Решение по дело №314/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по жалба от С.Ю.Х. *** - чрез пълномощника адв.В.Ч. от ХАС, против Решение №1012-26-38-3 от 01.03.2023г. на Директор ТП на НОИ Хасково, издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО.

Твърди се, че в обжалваното решение административният орган не положил достатъчно усилия да получи относими доказателства, които да установяват достоверността на записа за заверка на трудовия стаж. Не бил изяснен въпросът кое е физическото лице, което е изпълнявало длъжността Кмет на с.С. към датата на заверката в трудовата книжка. Оспорва достоверността и доказателствената стойност на КП от проверката на контролните органи към ТП НОИ.

Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отменено оспореното решение, а административната преписката да бъде върната на пенсионния орган за ново разглеждане при правилно прилагане на материалното право, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ Хасково, чрез процесуален представител счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. Жалбоподателят нямал 15 години действителен осигурителен стаж, поради което не поподал в обхвата на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено, като се претендират направените по делото разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е подал заявление пред ТП на НОИ Хасково вх.№2113-26-1504/24.08.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като са представени документи, доказващи осигурителния стаж.

След обсъждане на представените документи с Разпореждане №**********-2140-26-1243/23.12.2022г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като разпореждането е обжалвано със съображения относно неправилно приложено материално право относно незачитане на трудов стаж за времето от 28.09.1987г. до 28.09.1990г. на длъжност Багерист към Кметство с.С.. От данните в пенсионната преписка е било установено, че Осман е роден на ***г., като към датата на заявяване – 24.08.22г. имал навършена възраст от 72г., 05м, 02 дни и осигурителен стаж с прекъсване, положен за периода от 05.07.1969г. до 28.09.1990г.: осигурителен стаж от втора категория труд – 02г., 06м, 01 дни; осигурителен стаж от трета категория труд – 10г., 11м, 11 дни; общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд - 14г., 00м, 27 дни; от които действителен осигурителен стаж – 11г., 05м., 21 дни. Зачетеният стаж за периода на редовна военна служба от 10.10.1969г. до 30.09.1971г. – 01.г., 11м., 21 дни не е признат за действителен съгласно пар.1, ал.1, т.12 от ДР КСО. При установения осигурителен стаж и възраст пенсионният орган счел, че за жалбоподателя не се следва пенсия при условията на чл.68, ал.1 - ал.3 и чл.69б, ал.2 и ал.5 от КСО, тъй като няма осигурителен стаж от 39г., 02м. – относно пенсия при условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, а относно пенсия по чл.68, ал.3 от КСО - няма най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. В мотивите на оспореното решение е прието, че в разгледаното Разпореждане №**********-2140-26-1243/23.12.2022г. пенсионният орган правилно е зачел осигурителния стаж, както и правилно същият при сравняване на удостовереното във военната книжка и трудовата книжка е достигнал до извод за ненадлежно удостоверяване на трудов стаж за времето от 28.09.1987г. до 28.09.1990г. – 3г., 0м, 0д. В контролното административно производство е извършена проверка при осигурителя на разплащателната документация, като били издадени нови удостоверения обр.УП-2, които не били оспорени. При тези нови данни за посочения период правилно бил определен осигурителния стаж и осигурителния доход, но за част от периодите не следвало да бъде отразена длъжност, тъй като в съхраняваните разплащателни ведомости длъжността липсвала, като това в новото удостоверение обр.УПИ-2 изх.№С-5648 от 12.01.2016г. била вярно вписана длъжността в съответните периоди. Доколкото жалбоподателят имал навършена възраст 72г., 05м., 02 дни, но нямал изисквания осигурителен стаж от 39г., 02 м., а 14г., 00м., 27 дни, то не следвало пенсия при условията на чл.68, ал.1-2 или ал.3. При установения в контролното административно производство трудов стаж от ІІ категория и от ІІІ категория труд, като положен от жалбоподателя, то той нямал към датата на заявлението право на лична пенсия при условията на чл.68 от КСО, тъй като не били налице кумулативните предпоставки.

Приложен е опис на осигурителен стаж, както и удостоверенията обр. УП – 2 с изх.№с-5648 от 12.01.2016г. и УПИ – 3 №С-1097 от 29.02.2016г., касаещо спорния пред адм.орган период периода от м.10.1987 до м.09.1990г., обр. УП-30 изх.№44 от 05.02. 1990г. и №16 от 05.02.1990г., трудова книжка със заверен стаж от Кметство с.С. за периода от 28.09.1987г. до 28.09.1990г., военноотчетна книжка, КП №КП-5-26-01312101 от 23.02.2023г., удостоверение УП-2 от 22.02.2023г.

За пълното изясняване на спора от фактическа страна по искане на жалбоподателя е назначена и изслушана съдебна експертиза, включително са поставени и допълнителни въпроси, като заключението на вещото лице съдът възприема напълно като изготвено компетентно и безпристрастно. Вещото лице изследва отразения трудов стаж в УП – 30 от 05.02.1990г. и отразения в Опис на осигурителния стаж, като установява стаж по УП – 04г., 11м., 10 д, а по Опис – 05г., 01м., 14д. допълнително се сочи, че 22 дни за 1980г. били отразени във проверената ведомост, но тъй като липсвали в книгата за пенсионни вноски и в УП, то не бил зачетен трудов стаж. За 1986г. административният орган зачел 50 дни в повече, тъй като били отразени в УП, но не и в разплащателна ведомост, където имало 72 дни.

Оспореното решение е постановено на 01.03.2023г., като няма данни относно дата на връчване, но следва да се има предвид, че жалбата е подадена в ТП НОИ Хасково на 13.03.2023г.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното решение на Директор на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, за отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-3 от КСО, е законосъобразно.

Съгласно чл.118, ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл.117, ал.3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен и предмет на съдебен контрол е решението на директора на ТП на НОИ Хасково, което е издадено от компетентния и посочен в чл.118, ал.1 от КСО административен орган.

На първо място, между страните съществува спор относно зачетения осигурителен стаж, а именно, че на жалбоподателя не е зачетен правилно стажа, положен в Кметство с.С. като багерист, като в съдебното производство се оспорва и отразеното в УП №44/05.02.1990г. От приложените по делото посочени удостоверения, както и от представената трудова книжка, а също и от описа, съставен от НОИ, се установява, че лицето е представило пред пенсионния орган документи за осигурителен стаж. За изясняване на съществуващите разминавания в данните между заверения в трудовата книжка осигурителен стаж за периода от 28.09.1987г. до 28.09.1990г., е издадено обр.УП-2 №С-618 и №С-619 от 22.02.2023г. за осигурителен стаж за посочения период, като няма данни да е обжалвано. Именно въз основа на отбелязванията в този документ, а също и на отбелязването в УП-30, е прието, че действителният осигурителен стаж е по-малко от 15г. / осигурителен стаж – 14г., 00м., 27д./ и е постановен на основание чл.68, ал.1-3 от КСО отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Решение №1012-26-38-3 от 01.03.2023г. Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че неправилно е игнорирана доказателствената стойност на трудовата книжка. Разпоредбата на чл.347 от КТ определя трудовата книжка като официален удостоверителен документ на вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника, но нейната материална доказателствена сила е оборима. Обстоятелството, че при извършената проверка не е установеното С.Х. да фигурира в разплащателните ведомости за целия посочен период в трудовата книжка, компрометира обвързващата доказателствена сила на трудовата книжка като официален удостоверителен документ за целия, посочен в нея период. В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства в подкрепа на записванията в трудовата книжка, които като периоди не са приети за осигурителен стаж. С чл.68, ал.3 от КСО е уредено придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от лица, които поради различни причини не могат да изпълнят изискванията за наличие на осигурителен стаж по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, но са навършили по-висока от общата възраст за пенсиониране - което от своя страна предполага и по-малка вероятност от придобиване на още стаж, да могат да се пенсионират при наличието на един минимално изискуем придобит осигурителен стаж - 15 години. Законодателят поставя изискване този стаж да бъде действителен, както и да не се извършва превръщане на стаж от първа или втора категория в трета, защото това би означавало отпускане на пенсия при още по-благоприятни условия и при минимален принос в държавното обществено осигуряване, каквато не е целта на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. В оспорения акт осигурителният стаж, приет като действителен, към датата на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал. 3 от КСО е по-малко от изискуемия законов минимум в посочената разпоредба от 15 години действителен осигурителен стаж. Така правото на пенсия за жалбоподателя при условията на чл.68, ал.3 от КСО не се следва поради липсата на едното от двете кумулативно изискуеми предпоставки – С.Х. е навършил изискуемата по закон възраст, но липсва изисквания от закона действителен осигурителен стаж от минимум 15 години. Безспорно между страните е, че липсва осигурителен стаж за придобиване на пенсия по чл.68, ал.1-2 от КСО, както и по чл.69б, ал.2 и 5 от КСО.

Поради така установеното от съда, то следва да се приеме като законосъобразен изводът на Директора на ТП на НОИ Хасково за неоснователност на жалбата срещу Разпореждане №**********-2140-26-1243/23.12.2022г., с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и следва съдът да приеме жалбата срещу Решение №1012-26-38-3 от 01.03.2023г. за неоснователна.

При крайния извод за неоснователност на ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящата производство разноски – юрк.възнаграждение в минимален размер от 80,00 лева.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ю.Х. ***, против Решение №1012-26-38-3 от 01.03.2023г. на Директор на ТП на НОИ Хасково, с което отхвърлена жалба срещу Разпореждане №**********-2140-26-1243/23.12.2022г. на Ръководител на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково, като неоснователна.

ОСЪЖДА С.Ю.Х., ЕГН **********,***, да заплати на ТП на НОИ Хасково направените по делото разноски в размер на 80 лева юрк.възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: