РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Перник, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Перник в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Слава Г.
при
секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Г. административно дело № 345 по описа за 2019г. на
Административен съд-Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба, подадена от "***“ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
управителя Е.С.Г. против заповед № 0416933 от 02.04.2019г., издадена от Л.Д.-началник
отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Със заповедта е наложена принудителна административна мярка-запечатване на
търговски обект– бензиностанция, находяща се в гр. ***,
стопанисвана и експлоатирана от "***“ЕООД и е забранен достъпа до него за
срок от 14 дни.
В
жалбата се изразява несъгласие със заповедта и се прави искане да се отмени
като неправилна и незаконосъобразна.
В
съдебно заседание, жалбоподателят "***“ЕООД редовно призован чрез управителя Е.Г. не се явава и не изпраща
представител.
Ответникът
по жалбата-началник
отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
редовно призован за представител изпраща гл. юрисконсулт М.К.. Оспорва жалбата. Пледира
същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
следното
По
фактите:
На
27.03.2019г. служители в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на
НАП посетили обект, стопанисван от „***“ЕООД, находящ се в
гр. ***, откъдето закупили 1 брой минерална вода на стойност 2 лева. Плащането
било прието от Р.Б.-продавач. Не им била издадена касова бележка. Същите се
легитимирали и започнали проверка на търговския обект-бензиностанция, находящ се в гр. ***, стопанисван
от жалбоподателя. За резултатите от проверката съставили протокол за извършена
проверка серия АА № 041633 от 27.03.2019г.. В него обективирали,
че при извършена контролна покупка на
стойност 2.00 лв., платени от инспектор по приходите в брой на лицето Р.Б.-продавач, преди легитимацията, не е издаден фискален бон от
наличното в обекта фискално устройство. След легитимацията си, от фискалното
устройство бил отпечатан дневен финансов отчет /Х/№386528 в размер на
1673.19лв.. Посредством опис на парите, констатирали фактическа касова
наличност е в размер на 509.40лв., като за сумата от -1163.79лв. е налице промяна в
касовата наличност.
Протоколът
е съставен в присъствието на Р.Б.и й е връчен. С
него законният представител на дружеството е бил призован да се яви в офиса на
НАП в гр. София, за съставяне на актове за установяване на административно
нарушение. С АУАН №F480193 от 02.04.2019г., актосъставителят установил, че е извършено нарушение на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, тъй като за осъществената продажба не е издаден фиксален бон. С АУАН №F480188 от 02.04.2019г., инспектор по приходите приел,
че е извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ, тъй като не е изпълнено задължението да се отбележи всяка промяна в касовата
наличност /изваждане на пари от касата/ на ФУ чрез операцията „служебно
извадени“ суми.
На 02.04.2019г.
е издадена и оспорената заповед. С нея е наложена принудителна административна
мярка запечатване на обект и забрана за достъп, за срок от 14 дни, на основание
чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В
заповедта са изложени, установените при проверката факти и е направен извод, че
дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред, както и е нарушен чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Направена е преценка за нарушение на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, поради което е приложен чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Горната
фактическа обстановка се възприе от представените от административния орган
писмени документи, които като неоспорени от страните се приемат за годни
доказателства.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, от легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната
административна мярка. Жалбата е депозирана в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК. С оглед на това е процесуално допустима и се дължи
разглеждането й по същество.
Заповедта за
налагане на ПАМ е индивидуален административен акт и следва да отговаря на
изискванията на чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен
орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП и правомощията предоставени на издателя със Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018г.
на изпълнителния директор на НАП. Издателят на
заповедта заема длъжността началник отдел в Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД“ФК“ в ЦУ на НАП, видно от Заповед № 2108/30.03.2018г. С оглед на това не се
констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорената в настоящото производство
заповед е в изискуемата от закона форма за действителност. Издадена
е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Заповедта съдържа законоустановените реквизити–наименование на органа, който
я издава, наименование на акта, адресат, индивидуализация на обекта,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и
срок на изпълнение на ПАМ, мотиви, срок и ред за обжалването й, и подпис на
издателя. Посочени са и съответните правни норми, обосноваващи издаването й. Препраща
и към съставения протокол за проверка. Определеният срок на действие на принудителната
административна мярка-затваряне на обект за срок от четиринадесет дни е мотивиран. Същият е обоснован с вида на
нарушението, вида и характера на извършваната търговска дейност. С оглед на
това не се констатира порок по смисъла на
чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да доведе до
отмяната й.
При
издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които да се приемат за съществени и които да породят отмяната й на
основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Спазен е и материалния закон. С разпоредбата
на чл. 186, ал. 1, б. "а" вр. с ал.
3 вр. с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с
мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона
предпоставки. Съгласно, чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС
"Принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажби, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез
издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е
уреден с Наредба
Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства. По силата на чл.
3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен изрично посочени в закона случаи. Съответно изключенията от това правило
са визирани в разпоредбите на чл. 4, т.1-10 и чл. 5 от Наредбата, като в
настоящия случай не се твърди и не се установява от данните по делото да е
налице някоя от хипотезите, визирани в посочените норми. Фискална касова
бележка, съгласно и чл. 25 от Наредбата се издава за всяка продажба и за всяко
плащане в брой, а ал. 3 конкретизира, че фискалната касова бележка в случаите
по ал. 1 се издава при извършване на плащането. В случая не е спорно, че
продажбата на услуга е извършена. Съгласно чл.
187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителна административиня
мярка се забранява и достъпа до обекта.
Следователно в случая, извършването на
описаното нарушение е безспорно установено от събраните по делото
доказателства. Като е извършило продажба на клиент от процесния
търговски обект, находящ се в гр. *** на 27.03.2019г.
на 1 бр. минерална вода на стойност 2,00 лв., без да е издаден фискален
бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел
„Дойс КL“, и ИН на ФУ DS004263 и ФП № 35004263, дружеството–жалбоподател е
извършило административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл.
3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. За констатирането му е
съставен протокол за извършена проверка № 0416933/27.03.2019г.. Същият е
съставен по установения ред и форма от органите по приходи, в кръга на техните
правомощия. Съгласно чл.
50, ал. 1 от ДОПК същият се ползва с материална доказателствена
сила, за извършените от органа по приходите действия и за установените по време
на проверката факти и обстоятелства и съставлява годно доказателство за наличие
на обстоятелствата по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
Протоколът е съставен в присъствието на работник на жалбоподателя и е подписан
от него, в съответствие с чл. 50, ал. 3 от ДОПК. Само по себе си установяването
на нарушението е достатъчно условие, органът по приходите да наложи ПАМ. Фактът,
че е осъществена продажба, за която не е издаден касов бон е достатъчно
основание да бъде приложена мярката. По делото не са ангажирани доказателства
от жалбоподателя, че не е извършено процесното
нарушение. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и установената от органите
по приходите разлика в немалък размер между паричните средства в касата и тези
по дневен финансов отчет. Подобна разлика е индиция, за системно неиздаване на касови бележки и за
създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на
продажбите и разчитането с бюджета. Събраните по делото доказателства съдържат
достатъчно еднозначни данни, които позволяват да се формира несъмнена
констатация за това, че в случая, нормативно установения ред за издаване на
документ при извършената продажба, е нарушен от жалбоподателя, като в
оспорената заповед са изложени подробни мотиви, които се споделят от състава,
относно възможността провереният субект да извърши друго подобно нарушение,
което следва да бъде предотвратено посредством налагането на процесната принудителна мярка.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта
или обектите, където са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта
се налага кумулативно с принудителната административна мярка запечатване на
обекта, поради което предпоставките за налагането й са тези за налагането на
ПАМ. Предвид наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, то са налице и тези
за налагане на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Продължителността
на срока на наложената принудителна мярка е обоснован с конкретни фактически
основания, наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С оспорената заповед е постановено,
запечатването на процесния обект и забрана на достъпа
до него да е с продължителност от четиринадесет дни, при предвиден в закона
максимален срок до тридесет дни. Във връзка с размера на срока са изложени
мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по
целесъобразност да определи срок за действие на мярката. При упражняване на правомощието
за определянето му, административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от четиринадесет
дни е в рамките на законоустановения срок, като в
обжалвания акт са изложени мотиви, позволяващи преценката за съответствие с
целта на закона. Определеният
срок е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за
преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
Заповедта
е издадена в съответствие с целта на закона. В конкретния случай и предвид
разпоредбата на чл.
22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването
на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели
именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане
на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
В жалбата се сочи, че към момента на
депозиране на жалбата нямало издадено наказателно постановление, което се
твърди да е нарушение на административно производствените правила. Тези доводи
са неоснователни. Без значение за настоящото производство е изхода от
административно наказателното производство, започнало с акт за установяване на
административно нарушение. Материално правната разпоредба на чл. 186, ал.1 от ЗДДС, не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран административнонаказателен акт, с който се установява
административно нарушение и се налага съответното наказание.
Останалите доводи в жалбата са свързани с
допуснатото от органа предварително изпълнение на заповедта, по което съдът се
е произнесъл и са ирелевантни за настоящето
производство.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира,
че жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
/ПАМ/ № 0416933 от 02.04.2019г., издадена от Л.Д.-началник отдел „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фиксален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка-запечатване на
търговски обект–бензиностанция, находяща се в гр. ***,
стопанисвана и експлоатирана от "***“ЕООД и е забранен достъпа до него за
срок от 14 е неоснователна и ще да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора ответникът по жалбата
има право на разноски. Същите са поискани своевременно. Искането следва да де
уважи. На основание чл.
143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, жалбоподателя дължи на ответника възнаграждение
за осъществената по делото юрисконсултска защита в размер на 100.00лв..
Водим от изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "***“ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Е.С.Г.
против заповед № 0416933 от 02.04.2019г., издадена от Л.Д.-началник отдел
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА "***“ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Е.С.Г. да
заплати на Национална агенция по приходите съдебни разноски в размер на 100.00
/сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните в 14 -дневен срок, от
съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България.
Съдия:
/п/