Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260
044 Дата 20.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско
отделение, Трети търговски състав
Председател:
Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Нели
Богданова
открито съдебно заседание
на 14.10. 2020 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг. дело номер
№ 344/ 2020 г. на ПАС
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на жалбоподателите Т.Г.
Т., ЕГН: **********, В. Н. Т. ЕГН:
********** и „А.Б. „ЕООД ЕИК… и тримата жалбоподатели представлявани от
процесуалния си представител адвокат Т.Г. Б. ***
против Решение № 56 от 13.03.2020 г, постановено
по търг.дело № 37/2019 г.
Във въззивната
жалба се поддържа основното оплакване, че от
представените пред първата инстанция доказателства не се установява
ищецът „П. … „ООД да е имал качеството на кредитор към момента
на сключването на разпоредителната сделка. Поради това
и ответниците няма как да са знаели, че сделката уврежда
търговското дружество-ищец.
Претендира
се за постановяването на решение, с което да се отмени обжалваното решение и
съдът да постанови въззивно решение по същество, с което да се
отхвърли иска по чл.135,ал.1 ЗЗД като неоснователен.
Въззиваемата страна
чрез процесуалния си представител адвокат И.Г.- Г. поддържа писмен
отговор съгласно който въззивната жалба е неоснователна.
Пловдивският
апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и
доводи, приема за установено следното:
Предявеният иск
е по чл.135,ал.,1 ЗЗД.
За да
уважи предявеният иск и обяви атакуваната
разпоредителната сделка за недействителна по отношение на
ищеца първоинстанционният съд е приел, че ишецът „П.
…“ООД – гр.С. има качеството на кредитор. Приел е,
че това се установява по договор за изработка,доставка и
монтаж на ПВЦ от 07.08.2018 г. за обект“М. ж. с.
„намираща се в гр.К. Приел е,че задължението за заплащане на възнаграждението
е възникнало със съставянето и
подписването на приемо-предавателните
протоколи от 15.12.2017 г и фактура № … от … г., с
които работата е приета от възложителя. Същата е приета без
възражения, поради което и от този момент възниква
задължението за заплащане.
С въззивната
жалба се поддържа оплакването, че с оглед на
представените по делото доказателства ищецът
не установява да е имал качеството на кредитор към
момента на извършването на процесната разпоредителна сделка.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция бе направено изявление от
процесуалния представител на жалбоподателите, че пълният размер
на задължението към ищеца по представените
фактури №… от … г. и №… от … г. е изплатено. Представен
бе и платежен документ от 14.10.2020 г.,т.е. на датата на съд.заседание пред
въззивната инстанция,удостоверяващ, че по сметката на ищеца е преведена сумата
от 32 789.66 лева ,в която се включва главниците по
представените две фактури,дължимите лихви и разноски по делата. Процесуалния представител
на ищеца потвърди факта на извършеното плащане,както и че няма
искане за присъждане на съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Въззивният
съд на основание чл.235,ал.3 ГПК отчита и факта на извършеното
плащане на задължението от страна на“А.Б. „ЕООД. Този факт
е новонастъпил след депозирането на въззивната жалба.
Качеството
на кредитор е материално-правно и ищецът следва да установи, че
притежава това качество не само към момента на извършване на разпоредителната
сделка, предмет на иска по чл.135 ЗЗД. То
трябва да съществува и към момента на приключване на
процеса въз всички инстанции.
След
като задължението по договорите за изработка е заплатено
изцяло , то качеството на ищеца като
кредитор е вече отпаднало в хода на въззивното производство. Тъй
като качеството на кредитор е материално-правно,то следва предявеният иск по
чл.135,ал.1 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен. Искът не е
недопустим,а неоснователен и следва да се отхвърли като такъв, тъй като ищецът
не притежава активна материална легитимация като кредитор.
Не следва да се
присъждат разноски пред въззивната инстанция, които са включени в размера на
заплатената сума.
По тези
съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
Решение № 56 от 13.03.2020 г.,постановено от Кърджалийският окръжен
съд по търг. дело №37/2019 г.,като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от търговско дружество „ П.
…“ООД ЕИК … против „А.Б. „ЕООД ЕИК …,
В. Н.Т. с ЕГН: ********** и
Т.Г.Т. ЕГН:********** иск по чл.135,ал.1 ЗЗД –
за обявяване на недействителността по отношение на „П. …“ООД ЕИК …
на договора за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт за покупко –продажба от … г. №
…,том …, по нот.дело № …/… г. на Нотариус Е. К., с район на действие – съдебния
район на РС- К.,по силата на който продавача „А.Б.“ЕООД
*** е продал на купувачите В.Н.Т. ЕГН:********** по време на брака й
с Т. Г. Т. ЕГН: ********** следния недвижим
имот: М. № … / … /, с идентификатор на самостоятелен обект
в сграда … по КККР на гр.К., Община- К.,одобрени със
Заповед № … от … г. на изп.директор на А. к. ,
с
административен адрес на имота: гр.К.,п.к. …, бул.“Б.“ № …, етаж …/ …/,предназначение
на самостоятелен обект за търговска дейност, брой нива на
обекта -едно , със застроена площ от 34.58 кв.м., при
граници на обекта,съгласно нот.акт за собственост: юг- …, изток- м. № …, север
–м. № …,запад-ф., при граници на обекта,посочени в нот.акт за
собственост,ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ….
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.