Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2018г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на двадесет
и трети май 2018г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Христиана Тонева
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 862 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на С.П.И. действащ и като ЕТ
„Шуменски, крайморски и Охрид имоти – С.И.“ против Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-03002717206637-004-001/18.12.2017г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.Варна, потвърден с Решение № 11/02.03.2017г. на Директора на дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при централно
управление на Националната агенция за приходите.
Жалбоподателят в жалбата и в писмени бележки с.д.
9446/23.05.2018г., оспорва АПВ с доводи, че сумата от 36085.80лв. следва да му
бъде възстановена, като надвнесена. Моли за отмяна на АПВ.
Ответната страна, Директора на Дирекция „ Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр.Варна, чрез процесуалния си представител в публично съдебно заседание и в писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в срок и в предвидената форма и е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
Предмет на проверка е Акт за прихващане и
възстановяване /АПВ/ № П-03002717206637-004-001/18.12.2017г. издаден от
орган по приходите при ТД на НАП –
гр.Варна.
Акт за прихващане и възстановяване е издаден в
предписаната от закона форма от компетентен орган в срок при спазване на
процесуалните правила и е валиден, годен за съдебна проверка акт.
В хода на установителното производство органът по
приходите е констатирал, че производството е образувано с Резолюция за извършване
на проверка по прихващане или възстановяване № П –
03002717206637-ОРП-001/27.11.2017г. издадена от компетентен орган във връзка с
подадено искане за прихващане или възстановяване от 20.11.2017г. за
възстановяване на сумата от 36 085.80лв. установена с РА № Р-03002716007270-091-001/16.06.2017г.
на основание чл.29, ал.1 от ДОПК.
В хода на производството по издаване на АПВ,
проверяващият орган по приходите е направил проверка на записванията, отразени
в данъчно-осигурителната сметка на лицето във връзка с наличие или липса на
надвнесени суми от негова страна. Извършена е проверка относно извършени
плащания от страна на проверяваното лице в сектор „Обезпечаване и събиране на
публични вземания“, ИС „Събиране“. Изготвена е служебна бележка до сектор
„Обезпечаване и събиране на публични вземания“ при дирекция „Събиране“, отдел „Принудително
изпълнение“ за представяне на информация относно наличие/ липса на образувано
производство за принудително изпълнение срещу С.П.И., както и информация
относно внесени от лицето суми по ИД № *********/2017г. /цялата преписка е
приложена към адм.преписка по настоящото производство/, подлежащи на
възстановяване след Решение № 1953/07.11.2017г. на Варненски административен
съд, с което е отменено решение № 193/12.07.2017г. на директора на ТД на НАП
Варна по жалба срещу отказ за замяна на обезпечителни мерки на публичен
изпълнител. Получен е отговор от компетентния орган.
След събиране на документите органът по приходите
е констатирал следните факти и обстоятелства – на С.П.И. са установени с РА №
Р-03002716007270-091-001/16.06.2017г. на орган по приходите на ТД на НАП Варна
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, по реда
на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ: главница в размер на 45 791.99лв. и лихви за
забава в размер на 27 951.36лв. и задължения за здравно осигуряване по ЗЗО
за самоосигуряващо се лице с главница в размер на 1137.16лв. и лихви за забава в
размер на 799.69лв. Ревизионният акт е оспорен от С.П.И. по административен ред
и е бил потвърден с решение на решаващия орган.
В хода на ревизионното производство на С.П.И. от
органа по приходите е поискано налагане на предварителни обезпечителни мерки за
предполагаем размер на задълженията за данъци и задължителни осигурителни
вноски в размер на 89 634.80лв.
Органът по приходите е констатирал, че с
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№ С170027-023-001791/11.05.2017г.,
чието действие е продължено с Постановление
за продължаване на действието на наложените предварителни обезпечителни
мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК е наложена възбрана на три недвижими
имота.
За обезпечаване на пълния размер на
предполагаемите задължения е издадено второ постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с изх.№ С170027-023-001792/11.05.2017г., чието
действие е продължено с Постановление за
продължаване на действието на наложените предварителни обезпечителни мерки на
основание чл.121, ал.6 от ДОПК, с което е наложен запор върху банкови сметки в
търговските банки в Р България на
стойност 36085.80лв. в банкова касета в ТБ „Уникредит Булбанк“АД, както и
открити банкови сметки в ТБ „Юробанк България“, ТБ „Пиреос“АД /без авоари/, ТБ ДСК АД / служебно открита за
погасяване на кредитни задължения/ и ТБ „Инвестбанк“АД /без авоари/.
С.П.И. е подал молба за освобождаване на банковата
касета, запорирана в ТБ „Уникредит Булбанк“, като в замяна е депозирало сумата
от 36085.80лв. по запорираната сметка в ТБ „Инвестбанк“АД. След потвърждаване
от ТБ „Инвестбанк“АД за внесената от длъжника сума в размер на
36 085.80лв. по запорираната сметка е извършена частична отмяна на запора
на банкови сметки и вложени вещи в трезори в ТБ „Уникредит Булбанк“АД.
Органът по приходите е констатирал, че за събиране
на определените в РА № Р-03002716007270-091-001/16.06.2017г. задължения
публичният изпълнител е образувал производство по принудително изпълнение на
публични вземания – ИД № *********/2017г.
При така установените факти органът по приходите е
извел следните изводи- съгласно разпоредбата на чл.127 от ДОПК установените с
РА задължения подлежат на доброволно изпълнение в 14 – дневен срок, след изтичането
на който РА подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението на РА не
е спряно по реда на ДОПК. Наличието на предвидено по силата на закона
предварително изпълнение на РА се извежда и от разпоредбите на чл.153, ал.1 и
чл.157, ал.1 от ДОПК, в които изрично е разписано, че обжалването не спира
изпълнението на РА.
Органът по приходите е посочил, че от събраните
доказателства и от съществуващата информация в данъчно-осигурителната сметка на
С.П.И. не се установява определените с РА
№ Р-03002716007270-091-001/16.06.2017г. задължения да са заплатени нито в срока
за доброволно изпълнение, нито до датата на издаване на Съобщение за доброволно
изпълнение - 12.07.2017г., връчено на длъжника лично на 14.07.2017г.
Невнесеното в установените срокове, определено по основание и размер публично
вземане се квалифицира като подлежащо на принудително изпълнение, освен ако
изпълнението не е спряно на предвидено в нормативен акт основание. Задължението
не било погасено и след връчване на Съобщение за доброволно изпълнение от дата
12.07.2017г., поради което е издадено Разпореждане за изпълнение на запорно
съобщение с изх.№ С170027-029-0016796/25.07.2017г. до ТБ „Инвестбанк“АД. С
разпореждането за изпълнение е преведена сумата от 36 085.80лв. по сметка
на принудителното изпълнение на ТД на НАП Варна на 02.08.2017г.
Органът по приходите е констатирал, че към момента
на извършения превод не е налице спиране на изпълнението на РА №
Р-03002716007270-091-001/16.06.2017г.. Посочено е, че дори и впоследствие да е
постановено спиране на принудителното изпълнение, към момента на извършване на
превода е налице изискуемо публично задължение, подлежащо на изпълнение.
Органът по приходите е приел, че в разпоредбата на
чл.209, ал.2 от ДОПК са регламентирани изпълнителните основания при наличията
на които може да бъде предприето принудително изпълнение, като в т.1 на този
член е посочено, че такова основание е ревизионен акт, независимо от това, дали
е обжалван.
С писмо изх.№ 3420/18.08.2017г. Административен
съд Варна е изпратил на ТД на НАП Варна определение № 2208/16.08.2017г. с което
се задължава публичния изпълнител да наложи възбрана върху предложения от
длъжника недвижим имот, като считано от дата на налагане на обезпечителната
мярка е спряно принудителното изпълнение на РА. С Постановление с изх.№
С170027-022-0047273/22.08.2017г. е наложена възбрана върху предложения от
длъжника недвижим имот, като постановлението е връчено лично на С.П.И. на
25.08.2017г. и е влязло в законна сила.
Органът по приходите е приел, че спирането на
изпълнението на РА от съда няма обратно действие и извършените до този момент
действия по изпълнението на РА – доброволно или принудително запазват
действието си и не представляват недължимо плащане. Събраната сума от публичния
изпълнител е постъпила по банковата сметка на ТД на НАП Варна на 02.08.2017г.,
т.е. преди спиране на изпълнението на РА, което спиране действало занапред по
отношение на остатъка от задължението.
На тези мотиви органът по приходите е отказал
връщане на сумата, по отоношения на която е подадено искането за издаване на
АПВ.
Жалбоподателят не е съгласен с изводите на органа
по приходите за дължимост на установените с РА задължения при оспорването на РА
пред съд. Намира, че РА, който не е влязъл в сила /оспорва се пред съд/ не е
годен изпълнителен титул. Сочи, че по отношение на задълженията установени с РА
няма влезли в сила постановления за налагане на предварителни обезпечителни
мерки. Намира, че органа по приходите преждевременно е изпълнил събирането на
сумите установени с РА и, че това представлява извършено недължимо плащане.
Моли АПВ да бъде отменен и да му бъде възстановена недължимо събраната сума.
Страните не спорят по следните факти – че на С.П.И.
са установени задължения с РА №
Р-03002716007270-091-001/16.06.2017г. издаден от орган по приходите при ТД на
НАП Варна върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, по реда на чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ за главница в размер на 45 791.99лв. и лихви за забава в
размер на 27 951.36лв. и задължения за здравно осигуряване по ЗЗО за
самоосигуряващо се лице с главница в размер на 1137.16лв. и лихви за забава в
размер на 799.69лв., че РА е оспорен по административен ред и е потвърден с
решение на решаващият орган и е оспорен по съдебен ред и делото е висящо пред
Административен съд Варна към момента на издаване на оспорения в настоящото
производство АПВ и към настоящия момент, че за обезпечаване на събиране на задължението
по РА по отношение на С.П.И. са издадени постановления за налагане на предварителни
обезпечителни мерки произвели действие по отношение на вещите, върху които са
наложени обезпечителните мерки, че С.П.И. е подал молба за освобождаване на банковата
касета, запорирана в ТБ „Уникредит Булбанк“, като в замяна е депозирал сумата
от 36085.80лв. по запорираната сметка в ТБ „Инвестбанк“АД, че след
потвърждаване от ТБ „Инвестбанк“АД за внесената от длъжника сума в размер на
36 085.80лв. по запорираната сметка е извършена частична отмяна на запора
на банкови сметки и вложени вещи в трезори в ТБ „Уникредит Булбанк“АД, че
задължението установено в РА № Р-03002716007270-091-001/16.06.2017г. не е
изпълнено доброволно в дадения от органа по приходите срок и, че публичният
изпълнител е образувал производство по принудително изпълнение на публични
вземания – ИД № *********/2017г., че Разпореждане за изпълнение на запорно
съобщение с изх.№ С170027-029-0016796/25.07.2017г. до ТБ „Инвестбанк“АД е
преведена сумата от 36 085.80лв. по сметка на принудителното изпълнение на
ТД на НАП Варна на 02.08.2017г. и, че изпълнението на РА №
Р-03002716007270-091-001/16.06.2017г. е спряно с определение на Административен
съд Варна № 2208/16.08.2017г., а и същите се установяват от доказателствата по
делото, поради което съдът ги възприема.
Спорът е правен и се свежда до това – от кой
момент задълженията установени с ревизионен акт подлежат на принудително
изпълнение и представлява ли недължимо събиране на сумата от 36 085.80лв.
от органите по приходите за погасяване на задължението на С.П.И. по РА №
Р-03002716007270-091-001/16.06.2017г. издаден от орган по приходите при ТД на
НАП Варна?
Съгласно чл. 128, ал. 1, изречение първо ДОПК,
недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски,
наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми,
подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното
законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите
по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от
Националната агенция за приходите. Налага
се извод, че разпоредбата на чл.128, ал.1 от ДОПК установява
едно субективно потестативно право на лицата, които са платили недължимо - на
несъществуващо или на отпаднало основание, суми. Това право е пряка функция на
конституционния принцип, че гражданите и юридическите лица плащат само данъци и
такси, установени със закон - чл.
60, ал. 1 от Конституцията. Това значи, че тогава, когато не е налице
фактическият състав на установен в закон данък задължението не е дължимо и
държавата дължи връщане на полученото. Първата предпоставка от хипотезата на
нормата е недължимо плащане или
събиране на данъчни задължения. Задължението за данък
върху общия доход произтича от специалния материален данъчен закон Закон за данъците върху
доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и се установява от актове с декларативен
характер -
декларация на задълженото лице или
административен акт на орган по приходите. В случая сумата е установена с РА и е събрана от
органа по приходите преди влизане в сила на РА.
Прихващането или възстановяването на недължимо
платените суми се извършва по реда на чл.
129, ал. 3 от ДОПК, като остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по
посочена от него банкова сметка.
***. 127, ал.1 и ал.2 от ДОПК установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, като след изтичането на този срок ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на ДОПК. Спирането на изпълнението на РА се извършва по реда на чл.153 от ДОПК или по реда на чл.157 от ДОПК.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал.1 и ал.2 от ДОПК обжалването на
ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение, като изпълнението
на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искане за
спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която
е обжалвана.
Съгласно чл.153, ал.5, изр. последно от ДОПК спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител.
Съгласно чл.157, ал.1 и ал.2 от ДОПК обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение, като изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. Съгласно чл.157, ал.3 от ДОПК към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер, като в тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5 от ДОПК.
От цитираните разпоредби, които са с императивен
/задължителен/ характер се налага извод за изпълнимост на установените с РА
задължения и при оспорването на РА пред решаващият орган или пред съда. Органът
по приходите, респ. публичният изпълнител имат право да извършват действия по
събиране на вземането установено с РА и преди РА да е влязъл в сила. Само при
акт на решаващият орган или на съда за спиране изпълнението на РА, задълженията
установени с него не подлежат на предварително изпълнение.
В разглеждания в настоящото производство спор спирането
на действието на РА е настъпило съгласно определение на Административен съд
Варна от 16.08.2017г. и действието на постановеното от
съда спиране на изпълнението на РА по реда на чл.
157, ал. 1 от ДОПК до приключване на съдебното производство по обжалването
му препятства изпълнението на определените с него задължения от момента на
постановяване на спирането – датата на
налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител – арг. от чл.153, ал.5,
изр.последно вр. чл.157, ал.3 от ДОПК.
Разпореждането на публичния изпълнител за
изпълнение на запорно съобщение е с изх.№ С170027-029-0016796/25.07.2017г.,като
е преведена сумата от 36 085.80лв. по сметка на принудителното изпълнение
на ТД на НАП Варна на 02.08.2017г.
Тази дата 02.08.2017г., в която е събрана сумата
по РА /предмет на искането за издаване на АПВ/ предхожда датата на
постановяване на определението на съда за спиране на действието на ревизионния
акт и предхожда датата на налагането на мерките съгласно определението на съда
от публичния изпълнител.
Налага се извод за правилност на изводите на
органа по приходите обективирани в оспорения в настоящото производство АПВ, че
към момента на издаването и изпълнението разпореждането на публичния изпълнител
задължението по РА е било изискуемо и изпълнението на РА не е било спряно,
поради което АПВ се явява издаден в съответствие с процесуално правните и
материално правните разпоредби. Жалбата срещу него като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора основателно е искането за
присъждане на разноски направено от процесуалния представител на ответника,
като следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1612.57лв.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на С.П.И. против Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-03002717206637-004-001/18.12.2017г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.Варна, потвърден с Решение № 11/02.03.2017г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА С.П.И. да заплати на Директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" Варна при централно управление на
Националната агенция за приходите 1612.57лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :