Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Перник, 24.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание двадесети април две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като разгледа докладваното от
съдията Янев гр. д. № 08715 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.А.К. *** АД, с искане за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи на ответника сумата от 501,65 лева, , представляваща стойността на топлинна енергия, доставена до топлофициран имот, намиращ се в град Перник, ул. “Благой Гебрев”, 32/А/21 за периода от 01.12.2008 г. до 30.04.2009 г., сумата от 68,93 лева – лихва за забава за периода от 01.02.2009 г. до 17.06.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.09.2010 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.10.2010 г. по ч. гр. д. № 07723 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд.
В исковата молба се пояснява, че ответното дружество инициирало образуването на ч. гр. д. № 07723 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд, по което било издадена заповед за изпълнение, а впоследствие изпълнителен лист. Въз основа на този изпълнителен лист ответникът образувал изпълнително дело № 522/2010 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова. Твърди се, че по образуваното изпълнително производство не са били предприети никакви изпълнителни действия. В тази връзка изразява доводи за погасяване на вземанията с кратка тригодишна давност.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковите претенциите. Твърди, че давността е многократно прекъсвана, тъй като били извършвани изпълнителни действия спрямо ищцата.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото се установява, че
“Топлофикация-Перник” АД е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка е
образувано ч. гр. д. № 07723
по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд, по което е издадена заповед за
изпълнение от 20.09.2010 г., с която е разпоредено ищцата И.А.К. да да заплати
на топлофикационното дружество сумата от сумата от 501,65 лева, ,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена до топлофициран имот,
намиращ се в град Перник, ул. “Благой Гебрев”, 32/А/21 за периода от 01.12.2008
г. до 30.04.2009 г., сумата от 68,93 лева – лихва за забава за периода от
01.02.2009 г. до 17.06.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 20.09.2010 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата
от 25 лева – разноски
Заповедта за изпълнение е лично връчена на И.А.К. на 28.09.2010 г., като същата не се е възползвала от правото си да подаде възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. В този смисъл същата е влезнала в сила на 12.10.2010 г., поради което е издаден изпълнителен лист от 18.10.2010 г. за посочените по – горе суми.
Ответното
дружество въз основа на издадения изпълнителен лист е подало на 29.10.2010 г. молба
за образуване на изпълнително производство. Въз
основа на тази молба е образувано изпълнително дело №
20107520400522 по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с район на действие Пернишки
окръжен съд. В същата молба е направено
искане от съдебния изпълнител за налагане
на запор върху вземанията на длъжника и налагането на възбрана върху недвижим
имот.
От
приложените документи по делото става ясно, че на 03.12.2010 г. съдебният
изпълнител е изпратил запорно съобщение до Областна дирекция на МВР – гр.
Перник, с което е наложен запор върху МПС, което е собственост на ищцата.
Установява се още, че на 17.01.2011 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно
съобщение до работодателя на И.А.К..
Видно
от материалите по изпълнителното производство се установява, че “Топлофикация-Перник” АД е подала до
съдебния изпълнител молба вх. № 05266 от 10.06.2016 г. за налагане на запор на
трудовото възнаграждение на ищцата, в случай, че открие секвестируем доход.
С
постановление от 29.12.2016 г. на съдебния изпълнител е прекратено изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. , т. 8 ГПК.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване на установено, спрямо ответника, че ищцата не дължи посочените в исковата молба суми, поради изтичане на тригодишна давност, считано от последното предприето действие от страна на ответника по принудителното събиране на вземането.
От приложените по делото
доказателства се установява, че процесните вземания, които са предмет на
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч. гр. д. № 07723
по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд, представляват вземания за
стойността на доставена топлоенергия за периода от 01.12.2008 г. до 30.04.2009
г., лихва за забава за периода от 01.02.2009 г. до 17.06.2010 г. и направени
разноски в заповедното производство.
Според Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задълженията на потребителите за предоставяните
от топлофикационните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Съгласно чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката
потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и
известна на страните по договора, на месечни вноски. В този смисъл вземането на
топлофикационно дружество посочено в процесната заповед за изпълнение
представлява периодично плащане по смисъла на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се прилага тригодишна давност. По
отношение на вземането за лихвата за забава се прилага също кратката тригодишна
давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а вземането за разноски
представлява допълнително вземане, тъй като произтичат от главното.
Влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
(в резултат на липса на подадено възражение по чл. 414 ГПК) не представлява
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Това е така, тъй като
влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не е съдебен акт, който се
постановява без изслушване на страните, без събиране на доказателства и без
провеждане на устни състезания.Същата
не е съдебно решение, тъй като не разрешава възникнал правен спор (не дава
окончателно разрешение на въпроса за съществуването или несъществуването на
спорното право), т. е. не се ползва със сила на присъдено нещо. В този
смисъл е и съдебната практика– Определение
№ 805 от 21.09.2012 г. по ч. т. д. № 537/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и
Определение № 480 от 27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС,
ГК, IV г. о.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема,
че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е неприложима по отношение на вземанията
предмет на настоящата заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по която е издаден
изпълнителния лист. Това означава, че за процесните вземания приложение намира
специалната тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно дадените задължителни разяснения в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.
Съдът
намира, че първоначално давността е започнала да тече на 12.10.2010 г., когато
е влезнала в сила заповедта за изпълнение. След това е прекъсната на 29.10.2010 г. с подаването на молбата за образуване на
изпълнително производство, като от тази датата е започнала да тече нова
тригодишна давност. Това е така, тъй като в нея е направено искане за за налагане на запор върху
вземанията на длъжника и налагането на възбрана върху недвижим имот. Искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на
ВКС). След прекъсването на давността, винаги започва да тече нова тригодишна
давност.
Установява се, че след това давността е прекъсвана
още два пъти последователно - 03.12.2010
г. (изпращане на запорно съобщение до Областна дирекция на МВР – гр. Перник) и
на 17.01.2011 г. (изпращане на запорно съобщение до работодателя на ищцата),
като от последната дата тече новата тригодишна давност, която е изтекла на
17.01.2014 г. В този период не са били извършвани изпълнителни действия и не е
било поискано тяхното извършване, поради което съдът намира, че процесните
вземания са погасени по давност. Следва да се отбележи, че е ирелевантно
депозирането до съдебния изпълнител на молбата с вх. № 05266 от 10.06.2016 г.
на ответната страна, тъй като същото е направено след изтичане на давностния
срок, поради което тази молба не е в състояние да прекъсне давността.
По
разноските
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат заплатени направените разноските по
делото, които са в общ размер на 674 лева (600 лева – адвокатски хонорар, 50
лева – държавна такса и 24 лева – такса пред съдебен изпълнител).
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение “Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, че И.А.К., ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество сумата от 501,65 лева, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена до топлофициран имот, намиращ се в град Перник, ул. “Благой Гебрев”, 32/А/21 за периода от 01.12.2008 г. до 30.04.2009 г., сумата от 68,93 лева – лихва за забава за периода от 01.02.2009 г. до 17.06.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.09.2010 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева – разноски, за които суми са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 18.10.2010 г. по ч. гр. д. № 07723 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА “Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на И.А.К., ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 674 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ