Р Е Ш Е Н И Е
град С., 28.04.2009 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, АДМИНИСТРАТИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети “В” състав в публичното съдебно заседание на първи април през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Д.
ЧЛЕНОВЕ: В.П.
А.Б.
при секретаря Ю.А. и с участието на прокурор П., разгледа докладваното от съдия П. административно дело № 05229 по описа за 2006 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.11,
ал.4 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 33-45 от ЗАП /отм./ по аргумент на §4, ал.2 и §142 от ПЗР на АПК.
Подадена е
жалба от Ц.З.С., К.З.С. и Б.С.М. срещу ЗАПОВЕД №РД-09-409/08.11.2005г. на КМЕТА
на СТОЛИЧНА ОБЩИНА /СО/ район “Н.”, с която е одобрено решение №7 по протокол №3/13.10.2005г.
на комисия, назначена със заповед № РД-09-252/28.07.2005г., относно определяне
на застроената част от имот пл.№100501, к.л. 137 и 138, попадащ в план за
регулация на м.”С.п.”.
В жалбата
са релевирани доводи относно незаконосъобразност на атакувания административен
като издаден в нарушение на материалния закон. Изложени са съображения, че върху
процесния имот съществува свободна за възстановяване площ, поради което
отразеното в обжалваната заповед не съответства на действителното фактическо
положение. Подробни аргументи са изложени в писмена защита. По същество се
претендира от съда постановяване на съдебно решение, с което да бъде отменена ЗАПОВЕД
№РД-09-409/08.11.2005г., на КМЕТА на СО район “Н.” като незаконосъобразна.
Претендират присъждане на разноски.
Ответникът
- КМЕТА на СО район “Н.”, не изразява становище относно
постъпилата жалба.
Представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА
ПРОКУРАТУРА изразява становище за основателност на жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ във вр.чл.45 ЗАП /отм./ представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С атакувания в настоящото
съдебно-административно производство индивидуален административен акт - ЗАПОВЕД №РД-09-409/08.11.2005г.
на КМЕТА на СО район “Н.”, се одобрява решение №7 по протокол №3/13.10.2005г.
на комисия, назначена със заповед № РД-09-252/28.07.2005г., относно определяне
на застроената част от имот пл.№100501, к.л. 137 и 138, попадащ в план за
регулация на м.”С.п.”. Посочено е в заповедта, че площта на имот пл.№ 100501 е
изцяло застроена и няма свободна за възстановяване площ.
В протокол
№3/13.10.2005г. на комисия, назначена със заповед № РД-09-252/28.07.2005г., е обективирано
решение №7, касаещо преписка №АС-94-Б-27/25.04.2005г. от Б.С.М. за издаване на
скица и удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ относно имот пл.№100501, к.л. 137 и
138. Посочено е, че имотът е записан в разписния лист към плана на името на З. С.
В., както и че имотът попада в м.”С.п.”. Отразено е във взетото решение, че
имотът попада изцяло в реализирани мероприятия по регулационния план и цялата
му площ е застроена.
От скица №29/24.10.2005г.,
издадена от СО район “Н.”, е видно, че бивш имот пл.№ 100501 е нанесен в к.л.
137 и 138 и е записан в регистъра на бившите имоти на името на З. С. В., като площта
му по графични данни е
От удостоверение за
наследници №*****/13.05.1999г., издадено от СО район “Н.”, се установява
обстоятелството, че З.С.В.е починал и жалбоподателите са негови наследници по
закон.
Със
заповед № РД-09-252/28.07.2005г. на Кмета на СО район “Н.” се сформира състав
на комисия, която разглежда постъпили преписки за издаване на удостоверения по
чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ, като за взетите решения се съставя протокол.
Със заповед №
РД-09-846/19.11.1998г. Кметът на Столична община на основание § 11, ал.1 от ДРЗИДЗСПЗЗ
/обн. ДВ, бр. 88/1998г./ е възложил на кметовете на райони да одобряват със
заповед решенията на съответните районни технически служби за определяне на
застроената част от имотите в строителните граници на населените места, която
не се възстановява на собствениците на имоти, съгласно чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ.
Допусната е съдебно-техническа експертиза и в съдебно заседание на 06.02.2008г. е прието заключение на вещо лице инж. Н., което не е оспорено от страните. От
него се установява, че бивш имот пл. №100501 попада в границите на урбанизирана територия по ЗРП в м.”С.п.”. Посочено е още в заключението на експерта, че частта от процесния
имот по букви А-Б-В-Г-Д-А, оцветена в жълт цвят на скица към заключението, с
площ по графични данни около
В съдебно заседание
на 06.02.2008г. вещо лице инж. Н. изрично уточнява, че частта от процесния
имот по букви И-К-Л-И, оцветена в оранжев цвят на скица към заключението, която
попада в територията на терен, отреден за парк, отстрани има затревен участък,
а под самата постройка има бетонова
настилка, както и че частите от процесния имот по букви и цифри Н-М-2-1-Н и
4-5-6-7-4, оцветени в червен цвят на скица към заключението, представляват
затревен участък, ограден и върху него има сграда, както и че частта от
процесния имот по букви и цифри П-О-Н-1-7-4-К-И-З-Ж-Е-Г-Д-8-Х-Ф-У-П, оцветена в
син цвят на скица към заключението, представлява алея, разграничаваща парка от
жилищните сгради, която част попада в терен, отреден за „ОЖС” и върху тази част
е реализирано мероприятие „озеленяване”.
Допусната е съдебно-техническа експертиза и в съдебно заседание на 28.05.2008г. е прието заключение на вещо лице инж. Ц., експерт-озеленител, което не е
оспорено от страните. От него се установява, че процесният имот попада в терен,
отреден
за „С.п.”, като според вещото лице мероприятието по отреждане е реализирано,
тъй като в общата територия на парка е изградена алейна мрежа, налице са
поддържани тревни масиви с групи от декоративна иглолистна и широколистна
растителност. Вещото лице инж. Ц. конкретно сочи, че частта от процесния имот по букви
М-Н-О-Т-М, оцветена в кафяв цвят на скица към заключението на вещото лице инж. Н.,
се намира иглолистен масив, който е изсечен /в съдебно заседание експертът
уточнява, че изсичането се дължи на заболяване на дърветата/; че частите от
процесния имот по букви и цифри Н-М-2-1-Н и 4-5-6-7-4, оцветени в червен цвят
на скица към заключението на вещото лице инж. Н., попадат в терен, отреден за „С.п.”, като тези части са изцяло затревени,
има засяти овощни дървета, както и алеи, които представляват подходи, през
които се преминава, за да се достигне до сграда – последното обстоятелство е
уточнено от експерта в съдебно заседание; че частта от процесния имот по букви
У-Ф-Х-У, оцветена в сив цвят на скица към заключението на вещото лице инж. Н., попада
в територията на терен, отреден за С.п., и тази част е изцяло затревена; както
и че частта от процесния имот по букви Б-В-Г-Е-Ж-З-Б, оцветена в зелен цвят на
скица към заключението вещото лице инж. Н., представлява добре поддържана тревна
площ, върху която има засяти 11 бр. декоративни широколистни дървета и
иглолистни дървета.
От
представено по делото удостоверение рег. инд.№АС-9400-70/26.03.2009г., издадено
от Главен архитект на СО район „Н.”, се установява, че част от имот стар пл.
№100501, обозначена по букви М-Н-О-Т-М,
на скица към заключението на вещото лице инж. Н., попада в кв.25, УПИ
І-за парк, м”С.п.” по плана на гр.С., като отреждането е за парк.
При така установените факти, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД обосновава следните правни изводи:
С оглед на
приложените към делото доказателства съдът приема, че постъпилата жалба срещу обжалвания административен акт е подадена в 14-дневния
преклузивен срок по чл.37, ал.1 от ЗАП /отм./ и при спазване на разпоредбата на
чл.38 от ЗАП /отм./. Жалбата е подадена от легитимирани страни, които имат
право и интерес от обжалване на постановения индивидуален административен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.11, ал.4
от ППЗСПЗЗ /според действащата към момента на издаване на обжалваната заповед
редакция/ застроената част се определя служебно от техническата служба на
общината при спазване на Наредба №5 от 2001г. за правила и нормативи за
устройството на територията (ДВ, бр.51 от 2001г.) и на хигиенните и
противопожарните норми. Решенията на техническата служба на общината се
одобряват със заповед на кмета на общината. На следващо място съгласно нормата
на §11, ал.1 от ДРЗИДЗСПЗЗ е предвидена нормативно установена възможност за
делегиране на правомощията от страна на кмета на общината на други длъжностни
лица. В процеса ответната страна ангажира писмени доказателства
- ЗАПОВЕД № РД-09-846/19.11.1998г., издадена от кмета на Столична община, съгласно която формиралият волеизявление от името на административния
орган-Кмета на СО район “Н.”, е притежавал
материалноправна компетентност да издаде обжалваната заповед. В тази връзка
съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен по
място и степен орган в кръга на делегираните му правомощия.
За да бъде
възстановена собствеността на жалбоподателите на процесния имот, следва да се
докаже наличието на две предпоставки: че жалбоподателите са собственици на
процесния имот, респективно техният наследодател, както и че имотът е свободен
от застрояване и отговаря на техническите норми за обособяване на самостоятелен
парцел. При наличието на тези обстоятелства в тяхната кумулативна даденост,
които следва да бъдат установени пред Общинската служба земеделие и гори /бивши
поземлени комисии/, същата се произнася с решение за възстановяване или
постановява отказ, който подлежи на обжалване по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ
пред съответния районен съд.
В настоящото
производство по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ се преценява издадената заповед на кмета
за определяне застроена площ на земеделски имоти и съдът не се произнася
относно възможността за земеделска реституция, което е в правомощията на
Общинската служба земеделие и гори /бившата поземлена комисия/. В съответствие
с тази разпоредба съдът преценява доказателствата досежно наличието на
застроена площ, без да излиза от рамките на своята компетентност и обсъжда
възстановяването на имота. В този смисъл решение № 629/27.01.2004г. по адм.
дело № 7918/2003г. на ІV-то отд. ВАС на РБ.
Настоящият съдебен
състав възприема становището, че съответствието на обжалваната в процеса
заповед с материалния закон следва да бъде преценено с оглед на съдържанието на
утвърденото с нея решение на районната техническа комисия за застроена и
незастроена част от процесния имот. Този извод се налага с оглед
обстоятелството, че правните последици на обжалваната заповед произтичат именно
от съдържанието на решението, а не от съдържанието на заповедта, с която е
утвърдено. В този смисъл е решение № 2590/18.04.2001г. по адм. дело №
76777/2001г. на ВАС на РБ. В случая одобреното с обжалваната заповед решение №7
по протокол №3/13.10.2005г., е издадено от комисия, на която са предоставени
правомощия да изпълнява функциите по изпълнение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на
общинската техническа служба при Столична община /Заповед № РД-09-252/28.07.2005г.
на Кмета на СО район “Н.”/.
В процесната
хипотеза за определяне на застроената част от процесния имот безспорно се
изискват специални знания, поради което по делото са допуснати съдебно-технически
експертизи, приети са заключения на вещи лица инж.Н. и инж. Ц., неоспорени от
страните. От техническите данни в приетите заключения на вещи лица инж.Н.
и инж. Цочева, които съдът кредитира като обективни и компетентно
изготвени, настоящият съдебен състав прави следния правен извод, че процесният имот е изцяло
застроен. По отношение на частта от процесния
имот по букви А-Б-В-Г-Д-А,
оцветена в жълт цвят на скица към заключението на вещото лице инж.Н., която
попада в терен, отреден за „ОЖС” и върху който е реализирана на място предблокова
асфалтирана улица, решаващият състав приема, че на място е изпълнено строителство по смисъла на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ, което се явява пречка тази
площ от имота да бъдат определена като свободна от застрояване. Единствено от
правно значение е фактът, че предблоковата асфалтирана улица е изградена на място, същата представлява част от инфраструктурата и е
пречка за възстановяването на собствеността. По отношение на частта от процесния
имот по букви и цифри
П-О-Н-1-7-4-К-И-З-Ж-Е-Г-Д-8-Х-Ф-У-П, оцветена в син цвят на скица към
заключението на вещото лице инж.Н., която попада в терен, отреден за „ОЖС” и
представлява алея, разграничаваща парка от жилищните сгради, върху която част е
реализирано мероприятие „озеленяване”, решаващият състав намира, че е налице
пречка за определянето й като свободна от застрояване. Релевантен за конкретния
случай е фактът, че отреждането, което засяга тази част от имота, е за
мероприятие - “ОЖС”, което по своя характер е
комплексно и представлява съвкупност от мероприятия по изграждането на жилищни
блокове, озеленени площи, както и съответна инфраструктура, част от която са улици, асфалтови алеи и др..
Единствено от правно значение е фактът, че тревните площи са изградени на
място, същите са пречка за възстановяването на собствеността. Основание да не
може да се определи тази площ като свободна от застрояване е фактът, че зелената
площ е част от реализирано мероприятие, свързано с естетизирането на околната
среда. Мероприятието “озеленяване” е изцяло реализирано и то е част от “ОЖС”. По отношение на частите от имота, обозначени,
както следва: по букви и цифри Н-М-2-1-Н и 4-5-6-7-4, оцветени в червен
цвят на скица към заключението на вещото лице инж. Н.; по
букви У-Ф-Х-У, оцветена в сив цвят на скица към заключението на вещото
лице инж. Н.; както и по букви Б-В-Г-Е-Ж-З-Б и по букви О-П-Р-С-Т-О, оцветени в
зелен цвят на скица към заключението вещото лице инж. Н., които попадат в терен, отреден за „С.п.”, решаващият състав приема, че е
изпълнено на място мероприятието по отреждане - парк, тъй като тези части от имота
представляват добре поддържани тревни площи, върху които има засяти декоративни
широколистни дървета и иглолистни дървета, както и алеи, които представляват
подходи, през които се преминава, за да се достигне до сграда – последното
обстоятелство е уточнено от експерта инж. Ц. в съдебно заседание. По отношение на частта от процесния имот по букви и цифри 1-2-3-Л-К-4-5-6-7-1, която попада в
сервитута на сграда на лесничейството и подхода към същата, решаващият състав
приема, че след като представлява сервитутно отстояние, то това е достатъчно
обстоятелство тази площ да се определи като застроена. По отношение на частта от процесния
имот по букви М-Н-О-Т-М,
оцветена в кафяв цвят на скица към заключението на вещото лице инж. Н., която попада в терен, отреден за „С.п.”, решаващият състав приема, че е
изпълнено на място мероприятието по отреждане – парк, като
ирелевантно е обстоятелството, че намиращият се върху тази част от имота иглолистен масив е
изсечен. Единствено от правно значение е фактът, че мероприятието по отреждането
– парк, е реализирано на място, а това, че към момента са изсечени дървестните
насаждения се дължи на други причини – заболяване на дърветата /в тази насока е
уточнение, направено от експерта инж. Ц. в съдебно заседание, а именно че след
справка в СО „Зелена система” е установено след експертиза, че се касае за
заболяване на иглолистния вид, което налага неговото изсичане/. В случая след
като върху тази част от имота е било реализирано на място мероприятието по
отреждане, няма промяна на предназначението на частта от имота /в каквато
насока са събрани и писмени доказателства - удостоверение рег.
инд.№АС-9400-70/26.03.2009г., издадено от Главен архитект на СО район „Н.”/
решаващият състав намира, че се касае за застроена площ. По отношение на частта от процесния имот по букви И-К-Л-И, оцветена в оранжев цвят на скица към заключението
на вещото лице инж. Н., която попада в територията на терен, отреден за „С.п.”,
върху която съществува затревен участък и монтирана постройка – ресторант за
обществено хранене, решаващият състав приема, че е изпълнено на място мероприятието по отреждане – парк. Реализираното на място
строителство – постройка, под която има бетонова настилка, по смисъла на §1в
от ДР на ППЗСПЗЗ се явява пречка тази площ от имота да бъде определена като
свободна от застрояване. Само за пълнота следва да се посочи, че в случая правно ирелевантен е
фактът относно статута на изградената постройка, т.е. дали
се касае за сграда изградена с или без строителни книжа.
Това е така тъй като в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ кметът,
съответно съдът, определят единствено размера на застроената и незастроената
част от процесния имот и не се произнасят по възстановяване на собствеността на
бившите собственици. В горепосочената разпоредба не е придадено правно значение
на обстоятелството, дали се касае за законно
строителство. Никъде не е поставено изричното изписване за законност на
реализираните мероприятия. Законодателят не е въвел подобно изискване за
рамките на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Определянето на
застроена част касае имоти, които попадат в приложното поле на чл. 10б, ал. 1
от ЗСПЗЗ, т. е. или са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които
не позволяват възстановяване на собствеността. В тази насока е трайната
практика на ВАС на РБ- съдебно решение № 244 от 10.01.2005г. по адм. д. №
6342/2004г., ІV-то отд. на ВАС на РБ, съдебно решение № 1206 от 12.02.2004г. по
адм. д. № 9173/2003г., IV-то отд. на ВАС на РБ, съдебно решение № 1321 от
17.02.2004г. по адм. д. № 9238/2003г., IV-то отд. на ВАС на РБ.
При тези аргументи съдът обосновава краен извод, че мероприятията, за което
е отреден имота, са реализирани и правилно и законосъобразно административният
орган е определил като изцяло застроен процесния имот. Жалбоподателите не
опровергаха констатациите в решението на комисията, което е одобрено с
процесната заповед.
По така изложените съображения и при
преценка на критериите по чл.41, ал.3 ЗАП /отм./ настоящата съдебна инстанция
обоснова краен извод за законосъобразност на ЗАПОВЕД №РД-09-409/08.11.2005г. на
КМЕТА на СО район “Н.”, като същата е издадена от
компетентен административен орган, при правилно приложение на материалния закон
- чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ и не са били допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. Жалбата се явява неоснователна на наведените в нея основания и подлежи
на отхвърляне.
С оглед изхода на правния спор, но предвид липсата на претенция от страна на ответника за присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, АДМИНИСТРАТИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети “В” състав
на основание чл.42, ал.1 ЗАП
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ц.З.С., с ЕГН **********, К.З.С., с ЕГН **********, и Б.С.М., с ЕГН **********, тримата със
съдебен адрес:***ІІ, стая *** /чрез адв. С.С./, срещу ЗАПОВЕД
№РД-09-409/08.11.2005г. на КМЕТА на СТОЛИЧНА ОБЩИНА район “Н.”, с която е
одобрено решение №7 по протокол №3/13.10.2005г. на комисия, назначена със
заповед № РД-09-252/28.07.2005г., относно определяне на застроената част от
имот пл.№100501, к.л. 137 и 138, попадащ в план за регулация на м.”С.п.”, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщенията до
страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/.
2/.