МОТИВИ
към присъда по НОХД №618/2020г. по описа на КРС
Кюстендилска районна прокуратура е внесла
за разглеждане обвинителен акт против Т.М.М. *** за престъпление по чл.206,
ал.1 НК.
Според обвинението, М. през м.декември 2018г. в
гр.Кюстендил, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - 3 броя кобили:
кобила с поставен чип ***, родена на ***г. със сива козина и бели кръгли петна на име М= на стойност 1300 лева, кобила с
поставен чип ***, порода „Български тежковоз"
с цвят на козината „чилест" на име Л на стойност 1300 лева, кобила
безпородна, нечипирана с черно-кафяв цвят на козината на име Ю.на стойност 1300 лева, жребче на 6
месеца, мъжко с кафява и бяла окраска на козината на стойност 650 лева, всичко
на обща стойност 4550 лева, предоставени му от собственика Б.Б.М., ЕГН **********
*** да ги владее и пази.
Производството по делото е разгледано при
условията на глава “Двадесет и седма”, “СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ”, чл.370 и
сл., в хипотезата на чл.371, т.2 във вр. с чл.372, ал.4 НПК.
Представителят на Районна прокуратура
поддържа обвинението срещу подсъдимия и предлага същият да бъде признат за
виновен, като му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18
месеца, което да се редуцира при условията на чл.58а НК, а изпълнението му да
бъде отложено при условията на чл.66 НК за 3 годишен изпитателен срок.
Пострадалият Б.Б.М. е поискал да се
конституира като частен обвинител и е предявил граждански иск срещу подсъдимия
за сумата 4550 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху нея,
считано от дата на деянието до окончателното й изплащане.
Искът е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство и пострадалият е конституиран като граждански ищец и
частен обвинител.
Подсъдимият се признава за виновен. При
условията на чл.371, т.2 НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното.
Защитникът му – адв.Т. *** пледира за
признаване на подзащитния му за виновен и налагане на минимално наказание.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, при
условията на чл.14 и чл.18 НПК и в хипотезата на чл.373, ал.3 НПК, прие за
установено следното:
Подсъдимият
Т.М.М. е роден на ***г***, живущ ***, българин, ***гражданин,
с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
М. се занимавал с изработка на файтони, подкови за коне, отглеждал, продавал и
посредничил при покупката на коне в кв."Изток", гр.Кюстендил. През
2010г. той се запознал със свидетеля Б.М., който след пенсионирането си заживял
в с.Еремия, обл.Кюстендил и решил да се занимава с отглеждане на коне.
През
2012г. М. закупил кобила с помощта и съдействието на подсъдимия, която се
оказала доста стара (на 25 години) и не отговаряла на първоначалното описание,
с което подсъдимият М. го консултирал. Въпреки това, М. продължил да поддържа
контакти с М. и от него разбрал, че може да му направи файтон за сумата от 200
лева. Тогава М. си поръчал направата на файтон, като обещал на подсъдимия да го
снабди с желязо за поръчката. Десет дни след уговорката подсъдимият отишъл в
с.Еремия с бус и натоварил П-образни винкели и желязо, собственост на М., които
щели да му послужат за направата на файтона. С това, М. решил,че е осигурил
материали за направата на файтона и не говорили за никакво доплащане. Не бил
определен и срок за изработката.
През
2016г. М. закупил две кобили от с.Джерман и от гр.Бобов дол. Повикал ветеринарен
лекар от гр.Дупница и чипирал животните. На първата кобила, която била
безпородна бил поставен чип №***. Кобилата била със
сива козина с бели петна, родена на ***г. на име М. Втората кобила била порода
„Български тежковоз" с червеникав оттенък на козината и била чипирана на
15.09.2017г. с №*** на име Л. . През 2017г. той закупил от с.Блато, обл.Кюстендил
трета кобила, безпородна, на която не сложил чип на име Ю. М. купувал животните, защото имал намерение
да кандидатства по програма „Развитие на селските райони" към Министерство
на земеделието. Закупил и няколко къщи, като имал намерение да ги благоустрои
за къщи за гости.
През
м.декември 2018г., осем години след уговорката за направа на файтон на стойност
200 лева, подсъдимият М. пристигнал в с.Еремия заедно със свидетеля М.Н.С. и
докарал на М. някакъв файтон. Не станало дума нито за доплащане, нито за цена. М.
решил, че след като е дал материалите за файтона, всичко е уредено, а и били минали
много години от устното възлагане на поръчката. Същият ден в хода на разговора,
подсъдимият Т.М. споделил, че с приятеля му, свидетеля С., имат намерение да си
изкарват прехраната, като разнасят с каруци топла вода в кв."Изток"
на гр.Кюстендил, но за целта нямали коне. Доколкото по същото време
здравословното състояние на свидетеля М. се било влошило, като се разболял от
дискова херния, а и от съпричастност той предложил на подсъдимия да вземе една
от неговите кобили, за да си върши работа. Предложил им кобилата Ю., при което подсъдимият М. се съгласил и същия ден взел
кобилата със себе си. Заедно с кобилата Ю. подсъдимият М. взел и едно конче на 6 месеца
от кобилата Л.. Кончето все още не било чипирано. При предаването
свидетелят М. изрично казал, че им дава кобилата временно, за да си вършат
работа. За кончето подсъдимият М. предложил да заплати 200 лева, но свидетелят Б.М.
казал, че иска женско конче и може да направят размяна, когато кобилата на
подсъдимия Т.М. роди. Подсъдимият се съгласил на този вариант и си тръгнал с
кобилата Ю. и кончето.
Свидетели
на тези разговори били свидетелят Р.Г. и свидетелят Д.П. (сестра на М.).
Уговорката между М. и М. била, че конете се дават временно, докато М. реши
здравословните си проблеми и следвало да бъдат върнати, когато мине зимата.
След
около седмица М. решил да посети подсъдимия в гр.Кюстендил, за да види как са
кобилата и кончето. Подсъдимият М. му казал, че са на паша и не може да ги
види. При тази среща подсъдимият казал на М., че има двама приятели, които
могат да се погрижат и за другите две кобили отново с тази цел - да карат
минерална вода, докато М. се лекува от дисковата херния. М. се съгласил.
След
около 15-20 дни подсъдимият М. пристигнал в с.Еремия заедно със свидетеля С.Р.
и свидетеля А.С. - шофьор на буса, и натоварил кобилите М. и Л. за да ги откарат в
гр.Кюстендил.
М.
на няколко пъти ходил до гр.Кюстендил, за да види как са животните му, но
никога не успявал да ги види, защото подсъдимият М. му казвал, че са на паша.
През цялото време така и не разбрал дали кобилата на подсъдимия е родила, за да
разменят кончетата, каквато била уговорката им.
През
пролетта на 2019 година М. поискал от подсъдимия М. да му върне животните.
Обяснил му, че се е регистрирал като животновъден стопанин, кобилите са
чипирани и тези животни му се водят. Тогава подсъдимият М. казал, че е продал
животните и щял да го компенсира с друга кобила, но той нито сторил това, нито
животните му били заплатени или заменени.
Подсъдимият
бил продал кобилата Юла, заедно с малкото конче веднага след получаването им от
М. за сумата от 650 лева.
Свидетеля
Р. закупил през м.декември 2018г. от подсъдимия Т.М. две кобили М. и Л. за сумата от 700
лева, които препродал.
След
като М. не бил компенсиран нито за тази кобила, нито за кончето, М. пуснал
жалба до прокуратурата.
По
делото е изготвена съдебно-оценителна експертиза, от която се установява, че
стойността на кобила с поставен чип ***, родена на ***г.
със сива козина и бели кръгли петна на име М.
е 1300 лева. Стойността на кобила с поставен чип 1***порода
„Български тежковоз" с цвят на козината „чилест" на име Л. е 1300 лева. Стойността на кобила безпородна,
нечипирана с черно-кафяв цвят на козината на име Ю.
е 1300 лева. Стойността на жребче на 6 месеца, мъжко с кафява и бяла окраска на
козината е 650 лева. Общата стойност на животните, собственост на Б.М. е 4550
лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.М. (лист
29-30), С.И. (лист 40), А.Р. (л.41), М.С. (л.44), Б.И. (л.45), Р.Г. (л.46), Д.П.
(л.47), А.С. (л.48), С.Р. (л.49) протокол за очна ставка (л.50-51),
ветеринарно-медицинска експертиза (л.54), паспорти на животни, издадени от
национална асоциация по коневъдство (л.32-39), справка за съдимост (л.28) и др.
От
изготвените съдебно-счетоводни експертизи е видно, че общата стойност на
присвоените от Крумова пари е 3290.78 лева.
Изложените
фактически положения съдът прие за безспорно установени на базата на
самопризнанията на подсъдимия, подкрепящи се от събрания по делото
доказателствен материал - показанията на свидетелите М., Р., С., П., Г., И., Р. и
И., заключението на съдебно-оценителната експертиза, свидетелство за съдимост и
другите писмени доказателства. Направеното от подсъдимия признание на фактите,
такива, каквито са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не е
изолирано, а съответства на заявеното от пострадалия и се намира в корелация с
множеството писмени доказателства и доказателствени средства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна и
субективна страна, подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението по
чл.206, ал.1 НК, т.е. извършил е престъплението, за което е привлечен да отговаря.
От
обективна страна с действията си подсъдимият М. през м.декември 2018г. в
гр.Кюстендил противозаконно е присвоил посочените чужди движими вещи. Същият е
пазил посочените коне, предоставени му от пострадалия. Вместо това, М. се е
разпоредил с тях противозаконно, доколкото не е имала никакво законово
основание за това.
От
събраните по делото доказателства по категоричен и недвусмислен начин се
установява авторството на деянието в лицето на подсъдимия.
Субект
на престъплението е подсъдимият М..
От
субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и ги е искал. М. е съзнавал всички
обстоятелствата от обективната страна на престъплението, а именно, че
противозаконно присвоява чужди движими вещи, които е пазил като получени от
пострадалия. Този извод се налага от обективно проявената деятелност.
Мотивите
за извършване на престъплението са користни, а причините са слаби морално-волеви
задръжки, незачитане на законите в страната и нисък оценъчен критерии на
поведение.
За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.206, ал.1 НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години.
За
да определи вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, на дееца, подбудите за извършването на
деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността като
цяло обстоятелства.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени самопризнанието на
подсъдимия и чистото му съдебно минало. Отегчаващо обстоятелство е относително
високия размер на вредата.
На
основание чл.373, ал.2 НПК, съдът определи наказанието при условията на чл.58а НК. Ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, в частност чл.54,
съдът прие, че на подсъдимия М. следва да се наложи наказание “лишаване от
свобода” за срок от петнадесет месеца. Намалявайки същото с една трета, съдът
определи наказание - лишаване от свобода за срок от десет месеца.
По
отношение на М. съдът прие, че са налице материално-правните предпоставки за
отлагане изпълнението на наказанието при условията на чл.66, ал.1 НК, а именно
– наложено е наказание лишаване от свобода за срок до три години, същият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и най-вече за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието. Съдът прие за подходящ и определи
изпитателен срок в размер на три години.
Съдът
прие, че наложеното наказание ще съдейства за постигане целите на специалната и
генералната превенции, визирани в чл.36 НК и на подсъдимия ще се въздейства
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо по такъв начин, че същият
в бъдеще няма да бъде субект на престъпление.
Приетият
за съвместно разглеждане граждански иск намират правното си основание в чл.45 ЗЗД и в задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил
другиму. Претенцията е за сума, представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва,
считано от деянието (м.декември 2018г., т.е. 31.12.2018г.) до окончателното й
изплащане.
В
хода на наказателното производство безспорно се установи вината на подсъдимия
за причинените на пострадалия имуществени вреди. Налице е причинно-следствена
връзка между виновното и противоправно поведение на М. и причинения съответен
противоправен резултат.
Като
прецени всички обстоятелства по делото, съдът прие, че предявения иск е доказан
по основание и размер.
При
така установеното от фактическа и правна страна съдът осъди подсъдимия да
заплати на пострадалия сумата 4550 лева, ведно със законната лихва, считано от
деянието до окончателното й заплащане.
Съдът
осъди подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд-гр.Кюстендил 182 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
На основание
чл.189, ал.1 във вр. с ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на
РУ-гр.Кюстендил сторените по делото разноски в размер на 67, 20 лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: