Решение по дело №20/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 520
Дата: 25 февруари 2020 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20207180700020
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 520/25.02.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                                                Председател : Здравка Диева

                                                                                      Членове : Недялко Бекиров

Александър Митрев

 

при секретаря Р.А. и с участието на прокурор М.Христев, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 20 / 2020г., взе предвид следното :

            Производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63 ал.1 от ЗАНН.

            ПИМК ООД, гр.Пловдив, ул.Рогошко шосе № 36, представлявано от управителя А.Й. обжалва Решение № 2092 / 18.11.2019г., постановено по АНД № 4477 по описа за 2019г. на Районен съд-Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 36-0000325/03.07.2019г. изд. от и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Пловдив, за наложена на търговското дружество имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/, на основание чл.96г ал.1 пр.1 от с.з.

Касаторът обжалва решението като незаконосъобразно с твърдение за неправилно наложено наказание на управителя на Пимк ООД. Заявено е, че при наемане на лицето З.Б. на работа, представените от него документи са били изправни и валидни, вкл. удостоверението за психологическа годност. Поддържа, че в чл.7а ал.1 пр.3 от ЗАвт.П не е указано задължение на работодателя да следи за изтичане валидността на личните документи на шофьорите и задължението за подновяването им е вменено на техния притежател, а не на работодателя. Поискана е отмяна на решението на ПРС и с произнасяне по същество – отмяна на НП.

В писмено становище по същество, процесуален представител – юрисконсулт Костадинова поддържа жалбата и твърди да е нарушена нормата на чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН. НП не съдържа посочено изискване за психологическа годност на допуснатия от превозвача да извършва обществен превоз водач, което е необходимо, предвид препратката на чл.7а ал.2 ЗАвт.П към наредбите по чл.7 ал.3 и чл.125 ал.1 ЗАвт.П и чл.152 ал.1 т.2 ЗДв.П.

Ответникът Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ не изразява становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Христев предлага решението да бъде оставено в сила.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна в първоинстанционно производство против неблагоприятно съдебно решение.

1. НП е издадено от орган, административно наказателната компетентност на който произтича от упълномощаване със Заповед № РД-08-249/15.05.2015г., приложена в адм.нак.преписка /чл.92 ал.2 от ЗАвт.П/. АУАН № 261774 от 20.06.2019г. e съставен от длъжностно лице /инспектор/ при ОО „АА“-Пловдив, поради което разполага с правомощия от обхвата на чл.92 ал.1 ЗАвт.П.

Според текстовата част на НП : Нарушението на Пимк ООД – превозвач с лиценз на Общността № 5005 за международен превоз на товари, се изразява в това, че на 15.05.2019г., около 10.40ч. в гр.Пловдив, е допуснал извършването на превоз със състав от пътни превозни средства : влекач с рег.№ РВ****РМ и полуремарке с рег.№ РВ***ЕВ, управляван от водача З. Х. Б., видно от становище с вх.№ 12-00-00689/3/18.06.2019г. /неприложено в преписката/, като същият не отговаря на изискванията за психологическа годност. „При направена справка в регистъра за психологически изследвания се установи, че водачът Б. не притежава валидно удостоверение за психологическа годност от 08.12.2015г.”.

Фактическата установеност, съдържаща се в обстоятелствената част на НП /идентична с АУАН/ е обвързана с правна квалификация – нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвт.П, за което е наложена санкция по чл.96г ал.1 пр.1 от същия закон.

Съгл. чл. 7а ал.2 пр.3 от ЗАвт.П : „Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.”. Съответно, според чл.96г ал.1 пр.1 ЗАвт.П : „Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.”.

2. Районен съд – Пловдив приел, че издаденото удостоверение на водача е изтекло на 08.12.2015г., позовавайки се на справка от Регистъра на психологическите изследвания, а в НП е отразено, че „…водачът Б. не притежава валидно удостоверение за психологическа годност от 08.12.2015г.”. Изводът на ПРС за правилно определен субект на административно наказателна отговорност е верен, но описанието на нарушението не е достатъчно ясно, за да бъде прието, че НП е обосновано с приложената справка от Регистъра на психологическите изследвания на водачите. ПРС приел, че липсата на препращане към Наредба № 36/15.05.2006г. не се е отразило съществено върху процесуалните права на жалбоподателя.

3. Текстът на приетата за нарушена норма – чл.7а ал.2 пр.3 ЗАвт.П касае нарушение на индивидуализирано изискване, което е определено „с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата”. Това означава, че за ясна правна квалификация на деянието е необходимо в НП да бъде отразено конкретното нарушено изискване – посредством цифрово означение на норма и текст от съответната наредба, която следва да е наименована. В случая търговското дружество – работодател, чиято административно-наказателна отговорност е ангажирана в съответствие с приложената санкционна норма – чл.96г ал.1 пр.1-во ЗАвт.П, не оспорва факта на назначаване на работа на лицето Б., но това не е достатъчно за обосноваване на НП. Доказателствената тежест за доказване осъществяване на съответния фактически състав от субекта на адм.нак.отговорност е за административнонаказващия орган. Дори при безспорен факт на назначаване на работа на Б.в Пимк ООД, не е безсъмнено установено несъответствието /”неотговарянето”/ на някое от изискванията, определени със ЗАвт.П и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Тоест, макар санкционната норма да допуска общо определяне на изискванията, които са нарушени, това не преодолява необходимостта от посочване на конкретна норма, чието изискване е нарушено – от закона или подзаконовите актове по прилагането му. Наличието на приложена справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите действително отразява валидност на удостоверение за Б. до 08.12.2015г., но констатацията следва да е обвързана със срока на действие на удостоверението според конкретна норма от закона или подзаконовите актове за прилагането му. В АУАН и в НП, не е посочена изрично Наредба № 36/15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, която съгласно § 2 ПЗР, е издадена на основание чл. 152 ал. 1 т. 2 ЗДвП. Налице е и регулация с Наредба № 11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, изд. на основание чл. 7 ал. 3, чл. 25 ал. 2 и други от ЗАвт. Според текста на НП водачът не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, поради което е било необходимо пояснение за какъв срок е валидно и считано от коя дата не е валидно удостоверението. Това е от съществено значение, тъй като неяснотата в описание на нарушението води до извод, че волята на административния орган не е конкретизирана в степен, позволяваща разбиране относно юридическите факти на упражненото правомощие. В тази насока са решения на АС – Пловдив по дела №№ 2980/2019г., 3439/2019г. и др.

При посочена разпоредба от подзаконови нормативни актове по прилагане на ЗАвт.П, не би имало неяснота в описание на нарушението, тъй като би било ясно, че удостоверението има валидност за определен срок, при съобразяване конкретиката на фактите - отсъства оспорване относно назначаването на Б. като водач на МПС в Пимк ООД, както и на факта, че Б. е управлявал МПС именно в период, в който удостоверението му за психологическа годност е изтекъл. За обосноваване на НП, доказателства за посочените обстоятелства следва да се съдържат в преписката.

Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив XXIII състав приема жалбата за основателна и

 

Р  Е  Ш  И :

 

Отменя Решение № 2092 / 18.11.2019г., постановено по АНД № 4477 по описа за 2019г. на Районен съд-Пловдив.

Отменя Наказателно постановление № 36-0000325/03.07.2019г. изд. от и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                      

 

                                                                                                                 Председател :

 

 

  Членове :