№ 8
гр. Варна, 06.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. ШаК.
Членове:Николай Св. С.ов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Николай Св. С.ов Въззивно гражданско дело
№ 20233100502211 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на К. К. Н., ЕГН **********, срещу
Решение №3050/15.09.2023г. по гр. д. №8874/2023г. на ВРС, 46-ти състав,
само в частите с които:
- е задължен К. К. Н., ЕГН**********, да се въздържа от домашно
насилие по отношение на молителите С. С. Н., ЕГН**********, М. К. И.,
ЕГН **********, С. К. И., ЕГН ********** и децата К. К. Н., ЕГН
********** и Б. К. Н., ЕГН **********, на осн. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН;
- е забранено на К. К. Н., ЕГН**********, да приближава на разС.ие
по-малко от 50 м. молителката С. С. Н., ЕГН **********, както и
местоработата й на адрес: ***********, за срок от 18 месеца, на осн. чл.5,
ал.1, т.3 от ЗЗДН;
- е осъден К. К. Н., ЕГН**********, да заплати в полза на БСВ глоба
в размер на 200.00лв. на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН;
- е осъден К. К. Н., ЕГН**********, да заплати в полза на БСВ
държавна такса в размер 25.00лв., на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН;
- е осъден К. К. Н., ЕГН**********, да заплати на С. С. Н., ЕГН
**********, М. К. И., ЕГН **********, и С. К. И., ЕГН **********, сумата
3000.00лв. представляваща сторените в производството съдебно-деловодни
1
разноски.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отвхрълителните му части
по подадената молба за защита по ЗЗДН.
В жалбата са релевирани пространни оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и постановяване в противоречие с материалния закон и
при съществени процесуални нарушения на решението на ВРС, в
обжалваните му части, които оплаквания могат да бъдат обобщени в следните
групи: липса на квалификация на възраженията на ответника; неправилно
разпределение на доказателствената тежест; неяснота на мотивите защо
доводите на ответника са приети за неоснователни; неправилно установена
фактическа обстановка; нарушения при преценката на свидетелските
показания на двете страни, както всяко от тях, така и с другите
доказателства;необосновано зачитане на непълни и неточни декларации по
чл.9 ЗЗДН; нарушения при събирането и обсъждането на видеозаписите от
камерите досежно една от процесните дати; основаване на решението на
негодни декларации; подаване на молбата с преднамерени и лъжливи
твърдения, преслеващи различна цел. По тези групи съображения се моли за
отмяна на решението на ВРС, в обжалваната му част, и за отхвърляне на
молбата по ЗЗДН, с присъждането на разноски за две инстанции. В о.с.з. се
поддържат оплакванията и искането до съда.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемите депозират писмен отговор,
в който излагат становище за неоснователност на въззивната жалба. Считат
решението за правилно и обосновано, за което излагат подробни
съображения. Молят за потвърждаването му в обжалваните части и за
разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържат позицията си.
Контролиращата страна ДСП – Варна не взема отношение по жалбата.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на С. С. Н., действаща
лично и в качеството й на майка и законен представител на децата К. К. Н. и
Б. К. Н., както и от молителите М. К. И. и С. К. И., с искане за налагане на
мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу отв. К. К. Н., за тъврдяно домашно
насилие на ответника на дати 06-09.07.2023г., 09.07.2023г. и 10.07.2023г.
В сезиралата съда молба се твърди, че С. Н. и отв. К. Н. са съпрузи и
родители на децата К. К. Н. и Б. К. Н., родени съответно на ******* и на
*******г. Родителите към момента са в производство по развод по съдебен
ред, а С. Н. е била подлагана и назад във времето на домашно насилие от отв.
Н.. Молителите М. и С. И.и са родители на С., баба и дядо на децата по
2
майчина линия. Декларираните и поради това релевантните по делото, са
следните твърдения за насилствени действия на ответника на следните дати:
На 06.07.2023г. С. и К. Н.и се разбрали той да вземе децата за няколко
часа. Около 12:30ч. Н. отишла в дома на ответника, за да ги прибере, но
бащата отказал да предаде децата на майката, казвайки, че техният дом е в
неговия апартамент и те ще бъдат отглеждани само там. Принудил я да се
качи в автомобила му, след което казал на децата, че майка им иска да ги
остави без баща, че те нямат работа на работното й място, както и в
козметичния салон за нейни процедури. Децата се разстроили и запушили
ушите си, тъй като не искали да чуват думите на баща си. В „следващите дни“
ответникът осъществявал психически тормоз над Н., като й звънял по
телефона, заставяйки я да върне децата в апартамента му, в портивен случай
ще си ги вземе без да се съобразява с нейното мнение.
На 09.07.2023г. молителите отишли на басейн в Еко-комплекс „Извори“,
в близост до Варна. Около 17:00 часа бащата позвънил на С., за да я попита
къде е и дали може да види децата. Отвърнала му, че е на басейн и в момента
не е удобно. Тогава той я обвинил, че настройва децата срещу него, при което
тя го уверила, че няма намерение да го ограничава да ги вижда, но се
страхува от него и го помолила да изчака няколко дни до постановяване на
привременни мерки по воденото между страните гр. д. №7711/2023 г. по
описа на ВРС, заседанието по което било насрочено за 14.07.2023г. Около
18:00 – 18:30 часа К. се появил в комплекса и без обяснение грабнал Б. и
задърпал К.. Момиченцето се разплакало, започнало да пищи и да вика, че
„иска при мама“. Б. също се разплакал и казал, че иска при мама. Молителят
С. И. се опитал да спре ответника, но Н. последователно се изплюл върху
него и върху С. и се нахвърлил да го бие, но непознати хора, които станали
свидетели на случката, му попречили. Н. се запътил към колата си, носейки
на ръце плачещия Б.. В този момент молителката М. И. излязла от
съблекалнята и виждайки бащата и разплаканото момче го попитала какво
прави, като той започнал заканително да клати глава към нея и я подминал.
Молителите настигнали К. до колата. С. се опитала да вземе плачещия Б., при
което ответникът започнал да я блъска и удря през лицето, събаряйки я на
земята върху камъните от декоративна настилка. М. И. се опитала да задържи
вратата на колата, за да попречи на бащата да потегли с детето, но той я
изблъскал силно и тя също паднала. Стекли се още хора, които обградили К.,
който се опитвал с маневри да измести автомобила си и да избяга със сина си.
Благодарение на живата верига от хора той не успял. През цялото време
децата плачели и пищяли, а бабата позвънила на тел.112. Едва след като
полицаите се отзовали на сигнала, К. пуснал детето Б. и си тръгнал.
На 10.07.2023г. ответникът продължил да звъни многокрано на
съпругата си по телефона, но тя се страхувала да вдигне. Тогава той нахлул на
работното й място, попитал къде са децата и започнал да проверява дали не са
затворени в автомобила й наблизо.
Твърди се, че гореописаните случаи и други извън релевантния по ЗЗДН
период предизвиквали страх за живота и здравето на молителите, поради
което се моли за постановяване на мерки за закрила по чл.5 ЗЗДН.
3
Ответникът К. Н. депозира писмено становище, в което оспорва
заявените в молбата за защита по ЗЗДН твърдения за осъществени от него
актове на домашно насилие спрямо молителите. Твърди, че събитията между
страните се различават от сочените в молбата и излага своите виждания за
тях. За първата дата оспорва да е принуждавал съпругата си с нищо, тя сама
се е качила в колата му и са разговаряли за децата. За „следващите дни“ също
оспорва да е заплашвал жена си по телефона. За случая на 09.07.2023г. в Еко-
комплекс „Изворите“ посочва, че просто е искал да види децата, взел на ръце
сина си, който му се зарадвал, но дъщеря му не била пусната от дядо й; тогава
С. Н. започнала да го обижда и нагрубява; докато вървял с Б. към колата си,
бащата бил надран по гърба от съпругата му; а когато бил вече до колата С.
хвърлила по него бутилка и той прибрал момчето в колата, за да не се удари;
сочените в исковата молба негови действия оспорва. Пак така оспорва и
твърденията за дата 10.07.2023г. Твърди, че никога не е извършвал насилие
над съпругата и децата си. Счита молбата по ЗЗДН за неоснователна и моли
за отхвърлянето й, което поддържа и в о.с.з.
Контролиращата страна ДСП – Варна не изразява конкретно становище
по молбата по ЗЗДН, но моли да не бъдат ограничавани контактите на децата
с баща им, с цел да не се разруши емоционалната връзка помежду им.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства
по делото, при отчитане на становищата на страните и при съобразяване на
приложимата към конкретния случай нормативна регламентация, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената в случая молба изхожда от лице с право на защита по реда
на ЗЗДН, по смисъла на чл.3 от ЗЗДН и чл.8 от ЗЗДН, касае и обстоятелства,
твърдяни да са настъпили в срок до един месец преди сезирането на съда,
като относно тях е представена и декларация по чл.9 от ЗЗДН,поради което
молбата е процесуално допустима.
Между страните е безспорно и се потвърждава от писмените
документи, че С. Н. и К. Н. са съпрузи и родители на децата К. Н. и Б. Н.,
родени съответно на ******* и на *******г., а молителите М. и С. И.и са
родители на С., баба и дядо на децата по майчина линия. Безспорно е още, че
родителите на децата са в процес на развод, предмет на гр. д. №7711/2023г.,
по което дело на 14.07.2023г. са постановени привременни мерки, като
родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, а на
бащата е определен режим на лични контакти с децата, съгласно постигнато
споразумение.
Спорни по делото са деянията на ответника на процесните дати, както и
тяхната съставомерност по смисъла на ЗЗДН. Същевременно процесуалната
дейност на въззивния съд не съставлява повторение на първоинстанционното
производство, а негово продължение, поради което втората инстанция не
дължи повтаряне на коректно извършените процесуални действия на първата,
4
а само надгражда върху тях (така и мотивите на т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по
тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Поради което въззивният съд следва
да се произнесе по спорните въпроси в производството съобразно с
възведените с въззивната жалба оплаквания при съответно приложение на
разпоредбата на чл.269 ГПК, на осн. пар.1 от ЗР на ЗЗДН.
Относно наведените с жалбата оплаквания за процесуални нарушения
на ВРС по тежестта на доказване и допускането и събирането на
доказателства настоящият състав формира съображения при разглеждане на
множеството отправени доказателствени искания, като допусна тези от тях,
във връзка с които констатира процесуални пропуски на първоинстанционния
съд. По други от оплакванията за нарушения при разглеждане на делото
следва да се посочи, че поради особения и бърз характер на производството
по ЗЗДН е неоправдано да се очаква от съда „правна квалификация“ на
възраженията на ответника, а за съда няма и задължение да изготвя актове с
всички реквизити по чл.140 ГПК и чл.146 от ГПК, с оглед разпоредбите на
чл.12-19 от ЗЗДН. По оплакванията срещу анализа на доказателства, тяхната
стойност за процеса, обосноваността на решението на РС и доказаността на
молбата по ЗЗДН според изискуемите от закона предпоставки съставът на
въззивния съд намира следното:
Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашното насилие съставлява съзнателен акт
на физическо, психическо или друго принудително въздействие и
ограничаване на личната свобода или личния живот, насочено спрямо лица,
които се намират или са (били) в семейна или родствена връзка или
фактическо съжителство. Водещи характеристики на насилственото деяние са
не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност
на едно лице, но също и специфичните условия и начин на извършване,
открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне с допускане
на същото, при общата нагласа към противоправна доминация над жертвата.
Поради което е съставомерно по реда на ЗЗНД това противоправно и
обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия или
вредата се допуска в съзнанието на дееца за правно и морално приемлива.
Заявените в случая твърдения за насилствени действия на ответника са
декларирани по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Когато тази декларация изхожда
от самото пострадало лице, явяващо се молител по делото, същата има
смесена същност – на процесуална предпоставка и на доказателство с
обвързваща съда стойност, до доказване на противното (чл.13. ал.3 от ЗЗДН
вр. чл.9, ал.3 от ЗЗДН вр. чл.8, т.1 от ЗЗДН). Целта е да се облекчи
доказването на такива съставомерни деяния, които са извършени при условия
и по начин, изключващи присъствието на трети лица. Когато по делото има и
други преки доказателства за инкриминираните събития те следва да имат
приоритетно доказателствено значение, при съпоставката им с останалия
доказателствен материал, а когато по делото са събрани косвени
доказателства относно събитията те следва да се отчитат като коректив на
декларираното, прието от закона за оборимо вярно. В случая декларациите
изхождат лично от всички пострадали лица и съдържат основните твърдения
за противоправните действия на ответника, поради което оплакванията за
5
неяснота не може да се сподели в цялост, а в частите, в които има известна
такава, например „принудата“ за влизане в колата на 06.07.2023г.,
декларациите ще се ценят ведно с останалия доказателствен материал.
Настоящият състав преценява, че първо следва да разгледа събитията на
датата 09.07.2023г.: Показанията на св. К.а за тях съдът възприема като
обективни и възможно най-непосредствени, тъй като К.а е станала пряк
очевидец на ситуацията (около басейна и след това около колата, а за
краткото време преди да отиде до колата показанията й са базирани на
разказа на съпруга й, който е бил точно до колата). Освен това разказаното от
нея съответства на декларираното от молителката, както и на видеозаписите
от камерите в комплекса, огледът на които е коректно извършен и
обективиран в протокола от второ о.с.з. пред ВРС. От приетата пред
въззивния съд СТЕ се установи, че няма данни за манипулация на датата, часа
или съдържанието на файловете, нито на последователността на кадрите,
поради което доводите на въззивника за това са неоснователни, а
възпроизведените данни от записите следва да се съобразят. Оплакванията за
неидентифицираност на лицата от записите на първо място са заявени едва с
въззивната жалба, поради което са преклудирани, а обясненията на
молителката в о.з.с., че тя е жената с черния бански и дългата коса от
записите, майка й е другата жена с черен бански и къса коса, баща й е мъжът
с черния бански и двете червени ленти отстрани, а мъжът със зелената
тениска е съпругът й К. Н., не са оспорени. Отделно при огледа ВРС е
съотносил видяните лица с явилите се в о.с.з. страни по делото. А от разпита
на служителите на МВР пред ВОС се потвърди, че ответникът (мъжът със
зелена тениска от записите) е носил на ръце едното дете и той и съпругата му
(която на записите е с черен бански и дълга коса) са разговаряли с полицаите.
Ето защо данните от записите и кореспондиращите показания на св.К.а следва
да бъдат зачетени изцяло, като до голяма степен съответстващи и на
декларираното по чл.9, ал.3 ЗЗДН. От друга страна, както правилно е приел и
ВРС, показанията на свидетеля Александър Генов, в частта относно липсата
на плюене, блъскане и бутане от К. Н. спрямо молителите по делото, не могат
да се кредитират, защото противоречат на установеното от видеозаписите и
от св. К.а. Отделно показанията на св. Генов са избирателни само за
поведението на молителите, а на последно място от соченото от Генов място
„около 50 метра от входа комплекса“ и „на пресечка от паркираната кола на
ответника“ е възможно да възникне съмнение в пълнотата на възприятието.
Останалите двама (по един на страна) свидетели не са присъствали на
събитията на 09.07.2023г., а показанията им по-скоро касаят предходните
отношения между съпрузите и на бащата с децата, поради което не са пряко
релевантни за въпросната дата. Показанията на св. С.ка К.а, че вероятно
случаят е бил „обмислен и планиран“ от молителите, освен че са на лице по
чл.172 от ГПК и се ценят критично, не са подкрепени от други данни и не
променят самото поведение на ответника на процесната дата.
По тези съображения относно приобщените по делото доказателства и
при аналитичната им съпоставка съдът приема за изяснено, че на 09.07.2023г.
около 18-18.30ч., след спор между родителите по повод децата, отв. Н. е
6
посетил Еко-комплекс „Изворите“, взел е детето Б., поискал е да вземе и
дъщеря си К., но след като тя е отказала, докато е била във водата с дядо й,
ответникът се е доближил, клекнал е до тях и е наплюл С. И. в лицето точно
пред дъщеря си. От случилото се Кристина се е разплакала. Н. се е отправил
към автомобила си със сина си Б. в ръката. С. Н. тръгнала след тях, започнала
да крещи на съпруга си и се опитала да си вземе детето. Когато стигнали до
колата бащата оставил сина си на задната седалка, но майката се опитала да
отвори задната врата. Според показанията на св. Къстева, базирани на
видяното и от нея през оградата и на лично видяното от съпруга й до колата,
майката е била блъсната (затисната) от отв. Н. с вратата на колата, след което
е била изблъскана силно от него зад автомобила, в резултат на което е
паднала на земята (ясно установено и от видеозаписите). При инцидента
майката на децата е получила и травматични увреждания по устната и тялото,
които са били възприети и от св. К.а, по-късно и от св. Зл., и които се
потвърждават от неоспорените (в законовия срок за това) медицинско
удостоверение и амбулаторен лист от 10.07.2023г. От тях се установява, че С.
Н. е била диагностицирана с травматично разкъсване на лява тъпанчева
мембрана, с кръвоснасядания по двете устни (към левия устен ъгъл с
диаметър 5-6 мм) и червеникаво ожулване с диаметър 1.5 см по левия глезен,
които отговарят да са били получени в указаните време и начин. След
падането на жена му на земята Н. се е опитал да потегли с автомобила и с Б.,
но в близост вече били и други хора, и молителите Н. и И.. Ответникът
отново излязъл, избутал със сила двете жени далеч от колата (видно и от
видеозаписите и от св. К.а) и пак поискал да потегли, но от събралите се
около колата хора не успял. След което всички изчакали полицията. През
цялото време от поставянето му в колата Б. е останал в нея и по данни на св.
К.а е плачел (когато е бил изваден след успокояване на положениет), а по
данни от двамата служители на МВР детето в ръцете на ответника е плачело и
когато полицаите са пристигнали на място.
Установеното физическо посегателство над С. Н. несъмнено съставлява
целенасочен акт на насилие върху нея, извършен със съзнание за надмощие и
с цел преодоляване на съпротивата срещу едноличното вземане на едно от
децата. Деянието е накърнило както телесната неприкосновеност на жертвата
(принудително падане на земята, кръвонасядания и ожулвания), така и
емоционалната сфера на жената (стрес от събитията и страх от ответника, по
показанията на св.К.а и св.Зл.). Поради това и макар да е възможно случилото
се да е било продиктувано от споровете между родителите по повод децата и
от липсата на съдействие от майката, поведението на ответника не е
допустимо. Защото не по този начин следва да бъдат разрешавани въпросните
спорове или обвиненията за родителски слабости на другия родител. Всички
права на гражданите, в това число във връзка с децата им, подлежат на защита
по предвидения в закона ред, а не самоуправно. Поради което и извършеното
оправдава мерките за защита по чл.5, т.1 и т.3 ЗЗНД спрямо С. Н.. По
отношение на срока на втората от тях липсват въззивни оплаквания, поради
което по аргумент от чл.269 от ГПК (и тъй като не се касае за дете в тази
част) срокът не следва да бъде преразглеждан. В допълнение следва да се
7
отчете, както правилно е приел и ВРС, че ответникът не демонстрира
критичност към действията си през цялото разглеждане на делото пред две
инстанции. Освен това действията му са извършени на публично място, пред
и независимо от възпиемането им от много хора, в това число и други деца,
което още утежнява извършеното. На трето място и макар настоящият състав
да не споделя извода на ВРС за системност на насилието, защото за такава се
изискват установени от съд предходни деяния, то все пак от показанията на
св. Зл. се създава индиция за неизолиран случай на някаква форма на агресия
върху Н. от съпруга й, което също следва да се съобрази. В подкрепа именно
на това е фактът, че ако сочената „принуда за влизане в колата“ на
06.07.2023г. наистина не бе изяснена и доказана (доводите за което се
споделят), то декларираните поредица от заплашвания по телефона в периода
06-09.07.2023г. и на място на работата на молителката на 10.07.2023г., че
ответникът ще вземе децата без да се съобразява с майка им, не беше
опровергано. Последното е показателно за общата нагласа на ответника през
инкриминирания период към надмощие над съпругата и към реализиране на
неговите права по непредвиден в закона, неморален и увреждащ съпругата му
начин. Показателно е и за прекия умисъл на деликвента при събитията на
09.07.2023г. Като всичко това е от значение при преценка срока на мярката.
На последно място следва да се разясни, че мярката по чл.5, т.3 ЗЗДН не
съставлява санкция срещу извършителя, а форма на защита на жертвата, с
оглед което и само доколкото се касае до партньори, отношенията между
които са приключили и са в развод, по-продължителната мярка би
превентирала последващи аналогични ситуации, без да накърнява по някакъв
начин правата на ответника (личните контакти, определени от съда по
развода, безусловно следва да се опосредяват от майката, а децата да бъдат
предавани от и връщани на нея чрез трето лице). По тези съображения
мерките спрямо С. Н. следва да бъдат потвърдени.
По отношение на С. И. действително не се установи „налитане на бой“
или опит за физическа саморазправа от К. Н.. Изясни се обаче от
непосредствено намиращата се до дядото и дъщерята св. К.а, че когато вече е
бил до басейна в комплекс „Изворите“ е взел е детето Б., поискал е да вземе и
дъщеря си К., но след като тя е отказала, докато е била във водата с дядо й,
ответникът се е доближил, клекнал е до тях и е наплюл (както е и
декларирано) С. И. в лицето пред дъщеря си. Това действие манифестира явно
унижаване на пострадалия пред множество лица и пред внучка му, поради
което е съставомерно по ЗЗДН и обосновава мярката по чл.5, ал.1, т.1 от
закона.
По отношение на детето К. намира приложение разпоредбата на чл.2,
ал.2 от ЗЗДН, съгласно която за насилие върху дете се смята всяко такова
върху друго лице, извършено пред детето. С оглед приетото спрямо дядото на
момичето и спрямо майката на детето, то действията са съставомерни по чл.2,
ал.2 от ЗЗДН, а наложената мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН е с най-ниския
възможен интензитет, правилно с оглед принципно добрите и подлежащите
на доизясняване в бракоразводното дело отношения на детето с баща му.
По отношение на детето Б. решаващото за случая е, че през цялото
8
време от поставянето му в колата до успоркояване на ситуацията момчето без
съмнение е възприемало, макар и може би не напълно рационално, с оглед на
възрастта му, случващото се до него. На три години и няколко месеца децата
са способни да усещат напрежението околко тях и да осъзнават действия като
блъскане и бутане, показателно за което са свидетелските данни, че е плачело
след извеждане от колата и към пристигане на полицаите. Ето защо и с оглед
приетото спрямо майката, действията са съставомерни по чл.2, ал.2 от ЗЗДН,
а наложената мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН е с най-ниския възможен
интензитет, също напулно правилно с оглед принципно добрите и подлежащи
на доизясняване в бракоразводното дело отношения на детето с баща му.
По отношение на М. И. от гласните доказателства и записите от
камерите се потвърди, че ответникът е използвал сила за да избута бабата за
да потегли с колата си и сина си вътре. Макар че действително не се доказа
бабата да е падала на земята, все пак факта на употребена физическа сила с
цел преодоляване на съпротивата срещу еднолично отнемане на дете не може
да бъде неглижирана, поради което минималната мярка по т.1 ще има нужния
превантивен ефект занапред.
Наложената на ответника глоба по чл.5, ал.4 ЗЗДН е една от формите на
санкция на делквента и задължително се кумулира с мерките по ал.1, като в
случая е наложена в минимален размер, поради което и промяната й не се
следва.
Въпреки всичко изложено съдът намира за нужно да отбележи, че чрез
мерките чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН спрямо децата се цели единствено превенция,
а случилото се изобщо не е решаващо за родителските качества и
способности на бащата, нито за отношенията му с децата, презумптивно
нормални, като всички те подлежат на подробно разглеждане само от
бракоразводния съд.
В заключение по изложените съображения и поради съвпадане на
решаващите изводи на въззивния съд с тези на първоинстанциионния съд,
решението на последния, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по спора и на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН въззивникът следва
да заплати в полза на въззиваемите разноски за адвокатска защита пред ВОС.
Възражението за прекомерност на претендирания хонорар (общо от 4000лв.) е
напълно основателно, тъй като защитата на въззиваемите се свежда само до
писмен отговор и представителство в едно о.с.з., а делото, особено в предмета
на въззивен контрол, не е с висока сложност. Без основание е и да се
присъжда и отделен хонорар за всеки от въззиваемите, след като всичките
действия на пълномощника им са извършвани общо за всички тях. Ето защо
въззивникът следва да понесе само частта от сторените от въззивемите
разноски, в размер до еднократния минимален по Наредба №1/2004г., а
именно общо 600.00лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3050/15.09.2023г. по гр. д. №8874/2023г.
на ВРС, 46-ти състав, в частите с които:
- е задължен К. К. Н., ЕГН**********, да се въздържа от домашно
насилие по отношение на молителите С. С. Н., ЕГН**********, М. К. И.,
ЕГН **********, С. К. И., ЕГН ********** и децата К. К. Н., ЕГН
********** и Б. К. Н., ЕГН **********, на осн. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН;
- е забранено на К. К. Н., ЕГН**********, да приближава на разС.ие
по-малко от 50 м. молителката С. С. Н., ЕГН **********, както и
местоработата й на адрес: ***********, за срок от 18 месеца, на осн. чл.5,
ал.1, т.3 от ЗЗДН;
- е осъден К. К. Н., ЕГН**********, да заплати в полза на БСВ глоба
в размер на 200.00лв. на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН;
- е осъден К. К. Н., ЕГН**********, да заплати в полза на БСВ
държавна такса в размер 25.00лв., на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН;
- е осъден К. К. Н. за разноски пред ВРС.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
ОСЪЖДА К. К. Н., ЕГН**********, да заплати на С. С. Н., ЕГН
**********, М. К. И., ЕГН **********, и С. К. И., ЕГН **********, сумата от
общо 600.00лв. – разноски за адвокатски хонорар пред ВОС, на осн. чл.11,
ал.2 от ЗЗДН и чл.78, ал.5 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10