Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2426

 

град Пловдив, 09.12.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди  двадесет и първа година,  в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                           ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора КАЛОЯН Д., като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2220  по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от А.Д.А., с ЕГН **********,   против  Решение   № 860 от 22.06.2021 г. по АНД № 267 от 2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4097071 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А.Д.А., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр.чл.21, ал.1  от Закона за движението по пътищата.

 Жалбоподателят счита, че та­ка постановеното ре­шение от състав на Ра­­йон­ния Съд е незаконосъобразно, ка­то от изложените доводи може да се направи извод, че се релевират касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, а именно неправилно приложение на материалния закон, поради кое­то моли решението и електронния фиш да бъдат отменени.

  В съдебното заседание  - касаторът не се явява, не се представлява.

  Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пловдив не се представлява. С писмено становище по делото се оспорва жалбата, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение  за неоснователност на така подадената касационна жалба.

 Пловдивският административен Съд – двадесет и първи   състав, след като раз­г­ле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, на­ми­­ра касационната жалба за допустима и неоснователна по същество, поради следното:  За да обоснове крайния си извод, състав на Районния Съд е приел,  че по същество по безспорен начин е ус­тановен фактът на вмененото нарушение. Касационната инстанция изцяло споделя изложените съображения от ра­йонния съд, които от своя страна са сторени при съвкупната преценка на събра­ния доказателствен материал и в изпълнение на задължението за мотивираност на съдебните актове.В по-общ план следва да се съобрази, че правилото възведено в чл.189 ал.4 от ЗДвП е следното: “При нарушение, установено и заснето с автоматизи­рано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лиша­ване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на конт­ролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерст­вото на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мяс­тото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превоз­ното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.” В случая Електронният фиш съдържа всички реквизити, съобразно по­соче­ната правна норма, включително в обема, който законът е установил, и относно начина на описание на самото нарушение. На 25.06.2020г. в 14:48ч. на Републикански път ІІІ-565 км.22+500м. в посока от с. Шишманци към с. Белозем било заснето извършено нарушение за скорост с МПС - автобус „ЕВОБУС О 550” с рег. № ***, установено с автоматизирано техническо средство /ATCC/ № ТFRM-1 № 581, като при въведено с пътен знак „В26“ ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч, била установена скорост от 71 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик „Стойчев  и син ДС“ ЕООД със законен представител Д.С., който се възползвал от правото по чл.189, ал.5 от ЗДП и подал декларация за предоставяне на информация по нарушението, в която посочил, че на процесната дата горепосоченият автобус е бил във владение на касатора А.. За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против  А.А. бил издаден процесния Електронен фиш серия К с № 4097071, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. Възоснова на събраните доказателства,  в това число Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; Протокол от проверка № 6-32-20/07.02.2020 г.; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег. № 329р-6842/26.06.2020 г.), съдът  е направил  категоричен и несъмнен  извод, че административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в населено място, е извършено от водача на заснетото моторно превозно средство, в  посоченото в обжалвания електронен фиш време и място. Посочената фактическа обстановка е установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съдът съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП е кредитирал като ползващи се  с доказателствена сила.

Съдът е изложил подробни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция и техното повтаряне не е необходимо. Съдът е приел, че са изпълнени  изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.

В заключение съдът следва да посочи и че наложеното на касатора наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението) – „Глоба” в размер на 100 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност. Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакувания ЕФ следва да се потвърди изцяло.

Съответната ОД на МВР трябва да представи вещественото доказателствено средство по чл.189 ал.15 от ЗДвП, което е предвидено от закона за установяване на нарушение на скоростта и издаване на ЕФ, вместо на НП, а информацията за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, ограничението на скоростта, посоката на движение на автомобила, разположението на АТСС, се съдържат в протокола по чл.10 от Наредбата, в снимковия материал досежно координатите и разстоянието между уреда и мястото на контрол, а когато ограничението е въведено с пътен знак, се посочва разстоянието между уреда и пътния знак и в протокола. Доказан е собственика на когото е регистрирано МПС, както и годността на АТСС, чрез представените официални удостоверителни документи. След изпълнение на изискванията на чл.189, ал.8 изречение второ от ЗДвП, тежестта да опровергае обвинението е на наказаното лице.

Единственото възражение с касационната жалба относно липсата на доказателства за въведеното ограничение със знак „В26“, съдът намира за неоснователно. Както правилно е посочил съдът в решаващите си мотиви, а и видно от преписката наличието на такъв знак е посочено в Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег. № 329р-6842/26.06.2020 г.), което в „служебен план“ е обусловило и осъществения контрол на моторните превозни средства в процесния участък, при действието на посоченото ограничение на скоростта.

С оглед на изложеното не са на налице касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съот­ветстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

В полза на ОД на МВР Пловдив се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв./осемдесет/ лева.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК,  Съдът

                                             

                                            Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение   № 860 от 22.06.2021 г. по АНД № 267 от 2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА А.Д.А., с ЕГН **********,*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв./осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: