Р Е Ш Е Н И Е
№ 236 16.06.2021 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в
открито заседание, в състав
Председател:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №228 по описа
за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.К.М.,
ЕГН ********** против Заповед №ЗСП/Д-СТ/53/26.01.2021 год. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Стара Загора, с която му е отказана месечна
целева помощ по чл.16б от ППЗСП и е потвърдена с решение №24-РД06-0037/11.03.2021
год. год. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Стара
Загора. Излагат се съображения, че постановената заповед е незаконосъобразна,
тъй като е постановена в противоречие с материалноправните предпоставки на
чл.16б, ал.1, т.1-4 от ППЗСП. Не са налице подробни мотиви за постановеният
отказ, а относимите факти не са останали
изяснени от административният орган, като събраните такива са тълкувани
неправилно и погрешно. Изложени са подробни съображения за тълкуването на
разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от КСО и че е следвало да се изиска справка от
НАП относно наличието на документи, установяващи активна търговска дейност на
посоченото дружество. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Л.Н..
Ответникът Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Стара Загора, не се явява в съдебно заседание. В
писмото, с което е изпратена административната преписка по оспорената заповед
изразява становище за неоснователност на жалбата.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Оспорващият М. е подал
молба - декларация с вх.№ЗСП/Д-СТ/53/11.01.2021 год. за отпускане на месечна целева
помощ за при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка. В заявлението е посочено, че е неженен, но живее на семейни начала
с Л.Н.Н. - самоосигуряваща се, с три деца, като две от тях не посещават училище
поради въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка,
като брутните доходи на семейството му през месеца, в който в училището е
въведено ограничение във връзка с извънредната епидемична обстановка, са в
размер на 2 231.33 лева, формирани от трудова дейност – 2 201.33 лв.,
стипендия – 30.00 лв. Към заявлението са приложени служебни бележки от
работодателят му, от която е видно, че е в неплатен отпуск, считано от 01.12.2020
год. до 31.12.2020 год. и декларация от Л.Н., че за месец ноември
осигурителният й доход е в размер на 1425.00 лв. /представени допълнително,
след уведомление от страна на административният орган/. Въз основа на
подаденото заявление и след извършена социална анкета, на 11.01.2021 год. от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора е изготвен социален доклад.
Съгласно изложеното в обстоятелствената част на социалния доклад, заявителят е неженен,
но живее на семейни начала с Л.Н., която е самоосигуряваща се и имат три деца,
които са учащи се, така както е декларирано в заявлението. Направена е справка
от която е видно, че П.М. има две фирми
– „Евроекспрес“ООД, която е преустановила дейност и „Глобални компютри“ООД,
която е действаща, поради което е прието е, че не отговарят изискванията за
отпускането на помощта, с оглед на което е предложено да му бъде отказано
отпускането на месечна целева социална помощ по
чл.16б, ал.6 от ППЗСП.
С оспорената в настоящото
съдебно производство Заповед №ЗСП/Д-СТ/53 от 26.01.2021 год., издадена от
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, на основание
чл.13, ал.2 от Закона за социално подпомагане и чл.28, ал.1 от Правилника за
прилагане на Закона за социално подпомагане, на П.К.М. е отказано отпускането
на месечна целева социална помощ по чл.16б от ППЗСП, тъй като М. има фирма
„Глобални компютри“ООД, която не е прекъснала дейността си в НАП.
Така постановената заповед
е обжалвана по административен ред пред по-горестоящия орган и Директора на
Регионалната дирекция за социално подпомагане – Стара Загора е постановил свое
решение №24-РД06-0037 от 11.03.2021 год. год., с която е отхвърлил жалбата като
неоснователна. От жалбоподателят са приложени доказателства, че решението е
връчено чрез препоръчано писмо с обратна разписка, от която е видно, че датата
на получаване е 19.03.2021 год., а жалбата е депозирана по електронен път на
01.04.2021 год. съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
и е процесуално допустима.
По делото са представени и
приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаването на оспорената Заповед №ЗСП/Д-СТ/53 от 26.01.2021
год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора и на
потвърждаващото заповедта Решение №24-РД06-0037 от 11.03.2021 год. на Директора
на РДСП – Стара Загора.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На основание чл.168 от АПК, съдът извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, а не само на наведените в жалбата
оплаквания.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗСП, на основание
на която е издадена обжалваната заповед, социалните помощи се
отпускат /респ.
отказват/ със заповед на директора на дирекция
„Социално подпомагане“ или от упълномощено от него
длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със
социална анкета.
Предвид предметното съдържание на обжалваната в случая заповед, тя е издадена
от материално и териториално компетентния административен орган в лицето на
Директор на Дирекция „Социално подпомагане” Стара Загора. Заповедта е издадена
в изискуемата форма и съдържа минимално необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, като по отношение на съдържанието й и разпоредените с нея последици не се
установява порок, обуславящ незаконосъобразността й.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на административния акт обхваща проверка дали са
налице установените от издателя на акта юридически факти /изложени като мотиви
в акта/, преценка на съответствието им с правната норма, посочена като правно
основание за издаването на акта и преценка дали се следват разпоредените с акта
правни последици.
В конкретния случай
жалбоподателят е подал молба декларация за отпускане на месечна целева помощ по
чл.16б от ППЗСП.
Съгласно разпоредбата на
чл.12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като
условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането,
възобновяването и прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника
за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които
се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика /чл.12, ал.4
от ЗСП/.
В случая жалбоподателят М.
е подал Заявление-декларация вх. №ЗСП/Д-СТ/53 от 11.01.2021 год. за отпускане на
месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП.
Правото на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст, е
регламентирано с ПМС №218 от 17.08.2020 год. за допълнение на Правилника за
прилагане на закона за социално подпомагане /обн. ДВ бр.77/01.09.2020 год./. В
новосъздадената разпоредба на чл16б, ал.1 от ППЗСП е предвидено, че право на
месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: т.1
двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не
може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват
платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна
неработоспособност; т.2 двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за
безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от
средномесечния доход по ал.4; т.3 двамата или единият от родителите, или
родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да
упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка и т.4 двамата или единият от
родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т.1, 2 или 3 не получават
обезщетение за бременност и раждане. Съответно в чл.16б, ал.3 и ал.4 от ППЗСП нормативно са
регламентирани и други условия за отпускане на месечна целева социална помощ
по чл.16б от ППЗСП - децата да не са
настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
децата да не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и
предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското
заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка и средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в
училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка, е по-нисък или равен на 150 %
от минималната работна заплата.
От посочената
регламентация следва извода, че месечната целева помощ по чл. 16б от ППЗСП има специфичен характер и е
свързана с подпомагане на семействата с деца до 14-годишна възраст, когато
децата не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и
предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското
заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка и когато по отношение на родителите /респ. на единия родител или на
родителя, отглеждащ сам дете/, е налице някоя от хипотезите по чл.16б, ал.1, т.1 – т.3 от ППЗСП и е
изпълнено условието по чл.16б, ал.4 от
ППЗСП за размера на средномесечния доход на член от семейството. А по аргумент
от §2 от ПЗР на ПМС №322/23.11.2020 год. за изменение и допълнение на ППЗСП
/обвързващ прилагането на чл. 16б от
ППЗСП с обявено извънредно положение, съответно с извънредна епидемична
обстановка на територията на Република България, свързана с разпространение на
COVID-19/, следва извода, че за наличието на обуславящите правото на месечна
целева социална помощ материалноправни предпоставки по чл. 16б, ал.1, т.1 – т.3 от ППЗСП, преценката
следва да се извършва в контекста на това дали възникването и съществуването на
тези предпоставки е резултат от въведени ограничения във връзка с извънредно
положение или извънредната епидемична обстановка на територията на страната,
свързана с разпространение на COVID-19.
В конкретния случай не е
спорно, че е налице съвместно съжителство между П.К.М. и Л.Н.Н., което
обстоятелство е възприето и от ответника по делото и е отразено в оспорената
заповед, след извършената служебна проверка. Поради въведените ограничения във
връзка с извънредната епидемична обстановка в страната и издадена Заповед №
РД-01-677/25.11.2020 год. на Министъра на здравеопазването за преустановяване
на присъствените учебни занятия в училищата, детските градини и яслите от
30.11.2020 год. до 21.12.2020 год., двете деца няма да посещават училище в
посочения период – т. е изпълнено е условието по чл.16б, ал.3, т.2 от ППЗСП.
Без съмнение изпълнено е и условието по чл.16б, ал.4 от ППЗСП средномесечният
доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение
са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка, да е по-нисък или равен на 150 % от минималната работна
заплата. За да възникне правото на заявителката М., като родител, на месечна
целева помощ по чл.16б, ал.1 от ППЗСП, обаче е необходимо съществуването на още
една материалноправна предпоставка, а именно по отношение на лицето да е
изпълнена някоя от предвидените в условията на алтернативност хипотези на чл.16б,
ал. 1, т. 1 – т. 3 от ППЗСП.
Според административния
орган, жалбоподателят следва да се счита за самоосигуряващо се лице като
собственик и управител на търговско дружество – „Глобални компютри“ЕООД, която е
със статус активен. Основният спорен момент ва настоящето производство е дали
това търговско дружество осъществявала дейност през месец декември, за който
месец е поискана помощта и респективно дали жалбоподателят е бил осигуряван,
получавал ли е възнаграждение за тази си дейност. В заповедта е посочено, че
фирмата „не е прекъснала дейността си в НАП“. Следва да се отбележи, че нито в
ЗСП, нито в ППЗСП съществува основание за отказване на исканата месечна помощ
по чл.16б от ППЗСП, поради факта, че дружеството не е прекъснало дейността си в
НАП. В контекста на това, не е ясно какво е вложил ответника в тези си твърдения
– дали дружеството не е заличено в търговският регистър, дали търговецът е
осъществявал търговска дейност през месец декември, както не е ясно и каква
дейност същото осъществява в НАП.
По този повод следва да
бъде взета предвид следната правна уредба:
Според разпоредбата на чл.
4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица по този кодекс са управителите и
прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните
клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и
контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и
лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества. Според
чл.4, ал.3, т.2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо
заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като
еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества,
физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се
облагат по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня,
в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и
за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. В същия смисъл допълнителната разпоредба на §1, т.3 от КСО
дефинира понятието „осигурено лице“ като физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и
за което са внесени или дължими осигурителни вноски. С оглед на тази законова
уредба следва да се приеме, че вписването на лицето в Търговския регистър като
управител на търговско дружество или като съдружник не е основание за
осигуряването му по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, ако предприятието не осъществява
търговска дейност, а вписаният управител не осъществява трудовите си функции
срещу получавано възнаграждение за извършваната работа.
По отношение на
управителите на търговски дружества е необходимо да се прави разграничение
между личната трудова дейност на управителя от стопанската дейност на
дружеството. Управителната и представителната власт на управителя произтича от
вписването му в търговския регистър, поради което за трудова дейност се приема
всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след
вписването му в съдебния регистър. В конкретният случай като управители на
дружеството са вписани тримата съсобственици /видно от търговският регистър/,
като не са публикувани годишни финансови отчети на това дружество. Безспорно е
също така, че не публикуването на ГФО не води до автоматичният извод, че не е
налице осъществявана търговска дейност от вписаното лице. От страна на
жалбоподателят са представени декларации, подавани в НСИ, според които
процесното дружество не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за
счетоводството за календарните 2018 год., 2019 год. и 2020 год. /последната е
подадена на 26.04.2020 год./.
В тази връзка и при
извършената служебна проверка съдът констатира, че в административното
производство не са разгледани и обсъдени всички релевантни за изхода на спора
обстоятелства, а именно: подлежи ли на задължително осигуряване жалбоподателят
като управител и съсобственик на дружество с ограничена отговорност,
осъществява ли това дружество търговска дейност и налице ли е упражняване на
трудова дейност от неговия съсобственик и управител в лицето на жалбоподателя.
Едва след като бъде установено дали жалбоподателят подлежи на задължително
осигуряване като управител или съдружник на дружество с ограничена отговорност,
за което получава възнаграждение, може да бъде даден отговор на въпроса дали се
касае за самоосигуряващо се лице.
Въз основа на гореизложеното
съдът намира, че оспорената заповед и постановена в противоречие с
материалноправните разпоредби, поради което жалбата е основателна. С оглед
обстоятелството, че естеството на казуса не позволява решаването му по същество
от съда, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне, съобразено задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с настоящото решение.
По делото е направено
искане от страна на жалбоподателят за присъждане на направените разноски по
делото. Видно от приложеният списък на разноските, същите са в размер на 505.00
лв., от които 500.00 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие №103204/18.05.2021 год. и 5.00 лв.
държавна такса за издадено съдебно удостоверение.
Видим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, Административен
съд Стара Загора,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на П.К.М. ***
Заповед №ЗСП/Д-СТ/53/26.01.2021 год. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Стара Загора, потвърдена с Решение №24-РД06-0037/11.03.2021
год. год. на Директора на РД”СП” – Стара Загора, като незаконосъобразна.
ВРЪЩА преписката на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора
за ново произнасяне по подаденото от П.К.М., ЕГН **********
заявление-декларация от 11.01.2021 год., съобразно с дадени в настоящото
решение задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, като му
определя 14-дневен срок за произнасяне.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора,
представлявана от Директора Павлина Делчева да заплати на П.К.М.,
ЕГН ********** *** сумата от 505.00 /петстотин и пет/ лева, представляваща
направените разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване и е окончателно съгласно чл.13, ал.6 от Закона за социалното
подпомагане.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: