№ 8
гр. ******, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130101475 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба с правно основание чл. 30, ал. 2, вр.
чл. 29, т. 2, т. 6, т. 9 от ЗЗДт от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.
****** с искане съдът да прекрати предприетата с Решение № 1315/12.03.2020 г. по гр.д. №
20629/2019 г. на РС-Варна мярка за закрила спрямо детето В. К. ЯН. – настаняване в
семейството на В. К. Д. (пълнолетна сестра) и съпруга й Б. АНГ. Д. за срок до навършване
на пълнолетие.
В молбата се твърди, че са налице основания за реинтеграция на детето В. К. ЯН. при
неговата майка К. АХМ. ЯН., поради което считат, че предприетата спрямо детето мярка за
закрила – настаняване на детето в семейството на сестра му – В. Я. и съпруга й Б.Д., следва
да бъде прекратена. Посочва се, че на 01.09.2021 г. е постъпило заявление от майката К.
АХМ. ЯН., че има желание и възможност да се грижи за сина си. Детето към момента е при
майка си в с. **** Община ******. Социалните служби навеждат твърдения, че детето се
чувства добре при майка си, която успява да осигури необходимите за детето храна, дрехи,
лично пространство, образование и др.
В тази връзка се моли настаняването да се прекрати.
В о.с.з. молбата се поддържа от ДСП – ******. Моли се за уважаването й.
Назначеният от съда особен представител на детето изразява становище за
основателност на молбата.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
Съдът основава своите фактически констатации изцяло върху представения по делото
1
социален доклад, изготвен от социалните служби, изслушването на детето в о.с.з. по реда на
чл. 15 от ЗЗДт, както и на разпита на неговата майка в о.с.з., включително от представените
писмени доказателства.
От тези доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че детето
В. се ражда на 08.05.2005 г. от брака на К. В. Я. и К. АХМ. ЯН.. До смъртта на бащата на
06.04.2016 г. семейството живее в с. *****, като след това се детето се премества с майка си
в жилището на бабата му по майчина линия - Т.И.Ю. в с.****. Социалните служби
установяват, че В. не може да се адаптира към новата обстановка, поради което след
извършване на социално проучване детето се настанява в семейството на по-голямата му
сестра В.К. Я. и съжителстващия с нея мъж (впоследствие съпруг) Б. АНГ. Д., утвърдено с
решение от 27.10.2016 г. на РС-Варна, а след това и с решение от 12.03.2020 г. на РС-Варна.
Майката на детето заминава в чужбина на гурбет, като по делото не се установява да се
осъществят периодични срещи между В. и майка му, докато е в чужбина. От месец юни
2021 г. К.Я. е в Република България и живее с приятеля си в с. ****, Община ****** в
собствена къща, поради което и депозира молба пред социалните служби, с която изразява
желанието си и възможността да полага грижи за сина си. В момента В. живее при майка си,
поради прекратяване на настаняването при сестра му по административен ред със заповед на
директора на ДСП-*****. Социалните служби посочват, че условията, в който живее В. в
дома на майката са добри. При излушването на детето от съда, същото споделя, че се
чувства добре при майка си. Не се установяват данни по делото майката или съжистващия с
нея мъж да употребяват наркотични вещества. Майка посочва пред съда, че работи като се
грижи за възрастни хора, за което получава по 15.00 лева на вечер, а приятелят й – като
говедар, като месечният му доходът е около 350-360 лева. В къщата живеят само В., майка
му Кемиля и приятялт й.
Съдът намира, че са налице основания за прекратяване на предприетата спрямо В.
мярка за закрила чрез настаняването му в семейството на неговата сестра по следните
съображения:
Фактическата обстановка по делото навежда на извода, че майката не само има
желание, но и възмоност да полага адекватни грижи за сина си. От съществено значение за
положителния правен извод на съда е фактът, че връзката между детето и майката му не се
прекъсва през годините, независимо, че за няколко години майката живее в чужбина, през
който период не общува често с детето. Друг, по-важен факт, който се установи е, че В. е
привързан към майка си, чувства се добре с нея и изрично заяви пред съда в о.с.з. желанието
си да живее с нея. Поради тази причина съдът счита, че правата на детето ще бъдат
накърнени, ако бъде лишено от грижите на биологичната си майка, а напротив - изцяло в
интерес на В. е да продължи да общува и съжителства с майка си, което ще доведе до една
дълготрайна и пълноценна връзка между тях. Не без значение е обстоятелството е, че
майката е трудово ангажирана, получава финансова подкрепа от мъжа, с когото живят
заедно на семейни начала. Наличието на добри хигиенни-битови условия в къшата, в която
живеят и където ще бъде отглеждан В., е също от значение за успешната реинтеграция на
2
детео. Не на последно място, по делото не се установиха данни за упражнявано спрямо
детето насилие от майка му, или от приятеля й, както и че съществува сериозна опасност от
увреждането на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие. Следва да се отбележи още, че не се установиха по делото факти, които да попадат
в хипотезиса на някое от основанията, изчерпателно изброени в чл. 25 от ЗЗДр,
задължаващи съда да настани В. извън семейството му. Ето защо следва да се приеме, че
нуждата от предприетата спрямо В. мярка за закрила по реда на чл. 25, т. 3 от ЗЗДр, чрез
настаняването му в семейството на сестра му, е отпаднала. Наличието на гореописаните
новонастъпили обстоятелства, налагат преразглеждане на наложената до този момент мярка.
Налице са предпоставките на чл. 29, т. 6 и т. 9 от ЗЗДр за прекратяване на настаняването.
В заключение, съдът счита, че майката на В. разполага с нужния родителски
капацитет да полага адекватни грижи за него. Реинтеграцията на В. в биологичното му
семейство е изцяло в негов интерес.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА постановената с решение № 1315/12.03.2020 г. по гр.д. № 20629/2019
г. по описа на РС-Варна мярка за закрила по отношение на В. К. ЯН., ЕГН:**********,
изразяваща се в настаняване в семейството на неговата сестра В. К. Д., ЕГН:**********, и
съпруга й Б. АНГ. Д., ЕГН:********** на основание чл. 30, ал. 1, вр. с чл. 29, т. 6, т. 8 и т. 9
от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
3