София - град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5