№ 21
гр. гр.Несебър, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150100760 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД .
От ищеца „********” ЕАД срещу ответниците Д. Х. и Г. Х., като наследници на Г. К. Х., са
предявени осъдителни искове за присъждане на: сумата от 1669,81 лв., представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., отразена във фактура №
********** от 31.07.2020г. и фактура № ********** от 31.07.2021г., сумата от 334,30 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2020г. –
02.03.2023г., сумата от 22,77 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода
м.02.2020г. – м. 04.2021г., сумата от 6,48 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2020г. – 02.03.2023г., ведно със законната лихва върху главниците
от подаване на исковата молба – 27.03.2023г., до окончателното изплащане на сумите. Ищецът
претендира и разноски. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с Г. К.
Х. (а впоследствие и с ответниците – като негови наследници) въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия. Сочи, че ответниците са „битов клиент“ и „потребител на
енергия или природен газ за битови нужди“ по смисъла на Закона за енергетиката. Акцентира
върху разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
според които при смърт на клиент – физическо лице, наследниците са длъжни да уведомят
писмено продавача. Извършва анализ на разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че общите
условия са влезли в сила. Излага, че за процесните периоди е доставена топлинна енергия и е
извършвано дялово разпределение до обект с абонатен № ****** – в ж. к. „***********, за което
са издадени и съответните фактури. Обръща внимание, че сумите са начислявани съгласно чл. 155,
ал. 1, т. 2 от ЗЕ по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период – на база реален
отчет, са издавани изравнителни сметки. С тези доводи моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира разноски. Оспорва претенцията за разноски на другата страна.
1
В срока по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на ответниците е подаден отговор на
исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Твърди се, че жилището е необитаемо от
25.07.2015г. и от тогава не е ползвана топлинна енергия. Оспорва се посочените количества да са
реално доставени. Развиват се съображения в тази насока. Акцентира се върху приложението на
чл. 62 от ЗЗП към настоящия случай. Оспорва се възникването на валидно облигационно
правоотношение между наследодателя на ответниците и „Т.С.“ ЕООД. Сочи се, че няма данни в
имота да е извършван реален отчет на показанията и не става ясно приложена ли е методиката за
дялово разпределение. Отправя се възражение за погасяване по давност на претенциите. От съда се
иск да отхвърли претенциите. Претендират се разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Д.“ ЕООД“, не заема становище по
съществото на спора.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По исковете по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответниците, действало за процесния период, по силата на което е престирал топлинна енергия за
битови нужди и услугата дялово разпределение за топлоснабден имот в ж. к. „***********,
абонатен номер ****** и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По делото е представен в официално заверен препис (допустим по смисъла на чл. 183 ГПК)
протокол от 05.12.2000г. от общото събрание на етажната собственост на сграда в гр. *********.
От протокола е видно, че е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с „Т.С.“ ЕООД. Упълномощени са лица Е.Е., Б.Х. и С.С. – да сключат от
името на етажната собственост договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване
на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки съгласно системата Х.. Протоколът от
събранието на етажните собственици е подписан от лицето Г. Х. – собственик на ап. 47. Въз основа
на протокола бил сключен (с участието на посочените упълномощени лица) договор № 347 от
месец декември 2000г. между „Т.С.“ ЕООД и Етажната собственост (представен в препис на л. 161
от делото и в заверен от ищеца препис на л. 11 – л. 12 от първоначално образуваното гр. д. №
15555/2023г. по описа на Софийски районен съд). Съдът кредитира този договор, в качеството му
на частен диспозитивен документ, като намира за неоснователни доводите на процесуалния
представител на ответника за изключването му от доказателствата по делото. В съдебната
практика на ВКС трайно се приема, че изключването на неофициални копия от документи на
основание чл. 183 от ГПК, не е безусловно и е преодолимо в хипотезите, в които страната не може
да представи искания документ по обективна причина, а искането за представяне на оригинала е
квалифицирано като злоупотреба с право – Определение № 1174 от 30.11.2023г. по т.д. №
59/2023г. по описа на II търг. отделение на ВКС. В настоящия случай са налице доказателства, че
извършването на дялово разпределение за процесната сграда е прехвърлено на участвалото в
настоящото производство трето лице помагач – „Д.“ ЕООД, поради което е обективен факт, че
посоченият оригинал не е бил в държане (с оглед изложените от ищеца и от третото лице помагач
твърдения) на страните по делото. След като договорът е сключен с „Т.С.“ ЕООД са налице
обективни пречки за представянето на документа в оригинал. Още повече, че не е направено
2
оспорване от ответника във връзка с формалната доказателствена сила на диспозитивния документ
(вкл. положените в него подписи), поради което представянето на оригинала не е било необходимо
за изясняване на делото от фактическа страна. Ответниците оспорват единствено възникналата
облигационна връзка, но следва да се има предвид, че по делото е представена и приета като
писмена доказателство (в надлежен по смисъла на чл. 183 ГПК нотариално заверен препис) молба
от Г. Х. (на л. 85 от делото) до ответника, с която моли да му бъде открита партида относно
самостоятелен обект в сграда в ж. к. „***********.
Съгласно пар. 41 б от ДР на Закона за енергетиката „потребител на енергийни услуги” е
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Според чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. По делото като писмено доказателство са
представени общите условия, публикувани във вестник „Монитор” на 11.07.2016г. (на л. 28 от
първоначално образуваното гр.д. № 15555/2023г. по описа на Софийски районен съд). Налице са и
цитираните по-горе доказателства, които са в насока, че сградата в режим на етажната
собственост, находяща се в ж. к. „******** е клиент на „********” ЕАД – протокол от общото
събрание на ЕС и договор, сключен въз основа на него. Наред с това Г. Х. (наследодател на
ответниците) безспорно е имал качеството потребител на ел. енергия, тъй като се е легитимирал
като собственик на ап. 47 и е подал нарочна молба до ищеца – за откриване на партида (подписал е
и протокола от проведеното общо събрание на етажните собственици). Ето защо разпоредбата на
чл. 62, ал. 1 от ЗЗП е неприложима към настоящия случай. Ответниците не оспорват, че в
качеството си на наследници на Г. Х. (видно и от удостоверение за наследници на л. 51 – л. 52 от
първоначално образуваното гр.д. № 15555/2023г. по описа на Софийски районен съд) са
съсобственици по отношение на посочения самостоятелен обект. Следователно са събрани
достатъчно доказателства, които са в насока, че ответниците са имали качеството „потребители“
на топлинна енергия за процесните периоди - в процесната топлоснабедена сграда. Ето защо
между страните при осъществяване на предвидените в закона факти е възникнало и съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи
условия съгласно чл. 150, ал.1 ЗЕ. Облигационното отношение е касаело доставянето на топлинна
енергия от ищеца до обекта на ответниците, находящ се в гр. *****, ж. к. „***********.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза (на л. 100 – л. 113
от делото), съгласно което процесната сграда в режим на етажна собственост се е обслужвала от
Абонатна станция за процесния период с общ топломер, отчитан ежемесечно. Съдът кредитира
заключението изцяло, като обективно, компетентно и безпристрастно, вкл. и при отговора на
въпрос 7, тъй като в приложение № 2 към експертизата са представени нужните документи,
удостоверяващи извършени проверки на топломера в сградата. В съдебната практика
(Определение № 5 от 03.01.2024г. по т.д. № 467/2023г. по описа на I търг. отделение и цитираното
в него Решение №131/12.07.2018 г. по гр.д. № 131/2018 г. на IV г. о.) се приема, че съдът може да
делегира събирането на доказателства и на вещо лице. Прегледаните от експертите материали
може да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните
представянето на конкретен документ, може да бъде изискано от съда, за да бъде оспорена
неговата истинност. Ето защо посочените в приложение № 2 към експертизата документи се
3
кредитират от съда, като писмени доказателства, анализирани от вещото лице и приобщени чрез
експертизата, истинността на които не е оспорена по делото. Следователно от тях се доказва, че са
извършени надлежни периодични проверки на топломера в процесната сграда. От експертизата се
установява, че за периода м.05.2019г. до м.04.2021г. топлинен счетоводител за сградата е бил „Д.”
ЕООД, който е отчитал разпределителите на радиаторите и топлите водомери в отделните имоти
веднъж годишно след края на отоплителния сезон. От вещото лице е установено, че в процесното
жилище са подлежали на отчет пет радиатора с монтирани разпределите и един щранг – лира, като
за процесния период не е ползвана топла вода от ТЕЦ. За периода м.05.2019г. до м.04.2020г. е
отчитано редовно и няма начислени служебни показания. В периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. не
е осигурен достъп за отчет в имота и начисленията от отоплителни тела са служебни съгласно
методиката за дялово разпределение (фактът за неосигурен достъп до имота в този период се
потвърждава и от приетите писмени доказателства, приложени от третото лице помагач – вкл.
протокол за посещения в обекта на 05.05.2021г. и 16.05.2021г. на л. 67 от делото). В процесното
жилище за процесния период е ползвана топлинна енергия за отопление от радиатори, от щранг-
лира за топла вода и за сградна инсталация. От експертизата се установява, че топлинният
счетоводител е отчитал правилно уредите за дялово разпределение и извършвал разпределението
съгласно методиката за дялово разпределение, а за периода, за който е извършено служебно
начисляване – при спазване на методиката и определяне на обем на жилището от 155 куб. м.
(правото да отчита по този ред за посочения период е възникнало, тъй като са представени
доказателства за неосигурен достъп, поради което приложение следва да намери нормата на чл. 70,
ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1 ОТ 12 МАРТ 2020 Г. ЗА топлоснабдяването). За процесния период
са издадени две изравнителни сметки – за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. на стойност –
436,37 лв. и за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. на стойност – 508,32 лв. Вещото лице е
установило, че общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал нужните
метрологични проверки, като отчетеното чрез него количество топлинна енергия е намалено с
технологични разходи за сметка на ищеца, а останалото количество топлинна енергия е
разпределено между потребителите. Налага се извод, че от приетата по делото експертиза
безспорно се доказва, че за процесния период до процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
При това положение следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита, че
ответникът дължи цената на реално потребената енергия. Ето защо при определяне дължимата
цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял, а тези, които се формират в
резултат от изравняване. От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за периода месец м.05.2019г. до м.04.2021г. за процесния имот са
издадени две изравнителни сметки – с фактура № ********** от 31.07.2020г. на стойност 685,99
лв. (и за доплащане – 600,61 лв., като от вещото лице е констатирано частично плащане на
19.01.2022г. чрез EasyPay на сумата от 158,51 лв. и останала неплатена сума по фактурата от
442,10 лв.) и фактура № **********/31.07.2021г. на стойност 1227,71 лв. От таблицата се
установява, че общият размер на неплатените задължения по тези фактури е от 1669,81 лв. Върху
всяко от неплатените задължения са начислени и лихви в общ размер от 301,37 лв. (от които
296,55 лв. върху главницата от 1669,81 лв. и 4,82 лв. върху начислената сума за дялово
разпределение от 22,77 лв. – видно от таблица приложение № 5 към експертизата на л. 96 от
делото). Т.е. от експертизата се потвърждава надлежното начисляване на дължимите суми за
4
главница, които отговарят на предвидените цени и методиката на изчисление, използвана от
ищеца. Ето защо съдът намира, че искът е доказан и по своя размер.
Не се доказват в производството възраженията на ответниците, че апартаментът е бил
необитаем през процесния период, тъй като заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че за периода м.05.2019г. до м.04.2020г. е отчитано редовно и е констатирана
консумирана топлинна енергия в наличните в апартамента радиатори.
Съдът намира за основателна и претенцията на ищеца за сумата от 22,77 лв. за
предоставена услуга – дялово разпределение. Както вече се посочи по делото е доказано
наличието на облигационна връзка между страните във връзка с отдаването на топлинна енергия
до имота на ответника. Същевременно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че за процесния имот е действала услугата дялово разпределение, като в жилището са
отчитани седем разпределители на радиатори и един топъл водомер. Според вещото лице при
извършване на дялово разпределение от топлинния счетоводител е спазена нормативната уредба.
Ето защо се налага извод, че за процесния период ответникът безспорно е дължал такса за дялово
разпределение. Такова е извършено и съобразно сключения между топлинния счетоводител и
етажната собственост в процесната сграда договор. Налага се извод, че претенцията за присъждане
на сумата от 22,77 лв. (дължима на основание чл. 36, ал. 1 от Общите условия) също е доказана по
основание и размер в настоящото производство и искът следва да бъде уважен.
При тези данни не се споделят възраженията на ответниците за погасяване на претенциите
по давност. Процесното отчитане е извършено за периодите м.05.2019г. до м.04.2020г. и
01.05.2020г. – 30.04.2021г. Видно е, че са издадени изравнителни сметки на основание чл. 32, ал. 3
от Общите условия, които (както става ясно от заключенията на съдебно-техническата и съдебно-
счетоводната експертизи) са основанието, на което сумите са начислени. Непосредствено след
извършване на отчетите са издадени и съответните фактури, като по арг. от чл. 33, ал. 1 от Общите
условия сумите по фактурите са станали изискуеми след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая първия период, по отношение на който е издадена изравнителна сметка е с край месец
април 2020г., поради което към момента на подаване на исковата молба – 27.03.2023г. по арг. от
чл. 84, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността не е била изтекла (още повече, че съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза на 19.01.2022г. е постъпило частично плащане
на суми, начислени за този период, което следва да се третира като извънсъдебно признание на
вземането, доказващо прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД).
С оглед уточнителна молба от ищеца (на л. 53 – л. 54 от първоначално образуваното гр.д.
№ 15555/2023г. по описа на Софийски районен съд) и на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН всеки от
ответниците следва да бъде осъден да заплати по ½ от посочените суми (по 834,90 лв. – главница и
по 11,38 лв. – главница за дялово разпределение).
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 33, ал. 5 от Общите
условия, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва.
При анализа на тези разпоредби се налага изводът, че за ответника е възникнало задължение за
заплащане на лихва върху начислените суми по изравнителните сметки, а така също и за дялово
5
разпределение.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което за
периода 15.09.2020г. – 02.03.2023г. ответниците дължат лихва за забава в размер на 296,55 лв. (по
148,27 лв. – всеки) върху главницата от 1669,81 лв. и 4,82 лв. (по 2,41 лв. – всеки) върху
начислената сума за дялово разпределение от 22,77 лв. Ето защо исковете за лихва следва да бъдат
уважени до посочените размери. До пълните предявени размери от 334,30 лв. и 6,48 лв. исковете за
лихва следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да се присъдят разноски
съобразно уважената част от исковете. В рамките на исковото производство ищецът е направил
разноски от 216,79 лв. – платена държавна такса и 1050 лв. – платени възнаграждения за вещи
лица. Наред с това, съдът намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва
да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е
приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът
следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският
размер на претендираната със заявлението сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. Още повече, че осъщественото
от юрисконсулта процесуално представителство по делото се свежда единствено до подаване на
исковата молба по делото и молба за отстраняване на нередовностите й. В откритото съдебно
заседание по делото не се е явил представител на ищеца. Налага се извод, че и обемът на
осъщественото от процесуалния представител на ищеца представителство съответства на
възнаграждение в размер на 100 лв. Следователно на ищеца следва да се определи дължимо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените от
ищеца разноски в исковото производство е 1366,79 лв. Съобразно уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1340,30 лв. (по 670,15 лв. за всеки
ответник).
На ответниците се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, но видно
от списък (на л. 172 от делото) разноски се претендират на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. –
адвокатско възнаграждение за безплатна адвокатска помощ. Трайна е съдебната практика по
подобни искания и същата е в насока, че съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите на оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал.1 ЗАдв, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски според изхода на спора, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв
пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на
6
някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, или такова съгласие между страната по делото
и нейния адвокат да е обективирано по друг начин /напр. устно в протокол от съдебно заседание, в
пълномощно с последващо извършване от адвоката на действия по делото/, като не е необходимо
страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на
безплатна правна помощ – в този смисъл напр. Определение № 191 от 16.01.2024г. по ч.гр.д. №
2447/2023г. по описа на II гр.о. на ВКС и цитираните в него - определение № 163/13.06.2016 г. по
ч.гр.д.№ 2266/2016 г. , ГК, І г.о. на ВКС, определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, определение № 45 от 22.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4456/2019 г., ГК,
ІІІ г. о. на ВКС, определение № 50375 от 03.11.2022 г. по ч. гр. д. № 1338/2022 г., ГК, ІV г. о. на
ВКС. В случая липсват каквито и да е доказателства за подобни уговорки, тъй като приложеното
пълномощно, с което ответниците дават представителна власт на адвоката (на л. 15 от делото), е
общо и в него липсва препращане към основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Липсват и други
доказателства, изходящи от ответниците, които да удостоверяват осъществяване на
представителство по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., поради което заложените в цитираната съдебна
практика предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред не са налице и
такова не следва да се присъжда в полза на адвоката – съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. М. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. **********, да заплати на „Т.я
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*******, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 834,90 лв., представляваща ½ част
съобразно квотата му в съсобствеността от цялата дължима сума от 1669,81 лв. - стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., начислена с фактура №
********** от 31.07.2020г. и фактура № ********** от 31.07.2021г. и сумата от 11,38 лв. ,
представляваща ½ част съобразно квотата му в съсобствеността от сумата от 22,77 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м.02.2020г. – м. 04.2021г., ведно със
законната лихва, считано от 27.03.2023г. до погасяване на вземането, на основание чл. 86 ЗЗД
сумата от 148,27 лв. – ½ част от сумата 296,55 лв., представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата от 1669,81 лв., начислена за периода 15.09.2020г. – 02.03.2023г. и сумата от 2,41
лв. – ½ част от сумата от 4,82 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово
разпределение, начислена за периода 15.09.2020г. – 02.03.2023г., като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.
86 ЗЗД до пълния предявен размер от 167,15 лв. (1/2 част от пълния размер на претендираната
лихва от 334,30 лв.) по отношение на мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия и от 3,24 лв. (1/2 част от пълния размер на претендираната лихва от 6,48 лв.) по отношение
лихвата върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. М. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. **********, да заплати на „Т.я
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*******, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 834,90 лв., представляваща ½ част
съобразно квотата му в съсобствеността от цялата дължима сума от 1669,81 лв. - стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., начислена с фактура №
********** от 31.07.2020г. и фактура № ********** от 31.07.2021г. и сумата от 11,38 лв. ,
7
представляваща ½ част съобразно квотата му в съсобствеността от сумата от 22,77 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м.02.2020г. – м. 04.2021г., ведно със
законната лихва, считано от 27.03.2023г. до погасяване на вземането, на основание чл. 86 ЗЗД
сумата от 148,27 лв. – ½ част от сумата 296,55 лв., представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата от 1669,81 лв., начислена за периода 15.09.2020г. – 02.03.2023г. и сумата от 2,41
лв. – ½ част от сумата от 4,82 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово
разпределение, начислена за периода 15.09.2020г. – 02.03.2023г., като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.
86 ЗЗД до пълния предявен размер от 167,15 лв. (1/2 част от пълния размер на претендираната
лихва от 334,30 лв.) по отношение на мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия и от 3,24 лв. (1/2 част от пълния размер на претендираната лихва от 6,48 лв.) по отношение
лихвата върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Г. М. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. **********, да заплати на „Т.я
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*******, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 670,15 лв., представляваща ½ част от направените разноски
в настоящото производство от 1340,30 лв. - съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. М. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. **********, да заплати на „Т.я
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*******, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 670,15 лв., представляваща ½ част от направените разноски
в настоящото производство от 1340,30 лв. - съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „Д.“
ЕООД.
Присъдените по настоящото решение суми могат да се преведат по следната банкова
сметка на ищеца: „*******”, IBAN: ***** **** **** ******** BIC: ********.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8