Мотиви към Присъда № 193, постановена на
05.07.2018 г. по н.ч.х.д. № 878 по описа на Районен съд – Варна, пети състав
за 2017г.:
Частният тъжител Н.Г.С. е повдигнала обвинение срещу Ц.З.Ц. за
това, че на 30.12.2016 год. и на 07.01.2017 год. при условията на продължавано
престъпление във фейсбук групата Катунът от Каварна, същият е казал нещо
унизително за честта или достойнството на Н.Г.С. *** (изразът „поредната малоумщина, никой не знае.Това е прозрачна новогодишна
програма по ставревски.“; „да. В целият блясък на
глупостта и злобата на С..“; „Какво е каварненски
Апокалипсис. Другарката С. да не може да си направи прическа стил „Каска“; „Че
тя е студенокръвно, как е замръзнала?“), като обидата да е разпространена чрез
печатно произведение и да е отправена по отношение на длъжностно лице по повод
изпълнение на службата му - престъпление по чл.148, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.146 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия Ц.З.Ц. е предявен в настоящото производство и
граждански иск от тъжителката Н.Г.С. за
заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат от
престъплението по чл. 148, ал.1, т.2 и т.3
вр. чл.146 ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК в размер на 1000 лв., вкл. и адвокатско възнаграждение.
В с.з. обвинението спрямо подсъдимия Ц. се поддържа от упълномощения
представител на тъжителката. Същият счита, че по делото е несъмнено установено,
че фейсбук профилът „T.T.K.” e именно на подс. Ц., като за нито един от свидетелите имащи достъп до
него не се установи да е публикувал от негово име. В допълнение посочва, че
употребените епитети и по-специално „С.“ е обръщение използвано по отношение на
личността на частната тъжителка единствено от страна на подс.
Ц.. На следващо място твърденията, че в инкриминирания период профилът бил „хакнат“
отразявали защитната теза на подсъдимия, тъй като по делото отсъствали данни
той да е съобщил официално за това, респ. профилът е щял да бъде с променена
парола. Акцентира на обстоятелството, че употребените фрази имат унизително за
честта и достойнството на С. съдържание, като в резултат на тях тъжителката е
преживяла стрес, който е засегнал в значителна степен здравословното й
състояние – наложило й се е да приема медикаменти, за да овладее емоционалното
си състояние. Пледира за постановяването на осъдителна присъда, като разноските
бъдат възложени в тежест на подс. Ц..
Подсъдимият Ц.З.Ц. не се явява в последното съдебно заседание и не
дава обяснения по делото.
В подробната си пледоария си защитникът му счита, че от събраните
по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че именно
подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. По същество не оспорва
съществуването на фейсбук профила „T.T.K.”, но твърди, че не
подсъдимият е авторът на инкриминираните публикации. Акцентира на
обстоятелството, че за да се установи конкретният автор на публикациите е
необходимо да бъде установен действителният IP адрес от който същите са били
направени, като това може да стори единствено регистрираната в Калифорния
компания „фейсбук“, като съгласно разпоредбата на чл.
159а, ал.2 НПК такива данни могат да се изискват от държавните органи
единствено за разкриването на тежки умишлени престъпления, каквото настоящото
не е. На следващо място, оспорват се показанията на свидетелите, описали
емоционалното състояние на частната тъжителка след запознаването с
инкриминираните публикации, както и обстоятелствата около прочитането им –
известен период от време, след като й е било казано, че такива публикации са
налични в социалната мрежа. По същество оспорва инкриминираните изрази да са
обидни такива и да унизяват честта и достойнството на С., като дори да се
приеме, че същите имат елемент на отрицателност, то в случая никой не бива да
бъде преследван за това, че е изразил свое отрицателно мнение. Оспорва, че в
случая не ставало ясно дали се касае за т.4 и/или за т.3 на чл. 148 от НК.
Пледира съдът да оправдае изцяло подсъдимия и да отхвърли предявения граждански
иск като неоснователен и недоказан, като бъде присъден и адвокатски хонорар.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
С решение № 195 от 02.11.2015г. частната тъжителка Н.Г.С. е била
избрана за кмет на Община Каварна.
Бившият кмет на Община Каварна – подсъдимият Ц.З.Ц. създал в
социалната мрежа „Фейсбук“ свой профил под името „T.T.K.”, който бил създаден с
основна дейност да се качват различни постове и да се споделят събития,
свързани с рок музиката, както и с други случващи се събития, като профилът не
бил създаден конкретно с политическа насоченост. От самото създаване на профила
св. П.П.П. помагал на подсъдимия да го поддържа, като
същият и още няколко лица (А.П.и И.А.) знаели паролата на профила и можели
свободно да влизат в него.
На 30.12.2016г., във фейсбук група
„Катунът от Каварна“ от горецитираният профил „T.T.K.” била написана следната
публикация по повод събитие - новогодишна програма, организирано от частната
тъжителка в качеството й на кмет, на Община Каварна, което било квалифицирано
по следният начин: „Поредната малоумщина, никой не
знае. Това е прозрачна новогодишна програма по ставревски".
Малко по-долу в коментарите било споделено още следното: „Да. В целият блясък
на глупостта и злобата на С.“.
На 07.01.2017год., пак в същата група в 14:01ч., от същия профил
било публикувано следното: „Какво е каварненски
Апокалипсис? Другарката С. да не може да си направи прическа стил „Каска“. А малко
по - долу в коментарите относно това, че тъжителката била на почивка със
семейството си в гр.Чепеларе, в 21:02ч., на коментар, че била „замръзнала в Чепеларе“
било посочено „Че тя е студенокръвно,
как е замръзнала?".
Именно тези публикации прочел св. Н.И.Г., който решил да уведоми
незабавно тъжителката и за целта отишъл да я види в гр. Чепеларе, като само й
споменал, че е възприел такива публикации, което обстоятелство много я
напрегнало и той решил да не й разказва за съдържанието им.
На 14.01.2017год., в гр.Варна, в кантората на адвокатското
дружество което обслужвало община Каварна, на тъжителката били показани цитираните
по-горе публикации във фейсбук група „Катунът от
Каварна“, които тя възприела като насочени срещу нея и които засегнали
чувството й на лично достойнство, в това число в качеството й на кмет на Община
Каварна, като още същата вечер тя се почувствала зле, което наложило да
прибегне до употребата на медикаменти, които да я успокоят.
Видно от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза
в социалната мрежа „Facebook“ е установен регистриран
потребителски профил „T.T.K.“,
с уникален фейсбук идентификационен номер
1100009394434240, като ползвателите на социалната мрежа Facebook,
нямат задължението да се легитимират при създаването на потребителски профил, поради
което не може да се заключи по наименованието на потребителския профил, че
същият се ползва от лице със същите имена. Информацията за IP адреса от който е
регистриран потребителски профил е достъпна за доставчика на електронната
услуга – Facebook, поради което вещото лице не
разполага с данни кое лице е ползвател на IP адреса и от кой компютър или
устройство са били извършени публикуваните публикации във „Facebook“.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава безпротиворечиво от събраните по делото доказателства.
Като непротиворечащи на останалите доказателства съдът кредитира
показанията на св. П.П.П.,
на св. М.С.А.и св. Н.И.Г..
По същество нито един от разпитаните свидетели не установява
авторството на инкриминираното деяние, като съдът въпреки възраженията на
защитата не постави под съмнение казаното от страна на свидетелите на частната
тъжителка – А. и Г., които независимо един от друг изложиха сходни възприятия
що се касае до психическото състояние на г-жа С. след като на 14.01.2017г. се
е запознала със съдържанието на
инкриминираните коментари, поместени в групата „Катунът от Каварна“.
По отношение на показанията на св. П. съдът не намира основание да
не даде вяра на същите доколкото свидетелят под страх от наказателна
отговорност изложи твърдения, свързани с факти станали му известни в качеството
на лице, което е осъществявало функции по поддръжка на фейсбук
профила на подс. Ц. и като такова е било пряко и
непосредствено запознато с публикациите на профила, неговата принципна
насоченост, начинът по който същият се експлоатира и поддържа, евентуалните
опасения, че в инкриминирания период е имало нерегламентирани влизания в него,
което е наложило промяна на паролата.
На следващо място, съдът не намери никакви основания да не
кредитира и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, което в
единствената възможна в производството степен дава отговори на поставените
въпроси. Действително, на конкретния въпрос досежно IP адрес от който е била осъществена
комуникацията вещото лице не дава, а и не може да даде отговор, тъй като процесната информация се съхранява от социалната мрежа „Фейсбук“, чиято централа в ситуирана
в САЩ, щата Калифорния, като към момента не е наличен механизъм по който да се
изиска такава информация, тъй като на първо място, съдът в съдебната фаза на
производството има право да изисква такава информация единствено за тежки
умишлени престъпления, каквото не е обект на настоящото производство (вж. чл.
159а, ал.2, вр. ал.1 НПК), а на второ инкриминираният
период от 30.12.2016г. до 07.01.2017г. не съответства на възможните срокове за
съхранение на исканата информация, който съобразно законодателството на
Република България е шест месеца. В този смисъл и с тези мотиви съдът остави
без уважение искането за назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза
с конкретно посочено от процесуалните представители на тъжителката лице. Наред с това съдът е длъжен да отбележи, че
по делото не бяха ангажирани изискуемите доказателства за компетентността на
това лице (представените по делото сертификати не са придружени с превод на
български език и не установяват никаква квалификация), същото не е вписано като
вещо лице и на последно място твърди се, че същото има формални контакти с „Фейсбук“ в качеството си на бивш служител на ГДБОП и като
такъв същият не е легитимиран да получава официална информация от централата на
социалната мрежа, още повече, че за да изготви експертиза вещото лице не следва
да събира нови доказателства, а да работи с тези налични и представени от
страните в съдебното производство.
Предвид горното, съдът намира от правна страна, че не са налице доказателства,
сочещи на извършено от подс. Ц.З.Ц. престъпление.
На първо място, съдът прие, а този факт не се и
оспори от подсъдимия, че инкриминираните публикации са били направени именно от
неговия профил във „Фейсбук“, създаден по негова
инициатива, с конкретна цел свързана с организирането и споделянето на
информация, свързана с рок концерти и други обществено значими събития.
При все това обаче, не са ангажирани каквито и да било
доказателства, че именно подс. Ц. в лично качество е
направил процесните публикации. Доколкото е известно
профилите във „Фейсбук“ са лесно достъпни и твърде
често явление е, било то дори и за забавление,
неустановени външни лица, независимо от наличието на пароли, да правят
публикации с нецензурно, неуважително, прекомерно саркастично или заядливо
съдържание от името на титуляра на профила. Този факт
е ноторен и съдът намира, че не подлежи на доказване.
В социалните мрежи непрекъснато се разпространяват съобщения за това, апелиращи
към потребителите да не се доверяват на подобни публикации.
Обстоятелството, че подс. Ц. е наричал и
друг път, в това число извън социалните мрежи тъжителката „С.“ според съда не е
достатъчно за да обоснове единствен и категоричен извод, че именно той е автор
на процесните публикации, тъй като очевидно много
лица на територията на гр. Каварна, а може би и извън нея са били наясно с този
му начин на изразяване по отношение на личността й.
Горното е достатъчно за да
бъде оправдан подсъдимия, като се има предвид, че единствено доставчиците на
интернет биха моли да дадат информация от кой IP адрес са направени
публикациите и кой е ползвателят на този адрес,
но както бе посочено по-горе чл.159а от НПК предвижда възможност такива
справки да се правят само за тежки престъпления, като отделно от това е изтекъл
и 6 месечният срок за съхранение на тази информация, регламентиран в ЗЕС.
За пълнота, следва да се отрази, че авторството на публикациите би
могло да се установи и чрез други доказателства, например гласни, но такива в
случая не са ангажирани.
Не са посочени свидетели, чрез които да се установят факти,
обосноваващи категоричен извод, че конкретните публикации са били действително
направени от подс. Ц.. Нещо повече, от показанията на
св. П., че по време на инкриминирания период е имало съмнение, че в профила на
подсъдимия е налице нерегламентирано влизане, което го е мотивирало да замени
паролата, наред с това има данни, че повече от едно, дори повече от две лица са
били наясно с паролата за достъп до профила, което обстоятелство в още
по-голяма степен поставя под съмнение извода за авторството на деянието.
Доколкото съдът прие, че авторство в случая не може да бъде
установено по изискуемия от процесуалния закон категоричен и несъмнен начин, то
в случая безсмислено е да се обсъжда доколко съдържанието на инкриминираните
фрази съставлява обида по смисъла на наказателния закон от обективна страна,
като за пълнота съдът единствено следва да посочи, че съобразно европейската
практика лицата, заемащи обществени длъжности и натоварени с осъществяването на
публично значими функции, каквато несъмнено е и частната тъжителка е възможно
да бъдат подложени на по-интензивна критика досежно осъществяваната от тях
дейност, като същите следва да бъдат наясно с това - „държавната власт като цяло, както и
политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на
обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частните
лица“ РКС № 20 от 14.07.1998 г. по конст. д. № 16/98г.,
което разбира се не означава, че в случай на прекомерно тежко засягане на
личното достойнство не би могло да се носи наказателна отговорност.
Поради това съдът оправда подсъдимия
по предявеното му с частната тъжба обвинение за това да са извършили
престъпление по чл. 148, ал.1, т.2 и т.3
вр. чл.146 ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, доколкото липсват на доказателства за авторството на
деянието. По същите причини съдът остави без уважение и предявеният граждански
иск в размер на 1000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на деянието.
Като призна подс. Ц. за невиновен, съдът
възложи на ч. тъжител Н.С. да му заплати направените по делото разноски, които
видно от приложения договор за правна помощ, възлизат на сумата от 1000 лева за
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 96,11 лева съставляваща разноски
за назначената експертиза по сметка на ВСС.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: