Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 12.08.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Надежда
Масова, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова-Младенова в. гр. дело №
10928 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 13074
от 23.06.2020г., постановено по гр. дело № 27330/2018год. по описа на СРС, ГО, 138
състав, e отхвърлил
предявените от „Ф.Б.“ ЕООД с регистрационен номер ******, със седалище и адрес
на управление Бизнес център Таляферо, ет. 6, ул. ********Слиема SLM,
Малта против Й. Г.Д., ЕГН ********** с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
143, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на съществуването на вземания за сумата от 751.94 лв.,
представляващи общ размер на погасени по силата на договор за банкова гаранция
от 03.01.2015г. задължения по договор за потребителски кредит № 222520 от
03.01.2015г., сключен между ответника и „Ф.Б.“ ЕООД и за сумата от 354 лв.
,представляваща непогасено задължение за възнаграждение за предоставена гаранция
по договор за гаранция от 03.01.2015г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 40998/2017г. по описа СРС 138
състав.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца-„Ф.Б.“ ЕООД с оплаквания, че същото е
неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на първоинстанционния
съд, че при сключване на договора за кредит не са спазени изискванията на чл. 8
и чл. 9 от ЗПФУР. Сочи, че процесният договор е сключен чрез размяна на
електронни съобщения, получаването на които от страна на ответника е
удостоверено и от приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза.
Освен това договорите са подписани с електронен подпис, който по силата на чл.
13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ има правната сила на саморъчен подпис, когато това е
уговорено между страните, както е в настоящия случай. Позовават се и на
разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР относно преддоговорната информация,
която се предава и записва чрез средства за комуникация от разстояние и има
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в нея, В
жалбата се излагат твърдения за
неоснователност на извода на първоинстанционния съд, че по делото липса
информация за реалното задължение по процесния договор за гаранция. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да уважи исковете. Претендира разноски.
Ответницата по въззивната жалба - Й. Г.Д.
в законоустановения срок не взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът - „Ф.Б.“
ЕООД твърди, че e вписан в публичния регистър на БНБ за кредитни институции под
№ 238. Твърди, че между него и ответника Й. Г.Д. на 03.01.2015г. е сключен
договор за гаранция, съгласно който ищецът срещу възнаграждение се
задължава да стане солидарен длъжник
(поръчител) по реда на чл. 138 и сл. от ЗЗД по Договор за потребителски кредит №
222520 от 03.01.2015г. сключен между ответника като длъжник и „Ф.Б.“ ЕООД в
качеството на кредитодател. Съгласно договора за гаранция кредитодателят може да ангажира поръчителската отговорност на „Ф.Б.“ ЕООД
след отправяне на писмено искане ако
длъжникът кредитополучател не е изпълнил задължението си да погаси кредита.
След като
кредитополучателят – ответникът Й. Г.Д. на падежната дата 02.02.2015г. не е
погасила задължението си по договора за кредит, кредиторът е изпратил писмено
искане до поръчителя за плащане на сумата на кредита. Ищецът твърди,че в
качеството си на поръчител по договора
за кредит е платил на дружеството кредитор сумата от 751.94 лв.,
включваща 600 лв. непогасена главница по кредита, 71.93 лв. – непогасена лихва
за ползване на кредита и сумата в размер на 80 лв., неустойка по т. 10 от
договор за кредит. Ищецът твърди, че освен посочените суми ответникът дължи и
сумата от 354 лв., представляваща възнаграждение за предоставена гаранция, уговорена с
договора за гаранция. Цялата сума, която се претендира от ответника е 1105.94 лв.
Със
заявление вх.№ 3077351/22.06.2017 г. „Ф.Б.“ ЕООД е поискал издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Й. Г.Д. за процесните суми. На 15.01.2018 г.
е издадена заповед по чл.410 ГПК, срещу която ответницата е подала възражение
по чл.414 ГПК на 09.03.2018г.. Съобщението с указания към ищеца за предявяване
на иск за установяване на вземането е получено на 10.04.2018 г. Исковата молба
е подадена на 10.05.2018 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
По делото
е представена разпечатка на заявка № 22250 от 03.01.2015г. от
клиент Й. Г.Д. на сайта на ищцовото дружество с референтен № ********* за сумата 600 лв. Така подадената заявка
има одобрение на 03.01.2015г., като е
отразено, че клиентът е поискал гаранция от Ф.Б. ЕООД. В заявката за посочени лични
данни на ответника - ЕГН, номер на лична
карта, дата на издаване.
По делото
е представен Договор № 222520 от 03.01.2015г. за предоставяне на потребителски
кредит на хартиен носител, неподписан от страните и заверен от ищеца С него
кредитодателят „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********се е задължил да предостави на кредитополучателя
Й. Г.Д., ЕГН ********** кредит в размер
на 600 лв., който е трябвало да бъде погасен на шест вноски. Съгласно чл.3 б.
„в“1 дългът по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 11.96 %.
Посочено е, че кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество
гарант за гарантиране връщане на вноските му по кредита, а именно ищецът „Ф.Б.“
ЕООД. Договорът е подписан от кредитополучателя с електронен подпис по см. на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, който има силата на саморъчен
подпис. Кредитополучателят е декларирал, че се е запознал с Общите условия на
договора за кредит, валидни към момента на сключване на договора.
По делото
е представен Договор за гаранция
(поръчителство)у по силата на който ищецът – „Ф.Б.“ ЕООД в качеството си на гарант е предоставил на
кредитополучателя – Й. Г.Д. гаранция, с
която обезпечава изпълнение на задълженията, произтичащи от договор за
потребителски кредит. Представеният по делото екземпляр е подписан от
представител на дружеството гарант и по електронен път подписано от
кредитополучателя – ответникът Й. Г.Д.. С посочения договор за предоставяне на
гаранция ищцовото дружество се ес задължило да гарантира вземанията на „Ф.Б.“ ЕООД
по отпуснатия на ответника потребителски кредит, Дружеството гарант се е
задължило да отговаря солидарно с кредитополучателя пред кредитодателя за
изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали съгласно
сключения между кредитодателя и кредитополучателя договор за потребителски
кредит, а кредитодателят се е задължил да събира от името и за сметка на
дружеството гарант суми, наречени „такса гарант“ от кредитополучателя.
Представена
е разписка на EasyPay № 200000076389291 от 03.01.2015г.. за преведена от „Ф.Б.“
ЕООД в полза на Й. Г.Д. сума в размер на 600 лв.
Представено
е потвърждение, според което поръчителят „Ф.Б.“ ЕООД е изплатил на
кредитодателя „Ф.Б.“ ЕООД всички дължими от кредитополучателя Й. Г.Д. суми. Въз основа на това плащане ищцовото
дружество е встъпило в правата на кредитора „Ф.Б.“ ЕООД.
По делото
е назначена съдебно-техническа експертиза. От приетото заключение, което
настоящата инстанция напълно кредитира IP адресат
– 87-120.252.169 от който е изпратена заявката за кредит е регистриран на името
на ответника – Й. Д., като същата го е използвала на 03.01.2015г. Според вещото
лице информационната система на „Ф.Б.“ ЕАД е изпратила предложение за сключване
на договор за кредит на мейл адрес, с който е водена кореспонденция относно
кредитирането. Телефонният номер, на който е изпратено текстово съобщение и от
който е потвърдено слючването на договор за гаранция принадлежи на ответника.
Според приетото и неоспорено заключение приемането и сключването на договора за
заем и гаранция е потвърдено от профилана ответника Й. Д..
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Ответникът Й. Д. е
оспорила съществуването на договора за потребителски кредит и договора за
поръчителско, въз основа на който ищецът е встъпил в правата на кредитора,
защото същите са представени неподписани по делото. Легалната дефиниция на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние се съдържа в разпоредбата на
чл.6, ал.1 ЗПФУР, съгласно която такъв е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
За доказване на
предоставянето на преддоговорната информация и на електронни изявления,
отправени съгласно този закон се прилага ЗЕДЕП (чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР).
Електронният подпис е всяка информация в
електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за
установяване на неговото авторство (чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното
изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт
за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията, като може
да съдържа и несловесна информация /чл.3, ал.1 и ал.2 ЗЕДЕП/.Законът придава
значение на подписан документ само на електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис /чл.13, ал.3 ЗЕДЕП в редакцията към момента на
сключване на процесния договор/, но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да предадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен /чл.13, ал.4 ЗЕДЕП/, като документът се ползва с доказателствена
сила съгласно чл.180 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.184, ал.1 ГПК електронният документ може да бъде представен
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При
поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.Ако
съдът не разполага с техническа възможност за възпроизвеждането му, копия от
документа се предоставят на насрещната страна, която може да го оспори в
следващо съдебно заседание /чл.184, ал.2 ГПК/. В случая ответницата
/въззиваемата/ не е поискала представянето на електронните документи,
представени на хартиен носител /заявка, договор, Общи условия/, поради което
съдът счита, че същите следва да бъдат ценени като доказателства в съответствие
с разпоредбата на чл.184, ал.1 ГПК, тъй като възпроизвеждането им върху хартиен
носител не променя характеристиките му и ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /Р
№ 77/17.03.2015 г. по гр.д.№ 2040/14 г. на ВКС, IV ГО; Опр. № 838/21.11.2016 г.
по гр.д.№ 2687/6 г. на ВКС, IV ГО; Р № 70/19.02.2014 г. по гр.д.№ 868/12 г. на
ВКС, IV ГО/. Поради изложеното от съвкупната преценка на представените доказателства
настоящият съдебен състав намира, че между кредитодателят „Ф.Б.“ ЕООД и
въззиваемата е бил сключен договор за кредит за предоставяне на сумата от 600
лв. По същият начин е подписан и сключеният между страните в настоящото
производство договор за поръчителство.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че
договорът за кредит в частта, в която е уговорено поръчителството като вид
обезпечение е действителен, поради което същият има право да претендира от
ответника цялата сума, с която в качеството на гарант е погасил ползвания
договор за кредит.
Клаузата на т. 5 от договор № 222520 за
предоставяне на потребителски кредит от 03.01.2015г. е нищожна. Съгласно този
текст „заемът се обезпечава с Поръчителство предоставено от „Ф.Б.“ ЕООД в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното
в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се
отмени нито Кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението.
Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита“. Според
настоящия състав в случая е налице заблуждаваща търговска практика - чл.68е ЗЗП, която е забранена по чл.68в
ЗЗП. Като се има предвид характера на услугата – бърз кредит – както и начинът
на кандидатстване и отпускане - чрез
кандидатстване на интернет страницата на дружеството, не може да се приеме, че
на ответника – кредитополучател като потребител са предоставени достатъчно
време и достатъчна и непротиворечива информация за вземане на трезво и разумно
решение .
Посоченият в договора за потребителски
кредит „избор на гарант“ дава възможност на клредитодателя да начисли в полза
на свързано лице значителна по размер „такса за предоставяне на
гаранция/поръчителство“. Небанковата
услуга функционира като бърз кредит в случай, че потребителят избере опцията за
обезпечаване на кредита чрез поръчителството на свързаното лице Ф.Б..
Въззивникът излага противоречиви
твърдения за смисъла и съдържанието на процесната клауза, както и за
предоставената на ищеца преддоговорна информация за кредита, в това число чрез
предоставени Общи условия към него, за които няма данни да са му връчени. Във
въззивната жалба се твърди, че предоставянето на гаранцията представлява
допълнителна услуга, която подлежи на заплащане. Очевидно става въпрос за скрито начисляване на
лихва /допълнителен приход за ответника/ по кредита. Изискването на плащане на
такса за поръчителство от свързано лице противоречи на изискването на чл.10а
ал.2 ЗПК , че кредиторът няма право да изисква плащане на такси за действия
свързани с усвояване и управление на кредита .
Посочената клауза от договора за
потребителски кредит е неравноправно и нищожна.
Същата е във вреда на ответника, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, в ущърб на ищеца
като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП /. Клаузата не е формулирана по ясен и
недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждана сама или в съвкупност с
договора за гаранция /поръчителство/ не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Няма
представени доказателства от ответника , че процесната клауза е индивидуално
уговорена /чл.146 ЗЗП/ .
Освен посочените съображения за
нищожност на клаузата за уговореното поръчителсто по делото не са ангажирани
доказателсва за реално извършено плащане от страна на въззивника, с което да е
погасено задължението по кредита. Приложеното писмо от кредитодателя, че
въззивникът встъпва в права на кредитор по отношение на ответника не е
достатъчно, за да докаже наличието на вземане от страна на въззивника. От това
следва, че исковата претенция е неоснователно и подлежи на отхвърляне като
такава.
По изложените съображения въззивната
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски в настоящото
производство има въззиваемата страна. Същата не претендирала такива, поради
което не следва да й бъдат присъждани.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13074 от
23.06.2020г., постановено по гр. дело № 27330/2018год. по описа на СРС, ГО, 138
състав.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/