Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………26.05.2021 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………двадесет
и седми април……….....……….….……..……..Година 2021
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Маргарита Николова……………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………….……………………съдия Св. ЖЕКОВ
административно
дело номер 862……по описа за…...….…………2021 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във връзка с параграф 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал. 3 от ПЗР
към ПМС 456 / 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Жалбоподателите И.Г., Л.Г. и Г.Г. обжалват Заповед №
10-00-560/25.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание
чл. 44, ап. 2 от ЗМСМА във връзка с § 62, ап. 3 от ПЗР към постановление № 456
на Министерския съвет от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ § 4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 01.11.2018 г. на комисията, назначена със Заповед
№ 10-00-1714/09.10.2018г. на основание § 62, aл. 1 от ПЗР към постановление №
456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ е признато на наследниците на С.Т.С., ЕГН **********,***
Загора, е признато правото да придобият собственост върху 500/552 кв.м./ид.ч.
от имот № 330.308, целият с площ от 552 кв.м., находящ се в местността
„Юнаците“, в землището на *****по неодобрен план на новообразуваните имоти,
съгласно Протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при
граници и съседи: имот № 330.547, имот № 330.546 и имот № 330.309 по следните
съображения:
Жалбоподателите изясняват, че съгласно Решение №
25248/01.07.1996 г. на Поземлена комисия град Стара Загора, на тях, в
качеството на наследници на И. Г. Р., ЕГН **********, поч. на 13.02.1988 г.,
б.ж. на ********, общ. Стара Загора, е възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници, на следния недвижим имот, а
именно: лозе от 1,200 дка /един декар и двеста кв.м./, десета категория,
находящ се в терен по параграф 4 на село ********, в местността Бобоолу.
Съгласно предоставените данни от помощния план към
неодобрения план на новообразуваните имоти /собственици/ новообразуваният имот
№ 330.308, определен за придобИ.е от ползвателите - наследници на С.Т.С.,
попадал в собственото на жалбоподателите лозе от 1,200 дка /един декар и двеста
кв.м./, десета категория, находящ се в терен по параграф 4 на село ********, в
местността Бобоолу, което е възстановено по силата на посоченото по-горе
Решение № 25248/01.07.1996 г. на Поземлена комисия град Стара Загора.
Оспорват административния акт по следните съображения:
върху притежаваното от техния наследодател лозе, респ. върху възстановеният в
стари реални граници поземлен имот, никога не е било предоставяно право на
ползване на граждани или ако такова право и било предоставяно, то не е било по
реда и на основание на актовете, посочени в параграф 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен
това сочат, че към момента на подаване на заявлението за трансформиране на
правото на ползване в право на собственост от страна на заявителя, процесният
имот не е представлявал овощна градина, нито лозе, поради което изложеният в
заповедта мотив, че към момента на подаване на заявлението за трансформиране,
имотът е представлявал овощна градина, не отговаря на действителната фактическа
обстановка. В действителност имотът бил изоставен и в изключително лошо
фитосанитарно състояние, като в него няма стари дървета или дори дънери, от
които да е видно, че преди 30 години, е бил овощна градина.
Молят обжалваната Заповед № 10-00-560/25.02.2020 г. на
кмета на Община Стара Загора да бъде отменена.
В срока по чл. 163, ал. 2 АПК не е постъпил отговор от
въззиваемата страна, която чрез пълномощника си в о.с.з. от 19.03.2021 г. заема
становище за неоснователност на жалбата, която оспорва, включително, че към
датата на подаване на заявлението имотът е представлявал овощна градина /към м.
юли 1992 г./.
В срока по чл. 163 АПК не е постъпил отговор и от
заинтересованите страни, които в о.с.з. от 19.03.2021 г. чрез адв. Ц. заемат
становище, че се присъединяват към становището на пълномощника на въззиваемата
страна, която оспорва жалбата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените с жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение № 763/23.12.1987 г. /л. 22 от делото/
на ОбНС Стара Загора в изпълнение на 11-то ПМС от 02.03.1982 г. и решение №
114а/ 21.10.1987 г. на ОбНС Стара Загора и списък към него /л. 32-33 от
делото/, на С.Т.С. е предоставено право на ползване върху земя /парцел по
помощния план № 9507/ от 0,5 декара в землището на с. ********, местност „Юнаците“
за трайни насаждения. Удостоверението е с подпис и без печат на издалия го зам.
Председател на ИК на ОбНС.
На 03.07.1992 г. С.Т.С. е подал заявление вх. №
0905203 /л. 20 от делото/ с искане правото на ползване да се превърне в право
на собственост на предоставения му имот, находящ се в землището на с. ********,
местност „Юнаците“, при съседи: път и П.К.. В т. 3 от заявлението не е отразено
наличието на сграда в имота, а в т. 2 „имотът представлява“ е попълнено с думи трайни
насаждения. На 04.05.1998 г. е подадено
заявление вх. № 94036842/04.05.1998 г. /л. 21 от делото/ с подобно съдържание -
в т. 3 от заявлението отново не е отразено наличието на сграда в имота, а в т.
2 „имотът представлява“ е попълнено с думи трайни насаждения и градина.
Подадените от С.Т.С. заявления от 03.07.1992 г. и
04.05.1998 г. са били разгледани от комисия по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/
1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /така представените по делото
протоколи съответно от 04.05.2018 и 01.11.2018 г. /л. 23-30 от делото/. От
съдържанието на тези протоколи /т. 38 от втория/ се установява, че Комисията е
взела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде
заповед, с която да се признае правото на подалия заявленията ползвател С.Т.С.
да придобие собственост върху ползвания имот № 9507 с площ 500,00 кв.м. местност
„Юнаците“, землище на с. ********, с мотивите, че към датата на подаване на
заявлението от ползвателя в имота е имало овощна градина.
Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и
обжалваната в настоящото производство Заповед № 10-00-560/25.02.2020г. на Кмета
на Община Стара Загора, с която е признато на наследниците на С.Т.С., правото
да придобият собственост върху 500/552 идеални части от имот № 330.308, целия с
площ от 552 кв.м., местност „Юнаците”, в землището на с. ******** по неодобрен
план на новообразуваните имоти при
съседи: имот № 330.546; имот №330.547; имот № 330.309.
С решение № 25248/01.07.1996 г. на ПК-Стара Загора /л.
8 от делото/, е било възстановено правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на наследниците на И. Г. Р., на недвижими
имоти, в т.ч. и не само на: лозе от 1,200 дка, десета категория, находяща се в
терен по §4 на с. ******** в местността „Бобоолу“. От приложеното удостоверение
за наследници /л. 19 от делото/ се
установява, че наследниците на И.Г.Р.са жалбоподателите И. Г., Л.Г. и Г.Г..
От заключението на съдебно - техническата експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено, се установява,
че ползваният имот 308 с площ 713,00 кв.м. заема
501 кв.м. от северната част на бивш имот 830.83 и част от пътната мрежа на Община
Стара Загора и е записан в Приложение № 3 на И.Р.. Новообразуваният имот
330.308 по неодобрения план на новообразуваните имоти за с. ******** /местност
„Юнаците“/, изработен през 2018 г., е с площ 552 кв.м. заема северната част на
ползван имот 308, същата част на бивш имот 830.83 и част от пътната мрежа на
Община Стара Загора и е записан в регистъра към плана и на наследниците на С.С.,
а в разписните списъци по плана от 1992 г. /стр. 36 от делото/ за ползван имот
308 няма запис. Вещото лице е посочило, че този новообразуван имот 330.308 се
намира около 1300 м. южно от шосето за Старозагорските бани. Този имот е с площ
от 552 кв.м. и заема северната част на ползвания имот № 308, същата част на
бивш имот 830.83 и част от пътната мрежа на Община Стара Загора. При извършен
оглед на място вещото лице е установило, че новообразуван имот 330.308
представлява необработена земя с отделни саморасли дървета – бадем на около 8
г., слива на около 10 г., и праскова на около 6 г., които нямат характеристики
на овощна градина, в уверение на което е и снимковия материал, неразделна част
от заключението /л. 62 от делото/. В съдебно заседание вещото лице изясни, че
няма овошки, а само три млади дървета на около десет години – бадем, слива и
праскова. В помощния план за имота нямало отразени трайни насаждения.
Разпитаният по делото свидетел Т.Т./брат на съпругата
на С.С./ заяви, че допреди
двадесетина години е помагал на С.за имота, като му е носил вода за домати или
краставици. Помагал му от 1990 г. и сочи, че имало овошки вътре – праскови и
круши, горе-долу 90-та година овошките били там. Също домати, краставици и
малини. Овошките са били посадени 90 - те години, намирали се в долната част на
имота, разпръснати. След 2000 г. свидетелят не е ходил в имота, тъй като С.С.
се разболял. Към днешна дата всичко били окрадено – циментови колони, ограда.
Във връзка със свидетелските показания в.л. изясни в
о.с.з., че в югоизточния ъгъл на имота, където според свидетеля са се намирали
овошките била взета част от терена, най-хубавата и бил обособен паркинг от
заравнена земя.
При така установеното, съдът от правна страна намира
следното:
Жалбоподателите са лица с право на жалба, извършеното оспорване
е в законовоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност. Следователно жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ
предвижда процедура за трансформиране на правото на ползване в право на
собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в
състава по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал.
2 и за решението си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината
издава заповед, в която се съдържа отказ или признаване на правото на
собственост.
С оглед подадените от С.С. заявления с описание на
имота като представляващ овощна градина, за да се трансформира правото на
ползване в право на собственост по смисъла на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е
необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки 1. Правото на ползвателя
да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в §
63 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; 2. Имотът
да представлява овощна градина 3. Да е подадено заявление в определените от
закона срокове.
Първото законово условие, за да се преобразува правото
на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в
коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ,
е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на
акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския
съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че
изброяването на актовете в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно.
Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да
стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто
безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане /така решение №
3177/27.02.2020 г. на ВАС по адм.д. № 4572/2019 г., IV о./. След като е налице първата предпоставка за
надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват
останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1
март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ, същият
да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на
семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието
землище е имотът или земята да е общинска или държавна. /така решение № 12766/28.10.2014
г. на ВАС по адм. д. № 4153/2014 г., IV о./
Преценка за наличието в имота на овощна градина се
прави към момента на подаване на заявлението от страна на ползвателя /така решение
№ 5727 от 10.06.2003г. на ВАС по адм. д. № 7136/2002 г., IV о./.
В случая, безспорно се установи по делото, че правото
на ползване е предоставено на С.С. по силата на предвиден от закона акт и са подадени
заявления в срок, т.е. първата и третата предпоставка са налице. Неоснователни
са възраженията в жалбата за липса на надлежно учредено право на ползване,
тъй като право на ползване не било предоставяно по реда на актовете в § 63 от
ПЗР за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. От представеното по делото
удостоверение № 763/23.12.1987 г. се установява, че на С.С. на основание ПМС №
11/02.03.1982 г., е предоставено за трайни насаждения, с площ от 0.500 дка, в
м. „Юнаците“ в землището на гр. Стара Загора който имот може да се ползва за трайни
насаждения. Това ПМС е сред изрично изброените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове,
поради което дава право по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползвателя на трансформация
на правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята. Изрично
в решение № 114а от 21.10.1987 г. на ОбНС Стара Загора е посочено като
основание за предоставяне на право на ползване 26-то ПМС от 23.04.1987 г., т.е.
акт, предвиден в разпоредбата на § 63 от ПЗР за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ, а в списъка към това решение фигурира С.Т.С.. Срокът според действащия
към момента на подаване на заявлението закон, е тримесечен от влизане в сила на
Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /ДВ. бр. 28 от 03.04.1992 г./. Следователно
процесното заявление, като подадено на 03.07.1992 г. се явява подадено в срок.
Действително заявлението от 1998 г. /л. 21 от делото/ не е подадено в срок до
31.01.1998 г., а едва на 04.05.1998 г., но това не се отразява на
законосъобразността на оспорената заповед. С.Т.С. е подал заявления, още през 1992 г. и той е придобил
възможността да се ползва от новата процедура, регламентирана в § 61 и сл. от
ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради което заявлението му законосъобразно е било разгледано
от надлежната комисия по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и от кмета на община
Стара Загора, който се е произнесъл с оспорената в настоящото производство
заповед. Ако поради процесуално бездействие на административния орган от 1992
г., произнасянето относно правото за придобиване на собственост е едва с
оспорваната заповед, правото за придобиване на собственост по § 4а и 4б ПЗР на
ЗСПЗЗ не се преклудира, правата на ползвателите, които са изпълнили
задълженията си не могат да бъдат ограничавани от неправомерното забавяне /с
години/ на изпълнението на задълженията на административния орган по ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ /така решение № 141/10.04.2020 г. на Старозагорски административен съд
по к.а.д. № 75/2020 г., решение от 22.03.2021 г. на Старозагорски
административен съд по к.а.д. № 7/2021 г., решение № 7725/11.06.2009 г. на ВАС
по адм. д. № 1999/2009 г., IV о., решение № 7614/10.06.2009 г. на ВАС по адм.
д. № 1636/2009 г., IV о. и др. Вж. и решение № 600/29.06.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 798/2009 г., I г.о., в което се сочи по приложението на пар. 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, че неизпълнението на задълженията от оправомощения орган /от
съответното длъжностно лице/ относно предвидената административна процедура, не
може да се тълкува във вреда на правоимащите граждани/. Същото е прието в
решение от 22.03.2021 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. №
7/2021 г. и решение № 10637/17.09.2010
г. на ВАС по адм. д. № 1725/2010 г., IV о. - действително административният
орган е предприел действия по разглеждане на заявлението след изтичането на
едномесечния срок по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, но посоченият срок е
инструктивен и неспазването му не преклудира правата на заявителя. Освен това,
в случая следва да се съобрази и обстоятелството, че С.Т.С. е спазил срока през
1992 г. за подаване на заявление. Съгласно нормата на § 36 от ПЗР на Закона за
изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г., ползвателите, подали молби
за оценки до общините по местонахождението на имота до 30.09.1995 г. по § 4а и
4б от ЗСПЗЗ, запазват правата си за получаването им по този закон /посоченото
изменение е синхронизирано с изменението и допълнението на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г., с
което е създадена нова ал. 6, в която е посочен краен срок, до който може да се
заяви правото за придобиване на собственост - 31.01.1998 г. Посоченият срок до
31.01.1998 г. е повторен и в § 61 от ПМС № 456/1997 г., визиращ възможността на
ползвателите с права по § 4а и § 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, които не са заявили да ги заявят по посочения ред. Очевидна е
волята на законодателя, да се даде нова възможност, както на ползвателите,
незаявили правата си до този момент да ги заявят в посочения срок, така и тези,
на които не са довършени процедурите по изкупуване на ползваните имоти да
запазят правата си за това - да получат оценка. Бездействието на
административния орган не може да доведе до погасяване на правото на ползвателя
да иска оценка на имота, което искане е заявено още през 1992 г. и което право
му е гарантирано със специалната норма на § 36 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Естествено
е новото произнасяне на административния орган да е съобразено и проведено по
приложимия ред - този по § 62 и сл. от ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение
и допълнение на ППЗСПЗЗ, ДВ, бр. 122/19.12.1997 г., който ред е приет в синхрон
с цитираните норми на § 4а и § 36, след
изменението им през 1997 г. В тази връзка кметът правилно се е произнесъл със
заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като сочената процедура важи не
само по отношение на незаявили претенциите си ползватели. Липсвало е
разрешаване с влязъл в сила административен акт на спорния въпрос, поради което
липсва основание да се откаже произнасяне по искането от 1992 г., при
запазените с нормата на § 36 от ЗСПЗЗ права. Изложеното води до извода, че
административният орган законосъобразно се е произнесъл по искането по реда на
§ 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като е имал основание да отказва признаване на
права на ползвателя по § 4а, ал. 1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ /така изцяло решение № 11984/01.10.2012 г. на ВАС по адм.д. №
7384/2012 г., IV о./.
В тази връзка следва да се отбележи, че ползвателят
първоначално не е бил заявител в срока по
§ 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/1997 г./ и по § 61 от ПМС №
456/1997 г., а заявител по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992
г./, но същият е запазил правата си за придобиване на имота по реда предвиден с
§ 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С приемането на ПМС № 456/1997 г. само е отпаднала
възможността за придобиване на собствеността върху ползвания имот само въз
основа на изготвена оценка от техническата комисия по реда на § 5 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г./, а е предвидена специална процедура,
която изисква преценка за наличие на предпоставките за придобиване на правото
на собственост. С оглед на изложеното настоящият съд приема, че проведената
процедура пред административния орган е законосъобразна и в съответствие с §
62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като е съобразен Протокол от 04.05.2018 г. и
01.11.2018 г. на назначената комисия, в което е изложено становище за
фактическите и правни основания за признаване на правото да се придобие
собствеността от ползвателя на имот № 9507. Въз основа на протокола с
процесната заповед на кмета на община Стара Загора издадена на основание § 62,
ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ е признато правото на наследниците на С.Т.С. за
придобиване правото на собственост на ползвания от него имот. От назначената по
делото съдебно - техническа експертиза се установи, че процесният имот попада
във възстановения имот на жалбоподателя по кадастралния план /изцяло в този
смисъл решение № 3160/21.03.2016 г. на ВАС по адм.д. № 565/2015 г., IV о./.
Действително процедурата е започнала по заявление подадено още в първия срок по
§ 5 от ППЗСПЗЗ, но е довършена по новия ред от надлежно назначената на
основание § 62, ал. 1 комисия /така решение № 9292/27.06.2012 г. на ВАС по адм.
д. № 12950/2010 г., IV о./. Този ред е следван и в настоящия случай, като Стефат
Т.С. е имал правната възможност отново да подаде заявление. Съгласно § 61, ал.
1 от цитираното постановление ползвателите, които имат права по § 4а и 4б от
преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили, подават
заявление до кмета на общината по местонахождението на имота, а за градовете с
районни деления - до кметовете на районите, в срок до 31 януари 1998 г. Поради
това заявлението от 1998 г., макар и неподадено в срок не се счита второ по ред,
предвид, че първото от 1992 г. не е разгледано с постановен по него отказ, нито
е определена оценка, която да не е заплатена в срок /така решение от 16.10.2020
г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. № 438/2020 г./. Срокът според
действащия към момента на подаване на заявлението закон, е тримесечен от
влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /ДВ. бр. 28 от
03.04.1992 г./. Следователно процесното заявление, като подадено на 01.06.1992
г. се явява подадено в срок.
Не се установи обаче при условията
на пълно и главно доказване съобразно разпределената доказателствена тежсет
втората, посочена от административния орган, предпоставка за издаване на
обжалвана заповед – а именно имотът несъмнено
да е бил овощна градина към момента, в който лицето е заявило искането си за
издаване на предвидения в закона акт, т.е. към 03.07.1992 г.
Тежестта на доказване на това обстоятелство е на наследниците на ползвателя и
на административния орган /изрично разпределена им с доклада по делото/, които
не ангажираха никакви доказателства в тази насока освен показанията на св. Т.Т., който ще бъдат обсъдени по-долу.
Преди обсъждането по същество на доказателствата по делото установяващи или не
наличието на овощна градина следва принципно да се посочи, че са неоснователни
възраженията в устните състезания на процесуалния представител на
жалбоподателите, че за да се приеме наличие на овощна градина не било
достатъчно да има седем-осем овощни дръвчета на 0,5 дка, тъй като по този
въпрос следва изцяло да бъдат възприети съображенията, изложени в решение №
35/24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5784/2015 г., II г.о., в което се казва
следното: „Нормата на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ дава преференциална възможност на
ползвателите на земи, представляващи лозя и овощни градини, да придобият
правото на собственост върху тя, след като подадат заявление в определените от
закона срокове и ги заплатят на собственика чрез общината. В закона не е дадена
легална дефиниция на понятието „лозе“ и „овощна градина“. Според „Речник на българския
език“, значението на думата „градина“ е място, най-често близо до селище,
където се отглеждат зеленчуци или овощни дървета. След като законодателят не е
предвидил чрез въвеждане на легална дефиниция различно от общоприетото значение
на думата, то следва, че за да се приеме даден имот за овощна градина/лозе по
смисъла на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, е необходимо да е засят с дървета или храсти с цел
производство на плодове или ядки, съответно с лози за производство на грозде,
без да се прилагат агрономическите правила за брой насаждения от даден вид на
декар“.
По същество, от събраните по делото писмени
доказателства - и заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че имотът
не е бил обработван и представлява пустееща земя без насаждения и постройки в
нея. Липсват достатъчно доказателства, че имотът, заявен за придобиване в
собственост на основание § 4б от ЗСПЗЗ, несъмнено представлява лозе, овощна
градина или земеделска земя, която е единствена на семейството на ползвателя,
който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. Вярно е, че
дали са налице материалноправните предпоставки по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се преценява
към момента на заявяване на искането за придобиване в собственост на
предоставения за ползване имот, а не към датата на постановяване на заповедта,
доколкото правата за ползвателите възникват по силата на закона, като
административният акт който се издава в зависимост от приложимата през годините
правна уредба, единствено констатира вече възникналите права. Но в случая
достатъчно доказателства за установяване съществуването на регламентирания от
закона като материално предпоставка за придобиване на собственост при условията
на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ релевантен факт /че имотът, заявен за придобиване в
собственост от С.С. представлява лозе, овощна градина или земеделска земя,
която е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в
населеното място, в чието землище е имотът/, не са представени от страните в
процеса, в чиято доказателствена тежест е да установят без съмнение
съществуването на този факт. В изпълнение на служебното начало в съдебния
административен процес, Старозагорски районен съд в първото по делото заседание
даде указания за разпределението на доказателствената тежест, като изрично е
указал на ответника – Кмет на Община Стара Загора и на заинтересованите страни,
че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК в тяхна тежест е да установят и
докажат съществуването на фактическите основания, посочения в оспорения
административен акт. Достатъчно доказателства в посочения смисъл не са
представени. Не представлява такова доказателство подаденото от С.С. заявление от
1992 г. и 1998 г. с искане на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото му на
ползване върху предоставения му имот да се превърне в право на собственост, в
което заявление е декларирано, че имотът представлява „трайни насаждения и
градина“. Правното значение на това посочване е да се определи фактическото
основание, на което се претендира трансформиране на правото на ползване в право
на собственост и съотв. да се определят подлежащите на установяване релевантни
факти и обстоятелства за преценка основателността на заявеното искане. Но
обективираното декларативно изявление в подаденото от С.С. иницииращо административното
производство заявление /че имотът представлява овощна градина/, по никакъв
начин не може да се приеме за „доказателство“ за твърдения факт, че имотът
представлява овощна градина. При липсата на достатъчно доказателства /писмени
и/или гласни/, които да установяват, че към момента на заявеното от ползвателя
право по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ,
предоставеният за ползване имот, който се иска да бъде придобит в собственост,
е представлявал овощна градина и доколкото съгласно заключението на изпълнената
по делото съдебно-техническа експертиза имотът представлява пустееща земя с
отделни саморасли дървета, без каквито и да е било овощни насаждения и съотв.
съществуването на такива трайни насаждения не е отразено в представената
извадка от помощния план на ползвателите /неодобрения кадастрален план от 1992
г. за имоти в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на с. ********/, настоящият
съд приема, че не е доказаното кумулативното наличие на юридическите факти –
елементи от правопораждащия фактически състав по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които правната норма
свързва признаване правото на ползвателя да придобие в собственост
предоставения му за ползване имот /така доказателствения анализ в решение № 22/26.01.2021 г. на Старозагорски
административен съд по к.а.д. № 714/2020 г./.
А от заключението на вещото лице по СТЕ
се установява, че понастоящем имотът е пустеещо място със саморасли дървета –
бадем, праскова, слива, всяко от тях на около десет години. Действително свидетелят
Т.Т./брат на съпругата на С.С.Р.С., която е заинтересовано лице по делото/ посочи,
че помагал на С.С. от 1990 г., като оттогава имало овошки, като заяви, че след
2000 г. вече не е посещавал имота, не знае дръвчетата запазени ли са. От неодобрения кадастрален план от 1992 г. обаче /л.
35 от делото/, по който предоставената за ползване земя на същата
заинтересована страна, е била заснета като имот с пл. № 395.30, който е записан
в регистъра към същия план на тази страна, се установява, че няма дори и косвени
доказателства /отразяване с условни знаци за овощна градина -„Ǫ“ и/или
лозе -„$“ съгласно Условни знаци за кадастрални планове на населени места и
незастроени терени, издадени от Министерството на териториалното развитие и
строителството, в сила от 01.01.1972 г./, в същия имот да е имало овощни или
лозови насаждения към датата на подаване на заявлението на 03.07.1992 г. за
трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Такива отбелязвания има напр. за съседни имоти на процесния – вж. имот № 265, имот № 311 от помощния
план /л. 35 от делото/. А въпреки указанията на съда с доклада на делото
тази заинтересованите страни и въззиваемата страна, чиято е тук според чл. 170,
ал. 1 АПК доказателствената тежест, не представиха и по делото няма и достатъчно
доказателства, от които да се установява пълно
и главно, тоест несъмнено по делото /защото само с такова доказване същите
носещи тук доказателствената тежест въззиваема и заинтересована страни могат да
докажат този релевантен за делото спорен факт – чл. 170, ал. 1 АПК/, към датата
на подаване на 03.07.1992 г. на заявлението за закупуването на процесния имот
от същата заинтересована страна, в същия да са се намирали овощни дървета /чл.
170, ал. 1 АПК/. Поради това не се събраха убедителни доказателства, имотът
да е бил обработван и да е бил засаден с овошки. Показанията на свидетеля Т.са изолирани
и не се подкрепят дори косвено от останалите доказателства по делото – писмени
и СТЕ, като в тази връзка настоящият съд преценява, че при тяхното депозиране
съществено влияние оказва и евентуалната заинтересованост на свидетеля. В
самото заявление е посочено, че имотът представлява трайни насаждения и градина
от 0.500 дка., което обаче не е установено по делото /в този смисъл и
доказателствения анализ на решение от
22.11.2019 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. № 658/2019 г./.
В заключението на вещото лице изрично е
посочено, че в имота не са извършвани никакви агротехнически мероприятия. Дори
да се приеме, че към 1992 г. е имало овощна градина, то към настоящия момент,
макар да не е поддържана същата, би следвало да има някакви остатъци от овощни
дървета, каквито се установи, че няма.
Тук следва да се посочи, че в цялата
административна преписка не се намира нито едно доказателство дори косвено
установяващо наличието на овощна градина и остава непонятно за съда поради
какви установени факти административният орган е приел наличието на овощна
градина мотивирали го да издаде оспорената заповед. В съдебното производство
административният орган също не посочи и представи доказателства, като се
позова единствено на показанията на св. Т.Т.ангажирани по почин на
заинтересованите страни.
Дори да се приеме, че от показанията на
свидетеля Т.Т./брат на съпругата на С.С.Р.С., която е заинтересовано лице/ има
данни, че към 1990 г. в имота е имало овощни дръвчета – праскови и круши, то по
делото обаче няма данни за положението на посочените дръвчета към релевантния
момент - 03 юли 1991 г. – „горе-долу 90-та година овошките бяха там“, също
„90-те години овошките бяха посадени“ –
цит. св. показания /вж. доказателствения анализ в решение № 260163/02.10.2020 г. на Старозагорски районен съд по гр.д. №
1428/2020 г., потвърдено с решение от 22.03.2021 г. на Старозагорски административен
съд по к.а.д. № 7/2021 г., при аналогични свидетелски показания/.
Обстоятелството, че в административната преписка по
издаването на оспорената заповед липсва приложена декларация по § 61, ал.2 от
ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, че
предоставената за ползване на С.С. земя е единствена за него и за членовете на
неговото семейство, също е релевантно обстоятелство за признаване правото на
ползвателя да придобие в собственост имота. Подписването и представянето на
такава декларация се изисква в случаите, когато трансформирането на правото на
ползване в право на собственост се извършва при условията на §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ в хипотезата на предоставено право на ползване върху земеделската земя,
която е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в
населеното място, в чието землище е имотът /така напр. решение от
22.03.2021 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. № 7/2021 г./. В настоящия случай такава декларация не се намира
по делото.
Следователно не може да се приеме, че по отношение на
правото на ползвателя са налице всички предпоставки на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това налага отмяна на
обжалваната заповед като незаконосъобразна, като доколкото компетентността на
кмета на общината да признае или не правото да се придобие собствеността върху
имота не е специална, съдът следва да се произнесе с решение по същество, като
откаже да признае правото на ползвателя да придобие процесния имот.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите
направените от тях разноски, както следва: 400,00 лв. – за адвокатско възнаграждение
/л. 64 от делото/ и 395,00 лв. – за вещо лице или общо 795,00 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 173, ал. 1 АПК,
Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Т.Г., ЕГН: **********, Л.Т.Г., ЕГН: ********** и Г.Т.Г., ЕГН: **********, тримата с постоянен адрес: *** Заповед № 10-00-560/25.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 44, ап. 2 от ЗМСМА във връзка с § 62, ап. 3 от ПЗР към постановление № 456 на Министерския съвет от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 01.11.2018 г. на комисията, назначена със Заповед № 10-00-1714/09.10.2018г. на основание § 62, aл. 1 от ПЗР към постановление № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ е признато на наследниците на С.Т.С., ЕГН **********,*** Загора, е признато правото да придобият собственост върху 500/552 кв.м./ид.ч. от имот № 330.308, целият с площ от 552 кв.м., находящ се в местността „Юнаците“, в землището на *****по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно Протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: имот № 330.547, имот № 330.546 и имот № 330.309, като незаконосъобразна.
ОТКАЗВА ДА
ПРИЗНАЕ на наследниците на ползвателя
С.Т.С., правото да придобият собственост, на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху
500/552 кв.м./ид.ч. от имот № 330.308, целият с площ от 552 кв.м., находящ се в
местността „Юнаците“, в землището на *****по неодобрен план на новообразуваните
имоти, съгласно Протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019
г., при граници и съседи: имот № 330.547, имот № 330.546 и имот № 330.309.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107,
представлявана от Кмета Ж.В.Т., да заплати на И.Т.Г., ЕГН: **********, Л.Т.Г., ЕГН: ********** и Г.Т.Г., ЕГН: **********,
тримата с постоянен адрес: ***, направените от тях разноски по делото в размер
на 795,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна
жалба пред Старозагорски административен
съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: