№ 1024
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Мария Яначкова
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000500110 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 266487 от 10.11.2021 год., постановено по гр.д.№ 454/2021 год. по описа на
СГС, I-20 състав е признато за установено по предявен иск с правно основание чл.439 ГПК,
че А. Х. А. не дължи на „Макроадванс“ АД сумата от 30 333.61 лева, представляващи
непогасена главница по Договор за банков кредит № 1-343-1/11.01.2010 г. сключен с „МКБ
Юнионбанк” АД, ведно със законната лихва върху главницата, до окончателното й
погасяване, за заплащането на които е бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1769/2011
г. по описа на РС – Шумен, въз основа на който е било образувано изп.д. № 20148410408520
на ЧСИ, peг. № ***1 на КЧСИ.
Решението е обжалвано от ответника „Макроадванс“ АД с доводи за неправилност.
Поддържа се, че съдът не е възприел правилно фактическата обстановка по делото и от там е
достигнал до погрешния извод за настъпване на погасителната давност по отношение на
вземането. Твърди, че по образуваното изпълнително дело са налице действия от страна на
взискателя, многократно прекъсвали давността и в тази връзка моли за отмяна на решението
и отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. Х. А., чрез процесуален представител депозира отговор с който
оспорва жалбата, като неоснователна и моли за потвърждаване на решението.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
1
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Ищецът А. Х. А. излага в исковата си молба, че на 11.01.2010 г. е бил сключен договор за
кредит № 1-343-1/11.01.2010 г. между „МКБ Юробанк“ АД, като кредитодател, и „Харон 89“
ООД, като кредитополучател, като с договор за поръчителство от същата дата, той и друго
физическо лице се задължили да отговарят пред банката, като поръчители, за задълженията
на дружеството по посочения договор за кредит. Поради неплащане на дължимите вноски
по договора Банката депозирала заявление по чл.417 от ГПК и на 12.05.2011 г. по ч.гр.д. №
1769/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Шумен била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, като въз основа на него срещу длъжниците било образувано изп.д. №
20118760400546 по описа на ЧСИ, с peг. № *** на КЧСИ, по което би извършени действия
по принудително изпълнение, като с постъпилите суми били погасени част от дължимите по
изпълнителния лист вземания. С Договор за цесия от 21.06.2012 г., Банката прехвърлила
вземанията си по изпълнителния лист от 12.05.2011 г. на „Макроадванс“ АД, като за
извършеното прехвърляне ищецът бил уведомен. На 03.04.2014 г., изп.д. № 20118760400546
било прекратено, а въз основа на посочения изпълнителен лист и по молба на взискателя
„Макроадванс“ АД било образувано изп.д. № 20148410408520 по описа на ЧСИ, peг. № ***
на КЧСИ. В молбата за образуване на изпълнителното било посочено, че се претендира
изпълнението на сумата от 30 333.61 лева, представляваща главницата по изпълнителния
лист, ведно със законната лихва върху същата до окончателното й погасяване. Твърди се, че
не дължи сумата от 30 333.61 лева, тъй като вземането на ответника е било погасено поради
изтичане на предвидения в закона давностен срок. Излага доводи, че изп.д. №
20148410408520 по описа на ЧСИ Н. М. е било образувано на 21.04.2014 г., като на
29.07.2014 г., до ищеца била изпратена покана за доброволно изпълнение и били изпратени
запорни съобщения до няколко търговски банки за запор на вземанията на ищеца по
банкови сметки, открити при тях. С тези действия по принудително изпълнение, давността
за вземанията по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 1769/2011 г. била прекъсната.
Считано от този момент, по изпълнителното производство не били предприемани никакви
изпълнителни действия, имащи за ефект прекъсване на срока на погасителната давност
спрямо ищеца, поради което вземанията за главница по изпълнителния лист били погасили
по давност с изтичането на общия петгодишен давностен срок през м. юли 2019 г.
Ответникът „Макроадванс“ АД, чрез процесуален представител оспорва иска, като твърди,
че вземането му не е погасено по давност, тъй като взискател по изпълнението не е
бездействал, а е предприемал непрекъснати процесуални изпълнителни действия по
събиране на дълга, поради което моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният
съд и е следната:
2
Установява се, че на 11.01.2010 год. между ищецът А. А., като кредитополучател и „МКБ
Юнионбанк“ АД, като кредитор е сключен Договор за кредит № 1-343-1/11.01.2010 г. по
силата на който кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в размер
на 50 000 евро, с цел: задоволяване на текущи нужди, като кредитът бил обезпечен с
договорна ипотека върху недвижими имоти, както и че на 12.05.2011 г. по ч.гр.д. №
1769/2011 г. по описа на Районен съд – Шумен, е била издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 49 771.31 евро – главница по Договор за
кредит № 1-343-1/11.01.2010 г., сумата от 3 924.16 евро – просрочена редовна лихва от
11.06.2010 г. до 16.02.2011 г., сумата от 2465.70 евро – просрочена наказателна лихва,
сумата от 223.79 евро – такса управление, както и за разноските по делото, а въз основа на
изпълнителния лист, издаден на 30.05.2011 г. е било образувано изп. дело №
20118760400546 по описа на ЧСИ с рег. № *** от КЧСИ.
На 21.06.2012 г., посредством договор за цесия, „МКБ Юнионбанк” АД е прехвърлило
вземанията си по договора за кредит на „Макроадванс“ АД, като не не се оспорва, че
длъжника е бил уведомен за извършеното прехвърляне.
На 21.05.2014 г., изп.дело № 20118760400546 е било прекратено, на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК, а на 28.07.2014 г., по молба на „Макроадванс“ АД и въз основа на изпълнителния
лист от 12.05.2011 г., издаден по гр.д. № 1769/2011 г. на Районен съд – Шумен, е било
образувано ново изп.дело № 20148410408520 по описа на ЧСИ с рег. № ***1 от КЧСИ. По
това дело, с разпореждането от 28.07.2014 г. е наложен запор върху всички вземания на
длъжниците по откритите на тяхно име банкови сметки, а на 29.07.2014 г., до ищеца е била
изпратена покана за доброволно изпълнение, която му е била връчена на 12.08.2014 г., по
реда на чл. 46, ал. 2 ГПК. С писмо от 08.08.2014 г. банка е уведомила ЧСИ, по реда на чл.508
ГПК, че признава вземането, върху което е наложен запор, и превежда /частично/ на ЧСИ
дължимите суми. С молба от 12.11.2015 г. по делото, взискателя е направил искане да бъде
наложен запор върху банковите сметки на длъжника А.А., но с писмо от 22.06.2016 г.
„Обединена българска банка“ АД е отговорила, че „липсват авоари“. С разпореждане от
08.01.2018 г., ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи на длъжника, който ще се състои на
05.03.2018 г. С молба от 30.04.2019 г. взискателя е направил искане да бъде извършена
справка за откритите банкови сметки на името на длъжника и да бъде наложен запор върху
тях.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното.
Спорните въпроси по делото между страните са дали са налице валидни процесуални
действия, извършени в изпълнителното производство, прекъсващи давността относно
вземането.
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Следователно релевантните факти, обуславящи основателност на исковата
3
претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след
издаването на съдебния акт /в случая заповед за изпълнение/ конкретен юридически факт,
довел до погасяване на вземането по него. В тежест на ответника е да установи също такива
факти, с чиито правни последици законът свързва спиране, съответно прекъсване на
погасителната давност относно вземането.
Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2/2015 на ОСГТК на ВКС и съобразно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява по
право, в хипотезите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на период от две години, а новата погасителна давност за вземането
в такъв случай започва да тече от датата на която е поискано или предприето последното
валидно изпълнително действие. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото
между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни
правни последици: давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете/, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Погасителната давност е сложен юридически факт, представляващ съвкупност от два
елемента: изтичането на определен период от време и бездействие на титуляра на правото.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда
какъв е срокът на давността за вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение,
какъвто е настоящия случай, но правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.
1 и т. 5 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение. От това следва да
бъде прието, че погасителната давност за процесното вземане е общата пет годишна
давност.
Съдът приема, че началният момент от който е започнала да тече тази нова давност, при вече
образуван изпълнителен процес е 26.06.2015 год. Както бе посочено по-горе, съгласно т.10
от ТР № 2/2015 год. е възприето, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие, като обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980 год. на Пленума на
4
Върховния съд. В Постановление № 3/1980 год. на Пленума на Върховния съд е
постановено следното: „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането.“. Т.е. в настоящия случай, при вече
образуван през 2014 год. изпълнителен процес е приложимо именно Постановлението на
Пленума на ВС. Това е така, тъй като Постановлението на Пленума на Върховния съд до
обявяването, че същото е изгубило действието е задължителна съдебна практика /аргумент
от чл.280, ал.1, т.1 от ГПК/. До момента преди да бъде обявено, че цитираното
постановление на Пленума на ВС изгубва действието си, съдилищата и съдебните
изпълнители са длъжни да се съобразяват с него, тъй като при постановяването на нов
тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който
ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт.
Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за
съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като
това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от
съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е
действащ. С оглед на това следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения
нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. /в този смисъл решение №
170 от 17.09.2018 год. по гр.д.2382/17 год. на ВКС, IV ГО/. До момента на обявяване
изгубването на действието на цитираното постановление, кредиторите е трябвало да се
съобразят само с него, както по отношение на действията, така и по отношение на
бездействието си.
В случая с молба от 12.11.2015 г. по изп.д. № 20148410408520 „Макроадванс“ АД е
направило искане да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, но
„Обединена българска банка“ АД са отговорили, че „липсват авоари“. Молбите на
взискателя от 19.05.2017 г. и от 30.11.2017 г. съдържат само искане за извършване на
справки и не прекъсват давността за вземането. С разпореждане от 08.01.2018 г., съдебният
изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на длъжника, който ще се състои на
05.03.2018 г., но такъв не и извършен, като няма данни и да е започнало извършването му и
да е било осуетено по някаква причина. Молбите на взискателя от 30.04.2019 г. и от
13.11.2020 г. пък съдържат искане за извършване на справки и за налагане на запор, но
ведно с тях не е представен документ за внесена държавна такса за исканото принудително
действие, респ. запор не е наложен.
Всичко това води до правния извод, че след 26.06.2015 год. не са извършвани изпълнителни
действия водещи до прикъсване на давността, поради което към момента на предявяване на
исковата молба /13.01.2021 год./ е изтекла петгодишната давност и вземането на кредитора е
погасено по давност, което прави предявения иск основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящия въззивен състав, макар и на
разично основание, с тези на първоинстанционният съд, решението на Софийския градски
5
съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемият има право на разноски, но такива не са поискани и
следователно не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266487 от 10.11.2021 год., постановено по гр.д.№ 454/2021
год. по описа на СГС, I-20 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6