Р E Ш Е Н И Е
№ 157
гр.Плевен, 22.03.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 113
по описа за 2023 год. на Административен съд - Плевен и за да произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 690 от 15.12.2022 год.,
постановено по НАХД № 20224430201963 по описа за 2022 год., Районен съд – гр. Плевен
потвърдил Наказателно постановление № *********
от 29.12.2021 годна на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с
което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.1 от КТ по отношение
на „РАВИС ТРАНСПОРТ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, обл.Плевенска, ***, представлявано от управителя В.Ж.Д., е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Против горното решение е постъпила
касационна жалба от „РАВИС ТРАНСПОРТ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, обл.Плевенска, ж.к.***, представлявано от
управителя В.Ж.Д., подадена чрез процесуалния представител адв.Д.Д. от АК -
Плевен, в която се твърди, че първостепенният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Излагат се доводи, че решението е с бланкетни мотиви и
редица неточности, които се изброяват подробно, както и че при постановяването
му не са обсъдени заедно и поотделно събраните в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства, с оглед което съдът е приел за установена
фактическа обстановка, която не съответства на действителната. Наред с горното
се твърди, че описаното в АУАН нарушение не е извършено през периода, посочен в
него, а на 01.09.2015 год., с оглед което са изтекли предвидените в чл.34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове за образуване на административнонаказателно
производство. Решението се оспорва и в частта му, касаеща присъждане на
разноски на ответника, тъй като наказващият орган не е представляван от
юрисконсулт, а е взел участие в съдебното производство в лично качество.
В заключение е направено искане да бъде
отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановена отмяна на
оспореното НП. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция в
полза на касатора.
В съдебно заседание касаторът се представлява
от адв. Д.Д., който поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея
съображения и заявява, че не претендира присъждане на разноски.
Ответникът – директор Дирекция „Инспекция
по труда“ се явява лично. Изразява становище за неоснователност на частната
жалба и счита решението на първостепенния съд за правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на РС-Плевен е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК,
настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият съдебен състав счита, че РС - Плевен е
събрал всички относими към предмета на делото доказателства, което дава
възможност за обективно и законосъобразно разрешаване на конкретния правен
спор. Съдът обаче в решението си не е обсъдил всички събрани писмени такива, а
е основал решението си основно на гласните доказателства, при това без да ги
обсъжда изчерпателно, а освен това не е взел отношение по конкретни оплаквания,
направени с въззивната жалба, с която е бил сезиран. С оглед горното е
достигнал до правни изводи, които не се споделят от настоящия съдебен състав.
Административнонаказателното производство в настоящия
случай е започнало с АУАН № 15-2100016/13.12.2021 год., с който е констатирано
нарушение на чл.160, ал.1 от КТ, изразяващо се в това, че работодателят „РАВИС
ТРАНСПОРТ“ЕООД – гр. Плевен в периода 01.01.2021 – 04.03.2021 год. е водил в
неплатен отпуск лицето Ц.Г.Ц. на длъжност „ръководител група транспорт“, без да
има писмено искане на Ц.Ц. за разрешаване на неплатен отпуск.
Диспозитивът на
нарушението и правната му квалификация са възпроизведени и в обжалваното НП. В
хода на въззивното производство са събрани писмени доказателства, от които се
установява, че Ц.Г.Ц. е била назначена в посоченото по- горе дружество с Трудов
договор № 4/29.05.2015 год. На
01.09.2015 год. управителят на „Равис Транспорт“ ЕООД е издал Заповед №
1/01.09.2015 год., с която е разпоредил Ц. да се води в неплатен отпуск до
завръщането ѝ в България и оформянето на документи, свързани с
прекратяване на трудовото ѝ правоотношение, а от Заповед № 3/13.09.2021
г. се установява прекратяване на трудовото правоотношение на Ц. с дружеството.
По делото между
страните не е спорно, а и от показанията на свидетелката Ц.Ц. се установява, че
същата не е правила искане да ѝ бъде разрешено ползване на неплатен
отпуск, както и че фактически в периода от издаване на въпросната заповед до
прекратяване на трудовото ѝ правоотношение същата не е работила в
дружеството, тъй като в по-голяма част от този период се е намирала в чужбина.
От показанията на
актосъставителя Б.Н. и свидетелката Д.Й. се установява, че Заповед №
1/01.09.2015 год. е била налична в трудовото досие на Ц. към датата на
проверката. От показанията на тези двама свидетели се установява и обстоятелството,
че в хода на проверката са били представени ведомостите за заплати на
служителите и работниците на фирмата за периода 2015 г. – 2021 год. и в същите Ц.
е водена в неплатен отпуск, т.е. не ѝ е начислявано трудово
възнаграждение.
От съвкупната оценка
на така събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
действително е налице осъществено нарушение на чл.160, ал.1 от КТ, но не в
периода, указан в АУАН. Горната разпоредба гласи, че работодателят по искане на
работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това,
дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от
продължителността на трудовия му стаж. „Разрешаването“ на неплатения отпуск по
смисъла на горната разпоредба е станало на 01.09.2015 год., когато е издадена
посочената по-горе заповед с номер едно от същата дата. Обстоятелството, че към
момента на проверката и в периода, посочен в АУАН, Ц. все още е била в неплатен
отпуск е без значение, тъй като това просто е последица от извършеното и
довършено на 01.09.2015 год. нарушение на разпоредбата на чл.160, ал.1 от КТ,
изразяващо се в това, че работодателят е разпоредил неплатен отпуск за свой
служител, без обаче да е било налице искане от последния. За пълнота следва да
се посочи, че диспозитивът на оспореното НП всъщност не възпроизвежда правилото
за поведение, регламентирано в чл.160, ал.1 от КТ, а описва изпълнително
деяние, изразяващо с в това, че работодателят е „водил“ в неплатен отпуск
Царина Цветкова в периода 01.01.2021 г. - 04.03.2021 г., без да има писмено
искане за това. Не е ясно защо административнонаказващият орган е приел за
меродавен именно този период, както и защо е приел, че искането непременно
следва да е писмено, доколкото законът не указва писмена форма за извършване на
горното волеизявление.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира,
че от извършване на нарушението е изтекъл срок, надхвърлящ абсолютния давностен
такъв, указан в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН в редакцията му към датата
на откриване на нарушението, с оглед което незаконосъобразно е било образувано
и проведено административнонаказателно производство.
За пълнота следва да се посочи, че са основателни и
възраженията на касационния жалбоподател, свързани с присъдените от РС-Плевен
разноски в полза на ответника. От протоколите от проведените съдебни заседания при
последното разглеждане на производството пред първостепенния съд е видно, че
ответникът не е имал процесуален представител, а наказващият орган е участвал в
лично качество. По делото няма данни и да е ползвана правна помощ от
упълномощен юрисконсулт, с оглед което не е имало и основание за присъждане на
горните разноски.
Ето защо решението на РС – Плевен е неправилно и
следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови и отмяна на
оспореното НП.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав
процесуалният представител на касатора заявява, че не претендира присъждане на
разноски, с оглед което съдът приема, че оттегля искането си в тази насока,
направено с касационната жалба, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
и чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 690 от 15.12.2022 год.,
постановено по НАХД № 20224430201963 по описа за 2022 год. на РС – гр.Плевен
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********* от 29.12.2021 годна на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ
във вр. с чл.414, ал.1 от КТ по отношение на „РАВИС ТРАНСПОРТ“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, обл.Плевенска,
ж.к.“Дружба“, бл.131, вх.Б, ап.3, представлявано от управителя В.Ж.Д., е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Решението е окончателно.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1. 2.