№ 8616
гр. ***********, 24.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110167384 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД, срещу Б. Н. Р. и
М. Г. К..
Ищецът ***********” ЕАД твърди, че между него и ответниците в качеството им на
собственици на топлоснабдения имот, е възникнало облигационно правоотношение с
предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди по отношение на имот,
представляващ апартамент № 59, находящ се в гр. ***********, общ. „К**********, с
абонатен номер *********. Твърди, че за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. е доставил
топлинна енергия на ответниците, но последните не били платили дължимата за това цена.
Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира
имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с ********* ЕООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия
били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение
на топлинна енергия в сградата – ********* ЕООД, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год.
за топлоснабдяването. За имота на ответниците били издавани такива изравнителни сметки,
които не били платени в срок.
Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
платят при условията на разделна отговорност по ½ част от следните суми, както следва:
1
сумата 2228,96 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 117,18 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 12.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 26.11.2021г., до
окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Г. К. признава изцяло предявените искове,
както по основание, така и по размер. Сочи, че е сключила споразумение за разсрочване на
процесните задължения
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Н. Р. оспорва изцяло предявените искове, както по
основание, така и по размер с твърдения, че с решение от 1993 г. на СГС е осъден да
напусне процесното жилище и същото е било предоставено за ползване на бившата му
съпруга – ответницата М. Г. К.. Към настоящия момент жилището се ползвало от сина на
ответниците – Станислав Б.ов Р.. Сочи, че е сключено споразумение за разсрочване на
задълженията, между ищеца и ответницата М. К..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Между страните не се спори (а това се установява и от доказателствата), че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването ѝ от потребителя.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния
период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. В конкретния случай от
представения н.а. № 27/ 19.08.1985г., т. XIV, н.д. № 2627/ 1985г. се установява, че Б. Р. е
придобил правото на собственост върху процесния имот като обезщетение върху отчужден
недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ. В акта е посочено, че разлиакат в цената е платима
на равни вноски при 2% годишна лихва. Постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленума на
Върховния съд и последвалата трайна съдебна практика на Върховния съд и на на
Върховния касационен съд приемат, че когато срещу отчужден индивидуален имот на
единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим имот и следва да се доплати известна
разлика в цената, ако това стане по време на брака съответната на тази разлика част от
собствеността на отстъпения имот се включва в съпружеската имуществена общност, макар
отстъпеният имот да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се
обезщетява. Следователно, установено е съществуването на облигационно договорно
правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
2
по който ищецът е доставял в имота на ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за
доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в
представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да
ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото
не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото не е спорно, че през процесния ищецът е доставил топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена.
Не се спори и, че ответниците са платили сумата 2318,36 лева, с която сума е погасено
задължението за главница в размер на 2018,17 лева, обезщетение за забава и държавна такса,
като дължима е останала сумата 210,79 лева- главница, до която сума предявеният иск е
основателен.
С оглед изложено, ответниците следва да бъдат осъдени да платят сумата 210,79 лева (в
условията на разделност- по ½ ид.ч.), като в предявените искове за цена на топлинна
енергия над сумата 210.79 лева до сумата 2228,96 лева, за обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за сумата 117,18 лева следва да бъдат отхвърлени.
В случая погасяването на задължението е направено след предявяване на исковете,
което обуславя извод, че ответниците са станали повод за образуване на настоящото дело и в
тежест на същите следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Н. Р., с ЕГН **********, да плати на “********* ***********” ЕАД, с
ЕИК ***********, сумата 105,40 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена
в обект, представляващ апартамент № 59, находящ се в гр. ***********, общ.
„К**********, с абонатен номер *********, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 26.11.2021г.,
до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и сумата 50
лева, представляващ разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. К., с ЕГН **********, да плати на “********* ***********” ЕАД, с
ЕИК ***********, сумата 105,40 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена
в обект, представляващ апартамент № 59, находящ се в гр. ***********, общ.
„К**********, с абонатен номер *********, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 26.11.2021г.,
до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и сумата 50
3
лева, представляващ разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “********* ***********” ЕАД, с ЕИК *********** Б. Н.
Р., с ЕГН **********, за цена на топлинна енергия, доставена в обект, представляващ
апартамент № 59, находящ се в гр. ***********, общ. „К**********, с абонатен номер
*********, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. над сумата 105,40 лева до сумата
1114,48 лева, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 58,59 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.2019г- 12.11.2021г., на основание чл. 86 ЗЗД, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “********* ***********” ЕАД, с ЕИК *********** М. Г.
К., с ЕГН **********, за цена на топлинна енергия, доставена в обект, представляващ
апартамент № 59, находящ се в гр. ***********, общ. „К**********, с абонатен номер
*********, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. над сумата 105,40 лева до сумата
1114,48 лева, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 58,59 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.2019г- 12.11.2021г., на основание чл. 86 ЗЗД, като
неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4