Р Е Ш Е Н И Е
№
1543
18.12.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение,VI състав
На 27.11.2019г.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Елена
Димова
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева
в.гр.дело № 2528 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за образуването му са две въззивни жалби
срещу решение № 3065/18.07.2019 г., постановено по гр.д. № 2699 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, както следва:
1.Въззивна жалба с вх.№ 53231/14.08.2019 г. на
Регистратурата на ПРС , подадена от ответника в първоинстанционното
производство К.С.М. срещу решението в частта, с която е уважен предявения от П.С.Д.
иск по чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 4000
лв., платена на отпаднало основание- развален предварителен договор за
покупко-продажба на МПС, сключен между страните на 07.08.2018 г., както и в
частта, с която е осъден да заплати разноски по съразмерност, и
2.Въззивна жалба с вх.№ 53706/16.08.2019 г. на
Регистратурата на ПРС, уточнена с молба от 17.09.2019 г., подадена от ищеца П.С.Д.
срещу решението в частта за отхвърляне на иска му по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане
на получена до 07.08.2018 г. от ответника сума в размер на 11 000 лв.,
платена при начална липса на основание- нищожен устен предварителен договор за
покупко-продажба на МПС, сключен през
м.февруари 2018 г., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2019 г. до
окончателното й изплащане / съобразно цитираната уточняваща молба/, както и в
частта за разноските, присъдени по съразмерност.
В отговор на въззивна жалба с вх.№ 53231/14.08.2019
г., подадена от ответника, въззиваемият Д. излага становище за нейната
неоснователност и моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.
В отговор на въззивна жалба с вх.№ 53706/16.08.2019
г., подадена от ищеца, въззиваемият М. счита същата за неоснователна и също
настоява за потвърждаване на решението.
Страните
не са заявили доказателства във въззивната инстанция. Претендират разноски.
Жалбите, инициирали
настоящото въззивно произнасяне, са
подадена в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими
и следва да бъдат разгледани
по същество.
Съгласно чл.
269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели,
въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.
236 ГПК и е действително.
Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.
269, ал. 1 изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно
обжалваната част от решението, като служебно следи за нарушение на императивна
материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Предмет на първоинстанционното производство са били
предявени от П.С.Д. против К.С.М. обективно съединени искове с правна
квалификация чл.26, ал.2, предл.трето от ЗЗД- за прогласяване нищожността на
устен предварителен договор за продажба на МПС, сключен между страните през
м.февруари 2018 г. , с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД- за връщане
на сумата от 11 000 лв. платена от ищеца на ответника в периода от м.февруари
2018 г. до 07.08.2018 г. при начална липса на основание- нищожния устен
предварителен договор, както и иск с правна квалификация чл.55, ал.1,
предл.трето ЗЗД за заплащане на сумата от 4000 лв. платена от ищеца на
ответника на отпаднало основание- по сключения на 07.08.2018 г. писмен
предварителен договор за покупко-продажба на същото МПС, развален на 24.01.2019
г. Претендирана е и законната лихва върху горните суми от подаване на исковата
молба.
Така предявените претенции ищецът е обосновал с
твърденията, че в края на м.февруари 2018 г. между него – като купувач и
ответника- като продавач, бил сключен устен предварителен договор за продажба
на следното МПС- л.а. Шевролет, модел Камаро с № **** за цена 40 000 лв.,
платима на вноски. По силата на тази договорка ответникът предал на ищеца
владението върху автомобила. Паричните вноски били извършвани от ищеца по
посочена от продавача банкова сметка, ***. Ищецът твърди, че продължил да плаща
всеки месец, като през м.март 2018 г. внесъл 2000 лв. и така до м.август 2018
г. платената от него сума възлизала в размер на 10 000 лв. На 03.08.2018
г. ответникът издал на ищеца пълномощно за управление и стопанисване на МПС,
нотариално заверено с рег.№ 7024/03.08.2018 г. по описа на нотариус К.Д. с
район на действие ПРС. На 07.08.2018 г. страните оформили и писмен
предварителен договор за процесния автомобил, също нотариално заверен под №
7145/07.08.2018 г. по описа на същия нотариус, в който били обективирани
клаузите, договорени преди с устния договор. Единствената разлика била
продажната цена, определена в размер на 30 000 лв., платима на 30 равни
месечни вноски от 1000 лв. всяка, дължими до 10-то число на текущия месец, като
страните приспаднали платената до момента от ищеца сума в размер на 10 000
лв. Първата вноска била уговорена с падеж до 10.08.2018 г., която ищецът
извършил по банков път в деня на подписване на предварителния договор. Следващите
вноски били платени, както следва: на 10.09.2018 г.- 1000 лв., на 09.11.2018
г.- 1000 лв., на 07.12.2018 г.- 1000 лв. или общо сума в размер на 4000 лв.
ищецът платил по силата на писмения договор. На 18.01.2019 г., по молба на
ответника, ищецът му предоставил автомобила като лична услуга за един ден, но
последният повече не му го върнал, като не отговарял на телефонните обаждания.
С нотариална покана от 24.01.2019 г. ответникът го уведомил, че разваля
предварителния договор поради неплащане на две вноски. При тези обстоятелства
ищецът е претендирал прогласяване нищожността на устния договор за продажба от
м.февруари 2018 г. поради липса на изискуемата от закона писмена форма, връщане
на сумата от 11 000 лв./ след допуснато увеличение на този иск по реда на
чл.214 ГПК/, платена въз основа на този нищожен договор и връщане на сумата от
4000 лв., платена на основание разваления писмен предварителен договор.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил
исковете. Поддържал е становище, че през м.февруари 2018 г. между страните е
бил сключен устен договор за наем на процесния автомобил, по силата на който
ищецът е заплащал уговорения наем, възлизащ в общ размер на сочената от ищеца
сума. Признати са обстоятелствата за сключен на 07.08.2018 г. писмен
предварителен договор за продажба на автомобила и за платени по този договор от
страна на ищеца суми в размер на 4000 лв. Ответникът е настоявал за отхвърляне
на исковете- по чл.26 , ал.2 ЗЗД- като неоснователен, а във връзка с
претенциите по чл.55, ал.1 ЗЗД е предявил в условията на евентуалност
възражения за прихващане с насрещните си вземания, както следва: със сумата от
7000 лв., представляваща обезщетение за ползването на автомобила от ищеца в
периода 07.01.2018 г.- 07.08.2018 г.- по иска за връщане на платените по устния
предварителен договор суми в размер от 11 000 лв. и със сумата от 4000
лв.- обезщетение за ползването му в периода от 07.08.2018 г. до 07.01.2019 г.-
срещу претенцията за заплащане на сума в същия размер , получена въз основа на
разваления писмен предварителен договор, излагайки доводи, основани на нормата на
чл.206, ал.2 ЗЗД, приложима според него по аналогия към процесния предварителен
договор и евентуално- с основание по чл.59 ЗЗД.
С постановеното решение № 3065/18.07.2019 г. районният
съд е отхвърлил иска по чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на устния предварителен
договор за продажба, като в тази част съдебният акт не е обжалван и е влязъл в
сила. Отхвърлен е и иска по чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД- за връщане на
платеното по устния договор в размер на 11 000 лв. като неоснователен, а е
уважен иска по чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД за сумата от 4000 лв., платена по
разваления писмен предварителен договор от 07.08.2018 г., като възраженията на
ответника за прихващане са счетени за неоснователни. Именно тези части от решението
са предмет на въззивния контрол.
Пловдивски Окръжен Съд, като се запозна
със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно решение се
констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното
решение на база изложеното в жалбите. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата
правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и
допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с
прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.
По въззивната жалба на ищеца П.С.Д..
Съдържанието на жалбата обуславя преценка на правилността на решението в
частта, с която е отхвърлен обусловения осъдителен иск по чл.55, ал.1,
предл.пърдво от ЗЗД за връщане на даденото по предварителен договор, който е
нищожен поради липса на изискуемата от закона писмена форма за действителност.
Както вече се каза, искът за прогласяване на нищожността на устния договор от
м.февруари 2018 г. е отхвърлен от първостепенния съд и решението в тази част е
влязло в сила. Ищецът сочи наличието на такъв договор и извършени по него
плащания на стойност 11 000 лв. като правопораждащи факти на паричното си притезание по чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД. Отхвърлянето
на иска с правна квалификация чл.26, ал.2 ЗЗД е формирало сила на пресъдено
нещо относно факта на съществуването на нищожен устен договор, а отричането на
този правопораждащ факт в отношенията между страните обуславя неоснователност
на реституционната претенция. Поради това правилно искът е бил отхвърлен и
решението в тази част следва да се потвърди.
По въззивната жалба на ответника К.С.М..
По делото не е било спорно, че на 07.08.2018 г. между страните е бил
сключен писмен предварителен договор за продажба на МПС , който е бил развален
от продавача на 24.01.2019 г. За безспорно е било прието и обстоятелството, че
въз основа на този договор купувачът е платил на продавача сума в размер на
4000 лв. С разваляне на договора за купувача е възникнало вземането за връщане
на даденото по него на отпаднало основание, което сочи на основателност на иска
с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД. Оплакванията ответника в
подадената от него жалба срещу решението в тази му част касаят изводите на съда
за неоснователност на повдигнатите от него насрещни възражения за прихващане.
Главното основание, на което ответникът претендира в негова полза да
съществувава парично вземане в размер на 4000 лв. е по чл.206, ал.2 ЗЗД.
Посочената разпоредба урежда имуществените последици при разваляне на договор
за продажба на движими вещи на изплащане, какъвто безспорно не е процесния
предварителен договор. Поддържа се от ответника становище, че нормата следва да
се приложи по аналогия и в отношенията между страните. Настоящият състав на ПОС
не споделя това разбиране. Аналогията на закона е възможна само ако е налице правна норма, която се
отнася до юридически факти, притежаващи общи признаци с тези, които не
са уредени изрично - арг. чл. 46, ал. 2 ЗНА. Т.е., правоприлагането по аналогия е способ за
попълване на празноти в правото. Разглежданият случай не е такъв. Последиците
при разваляне на договор са уредени в закона- чл.55, ал.1, предл.трето, чл.88, ал.1, вр.чл.82 и чл.83 ЗЗД, т.е.
липсва празнота в закона и аналогия е невъзможна. Нормата на чл.206, ал.2 ЗЗД е
специална и урежда отношенията само в хипотеза на разваляне на договор за
продажба на движима вещ на изплащане. Следователно в полза на продавача по развален
предварителен договор за продажба не съществува право на възнаграждение за
ползването на вещта .
Евентуално поддържаното основание на насрещното вземане е по чл.59 ЗЗД.
Ответникът претендира
обезщетение за лишаването му от ползване за времето преди разваляне на
предварителния договор. До този момент ищецът е ползвал процесния автомобил на основание
предаденото владение по предварителния договор и на основание чл. 70, ал. 3, вр. чл. 71 ЗС може да се ползва от
гражданските плодове от вещта и затова не дължи обезщетение. За този период той е приравнен на
добросъвестен владелец и не дължи обезщетение за ползването. С развалянето на
договора отпада основанието за ползване на вещта. С разваляне на предварителния
договор се прекратява облигационното отношение и се дължи връщане на даденото
по договора предвид обратното действие на развалянето, но съгласието за
предаване на владението, което е фактическо състояние, не може да отпадне с
обратна сила. Изложеното сочи, че възражението за прихващане е
неоснователно и на евентуално поддържаното основание.
В обобщение на изложеното, налага се
извод, че искът по чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД за заплащане на сумата от 4000
лв. , като основателен, правилно е бил уважен от първоинстанционния съд и решението
в тази част също се потвърждава.
С оглед неоснователността и на двете
въззивни жалби, разноските остават за страните така, както са направени.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3065/18.07.2019 г. по гр.д.№ 2699/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив в обжалваните части, с които се ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.Д. с ЕГН **********
против К.С.М. с ЕГН **********
***. ***** иск
с правно основание член 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждането му да заплати сумата
от 11 000 лева, платена при начална липса на основание – нищожен устен предварителен
договор за покупко-продажба на лек автомобил марка Швролет, модел Камаро, с рег. № ****,
за цена от 40 000,00 лева, сключен през м. февруари 2018г. между ищеца като
купувач и ответника като продавач, ведно със зак. лихва върху сумата от
11 000 лева, считано от 15.02.2019г.
до окончателното й изплащане, като недоказан и неоснователен и се ОСЪЖДА К.С.М. с ЕГН ********** ***. **** да заплати на П.С.Д.
с ЕГН ********** на осн. член 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 4000 лева, платена на отпаднало основание – развален предварителен
договор за покупка продажба от 07.08.2018г. на МПС - лек автомобил марка Шевролет, модел
Камаро, с рег. № ****, за цена от 30 000,00 лева, сключен между ищеца и
ответника, ведно
със зак. лихва върху сумата от 4000 лева, считано от 15.02.2019г. до окончателното й изплащане,
както и в частта за разноските.
В останалата част решението, като
необжалвано, е влязло в сила.
Решението в частта, касаещо иска за връщане
на сума в размер на 11 000 лв. подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, а в останалата си част- по иска с цена от
4000 лв. е окончателно на осн.чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател:
Членове:1.
2.