Р Е Ш Е Н И Е
№ 489
гр. Плевен, 31.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, втори касационен състав, на осемнадесети октомври две хиляди
двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с
участието на прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен Иван Шарков, като
разгледа докладваното от съдия Николаев
касационно административно-наказателно дело № 775 по описа за 2022
г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С Решение № 447 от 29.07.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 20224430201074/2022 г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно
постановление № 565842-F595396 от 16.03.2021 г. на Началник отдел
"Оперативни дейности" – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на ЕТ
„Вираж – Л.К.“ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. ***, представлявано Л.Г.К., на
основание чл. 185, ал. 2,
във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева за извършено
административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември
2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като е намалил размера на имуществената
санкция от 700 на 500 лева.
Със същото решение
Районен съд – Плевен е осъдил ЕТ „Вираж
– Л.К.“***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. ***, ЕИК
*********, представляван Л.Г.К. да заплати на
НАП – София направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ „Вираж
– Л.К.“***, представляван от Л.К., в която се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая приходните органи
са установили положителна разлика между разчетената наличност по документи и фактическата
касова наличност към момента на проверката в размер на + 327.20 лв.
Твърди се, че
тази сума е собственост на продавачката
в магазина и че същата е съхранявана на отделно място, именно защото паричните
средства са нейни, и няма как да бъдат въведени в касата като касова наличност.
Сочи се, че ако не се включат в касата личните пари на продавачката, то същата
е с минимална разлика между разчетената касова наличност на фискалното
устройство в размер на 303.25 лева и фактически намерената сума в размер на 304.15
лв. Навеждат се доводи, че съдът неправилно не е кредитирал в решението си
показанията на свидетелката Р.К.Л, които са последователни и житейски логични. Твърди се, че направеното от
първоинстанционния съд тълкуване отваря вратата за евентуални злоупотреби, като
в касата на търговския обект се включат парични суми, произволно обявени
от приходните органи за „касова
наличност“. В заключение се моли за отмяна на решението.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът ТД на НАП –
Велико Търново, офис Плевен, се представлява от юрисконсулт Ж., която моли съда
да остави в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен
дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
По основателността на жалбата съдът съобрази
следното:
С оспореното решение съдът е приел за
установено, че на 25.02.2021 г. в
гр. Пордим при извършена проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Пордим, ул. ***,
стопанисван и експлоатиран от ЕТ „Вираж – Л.К.“ с ЕИК: *** от данъчни инспектори при ТД на НАП – Плевен е установено, че не всяка промяна на касовата наличност извън случаите на
продажби, се регистрира във фискалното устройство /ФУ/ модел „Елтрейд А1 КL“ с ИН на ФУ: ЕD315167, чрез операция „служебно
въведени“ суми в касата, извън случаите на продажби/сторно операции всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“
или „служебно изведени“ суми. От наличното в обекта фискално устройство е разчетена наличност на парични
средства, в размер на 303.25 лв. и 183.50 лв. „служебно въведени суми“ видно от
МФО 0012766/25.02.2021 г. В обекта се установило, че се съхраняват парични
средства на две места в две чекмеджета. В едното чекмедже до фискалното
устройство е установена касова наличност в размер на 304.15 лв. и второ
чекмедже в отделно бюро с установена наличност в размер на 326.30 лв. Установената
касова наличност на парични средства в обекта, преброена по банкноти и монети,
вписана в опис на паричните средства в касата от Р.К.Л. присъствала при
проверката е в размер на 630.45 лв. Установена е положителна разлика между
разчетената наличност по документи и фактическата касова наличност към момента
на проверката в размер на + 327.20 лв., която не е отразена в наличното в
обекта ФУ, чрез операция „служебно въведени суми“. На 27.02.2021
година, в присъствието на Л. К. бил
съставен АУАН по чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13 декември 2006 година за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства. Впоследствие било издадено и
атакуваното наказателно постановление, което санкционира дружеството с имуществена
санкция в размер на 700 лева.
Горната фактическа обстановка съдът установил
въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите Д.С.М., Р.Б.М., чиито показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие
с приложените по делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка
№ 0449303/25.02.2021 г.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направил извод, че законосъобразно и обосновано
административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят ЕТ
„Вираж - Л.К.“ е извършил нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба
II-18/13.12.2006 г. на МФ и правилно и законосъобразно му е наложил
административно наказание на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС. Позовал се на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 година, според която извън случаите на
продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. Съдът е изложил мотиви, че описаните в АУАН и НП факти и обстоятелства
съответстват на посочената нарушена норма.
Приел, е че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установява наличието на разлика между фактическата касова
наличност и разчетената такава на фискалното устройство, като търговецът -
едноличният търговец жалбоподател, не е изпълнил задължението си да регистрира
тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията „служебно въведени”
суми във ФУ, притежаващо такава функция. Посочил е, че в чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., законодателят не е придал
правно значение на това какви са причините, довели до наличието на такава
разлика – достатъчно е констатиране на нейното наличие и неотразяването й във
ФУ, за да е налице осъществен състава на нарушението. Съдът е изложил
мотиви, че при определяне на
наказанието административнонаказващият
орган не е съобразил в достатъчна степен разпоредба на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, и е приел, че
наказателното постановление следва да бъде намалено досежно размера на наложената
имуществена санкция от 700 на 500 лева, като е мотивирал съображенията си в
тази насока. Съдът изложил още съображения, че случаят не представлява
"маловажен" по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Посочил е, че от събраните по делото доказателства не се установява
нарушението, извършено от жалбоподателя ЕТ „Вираж - Л.К.“, да се отличава със
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на
нарушения от посочения вид. Приел, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обуславят такъв извод, а процесното
нарушение е формално, при което настъпилите вредни последици за фиска са
ирелевантни.
На всички тези основания въззивният съд изменил
оспореното НП.
Касационната инстанция намира за установено
следното:
Имуществената санкция е наложена на
дружеството на основание чл. 185, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗДДС.
Според чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. А предвидените в ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС санкции са глоба – за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В случая наложената
имуществена санкция на дружеството е в размер на 700 (седемстотин) и е на
основание чл. 185, ал. 2, във
връзка с ал. 1 ЗДДС,
т. е. приложен е привилегированият състав. От обективна страна този състав
включва извършване или допускане на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, което не води до неотразяване на приходи. Кореспондира
на този състав описаното нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, за което е наложена санкцията, по неотразяване във
фискалното устройство в обекта на констатирана положителна разлика на паричните
средства в размер на 327.20 лв., чрез функция "служебно въведени
суми". Според чл. 33, ал. 1 в редакцията към датата на нарушението, извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. В случая е установено, че на посочената в
НП дата и час в процесния търговски обект, в наличното, монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство, не е отразена констатираната положителна
разлика на паричните средства чрез функцията "служебно въведени
суми". Нарушението е подробно, пълно и ясно описано. Следва извод, че то е
и доказано, предвид съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства. Обстоятелствата във връзка с
причините, поради които в касата на дружеството има налична парична сума, не
води до отпадане на изискването за регистриране във фискалното устройство на
тази сума в касата за процесния ден на проверката, и при липса на спор, че това
ФУ притежава необходимите за целта операции. Следователно извършването на
съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., се потвърждава от събраните доказателства. За същото
законосъобразно на търговеца е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС
в хипотезата, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Това е
видно както от описаните фактически обстоятелства във връзка с констатираното
нарушение, така и от наложената санкция. Ето защо изводите на въззивния съд за
наличие на съставомерно и доказано деяние по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, са
правилни.
Основното оплакване и пред въззивната
инстанция, и пред настоящата е, че сумата от 327.20 лева е лична собственост на продавачката в магазина,
и че същата е съхранявана на отделно място, поради което не се е налагало да
бъде въведена в касата като касова
наличност. Това възражение е било подробно обсъдено от въззивната инстанция и обосновано
и правилно е отхвърлено като неоснователно. Местонахождението на наличните парични
средства не представлява елемент от фактическия състав на административното
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. За съставомерността на същото административно
нарушение е достатъчно посочването в АУАН и НП, че от наличното фискално
устройство е разчетена касова наличност в размер на 304.15 лв., а общата касова
наличност, която е установена в обекта, е в размер на 630.45 лв., като е
установена положителна разлика между разчетената наличност от фискалното
устройство и фактическата наличност в размер на 327.20 лв.
В допълнение касационната инстанция
намира, че предвид това, че безспорно – административното нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ – не води до неотразяване на приходи, приложима е
административнонаказателната разпоредба на чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която
размерът на имуществената санкция е от 500 лв. до 2000 лв. Константна е
практиката на административнонаказващите органи, а и на съдилищата при първо
нарушение да се налага минимален размер на имуществената санкция, предвидена в
съответния закон, поради което и правилно районният съд е изменил наказателното
постановление, като е намалил размера на имуществената санкция до минимума от
500 лв., съгласно сочената административнонаказателна разпоредба.
Касационната инстанция споделя и мотивите
на РС – Плевен, с които е осъдено дружеството да заплати в полза на НАП
разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв.
С оглед изхода на делото
следва да бъде уважено своевременно направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско възнаграждение.
Последното съдът определя на 100 лева на основание чл. 63д от
ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното ЕТ „Вираж – Л.К.“***, със седалище
и адрес на управление: гр. Плевен, ул. ***, ЕИК ***, представляван Л.Г.К. следва да бъде осъден да заплати в полза на Национална агенция за
приходите
разноски по делото в размер на 100
лева.
Воден от горното и
на основание чл. 63в, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 447 от 29.07.2022 г., постановено по а.н.д. № 20224430201074/2022
г. на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА ЕТ „Вираж – Л.К.“***, със седалище и
адрес на управление: гр. Плевен, ул. "Цветан Аврамов" № 5 вх. в ет. 5
ап. 9, ЕИК *********, представляван Л.Г.К. да заплати на НАП - София направените по делото разноски за възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на оспорване.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.