Р Е Ш Е Н И
Е
гр.Кърджали, 24.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д.
N 310 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът предявява установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за
парични вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело N 1677/2018г. на РС-Кърджали при твърдения, че паричните
вземания за главница, наказателна лихва, такса и законна лихва върху главницата
произтичат от неизпълнение на Договор за предоставяне на овърдрафт по картова
сметка от 29.09.2018г. с изтекъл краен срок на договора на 29.09.2018г. и по
причина, че длъжникът възразява дължимостта на вземанията по издадената заповед
за изпълнение.В исковата молба се излагат подробни съображения по сключването
на договора, усвояването на кредита във връзка с кредитният продукт, представляващ
овърдрафт по картова сметка и търговска банкова сделка по смисъла на чл.430, вр
чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ, начинът на олихвяване, в т.ч. във връзка с договорките в
договора, Общите условия за делова дейност на банката и сключеният акцесорен
договор на залог на вземания, учреден от кредитополучателя в полза на банката
кредитор, при усвояване на разрешения овърдрафт по сметка и начисляване на
съответните дължими лихви върху усвоените суми от овърдрафта съгласно условията
на споразуменията, сключени между страните, както и дължимост при забава на
обезщетение, представляващо наказателна лихва.Паричните вземания за главница,
лихви и такса се претендира да се признаят за съществуващи в съответствие с
издадената заповед по чл.417 от ГПК. Конкретно ищецът претендира изискуема главница
от 1 800 лв. със законна лихва от 15.11.2018г., представляваща усвоен
кредитен лимит, 2 191.33 лв. наказателна лихва за периода от 01.12.2011г.
до 08.11.2018г. по чл.4.4 от договора и чл.92 от ЗЗД, и 3.40 лв. такса за
периода от 31.07.2017г. до 31.08.2017г. по чл.5.2 от договора, общо сумата
3 994.73 лв.Сочи се, че за срока на действие на договора за овърдрафт
кредитният разрешен лимит от 1 800 лв., предоставен за ползване на 29.09.2008г.
по картова сметка, усвоен за първи път на 30.09.2008г., може да се усвоява
многократно от кредитополучателя при частично или цялостно погасяване на същия
от постъпления по сметката, до който размер банката е длъжна служебно да
изпълнява платежните нареждания на кредитополучателя, когато до този размер
няма достъчно средства в сметката за изпълнение на нарежданията, и тези правила
са установени в чл.3.1, чл.3.2 и чл.3.4 от договора.За използваната част от
овърдрафта съгласно чл.3.3 от договора и в съответствие с чл.430, ал.2 от ТЗ, в
чл.4 до чл.4.4 от договора и в чл.77 до чл.80 от Общите условия за деловата
дейност на банката е уговорена лихва като възнаграждение, която клиентът плаща
на банката-годишна лихва по чл.4.1 в размер на стойността на банковия ресурс за
лева, увеличен с 4.45 пункта надбавка, която се начислява ежедневно върху
усвоените суми по овърдрафта и се плаща в последния ден на всеки месец, а ако е
почивен, в първия следващ работен ден. Тази лихва, възнаградителна/редовна/
лихва, се начислява на базата на 360 дни годишно, за реалния брой дни на
използване на всяка сума по овърдрафта.Ако на падежната дата няма достатъчно
средства по сметката за плащане на
дължимата лихва, банката погасява същата служебно за сметка на неусвоения
овърдрафт, а ако той е усвоен изцяло, банката формира неразрешен овърдрафт,
който се дължи с обезщетение за забава-наказателна лихва в размер на
наказателна надбавка към лихвата от 10 пункта годишно върху усвоената и
непогасена главница от овърдрафта, за времето на забава до окончателното
погасяване на просрочените лихви.Така посочените редовни и наказателни лихви
банката начислява само върху ползваните суми от овърдрафта, за реалния брой дни
на ползването им, като банката начислява и такси за предоставените банкови
услуги, свързани с обслужване на банковата сметка, които начисления са по
чл.5.2 от договора, и чл.22.1, чл.22.2 от Общите условия за деловата дейност на
банката.Изпълнението на договора кредитополучателят осигурява чрез постъпление
на трудовото му възнаграждение по картовата сметка съгласно чл.5.1 и чл.5.9 от
договора, за които е дал съгласие автоматично да погасяват задълженията му по
ползвания овърдрафт.По договора, с оглед особеностите му, няма погасителен
план, и информация за дължимите суми кредитополучателят получава чрез
извлечение, периодично или при поискване съгласно чл.6.2 от договора и чл.50-54
от Общите условия за деловата дейност на банката, и ако клиентът не е избрал
услугата за получаване на извлечения от сметката си/електронно и/или по пощата/,
както в случая, тази информация е на разположение ежемесечно в салоните на
банката, и ако той не я потърси в срок от три месеца, се счита, че тя му е
предоставена надлежно/чл.51 от Общите условия/.Последното постъпление по
сметката на клиента е от 18.10.2011г. и от тези средства са погасени дължими
плащания до 01.10.2014г. от разрешения лимит на неусвоения овърдрафт.На
29.09.2018г. банката осчетоводява изискуемостта на всички свои вземания към
кредитополучателя поради изтичане на срока на договора и на 09.11.2018г. се
снабдява с възразената по реда на чл.414 от ГПК заповед по чл.417 от ГПК. При
условията на евентуалност банката предявява осъдителни искове за същите парични
вземания, които се основават на прекратяване действието на сключеното между страните
Искане-договор за издаване на международна банкова карта Маестро от 03.07.2007г.
като действащ към подаване към исковата молба, по който задълженията, тъй като
картата е издадена във връзка с поетите задължения по овърдрафта да се
осигурява достатъчна наличност в сметката от картодържателя, не са изпълнявани,
и договорът се претендира да е прекратен от датата посочена в предизвестието в
съответствие с чл.25, буква „а“ от Искане-договор.В посочената разпоредба
е предвидено, че банката има право едностранно
с едномесечно писмено предизвестие до клиента да прекрати договора, считано от
датата посочена в предизвестието, при което и с оглед на отправеното с исковата
молба изявление за прекратяване на Искане-договор, ищецът претендира ответникът
да се осъди да заплати същите парични вземания така както по установителните
искове, изключая законната лихва, която се претендира от датата на връчване на
исковата молба на ответника.В съдебно заседание ищецът чрез адвокат пълномощник
поддържа исковете, моли за уважаването им и за разноски по делото, с признание,
че клаузите в договора за кредит не са индивидуално уговорени.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 от ГПК оспорва предявените както
главни искове по чл.422, ал.1 от ГПК, така и евентуално съединените с тях
осъдителни искове за парични вземания в посочените в исковата молба размери,
при възражение за нищожност на договора за предоставяне на овърдрафт по картова
сметка от 29.09.2008г. поради противоречие с добрите нрави и неравноправност на
клаузата за дължимата годишно лихва, установяваща значителна нееквивалентност
на насрещните престации по договорното съглашение като надвишаваща многократно
законната лихва, водеща до злепоставяне на интересите на потребителя на
финансовите услуги на ищеца, с цел извличане на допълнителна печалба от
кредитора, тъй като договорката за възнаградителна лихва не е уговорена
индивидуално, с възможност за едностранна промяна по преценка на ищеца, а не
въз основа на обективни фактори, при което е нищожна съгласно чл.143, вр чл.146,
ал.1 от Закона за защита потребителите/ЗЗП/, и тъй като кредиторът не би
сключил договора без определено възнаграждение, то и по арг. от чл.26, ал.4 от ЗЗД договорът може да е частично или изцяло нищожен.Алтернативно се правят
възражения за неравноправност в клаузите на договора, както и в клаузите на
Общите условия за делова дейност, с оглед качеството на ответника на
„потребител“ по смисъла на §13 т.1 от ЗЗП и потребителската защита, приложима към
договора на основание чл.143 - чл.146 от ЗЗП, с довод, че е налице конкретно
хипотезата на чл.143 т.10 от ЗЗП по отношение на уговорките за лихва, като се
сочи, че само клаузите от чл.1 до чл.3 от договора, касаещи размера на
овърдрафта, банковата сметка на ответника и срока на договора, са индивидуално
уговорени. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на цялото
вземане, което се обосновава с обстоятелството, че на 18.10.2011г. е извършено
последното плащане по кредита, от когато ще да е изтекла 5-годишната давност,
след изтичането на 1 месец от забавата да се погаси в срок от 7 дни неразрешен
овърдрафт, тъй като между страните са постигнати договорености, че неизпълнение
на договора ще е налице при непостъпване на месечно трудово възнаграждение на
кредитополучателя в рамките на един календарен месец.Счита, че изискуемостта на
главницата е с дата 25.11.2011г. съгласно чл.5.3, вр. чл.8.1, чл.9.2 изр. посл.
от договора: на 18.11.2011г. е формиран неразрешен кредит със задължение за
погасяването му в срок от 7 дни от възникването му, т.е. на 25.11.2011г., при
което главницата по овърдрафта е погасена по давност с изтичане на срока по
чл.110 от ЗЗД. Алтернативно се прави и възражение за погасяване по давност на
уговорените лихви поради изтичане както на кратката 3-годишна давност по
чл.111, буква „в“ от ЗЗД до към датата 15.11.2015г., а именно периода,
предхождащ 3 годишния преди предявяване на иска.Позовавайки се на действащия
чл.19, ал.1 от ЗПК/отм./ към сключване на процесния договор за потребителски
кредит, ответникът възразява, че кредиторът има право само на законната лихва
за забава за времето на забава от страна на кредитополучателя върху дължимата
главница по договора, при възражение, че както уговорената възнаградителна,
така и уговорената наказателна лихва са в размери по-големи от действащата законна
лихва, което нарушава добрите нрави, при което уговорките следва да се заместят
съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД, като се приеме, че са дължими законните лихви за
забава.Прави се и възражение за наличие на анатоцизъм, а именно, че са
начислени лихви върху лихви, както и че начисляване на такса-комисионна за управление
на овърдрафта е в противоречие на закона и добрите нрави, както и възражение,
че не е настъпила предсрочна изискуемост на главницата по иска по чл.422 от ГПК, тъй като правото за това не е упражнено от кредитора преди подаване на
заявлението, по което е образувано заповедно производство.В съдебно заседание
ответникът чрез адвокат пълномощник поддържа възраженията срещу иска, моли за
отхвърлянето му и претендира разноски по делото.
Районният съд като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, неоспорени от страните, приема за
установено следното:
Предявените искове са по чл.422, ал.1 за парични вземания, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК
по ч.гр.дело N 1677/2018г. на РС-Кърджали, съединени при условията на
евентуалност с осъдителни искове за същите парични вземания, изключая законната
лихва за забава, която се претендира от датата на която е връчено предизвестието
за прекратяване на Искането-договор, а именно връчване на исковата молба на
ответника.
Няма спор по делото, че между страните са сключени договор за овърдрафт по
картова сметка от 29.09.2008г., Искане-договор за издаване на международна
банкова карта Маестро от 03.07.2007г. и Договор за залог на вземания от
29.09.2008г., както и че с горепосочената Заповед N 752/15.11.2018г. по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. N 1677/2018г. на РС-Кърджали, е разпоредено ответникът
като длъжник да заплати на ищеца като кредитор сумата 1 800 лв. главница по
неизпълнен Договор за предоставяне на овърдрафт по картова сметка от
29.09.2008г., сумата 2 191.33 лв. изискуема наказателна лихва за периода от
01.12.2011г. до 08.11.2018г. включ., сумата 3.40 лв. изискуема такса по чл.5.2
от Договор за предоставяне на овърдрафт по картова сметка от 29.09.2008г. за
периода от 31.07.2017г. до 31.08.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.11.2018г.
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 79.89 лв.
внесена държавна такса и 60 лв. адвокатско възнаграждение.В заповедта е
посочено, че вземането произтича от
следните обстоятелства: „Извлечение от счетоводна книга на “Райфайзенбанк
/България/” ЕАД за размера на дълга на кредитополучателя Р.Д.Г. по Договор за
предоставяне на овърдрафт по картова сметка от 29.09.2008г., сключен между
Банката и кредитополучателя. Поради настъпване на краен падеж по договора,
респ. краен срок за ползване, до
29.09.2018г., и липса на погасяване на паричното задължение от страна на
кредитополучателя, на 29.09.2018г. е прекратено револвирането на ползвания
овърдрафт.„
Според разясненията в т.17 и т.18 ТР N 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се
определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на
подлежащото на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение.В хипотезата на чл.417 т.2 от ГПК предмет на делото по
установителния иск е вземането, основано на представения документ-извлечението
от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит,
в който размерът и изискуемостта са определени при сключването му. Основанието,
от което се твърди, че възниква
всяко от претендираните вземания,
е сключеният между страните договор за овърдрафт.
Обстоятелствата, определящи падежа на задължението за връщане на предоставената
парична сума, са относими към изискуемостта на вземането на предявеното
основание и в заявения размер. Тези обстоятелства подлежат на изследване в
производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
предвид на заявеното с документа по чл. 417 ГПК
вземане, чиято изискуемост е удостоверена от съда в заповедното производство
съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК
и е разпоредено незабавното му изпълнение.
В извлечението от сметки, представено към заявлението по чл.417 от ГПК, редовно
по съдържание съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ, за дължими са посочени
претендираните с иска по чл.422, ал.1 от ГПК парични вземания по основание,
размер и период, в т.ч. изискуемостта им поради изтекъл срок на действие на
договора за кредит, в т.ч. падежите на неплатени месечни погасителни вноски за
лихви.Тези обстоятелства именно подлежат на доказване от кредитора в настоящото
производство по сключения договор за кредит с кредитополучателя.
На 29.09.2008г. ответникът като кредитополучател и „Райфайзенбанк/България/“
ЕАД с ЕИК *** като кредитор сключват договор за предоставяне на овърдрафт по
картова сметка до размер на 1 800 лв., за ползване по картова сметка на
първия при банката, посочена по номер в чл.2 от договора IBAN: ***, със срок на действие до 29.09.2018г. и с възможност за
автоматично подновяване, ако са спазени условията на договора и за политиката
на банката.Съгласно чл.3.1, вр. чл.7 и чл.3.2 от договора кредитополучателят
може да усвоява многократно суми по Овърдрафта след надлежно осигуряване на
обезпечение на кредита чрез учредяване на залог върху съществуващи и бъдещи
вземания по сметки в банката на стойност
минимум 100 % от размера на овъдрафта, като банката служебно изпълнява
платежните нареждания на кредитополучателя до размера на разрешения овърдрафт,
за които няма достатъчно средства в сметката.Съгласно чл.3.3 и чл.3.4
с всяка сума, постъпваща в сметката, автоматично се погасяват задълженията по
ползвания овърдрафт и банката начислява лихва само върху използваната част от
него, като същият може да се ползва отново до договорения размер при частично
или цялостно погасяване на ползваната сума.Съгласно чл.4 за ползвания овърдрафт
кредитополучателят плаща на банката годишна лихва в размер на Стойност на
банковия ресурс за лева/непосочена по размер в договора/, увеличена с 4.45
пункта надбавка, като тази стойност е дефинирана като „лихвеният процент по
междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“
плюс законоустановените разходи на
банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР
и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност
и инвестиции“ при банката.Чл.4.1. предвижда, че дължимата лихва се начислява
ежедневно върху фактически ползваната сума и се плаща в последния ден на всеки
месец, ако е работен, или в първия следващ го работен ден, и лихвите по
договора се изчисляват на база 360 дни годишно, за реалния брой дни на
използване на всяка сума по овърдрафта.В чл.4.3 е предвидено, че ако няма
достатъчно средства на падежната дата по разплащателната/картовата сметка за
плащане на дължимата лихва, банката я погасява служебно за сметка на неусвоения
овърдрафт/капитализация/, а в случаите когато овърдрафтът е усвоен изцяло, банката формира неразрешен овърдрафт,
върху който съгласно чл.4.4 се дължи обезщетение за забава –наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10/десет/ пункта годишно върху усвоената и
непогасена главница по овърдрафта, за времето на забава до окончателното
изплащане на просрочените лихви/наказателни лихви/.Погасяването на всеки
неразрешен кредит е в срок от 7 дни от възникването му/чл.5.3/.Постъпленията по
сметката е уговорено да постъпват месечно от трудово възнаграждение/чл.5.1 и
чл.5.9/, като за обезпечение на кредита кредитоплучателят учредява залог върху
съществуващи и бъдещи вземания по сметки в банката в минимален размер на
овърдрафта/чл.7.1/.Непостъпването на месечно трудово възнаграждение по всяка от
двете посочени сметки в чл.8.1 и чл.8.2, по първата месечно/с IBAN: ***/, а по втората, обслужваща кредита, в продължение на 90
дни, е случай на неизпълнение на договора, каквито са и непогасяване на неразрешен
овърдрафт в продължение на 7 дни, както и в продължение на 90 дни от
възникването му/ чл.8.3 и чл.8.4/.При случай на неизпълнение по чл.8, банката
има право да прекрати револвирането на кредита, както и да обяви на
кредитополучателя предсрочна изискуемост на кредита/чл.9/, като в случаите на
липса на постъпления в сметката на повече от 90 дни е налице право банката да
оформи целия усвоен кредит като неразрешен овърдрафт, който считано от 91-я ден
става автоматично предсрочно изискуем.Банката е задължена при поискване да
уведомява кредитополучателя за всяка промяна в лихвата и да осигурява на
клиента периодично или при поискване извлечения от сметките, обслужващи
овърдрафта.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза
средствата по овърдрафта от 1 800 лв. са усвоявани чрез теглене от банкомат или
плащане на ПОС в размери и на дати, посочени в Таблица 1 към заключението, с
последно плащане от 7.42 лв. на 18.10.2011г., с които средства са погасени част
от наказателни лихви към 01.10.2011г., след което плащанията са преустановени и
целия кредитен лимит е усвоен на 01.12.2011г., като на 29.09.2018г. банката
ищец осчетоводява изискуемостта на задълженията по договора поради настъпил
падеж, след която дата плащания по кредита също не са правени.Към 29.09.2018г.
и към 08.11.2018г. задълженията по договора възлизат на 1 800 лв. главница,
наказателна лихва от 2 191.33 лв. за периода от 01.12.2011г. до 29.09.2018г.
и месечна такса от 3.40 лв. –по 1.70 лв. за два месеца, дължима за периода
31.07.2017г. до 31.08.2017г., а към датата на заключението и законна лихва от
175 лв. за периода от 09.11.2018г. до 16.09.2019г.Наказателната лихва е
формирана върху начислената възнаградителна лихва, която пък е начислена върху
фактически ползваната сума от 1 800 лв. с падежна дата в края на месеца
след изчерпване на овърдрафта от 1 800 лв..Върху тази възнаградителна /просрочена/
лихва, формираща неразрешен овърдрафт, се начислява размера на възнаградителната
лихва, увеличен с надбавка 10 пункта, т.е. възнаградителна лихва от 11.95 % се
начислява върху разрешения усвоен овърдрафт, така получената сума на
възнаградителна лихва се добавя към наличното надлимитно задължение, което се
олихвява с лихва 21.95 %/11.95 % +10/.Съотношението между законната лихва и наказателната надбавка е 1.004.Лихвеният
процент по договора е променян, но в посока намаление- от 11.95 % в началото на
периода до 7.40 % в края на периода/съответно наказателната лихва от 21.95 %
достига до 17.40 %.Върху усвоения и непогасен размер на кредита за периода от
15.11.2015г. до 15.11.2018г.
възнаградителната лихва е 434.05 лв., а наказателната лихва на
надлимитното задължение е 609.61 лв.Законната лихва за периода от 15.11.2015г.
до 15.11.2018г. е 567.76
лв.Счетоводството в банката е водено редовно.Заключението се възприема от съда,
същото не е оспорено от страните по реда на чл.200, ал.3 от ГПК.
Съгласно действащата към сключване на договора нормативна
уредба в чл.3, ал.4, вр. чл.9 от Закон за потребителския кредит от 2006г., отм.
от 12.05.2010г., овърдрафтът е договор за потребителски кредит, при който
кредитът се предоставя под формата на превишаване наличността по
разплащателната сметка, и преди или най-късно по време на сключването му
кредиторът уведомява писмено потребителя за максималния размер на кредита, за годишната лихва и разходите по кредита,
приложими от момента на сключване на договора, както и условията, при които те
могат да бъдат променяни, и за начините на прекратяване на договора.Тази
информация кредиторът потвърждава на потребителя в писмена форма и
потвърждаването може да се съдържа в извлечение от сметка, предоставено на
потребителя, и за всяка промяна в годишната лихва или в разходите, свързани с
предоставянето на кредита, кредиторът уведомява потребителя незабавно.Когато кредиторът позволи на потребителя да
превиши наличността по разплащателната си сметка за период, по-дълъг от три
месеца, без наличието на договор за тази цел, кредиторът уведомява незабавно
потребителя за годишната лихва, за разходите по кредита и за условията за
тяхната промяна.
Овърдрафтът е търговска банкова сделка по чл.430, ал.1 от ТЗ, по който банката допуска клиентът да надвишава с плащанията си наличността
по сметката, до определен разрешен размер/кредитен лимит/.Кредитът се усвоява
по разплащателна сметка до разрешения размер и сумата може да се ползва изцяло
или на части.Погасява се при всяко постъпление по разплащателната сметка с
възможност за револвиране до разполагаемия размер в срока на овърдрафта, по
желание на кредитополучателя.Кредитът се обезпечава обикновено с превод на
трудово възнаграждение по разплащателната картова сметка на кредитополучателя и
за времето на ползване на кредита се начислява възнаградителна за всеки ден на
ползването.При закъснение за възстановяване на определена сума на определени
дати в месеца, т.нар. месечни погасителни вноски/ в случая за възнаградителна
лихва/, е възможно да се уговори обезщетение за забава/наказателна лихва,
неустойка/, което в договорите за кредит често се изразява в увеличен размер на
уговорената възнаградителна лихва.Съгласно чл.240 от ЗЗД и чл.430 от ЗЗД
договорът за паричен заем и за банков кредит е договор, при който реално се
предоставя за ползване парична сума при постигнато съгласие за връщането й,
като при първия лихва се дължи само ако е уговорено, а при втория заемателят
плаща лихва, уговорена с банката.Когато кредитополучателят е физическо лице,
което ползва кредита извън рамките на своята търговска или професионална
дейност, то е потребител по смисъла на чл.2 б „б“ на Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори и §13 т.1 от ЗЗП и се ползва
от потребителската защита по тях, относно всички клаузи в договора, които не са
били предмет на индивидуално уговаряне и са в предмета на договора, тъй като не
е бил в състояние да влияе върху съдържанието им като изготвени предварително,
особено в случаите на договор при общи условия/чл.3 на Директива 93/13/ЕИО и
чл.146, ал.2 от ЗЗП/.Клаузи, които са индивидуално уговорени, са изключени от
потребителската защита-чл.146, ал.3 от ЗЗП.Клаузи относно
основния предмет на договора, съответствието между цената или възнаграждението,
от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в
замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи са ясни и разбираеми, също са извън предметния обхват на потребителската
защита– чл. 145, ал. 2 ЗЗП /съответстващ на чл. 4, § 2 от Директива
93/13/ЕИО/.Неравноправна е клауза, която не
отговаря на изискването за
добросъвестност, създава значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, и е във
вреда на потребителя-чл.3, пар.1 на Директива 93/13/ЕИО и чл.143,
чл.146, ал.1 от ЗЗП.Неравноправните клаузи са посочени в чл.143 т.1-19 от ЗЗП и
списъкът е неизчерпателен, в съответствие с Директивата.За порочност на
клаузата се преценя видът /характерът/ на стоката или услугата – предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани със сключване на договора, към момента
на сключването, всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който зависи, основен предмет на договора, съответствие между
цената/възнаграждението и
стоката/услугата – ако не са ясни и разбираеми, и дали клаузите са ясни
и разбираеми/ чл. 4, § 1 и § 2 на
Директивата и чл.145, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/.Клаузите
с акцесорен характер не попадат в обхвата на чл. 4, § 2 на Директивата, като
например тези за едностранно изменение на лихвения процент, механизъм за
промяна на разходите, комисионна за риск, освен ако те не са
ясни и разбираеми/арг. и от чл.145, ал.2 от ЗЗП/.
С договора от 29.09.2008г. страните уговарят ползване на кредит
овърдрафт до 1 800 лв./чл.1/, по картова сметка/чл.2/, със срок на ползване до
29.09.2018г./чл.3/.Тези клаузи съдът приема за валидни при признание на
ответника, че те са уговорени индивидуално, тъй като са клаузи от основния
предмет на договора за банков кредит, и защото са ясни и разбираеми. С оглед
това, че договорът е потребителски, несъмнено е качеството на потребител на
кредитополучателя, който като такъв се ползва с потребителска защита по ЗЗП, с
който се транспонира Директива 93/13/ЕИО.
Кредитът овърдрафт може да се ползва многократно в срока
му, изцяло, ако се погасява в пълен размер, или частично, ако се не се погасява
в пълен размер, при условие, че по сметката, разплащателна и картова по вида
си, постъпват редовно суми от трудово възнаграждение, които служат за
обезпечение на кредита.За ползването на суми по кредита се дължи лихва, която
по характера си е възнаградителна и представлява цена на услугата, която
банката предоставя на кредитополучателя-чл.4 от договора.Възнаградителна лихва
с иска по чл.422, ал.1 от ГПК кредиторът не претендира.Той претендира
наказателна лихва по чл.4.4, която в договора е дефинирана като размер и
основание за възникване на задължение за плащането й: равна е на
възнаградителната лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 пункта, и се
дължи върху просрочената възнаградителна лихва, а просрочване е налице, ако в
срок от 7 дни неразрешен овърдрафт/просрочена възнаградителна лихва/ не бъде
погасен/чл.5.3/. Формирането на наказателната лихва по така посочения начин се
потвърждава от заключението на счетоводната експертиза.Просрочена е тази
възнаградителна лихва, която банката/служебно/ не може да погасява от
неусвоения и разрешен лимит, тъй като той е изчерпан, длъжникът не го погасява,
което е допустимо за срока на действие на договора, защото до връщането на
кредита цената на ползването на разрешения кредит е дължимата съответно
възнаградителна лихва за всеки ден от ползването на разрешения кредит.
Съгласно договора просрочената възнаградителна лихва
формира неразрешен овърдрафт, т.е. кредит, който
реално не е предоставен, и този кредит се олихвява с лихва, формирана от размера на
възнаградителната лихва, увеличена с наказателна надбавка.Тази уговорка,
установена в чл.4.4 от договора, противоречи на закона-чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.
чл.9 от ЗПК/отм./, с оглед реалността на кредитния договор като един от
съществените му елементи и е неравноправна съгласно чл.146, ал.1, вр.
чл.143 от ЗЗП, защото не дава ясна представа на кредитополучателя
за съответствието между цената/възнаграждението и услугата и какви за икономическите последици от
неизпълнението на договора, а именно, че ако в срока на
действие на договора се усвои разрешения кредитен лимит и в същия срок не бъде
платена възнаградителната лихва за това усвояване на уговорените падежни дати,
последицата ще е формиране на нов кредит/главница, надлимитно задължение/ в
размер, за който не е постигнато съгласие за връщането му, с възможност цената на
услугата необосновано да се увеличи над възнаградителната лихва, която се дължи
за ползване на кредита, с лихва, която е в размер, по-висок от този на
възнаградителната лихва/съответно на законната лихва, без право на
кредитополучателя да се откаже от договора, освен ако не заплати всички свои
задължения към кредитора, тъй като нито в договора, нито в Общите условия за
делова дейност е предвидено право на първия предсрочно да прекрати договора. При преценка ясния и разбираемия характер на договорните клаузи трябва
да се има предвид дали за потребителя са станали ясни икономическите последици
от тези клаузи и връзките, които могат да съществуват между тях, в който смисъл
е постановено решение на СЕС по дело С-26/2013 от 30.04.2014г..Клаузата е
неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 и т.9 от ЗЗП, тъй като представлява
уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение без да може да ползва заетата сума, каквато
реално не му е предоставена, и без да може да прецени размера на обезщетението
за забава, тъй като размерът на възнаградителната лихва е определен към
сключване на договора неясно и неразбираемо, и този размер не е посочен както в
договора, така и в Общите условия/чл.77-79/, нито пък се формира само от
обективни фактори на които банката не може да влияе. Договорената
възнаградителна лихва е цената, която потребителят заплаща на кредитора за
ползването на отпуснатата в заем сума за определен срок, а основното задължение
на кредитополучателя е да я върне в уговорения срок, заедно с договореното
възнаграждение на заемодателя за
предоставяне на средствата под формата на лихва, но само ако ползва отпуснатия
заем за този срок.Няма законова забрана върху просрочена главница и върху
просрочена възнаградителна лихва да се търси обезщетение за забава, което по
потребителските кредити е законово установен в размер не по-голям от законната
лихва/чл.19, ал.2 от ЗПК отм. и чл.33, ал.2 от действащия ЗПК/. Уговорката
в договора за наказателна лихва не е индивидуално определена, за което няма
спор по делото, и същата незаконно вменява задължение на кредитополучателя да
плаща възнаградителна лихва върху просрочена възнаградителна лихва, в т.ч.
увеличена с наказателна надбавка, което дефинирано като наказателна лихва върху
неразрешен кредит е прикрита форма на анатоцизъм, допустим само при сделки
между търговци/чл.294, ал.2 от ТЗ/, и забранен тогава, когато потребител на
услугата по търговска сделка е физическо лице. Според чл. 10 ал.3 от ЗЗД, олихвяването на изтекли лихви става съобразно
наредбите на БНБ. Т.е.
съгласно закона уговарянето
на лихва върху лихва е допустимо, но при условията и реда,
определени с наредби на БНБ. БНБ не е приела посочените
в чл. 10 ал.3 от ЗЗД наредби и липсва нормативна рамка
за допустимия ред и условия за анатоцизъм при кредитополучатели физически лица. Следователно същият няма нормативно съдържание, прилагането му е недопустимо и няма законово
основание за постигане на съглашение за олихвяване на изтекли лихви/ Решение N
706/19.07.2004 г. по д. N 1922/2003 г., ІІ т.о. на ВКС, Определение N 826 от
27.10.2016 г. на ВКС по т. д. N 498/2016
г., I т. о., ТК/.Няма никакво значение, че уговорката е в основен договор между страните, а
не в анекс към договора, с оглед позоваване от пълномощника на ищеца на фактическата
обстановка, изложена в Решение N 66/29.07.2019г. по т.д. N 1504/2018г.на ВКС, тъй като анексът е договор, и същият
става част от основния договор, при което смисълът на отговора на правния
въпрос по решението е, че всяка уговорка, с която натрупана/просрочена/
възнаградителна лихва се капитализира към главницата/респ. се третира като
главница, след което се олихвява с възнаградителна лихва, е по своята същност
лихва върху лихва, което е позволено само между търговци.Такъв е настоящият случай,
тъй като по смисъла на договора, възнаградителната лихва се дължи за усвоения
разрешен кредитен лимит, а просрочените възнаградителни лихви формират
неразрешен и неусвоен кредит, т.е. кредитна главница, която се олихвява с
възнаградителна лихва в увеличен размер с наказателна надбавка размер.Няма
никакво значение и дефинирането на тази лихва като обезщетение за забава, тъй
като от значение е съдържанието на задължението, а не неговото наименование, и
в случая е налице уговорка за олихвяване на изтекли лихви, увеличаваща
необосновано цената на услугата, и в противоречие със закона, който допуска
олихвяване на забавата със законна лихва, което по смисъла на договора
представлява наказателната надбавка, тъй като само тя е определена по размер и
не надвишава законната лихва за процесния период съгласно
чл.1 от Постановление N 426 на МС
от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения.
Съдът споделя възраженията на ответника за
неравноправност и съответно за нищожност на уговорките за лихви по
договора.Въпреки, че по делото не се претендира възнаградителна лихва, то
същата е елемент на претендираната от ищеца „наказателна лихва“, което обуславя
необходимост да се изследва валидността на уговорката за формирането на
възнаградителна лихва за неравноправност.Клаузата за същата позволява на
банката едностранно и периодично да определя собствения си базов лихвен процент,
дефиниран като стойност банковия ресурс, чрез който се формира размерът на лихвите
по договора- възнаградителни и наказателни.Клаузата е неравноправна по смисъла
на чл.143 т.10 от ЗЗП и за нея не се прилагат изключенията по чл.144 от ЗЗП,
тъй като промяната на базовия лихвен процент е изцяло в преценка на банката без
в договора да са посочени конкретни параметри на изменение на факторите, които
го формират, тежестта на участието на всеки един от тях, и кое определя
необходимостта от промяната му, като правилата на чл.77-79 от Общите условия за
делова дейност не изясняват клаузата, а я правят още по-неясна и неразбираема не
само за средния потребител.Не е налице обвързаност на изменението на лихвения
процент с конретни обективни показатели/напр. чл.79 изброява различни
измерители за кредитния риск на страната, които могат по желание на банката да
вземат участие при формиране на лихвата/ и съответно нито преди, нито при
сключването на договора кредитополучателят получава конкретна информация каква
е цената на услугата и при какви условия банката ще може едностранно да я
променя, което изцяло е в противоречие с изискването за добросъвестност и води
до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за банков
кредит, при което са налице условията както на чл.143 от ЗЗП, така и на чл.143
т.10 от ЗЗП поради липса на методика за изменението и невъзможността съответно
да се обоснове „основателна причина“ по чл.144, ал.2 т.1 от ЗЗП или да се
направи извод за допустимо едностранно изменение по причина външни фактори
„извън контрола на търговеца“ по чл.144, ал.3 т.1 от ЗЗП.Методът на изчисляване
на съответния лихвен процент трябва да съдържа конкретно разписана изчислителна
процедура, която да сочи вида, количествените изражения и относителната тежест
на всеки от отделните компоненти и не може клаузата да съдържа изброяване на
обективни фактори за възникване на правото на изменение, за да може
потребителят да направи прогноза или самостоятелни изчисления, т.е. да предвиди
икономическите последици от сключването на договора.Няма никакво значение, че в
срока на действие на договора, възнаградителната лихва като процентно изражение
е намалила размера си, защото към сключването му потребителят не е могъл да
извърши преценка дали с оглед размера на лихвата към този момент той би сключил
договора.Необходимо е между страните по договора да е постигнато съгласие за
начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя чрез конкретна формула
за определяне на възнаградителната лихва като съществен елемент от този вид
банкова сделка, при което методиката за изчисление на лихвата/респ. на
„стойност на банковия ресурс“ като базов лихвен процент, е елемент от договора
за кредит, и същата съгласно чл.9, ал.1 т.2, вр. ал.2 от ЗПК/отм./ следва да е
потвърдена писмено от кредитора.С Решение N 92 от
09.09.2019 г. по т. д. N
2481/2017 г. ВКС приема, че когато лихвата по чл.430, ал.2 от ТЗ е уговорена в
отнапред известен за кредитополучателя размер, клаузата, даваща право на
банката да изменя едностранно лихвата по кредита при промяна на БЛП, макар и
неравноправна, не обуславя нищожност и на уговорката за заплащане от
кредитополучателя на договорна лихва, формирана като сбор от БЛП с точно
определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна
надбавка, при което изчисленията й следва да се направят по уговорения размер
без да се имат предвид последващите й изменения, които я увеличават.
С Решение на СЕС по дело С-421/14 от 26.01.17г./Испания/ е прието, че
когато запитващата юрисдикция счита, че дадена договорна клауза относно начина
на изчисляване на редовните лихви не е изразена на ясен и разбираем език по
смисъла на чл.4, §2 от Директива 93/13/ЕИО, тя е длъжна да провери дали
въпросната клауза е неравноправна по смисъла на чл.3, пар.1 от посочената
директива, и по-специално да сравни начина на изчисляване на предвидения в тази
клауза процент на редовните лихви и действително получения процент с обичайно
приетия начин на изчисляване и размера на законната лихва, както и пазарният
процент на лихвите към датата на сключване на договора при кредит със сходен
размер и срок.
Сравнението е възможно, ако в клаузата, така както е
посочено в горецитираното решение на ВКС, е предвиден процент на редовната
лихва, по който е постигнато съгласие, а в
случая този процент е посочен само за надбавката към базовия лихвен
процент, с което при сключване на договора е нарушен чл.9, ал.1 т.2 и ал.2 от ЗПК/отм./, вменяващ задължение на кредитора за уведомяване на потребителя на
годишната лихва и разходите по кредита към сключване на договора, и условията
за промяната им, с писмено потвърждаване на тази информация. Сравнението не е
необходимо и защото размерът на обезщетението за забава, което се претендира
като наказателни лихви, е законовоустановено в ЗПК/отм./ и действащия ЗПК, при
което ако са налице основанията за присъждането му, съдът е длъжен да приложи
нормата на националното право.Сравнението на възнаградителната лихва не е
необходимо, защото се претендира наказателна лихва за срока на действие на
договора, но каквато според договора се дължи по неразрешен кредит, каквото
парично вземане по чл.417 от ГПК и чл.422, ал.1 от ГПК не се заявява, но се
установява от ССчЕ, че е включено в размера на търсените наказателни лихви.Съдът
не може да присъди акцесорно вземане на вземане, което не е предмет на иска и
не се твърди да е установено отпреди производството.Обусловеността на
акцесорното парично задължение от съществуването на главно задължение, от което
то е производно като вземане за обезщетение за забава може да е предмет на
самостоятелна искова защита, тъй като то е отделно, но само в смисъл на
основателност на твърдението за съществуването му. Спорът относно главното
вземане, чиято защита не е заявена, изключва възможността обезщетението за
забава да се присъди в законовия му размер, както и защото то е заявено в
заповедното и в настоящото производство като да е производно на кредитната главница,
при установено по същество, че е производно на дължимата върху тази главница
просрочена възнаградителна лихва, клаузата, за която е нищожна.
Нищожността на уговорката за лихва/възнаградителна/ по
чл.4 от договора води до нищожност и на уговорката за лихва по чл.4.4 от
договора/наказателна/, без това да влияе на клаузата въз основа на която е
усвоен кредитния лимит, а именно разрешения такъв, за който страните по
договора са постигнали съгласие за неговия размер и срок на ползване.
Според чл.146, ал.5 от ЗЗП нищожността на клаузи в
договори не води до нищожност на целия договор, ако той може да прилага и без
тези клаузи.Тази национална норма въвежда изискванията на чл.6, пар.1 на
Директива 93/13/ЕИО за създаване на уредба, съгласно която неравноправните
клаузи следва да не са обвързващи за потребителя и договорът продължава да
действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без
неравноправните клаузи.Уредбата на нищожността на отделни части в българското
право предвижда възможност за запазване на договора и преодоляване обявяване
изцяло на нищожността му, когато нищожните клаузи могат да се заместят по право
от повелителни
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части-чл.26, ал.4 от ЗЗД.
В своята практика Съдът на ЕС по преюдициални запитвания
дава тълкуване на чл.6, пар.1 на Директива 93/13 в смисъл, че не е допустима
уредба на държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато
констатира нищожност на неравноправна клауза в договор с потребител, да допълни
договора, като измени съдържанието на тази клауза/решение по дело С-618/10/.При
положение, че договорът не може да се изпълни след премахването на
неравноправната клауза, е допустима национална правна уредба, която дава
възможност на националния съд да замести клаузата с диспозитивна разпоредба от
националното право/решение по дело С-26/13/.Преценката дали договор, съдържащ
неравноправна клауза да се обяви за нищожен в неговата цялост или да се запази
действието му, но без неравноправната клауза, следва да се основава на интереса
на потребителя с оглед защита на правата, предоставени му от Директива
93/13.Следователно предвид, че чл.146, ал.5 от ЗЗП следва да се тълкува
съобразно тази практика, а не само в рамките на чл.26, ал.4 от ЗЗД, тъй като
уговорката за анатоцизъм сама по себе си също представлява неравноправна клауза
по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Под прилагане на договора без неравноправните
клаузи по смисъла на чл.146, ал.5 от ЗЗП следва да се разбира възможността за
изпълнение на останалите условия на договора с преценка на евентуално
предположение дали договорът би бил сключен и без неравноправните му клаузи от
гл.т. на възможността на средния потребител да съобрази икономическите
последици от договора.При невъзможност за изпълнение, но с цел запазване на
договора, неравноправните клаузи следва да могат да бъдат заместени по право от
повелителни законови разпоредби или от диспозитивни правни норми, първите
намират приложение при липса на уговорка между страните.Ако договорът не може
да се изпълнява без неравноправните клаузи, и е нищожен в своята цялост, то той
е непозволен договор.
Извод в случая, че страните биха сключили договора и без
неравноправната клауза е възможен с оглед установения минимален размер на
законната лихва в страната спрямо който се преценява дали размерът на
уговорената законна лихва е съответен на добрите нрави. В случая потребителят
сочи, че уговорките в чл.1, 2 и 3 от договора са индивидуално уговорени, и това
обуславя задължението му да изпълни договора в тази част като върне заетата
сума от 1 800 лв., ведно с обезщетението за забава в размер на законната
лихва от поискването му пред съда на 15.11.2018г., предвид разрешението, дадено
от СЕС в Определение от 16.11.2010г. по дело С-76/10/Словакия/, че Директива 87/102 за
потребителския кредит, изменена с Директива 98/7/ЕО /сега директива 2008/48/ЕО/,
трябва да се тълкува в смисъл, че позволява
на националния съд служебно да прилага разпоредбите, които транспонират във
вътрешното право чл.4 от последната директива и предвиждат, че при непосочване
на ГПР в договор за потребителски кредит предоставеният кредит се счита за освободен
от лихви и разноски.Това разрешение
е изцяло приложимо в случая за лихвите поради неизпълненото от кредитора
задължение преди и при сключване на овърдрафта да уведоми писмено
кредитополучателя за годишната лихва и разходите по кредита,
приложими от момента на сключване на договора, както и условията, при които те
могат да бъдат променяни.
В срока на действие на договора, кредитът не е обявяван
от банката за предсрочно изискуем.Срокът на договора е уговорен в полза на
длъжника/чл.70, ал.1 от ЗЗД/, а правото да се обяви кредита за предсрочно
изискуем принадлежи на банката по арг. от чл.60, ал.2 от ЗКИ и чл.432, ал.1 от ТЗ, при което възражението на ответника, че не му е обявена предсрочна изискуемост
на кредита е съответно на установеното по делото, а възражението му в устните
прения за настъпила автоматична предсрочна изискуемост поради неизпълнение на договора е неоснователно, тъй като дори да са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочна изискуемост
на кредита, тя има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора за упражняване на това негово право/
т.18 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК/.Клаузата за възможно автоматично
подновяване на действието на договора след изтичане на уговорения срок е
неравноправна по смисъла на чл.143 т.8а от ЗЗП/нова/ и т.19/предишна т.18/ от
ЗЗП, тъй като моментът на подновяване е прекалено отдалечен от сключване на
договора, който при това е прекратен с изтичане на уговорения срок,
след който дадената в заем сума подлежи на връщане, с обезщетение за забава по чл.86,
ал.1 изр.1-во от ЗЗД в размер на законната лихва от деня на поискването й на
15.11.2018г., тъй като за срока на действие на договора не се дължи такова за
ползване на разрешения овърдрафт.
Възражението
на ответника за погасяване на главницата по договора на основание чл.111 б „в“
от ЗЗД е неоснователно.При липса на обявена предсрочна изискуемост на кредита, изискуемостта
му настъпва на падежа на 29.09.2018г., т.е. при изтичане на срока на действие
на договора.Вземането за главница се погасява с общата погасителна давност от 5
години по чл.110 от ЗЗД и до подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 15.11.2018г. срокът не е изтекъл.
По
въпроса коя давност е приложима за кредитната главница и налице ли е периодично
плащане по смисъла на чл.111 б „в“ от ЗЗД при договор за заем, с Решение N 103 от 16.09.2013г. по т.д. N 1200/2011г., ТК, I т.о., се приема, че задължението като парично е делимо и
допустимото съгласно чл.66 от ЗЗД уговаряне да се погаси с отделни вноски не превръща
тези вноски в периодични плащания, и съгласно ТР 3/2011 на ОСГТК на ВКС съдържанието
на понятието “периодични плащания“ по
смисъла на чл.111 б „в“ от ЗЗД е за плащане, което не е еднократно, а е за
задължение за трайно изпълнение, като изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт.Разсрочването на плащането на
кредита на отделни вноски не променя самостоятелността на задължението за
връщането му и приложим към правоотношението по кредита е общият давностен срок
по чл.110 от ЗЗД.
Този
срок несъмнено е приложим към договора за овърдрафт поради срочността му и
липсата на погасителен план за връщане на кредита, и същият тече от
30.09.2008г..
Съгласно
чл.111 б „в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, но в случая искът за вземането за лихви подлежи на отхвърляне като
неоснователен и съдът не следва да излага съображения по възражението на
ответника за погасяването им по давност.
По
предявените осъдителни искове при евентуалност, съдът не следва да се произнася,
тъй като условието за разглеждането им не е настъпило/арг. и от т.11б на ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК.
Вземането за такса по чл.5.2 от
договора, вр. чл.22.1 и 22.2 от Общите условия за делова дейност е установено
от заключението на ССчЕ, като уговореното плащане на разноски от
кредитополучателя не е неравноправна клауза по смисъла на чл.145, ал.2 от ЗЗП,
и при липса на конкретни възражения за дължимостта му, е в тежест на ответника.
С оглед
на горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК искът
следва да се уважи за паричното вземане за главница с обезщетение за забава и
за паричното вземане за такса, и се отхвърли за паричното вземане за
наказателна лихва. Представените от
ответника СМС съобщения за постъпили суми на 12.09.2017г. и на 14.09.2017г. не
водят до други изводи, първо, защото не се установява по коя точно сметка са
изпратени, и второ поради констациите на ССчЕ, които не подкрепят съдържанието
им, което важи и за СМС съобщението от 07.11.2017г., за което само може да се
предположи, че е известяване за дължими такси по сметка.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.В настоящото производство ищецът прави разноски от 129.76 лв. за
дължима държавна такса, 611.56 лв. за адвокатско възнаграждение и 600 лв. за
възнаграждение на вещо лице, от които има право на 605.53 лв. В заповедното
производство ищецът прави разноски от 139.89 лв., от които
79.89 лв. за държавна такса и 60 лв. за адвокатско възнаграждение, от които има
право на 63.15 лв..На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.Уговореното
адвокатско възнаграждение е при условията на чл.5 т.1 от Наредба N 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения и правна защита и съдействие е предоставена на ответника
от упълномощен адвокати безплатно на основание чл.38, ал.1 т.2, вр. ал.2 от ЗА,
при което в тежест на ищеца следва да се възложи заплащането на адвокатско
възнаграждение на адвоката на ответника по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба N 1/09.07.2004г., но съразмерно с отхвърлената част на
иска, или от определеното по размер възнаграждение от 509.63 лв. е дължим
279.59 лв./Определение N 885/09.12.2014г. по дело
N 2934 на ВКС, ТК, I т.о./.
Мотивиран
от изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р.Д.Г. с ЕГН **********,***, съществуване на парично вземане на “Райфайзенбанк
/България/” ЕАД с
ЕИК ***, ***, произхождащо от договор за
предоставяне на овърдрафт по картова сметка от 29.09.2008г., в размер на сумата 1 800 лв. неплатена главница по
дадена на кредит парична сума/усвоен овърдрафт/, ведно със законната лихва от 15.11.2018г.
и до окончателното й изплащане, и за сумата 3.40 лв. такса за периода от
31.07.2017г. до 31.08.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 2 191.33 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 01.12.2011г. до 08.11.2018г., за което парично вземане е издадена Заповед N 752/15.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. N
1677/2018г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА Р.Д.Г. с ЕГН **********,***, да заплати на “Райфайзенбанк /България/”
ЕАД с ЕИК ***, ***, сумата 605.53
лв., представляваща разноски по настоящото производство, и сумата 63.15 лв., представляваща
разноски по заповедното ч.гр.д. N 1677/2018г. на Районен
съд-Кърджали.
ОСЪЖДА “Райфайзенбанк
/България/” ЕАД с
ЕИК ***, ***, да заплати на адвокат Д.Й.Г. ***,
обл.Кърджали, сумата 279.59 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ответника Р.Д.Г. с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: