№ 364
гр. Плевен, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500550 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 113 от 25.05.2025 г., постановено по гр. д. № 903/2024 г.
Левчевнският районен съд е предоставил по реда на чл. 127 ал. 2 от СК
упражняването на родителските права по отношение на детето Е. А. И. на
майката С. Г. Ю., определил е местоживеене на детето на адреса на майката в
гр. Л., определил е режим на лични контакти между детето и бащата А. И. А.,
както следва: всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 8 до 19 часа,
както и две седмици през лятната ваканция, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по предварителна
договорка между страните и е осъдил бащата да заплаща издръжка занапред
за детето, както и за минало време в посочен в решението размер за конкретен
период. Със същото решение на основание чл. 127а от СК вр. с чл. 76 т. 9 от
ЗБЛД съдът е постановил, че замества съгласието на бащата А. И. А. за
издаване на международен паспорт по реда на ЗБЛД на детето Е. А. И. и за
пътуване на детето извън територията на Република България, придружена от
своята майка и законен представител С. Г. Ю. без да се иска предварителното
1
писмено съгласие на баща му за срок от пет години до страните – членки на
Европейския съюз /ЕС/.
Недоволен от постановеното решение, в частта относно определения
режим на лични контакти между бащата и детето Е. и в частта, в която е
дадено разрешение за издаване на паспорт на детето Е. и разрешение детето
да напуска пределите на РБ единствено със съгласието на неговата майка и без
съгласие на бащата в страните от ЕС за срок от 5 години е останал въззивника
А. И. А., който чрез пълномощника си адвокат А. Т. от ЛАК го обжалва пред
въззивния съд като неправилно, необосновано и незаконосъобразност в
обжалваната част. Моли се въззивният съд да постанови решение, с което да
отмени на Левчанския районен съд в обжалваната част, като определи по-
широк режим на лични контакти между бащата и детето съобразно
посоченото в жалбата и се отхвърли иска за разрешаване на майката да издаде
паспорт на детето и да напуска пределите на страната с детето без съгласие на
бащата.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
възззвната жалба от ответника по същата С. Г. Ю. чрез пълномощника й
адвокат Р. Р. от ПлАК, с който се оспорва основателността на въззивната
жалба. Излагат се доводи за правилност на решението в обжалваната част и се
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от
ЗАдв. за оказана от адвоката правна помощ пред въззивната инстанция на
ответницата по жалбата.
В с.з. въззивника А. А. се явява лично и поддържа подадената въззивна
жалба. Заявява пред съда, че знае къде в чужбина живеят майката и детето към
момента, но няма връзка с тях и не е съгласен детето да живее извън страната.
Въззиваемата страна С. Г. Ю. не се явява и не се представлява по делото,
но пълномощника й адвокат Р. Р. е депозирала писмена молба, с която оспорва
подадената въззивна жалба и поддържа депозирания писмен отговор.
Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв..
В с.з. заинтересованата страна „Отдел закрила на детето” при ДСП - гр.
Л. се представлява от главния социален работник П.К. и поддържа
представения социален доклад по делото. Заявява пред съда, че в телефонен
разговор майката на детето е заявила, че по финансови причини се установява
2
в чужбина, няма да се връщат в страната с детето и детето е записано да
посещава училище в Германия.
Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и
по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима е и следва
да бъде обсъдена по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на разглеждане в производството по делото са предявените от
майката С. Г. Ю. против бащата А. И. А. искове с правно основание чл. 127
ал. 2 СК и чл. 127а от СК свързани с упражняването на родителските права
върху детето им Е. А. И., родено на *** г., местоживеенето на детето, личните
контакти, с родителя, който не упражнява родителските права, издръжката на
детето за минало време и занапред, издаването на международен паспорт и
пътуванията на детето в страните - членки на ЕС без съгласие на бащата.
Решението като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в която
РС Л. е предоставил по реда на чл. 127 ал. 2 от СК упражняването на
родителските права по отношение на детето на майката, определил е
местоживеене на детето на адреса на майката в гр. Л. и е осъдил бащата да
заплаща издръжка занапред за детето, както и за минало време в посочен в
решението размер за конкретен период.
Предмет на въззивна проверка е решението в частта, в която при
уважаване на предявения иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК
първоинстанционният съд е определил конкретния режим на лични контакти
между детето и неговия баща и в частта, в която съдът е постановил
заместващо съгласието на бащата разпореждане да се издаде международен
паспорт по реда на ЗБЛД на детето и за пътуване на детето извън територията
на Република България, придружена от своята майка и законен представител
за срок от пет години до страните – членки на ЕС.
3
За да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от
СК и да постанови така определения режим на лични контакти между бащата
и детето РС Л. е приел, че предложеният от майката в ИМ режим на лични
контакти между бащата и детето е в интерес на детето, като не е изложил
доводи защо не уважава исканията на бащата, заявени с отговора на ИМ за по-
разширен режим на лични контакти с детето.
За да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 127а от СК
РС Л. е приел, че след като по делото е доказано, че близки роднини на детето,
а именно бабата по бащина линия и лелята на детето живеят извън страната, в
страни- членки на ЕС, в интерес на детето е да има възможност да се среща с
тях, както и да опознае други държави и култури, поради което следва да има
възможност да пътува в държави -членки на ЕС за срок от пет години и следва
да му бъде разрешено издаването на международен паспорт без съгласието на
неговия баща. Съдът е приел за недоказани твърденията на ответника, че
майката има за цел при уважаване на иска да премести местоживеенето на
детето в друга държава, тъй като по делото са събрани доказателства, че
същата трайно се е установила да живее в България, закупила си е жилище,
работи на постоянен трудов договор, детето е ученичка в четвърти клас и
посещава редовно учебните занимания.
Плевенският окръжен съд приема от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно се установява от представеното по делото в първата
инстанция удостоверение за раждане на детето Е., че същото е родено на *** г.
и негови родители са страните, като към момента детето е на 11 навършени
години.
Безспорно се установява от представеното по делото в първата
инстанция удостоверение, че детето Е. е била ученик в четвърти клас в ОУ
„*** “ гр. Л. през учебната 2024/2025 г., а по данни от социалните служби през
учебната 2025/2026 г. ще учи в учебно заведение в Германия.
Безспорно се установява по делото, че по време на провеждането му в
първата инстанция майката е работила на постоянен трудов договор в гр. Л.,
че същата е собственик на недвижимия имот в гр. Л., в който живее, че бащата
също живее в гр. Л., но работи без трудов договор като музикант в страната и
в чужбина.
4
Безспорно се установява по делото, че към момента на приключване на
съдебното дирене във въззивната инстанция майката се е установила да живее
в Германия, заедно с детето Е., има намерение да работи там и няма
намерение да се върне в страната.
Спорно по делото във въззивната, както и в първата инстанция е кой е
най - подходящия режим на лични контакти между детето и бащата с оглед
интересите на детето, следва ли да бъде разрешено издаване на международен
паспорт на детето без писмено съгласие на бащата и следва ли детето да
пътува извън страната без преварително писмено съгласие на бащата.
С оглед задълженията си по чл. 59 ал. 6 от СК първоинстанционният съд
е извършил изслушване в о.с.з. на 24.04.2025 г. на родителите относно
основанията им да упражняват родителските права, действителните
отношения между родителите по повод детето и отношенията на всеки от тях с
децата, становището им относно това, какъв да бъде режима за лични
контакти на децата с родителя, който не упражнява родителските права:
Установява се, че становищата на родители са съвпаднали относно
обстоятелството, че детето следва да остане да живее с майката, на която да се
възложат родителските права, но всеки от тях е имал различно мнение
относно пътуванията на детето в чужбина. Майката е заявила, че единствена
цел на пътуванията на детето ще бъде посещение на нейните роднини, а
бащата е възразил, че майката се стреми да премести местоживеенето на
детето извън страната. Бащата е заявил, че иска пълноценно да упражнява
контактите си с детето, говорят си всекидневно по телефона и имат връзка,
въпреки, че бабата на детето по майчина линия двукратно е осуетила срещите
му с детето.
На основание чл. 15 ал. 4 от ЗЗД в о.с.з. на 24.04.2025 г.
първоинстанционният съд е изслушал детето Е., което заявява пред съда, че е
на 11 години, иска да живее с майка си, среща се с бащата си винаги, когато
поиска и майката никога не го е спирала да се среща с него, иска да пътува в
чужбина за да посещава роднините си. При изслушването на детето
социалният работник изразява становище пред съда, че поведението на детето
и дадените отговори са адекватни и отразяват действителните му мисли и
чувства.
Установява се от представените в първата и въззивната инстанция
5
социални доклади, изготвени от ДСП Л. съответно на 26.02.2025 г. и
27.08.2025 г., че след раздялата на страните през м. юли 2024 г. за детето се
грижи майката, че детето контактува с бащата, но е изразило нежелание за
това, че между родителите е водено през 2024 г. дело по ЗЗДН по молба на
майката, като в нейна полза е издадена заповед заповед против бащата за срок
от 18 месеца, считано от 07.07.2024 г.. Установява се, че към м. август 2025 г.
майката и детето са напуснали страната и са се установили в Германия, като
майката е заявила по телефона, че започва работа по настоящото си
местоживеене от 01.09.2025 г.. Установява се, че по данни от майката детето не
желае да контактува с бащата, вкл. по телефона, тъй като не му е приятно да
слуша обидите на бащата по отношение на майката, но същевременно, че
бащата знае къде живеят и няма ограничения да вижда детето. Установява се,
че по данни на бащата той няма връзка с детето, тъй като то не отговаря на
съобщенията му и не вдига телефона си, когато го потърси.
От показанията на разпитаните в първата инстанция в о.с.з. на
24.04.2025 г. свидетели А.Н.О. /баба на детето по майчина линия/ и Д.Ф.С.
/доведена майка на бащата на детето/, които с оглед заинтересоваността на
свидетелите от изхода на делото следва да се ценят при условията на чл. 172 от
ГПК при съобразяване на останалите събрани по делото доказателства, съдът
приема за доказано по делото, че до лятото на 2024 г. отношенията между
родителите са били сравнително нормални, но се влошили се значително
поради поведението на въззивника, който е загубил на хазарт много парични
средства и семейният им дом, осъществил е домашно насилие спрямо
въззиваемата и има съдебно ограничение да посещава дома й за
продължителен период от време, от който момент контактите между бащата и
детето са влошени и детето не се среща често с бащата. От показанията на
свидетелката О. по делото се установява също, че тя самата живее в Германия,
там живеят и другите й деца и има желание детето да ги посещава по-често за
да има връзка с роднините си. Същата свидетелка установява пред
първоинстанционният съд, че майката на детето няма намерение да се
премества да живее в Германия, а детето се страхува да се среща с бащата, тъй
като непрекъснато я заплашва и манипулира. Свидетелката С. установява по
делото, че през последната година бащата, който работи като музикант е
закупил ново жилище в гр. Л., живее в него и има възможност да осигури
условия за детето, когато го посещава. Установява, че преди да се влошат
6
отношенията между родителите въззивникът се е грижил за семейството си, тя
самата е помагала с каквото може за отглеждането на детето Е., имала е
връзка с детето допреди 6 месеца и знае, че детето иска да се среща с баща си,
но е майката е против.
При тези събрани доказателства по делото въззивният съд приема,
следва да се прецени с оглед най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1 т.
5 от ДР на ЗЗДет. дали определения от районният съд ограничен режим на
лични контакти между бащата и детето е най-подходящия или следва да го
разшири и дали в интерес на детето е да бъде заместено съгласието на бащата
за издаване на международен паспорт по реда на ЗБДС за детето и за пътуване
на детето извън страната без предварително съгласие на бащата.
По отношение на режима на лични контакти между бащата и детето
въззивният съд приема следното: В трайната си практика ВКС приема, че
чрез режима на личните отношения, определен от съда при раздяла на
родителите, трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват
под грижата и с подкрепата и на двамата родители и по тази причина мерките
за лични отношения с оглед конкретните обстоятелства следва да предоставят
най - широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права. ВКС приема, че запазването на
добрите отношения, честите лични контакти, следва да се стимулират и
подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг
на майката и бащата, като режимът на лични отношения трябва да е така
предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства,
че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му. В трайната си
практика ВКС приема, че при родителското отчуждение се засяга правото на
детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата си родители и да има
лична връзка с всеки от тях, поради което интересът му изисква предприемане
на мерки за преодоляване на отчуждението и възстановяване на отношенията
родител-дете. При съобразяване на всички релевантни обстоятелства по
делото и цитираната практика на ВКС, въззивният съд приема, че макар по
делото да не е изслушано заключение на съдебно-психологическа експертиза
и да няма доказателства за настъпило родителско отчуждение между бащата и
детето, то опасността за развитието му занапред е сериозна с оглед
7
обстоятелствата, настъпили по делото в хода на същото. Налице е нарушаване
от страна на майката влязлото в сила съдебното решение, с което е определено
местоживеене на детето при майката на конкретен адрес в гр. Л., тъй като
напускайки страната с детето без да се съобрази с решението се прекъсва
връзката и възможността за лични контакти между бащата и детето. В
настоящото производство обаче съдът е задължен да се съобрази с влязлото в
сила решение, с което местоживеенето на детето е определено в гр. Л. и да
определи режим на лични контакти между бащата и детето съобразен с това
решение, а бащата има възможност да защити упражняването на правото си
на лични контакти с детето по предвидения в закона ред в друго производство.
Като съобрази доказателствата по делото за поведението на бащата, което е
допринесло в голяма степен за раздялата и влошаването на отношенията
между родителите, в това число проявите на домашно насилие от негова
страна, които са известни на детето и сами по себе си могат да бъдат
основание за нежелание на детето да контактува с този родител, но също така
заинтересоваността му, декларирана многократно пред съда да бъде по-
отговорен родител, да полага грижи за детето си и да има връзка с него,
въззивният съд намира, че на бащата следва да бъде определен режим на
лични контакти с детето Е., при който да се даде възможност за постепенно
пълно възстановяване на отношенията между бащата и детето, както следва:
през първите шест месеца след влизане в сила на решението всяка първа и
трета събота и неделя на месеца от 10 ч. до 18 ч., без преспиване в дома на
бащата, а след изтичане на шест месеца, считано от влизане в сила на
решението - всяка първа и трета събота и неделя от 10 ч. в събота до 18 ч. в
неделя, с преспиване на детето в дома на бащата и един месец през лятната
ваканция на детето по време, които не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, за което същата следва да уведоми писмено бащата най-късно до
15.05 на съответната година, през първите пет дни от пролетната ваканция от
10 ч. на първия ден до 16 ч. на последния ден, през четните години по време
на Коледните и Великденските празници, а през нечетните години на
Новогодишните празници и по време на официалните почивни дни по повод
на Гергьовден – от 10 ч. на първия ден до 16 ч. на последния ден, а на
рожденния ден на детето – *** от 10 до 13 ч., ако е в почивен ден или два часа
след приключване на учебните занятия, ако е в работен ден, както и във всяко
друго време извън посоченото при предварително съгласие от страна на
8
майката. Въззивният съд отчита обстоятелството, че със съдебният акт
относно упражняването на родителската власт съдът не би могъл да уреди
подробно всички житейски ситуации, поради което родителите са тези, които
във всяка от тях следва да се отчитат преди всичко интересите на детето си
като се толерира възможността родителя, на който не са възложени за
упражняване родителските права да прекарва повече време с детето за да имат
повече положителни преживявания заедно, т.е. добрата родителска грижа
изисква според съда взаимни отстъпки между родителите и постигане на
съгласие за един по – разширен от определения от съда задължителен като
минимум режим на лични контакти между децата и майката. При тези правни
изводи съдът приема, че въззивната жалба се явява основателна в частта, в
която се иска отмяна на първоинстанционното решение относно определения
режим на лични контакти между бащата и детето и решението на ЛРС следва
да бъде отменено в тази обжалвана част, като вместо него бъде постановено
друго, с което на бащата се предостави по-разширен, но и конкретен режим на
лични контакти с детето.
По отношение на иска по чл. 127а от СК вр. чл. 76 т. 9 от ЗБДС
въззивният съд приема следното: Относно въпросите попадащи в обхвата
на нормата на чл. 127а СК са налице дадени задължителни указания с ТР №
1/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които "съдът може да разреши по реда на
чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без
съгласието на единия родител за пътувания в определен период от време и/или
до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем".
Като съобрази разпоредбата на чл. 127а ал. 2 от СК и доказателствата по
делото, въззивният съд приема, че безспорно по делото се установи липса на
съгласие от страна на бащата за пътуване на детето в чужбина, в това число в
страните в ЕС с цел гостуване на детето при роднините му по майчина линия.
Принципно въззивният съд приема, че в интерес на детето е да му бъде дадена
възможност за напускане пределите на страната и посещение на страните от
ЕС за срок от пет години, тъй като по делото е доказано, че майката на детето
има множество близки роднини извън страната, с които детето следва да има
възможност да осъществява връзка, а наред с това следва да има възможност
да обогати мирогледа си като опознае и други култури, да увеличи езиковите
си умения и да повиши способностите си за адаптация и личностно развитие в
различна от обичайната семейна среда. Съдът съобрази обстоятелството, че
9
както родителите, така и детето имат право на свободно придвижване,
гарантирани от КРБ, КЗПЧОС и Конвенцията за правата на детето, че
родителите имат право да изберат местоживеенетето си в или извън страната,
че считано от 31.03.2024 г. гражданите на страната като страна членка на ЕС
имат право да се придвиждат в рамките на ЕС без да се извършват гранични
проверки, вкл. за документи, свързани с придвижването на детето, но също
така съобрази, че съгласно разпоредбите на СК въпросите, свързани с
издаването на международния паспорт на детето и пътуванията му в чужбина
следва да се решават със съгласието на двамата родители и споровете между
тях да се решават по предвидения в закона ред по начин, който да не
застрашава както интересите на детето, така тези на родителя, който не
упражнява родителските права. Като съобрази, че всяко дете има право на
паспорт, необходим за преминаване на държавната граница и пребиваване в
чужбина дори и за кратко, а в конкретният случай по делото няма данни
упражняването на това право до момента да застрашава живота или здравето
на детето, въззивният съдът намира, искът за даване на заместващо съгласието
на бащата разрешение за издаване на международен паспорт на детето Е. е
основателен. По отношение на пътуванията на детето Е. в чужбина с оглед и
новите доказателства, събрани във въззивната инстанция, които установяват
незачитане от майката на влязлото в сила решение, определящо
местоживеенето на детето в страната, съдът намира, че следва да бъде
намерен баланс между интересите на детето и тези на родителите и следва да
бъде осигурена както възможност на детето да пътува, така и възможност за
бащата да осъществява пълноценно контактите си с детето, поради което
съдът приема, че изцяло в интерес на детето е да му бъде дадена възможност
за напускане пределите на страната и посещение на страните от ЕС за срок от
един месец през всяка лятна ваканция за период от пет години, но само по
време, което не съвпада с периода от лятната ваканция на детето, през който
бащата има право на лични контакти с детето по начина определен в
настоящото решение. С оглед гореизложеното съдът приема, че искът с
правно основание чл. 127а вр. чл. 45 и чл. 76 т. 9 от ЗБДС за разрешаване на
пътуване на детето в страните от ЕС без съгласие на бащата за срок от пет
години се явява основателен и доказан, но тъй като в производството по
спорна съдебна администрация, съдът е този, който определя мерките чрез
които да се осъществи това конкретно право на детето и не е длъжен да се
10
съобрази изцяло с исканията и възраженията на родителите, а следва да следи
за интересите на детето, намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта, в която пътуването на детето без разшение на бащата
е дадено изцяло за неограничен период в рамките на пет години и вместо него
да се постанови друго, съобразно изложените по-горе правни изводи. В
конкретният случай в хода на въззивното производство са налице данни за
промяна на обстоятелствата, при които е разрешен спора във връзка с
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, но в
конкретното въззивно производство тази промяна не би могла да бъде
съобразена изцяло, а за родителите остава възможността да уредят
отношенията по чл. 59 ал. 9 от СК.
При съобразяване на постановките на ТР № 3/27.06.2024 г. по т.д. №
3/2023 г. на ОСГК на ВКС, съдът намира, че тъй като е налице частично, а не
пълно уважаване на въззивната жалба разноските на страните следва да
останат, така както са направени от тях.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ частично в обжалваната част решение № 113 от 25.05.2025
г., постановено по гр. д. № 903/2024 г. на Левчанския районен съд относно
определения режим на лични контакти между между детето Е. А. И. и бащата
А. И. А., както и относно постановеното заместващо съгласието на бащата А.
И. А. разрешение за пътуване на детето Е. А. И. извън територията на
Република България, придружена от своята майка и законен представител С.
Г. Ю. за срок от пет години до страните – членки на Европейския съюз /ЕС/,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127 ал. 2 от СК следния режим на
лични отношения между малолетното дете Е. А. И., ЕГН ********** и бащата
А. И. А., ЕГН ********** от гр. Л.:
през първите шест месеца след влизане в сила на решението: всяка
първа и трета събота и неделя на месеца от 10 ч. до 18 ч., без преспиване в
дома на бащата,
след изтичане на първите шест месеца, считано от влизане в сила на
11
решението:
всяка първа и трета събота и неделя от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, с
преспиване на детето в дома на бащата,
един месец през лятната ваканция на детето по време, които не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, за което същата следва да уведоми
писмено бащата най-късно до 15.05 на съответната година, а същият да заяви
ползването му на майката писмено до 31.05. на съответната година;
през първите пет дни от пролетната ваканция от 10 ч. на първия ден до
16 ч. на последния ден,
през четните години по време на Коледните и Великденските празници,
а през нечетните години на Новогодишните празници и по време на
официалните почивни дни по повод на Гергьовден – от 10 ч. на първия ден до
16 ч. на последния ден,
на рождения ден на детето – *** от 10 до 13 ч., ако е в почивен ден или
два часа след приключване на учебните занятия, ако е в работен ден,
както и във всяко друго време извън горепосоченото при предварително
съгласие от страна на майката.
ЗАДЪЛЖАВА майката С. Г. Ю. да осъществява необходимото
възпитателско въздействие спрямо детето Е. А. И. и необходимото съдействие
на бащата А. И. А. за осъществяването на личните контакти с детето.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 127а от СК разрешение, заместващо
съгласието на бащата А. И. А., ЕГН ********** от гр. Л. детето Е. А. И., ЕГН
********** да пътува придружавано от своята майка С. Г. Ю., ЕГН
********** за период от ЕДИН МЕСЕЦ по време на лятната ваканция на
детето в рамките на пет календарни години, считано от влизане в сила на
решението, по време, което не съвпада с времето за лични контакти между
детето и бащата, заявено в съответната година писмено от бащата в периода от
15.05 до 31.05 съобразно настоящото съдебно решение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 113 от 25.05.2025 г., постановено по гр. д.
№ 903/2024 г. на Левчевнския районен съд в останалата обжалвана част, в
която е разрешено на основание чл. 127а от СК вр. с чл. 76 т. 9 от ЗБЛД
заместване на съгласието на бащата А. И. А. за издаване на международен
паспорт по реда на ЗБЛД на детето Е. А. И., ЕГН **********.
12
РЕШЕНИЕТО, в частта по иска по чл. 127 ал. 2 от СК относно режима
на упражняването на родителските права между бащата и детето подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването
му на страните при условията на чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК, с касационна жалба.
В останалата му част решението е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13