Р Е Ш
Е Н И Е
№722/11.10.2021г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 588 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото
е образувано по жалба на Л.М.Ц., чрез адв.К.У. срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №
21-1006-000202, издадена от Ц.Г.П.на длъжност Началник Група при ОД на МВР
Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“. В жалбата се изнасят
факти случили се според жалбоподателят и се излагат аргументи защо се приема
същата за незаконосъобразна –
необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Иска се отмяната и, както и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично, не се представлява.
Ответната страна не взема становище
по делото.
Пазарджишкият административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради
което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това
са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Началник
Група, към ОДМВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, съгласно приложена заповед
от директора на ОД на МВР гр. Пазарджик. Волеизявлението за налагане на
принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се
издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на
заповед на основание чл. 171 т. 2А,б.Б от ЗДвП /нова – ДВ, бр.
101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от
2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г../ за прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство – с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година.
Нарушението на водача се установява с
акт за административно нарушение серия GA № 375969/ 17.04.2021г., съставен от компетентно
длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Описаните са в акта за
установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по ЗДвП, в частта им относно извършена проверка на водача на МПС, който силно лъхал на
алкохол и отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 ARDM около 22.15 часа. В този
смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на
акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на
база съставения при проверката АУАН серия GA № 375969/ 17.04.2021г, като възпроизвежда
направените в него констатации.Жалбоподателят отказва да подпише, но е получил ТМИ.
Отказал е да подпише и АУАН, което е
удостоверено с подписа на един свидетел.
По делото са приобщени като
доказателства АУАН серия GA
№ 375969/ 17.04.2021г., талон за медицинско
изследване № 0060688, справка за собственост на МПС, оправомощителни заповеди,
справка за нарушител водач, етапна епикриза, Експертно решение на ТЕЛК от
16.03.2021 г., Разпореждане от 01.01.2021 г. на НОИ, ТП Пазарджик за отпускане
на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, писмо от МБАЛ „Пазарджик“ АД с
приложени към него записи от системата за видеонаблюдение за периода от 22.00
часа на 17.04.2021 г. до 01.00 часа на 18.04.2021 г., заверено копие от журнал
за приети болни в Спешно отделение за този период от време, обяснения от д-р Л.Г.
– Началник Спешно отделение, касаещи информация за лицето Л.М.Ц. за посочения
период от време.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че : Жалбоподателят е бил водач на МПС, когато е
бил спрян за проверка. При извършената проверка същият е отказал да бъде
изпробван за наличие на алкохол с техническо средство. Издаден му е и му е
връчен ТМИ, който той е отказал да подпише, в който е посочено къде трябва да
отиде – в коя болница да даде кръв. По делото не са доказани твърденията на
жалбоподателят, че в болничното заведение му е отказано да му бъде взета кръвна
проба, тъй като нямал лична карта. Установено е безспорно, че в срокът посочен
в ТМИ, лицето не е регистрирано в МБАЛ „Пазарджик“ АД и не е дал кръвна проба.
Не е доказано и твърдението на жалбоподателят, че не е
отказвал да бъде тестван с техническо средство за наличие на алкохол, тъй като
страда от заболявания, които му пречат да даде годна проба. Действително се
установява, че лицето страда от сърдечно-съдови заболявания, които са причина
за отпускане на пенсия за общо заболяване и издаване на Решение на ТЕЛК. Това
обаче не означава непременно, че не е имало отказ от тестване, доколкото от
писмените доказателства се установява, че същият е лъхал на алкохол, а освен
това е отказал да подпише и съставените талон за медицинско изследване и АУАН.
Това от своя страна внася сериозно съмнение в твърденията на жалбоподателят, а
същите остават недоказани по какъвто и да било начин. Ето защо съдът не
кредитира с доверие соченото твърдение в жалбата за причината да не бъде
тестван жалбоподателят с техническо средство за употреба на алкохол.
Съдът счита, че с оглед приетите по делото писмени
доказателства по безспорен начин се установява, фактическата обстановка описана
в процесната заповед. Същевременно описаната от жалбоподателя в жалбата
фактическа обстановка и твърденията му в личното становище не са доказани по
какъвто и да било начин.
Приложената
принудителна административна мярка има превантивен характер, като цели да
осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази
мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. На основанието по чл. 171 т. 2А,б.Б от ЗДвП /нова
– ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр.
77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018
г../ за прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство – с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година. Такъв е конкретният случай – управление на
МПС от водача Ц., който е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
наличие на алкохол.
С оглед на тези обстоятелства,
административният акт с посоченото в него фактическо и правно основание, следва
да се приеме за законосъобразен.
Събраните доказателства по административната преписка,
съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия
процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са
безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни и логични,
съответстват си и не са опровергани.
Въз основа на изложеното за преценката
на събраните доказателства и относимите
правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материално
основание за прилагане на ПАМ по чл. чл.
171 т. 2А,б.Б от ЗДвП – за срок от 6 месеца до една година.
При преценката на формалните изисквания относно съдържанието на
обжалвания акт, съдът констатира съответствие с нормата на чл. 59 ал. 2 от АПК.
Заповедта съдържа изложение на фактическите и правни основания, поради което е
мотивирана и законосъобразна, при спазване на административно -
производствените правила и изискванията на материалния закон. В същата е
посочен и минимален срок на наложената ПАМ, който съответства на установените
по делото факти и се приема за съответен на тежестта на нарушението от
настоящия съдебен състав.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, Пазарджишкият административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на
Л.М.Ц., чрез адв.К.У. срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-1006-000202, издадена от Ц.Г.П.на длъжност Началник Група при ОД на МВР
Пазарджик, Сектор
„Пътна полиция“.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/