№ 2567
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20251110201768 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ Х. Л.-СВ 1„ ЕООД против Наказателно постановление № НП-
ПБЗН-СД 0-115/10.01.2025г., издадено от директор на Столична дирекция „ Пожарна
безопасност и защита на населението“ с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда /лева, за
нарушение на чл.34, ал.1, т.4 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите на
пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
В жалбата са направени възражения и доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП
поради допуснати процесуални нарушения по чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН. От съдържанието на
жалбата следва да се приеме, че се навеждат доводи за приложение на разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, а не както е изложено в самата жалба“ евентуално възразявам, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН“. В условията на алтернативност се прави искане
за изменение на НП в неговата санкционна част.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител в хода по същество поддържа
становище за законосъобразност на атакуваното НП и моли същото да бъде потвърдено.
Излага доводи свързани с липса на основания за приемане на случая като маловажен.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и
1
направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа
страна следното:
На 27.11.2024г. свидетелят Й. – инспектор IV-та степен в сектор "Държавен противопожарен
контрол и превантивна дейност" в 04-та РС "Пожарна безопасност и защита на населението"
извършил комплексна проверка в Парадайс център-София. Относно извършената проверка е
изготвен и Протокол за резултати от комплексна проверка от дата 27.1.22024г., в който е
отразено, че обекта е от подклас на функционална пожарна опасност Ф3.1. В т.26 от Доклада
е дадено разпореждане свързано с премахване на горими материали и оборудване/
кашони,пластмасови касети за стъклен амбалаж, пълни чували/, които било разположени
пред евакуационен изход от южна страна на ресторант“К.“. По време на проверката
свидетелят установил, че жалбоподател експлоатира обект- ресторант „К.“.
При така установеното на 29.11.2024 г. св.Й. е съставил срещу жалбоподателя Акт за
установяване на административно нарушение № АУАН-ПБЗН-СД-4-3-10.
Въз основа на АУАН на 10.01.2025г. било издадено атакуваното НП.
Съдът изведе горната фактическа обстановка, позовавайки се на показанията на св. Й.-
актосъставител и присъствал по време на извършената проверка. Свидетелят си спомни
конкретика относно проверката и констатациите от нея, което мотивира съда да му се довери
изцяло. Показанията на този свидетел намират подкрепа и приложен снимков материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно нормата на § 5 от ПЗР на Наредба
№ 8121з-647/2014 г., съгласно която - "Контролът по изпълнението на наредбата се
извършва от органите за ПБЗН, осъществяващи държавен противопожарен контрол", вр. чл.
23, ал. 1 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен
противопожарен контрол, съгласно която - при неизпълнение на писмено разпореждане по
чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР или при констатиране на нарушения на правилата и нормите за
пожарна безопасност в процеса на експлоатация на обектите органите за ПБЗН,
осъществяващи ДПК, съставят актове за установяване на административни нарушение.
Именно такъв орган е бил св. Й., на длъжност - инспектор IV-та степен в сектор "Държавен
противопожарен контрол и превантивна дейност" в 04-та РС "Пожарна безопасност и
защита на населението".
Правомощията на административно наказващия орган произтичат от разпоредбата на чл.
24, ал. 3 от Наредба № 8121з-882/25.11.2014 г. съгласно която: "Наказателните
постановления се издават от директора или заместник-директора на ГДПБЗН – МВР, от
директора или заместник-директора на СДПБЗН, от директора на РДПБЗН и от началника
на РСПБЗН. В случая НП е издадено от директор на Столична дирекция „ Пожарна
безопасност и защита на населението“. Спазени са и сроковете за издаване на АУАН и НП.
2
Предвид това, АУАН и издаденото НП, са издадени при спазване на процесуалните правила.
В АУАН са описани основните и съществени обстоятелства, свързани с нарушението, като се
съдържат всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението данни. Нарушението е
индивидуализирано в достатъчна степен, така че уличеното лице да може да разбере
повдигнатото му административно наказателно обвинение и да организира защитата си
срещу него.
Съдът счита, че установяването на горими материали и оборудване/
кашони,пластмасови касети за стъклен амбалаж, пълни чували/, които било разположени
пред евакуационен изход от южна страна на ресторант “К.“, който представлява път за
евакуация, сочи за извършено нарушение на чл. 34, ал.1, т. 4 от Наредба № 8121з647/2014 г.,
съгласно която норма/ действаща към момента на установяване на нарушението/, че по
време на експлоатация не се разрешава поставяне на горими материали по пътищата за
евакуация.
От събран доказателствен материал: гласни и писмени /вкл и приложен снимков материал/,
съдът приема, че безспорно се установява, че евакуационния изход от южна страна на
проверяван обект, към първо стълбище е имало препятствия/ горими материали/, с което се
нарушава функционалността на евакуационния изход, т.е. същият при определени
евакуацинни мероприятия не би могъл да изпълни своите функции, а напротив с наличието
на горими материали сам по себе си би представлявал опасност.
Изцяло неоснователни са изложените в жалбата претенции за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Маловажно е онова административно нарушение, което с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. Конкретното нарушение е формално и от обективна и
субективна страна не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други идентични нарушения от същия вид, нито обществената му опасност е явно
незначителна, нито са налице многобройни и смекчаващи обстоятелства. Фактът, че
нарушението е извършено за първи път, в никакъв случай не обосновават извод за
освобождаване на нарушителя от отговорност. Касае се за търговски обект, с голяма
посещаемост, като се поставя в риск живота и здравето на работещите и неограничен кръг
от посетители в обекта. Поради изложеното, нарушението не може да бъде квалифицирано с
по-ниска степен на обществена опасност и да се приложи привилегирования, специален
състав за маловажни нарушения на чл. 265, ал. 3 от ЗМВР.
Така, категорично се доказа, че жалбоподател е извършил нарушението, за което е наказан,
като тук е мястото да се отбележи, че това е юридическо лице, вината, на което е обективна
и безвиновна. Правилно наказващият орган е определил имуществената санкция по чл. 265,
ал. 2 от ЗМВР , ориентиран към минимално предвиден размер от 1000 лева, съобразявайки
изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
3
При този изход на делото, на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал НП - ГДПБЗН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, тъй като наказващият орган беше защитаван в съдебното производство от
юрк. К.. Съдът, счита че следва да се определи минимален размер от 80 лева на
юрисконсултското възнаграждение по правилата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, при
липса на фактическа и правна сложност на делото, приключването му в едно съдебно
заседание и извършените процесуални действия от юрк. К.. Така жалбоподателят, следва да
бъде осъден да заплати на ГДПБЗН определеното юрисконсултско възнаграждение.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-ПБЗН-СД 0-115/10.01.2025г., издадено
от директор на Столична дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението“ с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер
на 1000 / хиляда /лева, за нарушение на чл.34, ал.1, т.4 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г.
за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
ОСЪЖДА жалбоподателя „ Х. Л.-СВ 1„ ЕООД да заплати на ГДПБЗН юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4