№ 380
гр. Варна, 11.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110204160 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на В. М. А. ЕГН **********, депозирана чрез адв. А. А., против
Наказателно постановление №396/19.09.2022 г., изд. от Зам. Кмет на Община
Варна, с което на въз.А. е наложено: административно наказание "глоба" в
размер на 20. 00 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движението
по пътищата за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от същия закон..
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, описана в НП,
оспорва се изводът на АНО, че процесният автомобил е бил паркиран на
място, където създава печки за движението на останалите МПС, визира се
липса на доказателства кое лице е паркирало процесното МПС и в
заключение се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се
представлява единствено във второ с.з. от адв. А., надлежно упълномощен и
приет от съда, който в хода на делото по съществото отново моли НП да бъде
отменено, като се позовава на аргументите в жалбата, навежда и нови такива.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
1
представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
НА 04.08.2022г.,св.Н., служител на Общинска полиция-Варна,
установил, че на ул.“Чавдар войвода“ 2, бл.2 има паркирани няколко
автомобила, един от които бил лек автомобил Ситроен с регистрационен
номер В 1520 СА. Улицата била без изход, като в непосредствена близост
имало строеж и се затруднявало извършването му. Установено било, че
собственик на горепосочения автомобил е въз. В. А. и тъй като в автомобила
нямало водач на място св.Н. съставил срещу жалбоподателя глоба с фиш,
като приел, че същият е извършил нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Изготвено било и уведомление до собственика на автомобила и тъй като
жалбоподателят оспорил издаденият фиш въз основа на материалите по
преписката на 24.08.22г. срещу жалбоподателя бел съставен АУАН, в който
било описано приетото за установено нарушение. АУАН бил надлежно
връчен на нарушителя, който в съответната графа вписал, че вече е депозирал
възражение. Допълнителни възражения не били депозирани в
законоустановения срок, поради което въз основа на акта за установяване на
административно нарушение и материалите по преписката на 19.09.2022г.
АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение
на чл. 98, ал. 1, т. 1 от същия закон наложил на жалбоподателя
административно наказание "глоба" в размер на 20 лева, като от фактическа
страна в НП е посочено дословно следното:
„ като взех предвид, че Н. Г. К. . на длъжност старши полицай в
сектор „Общинска полиция“, отдел ОП МВР - Варна е съставила акт за
установяване на административно нарушение серия ОВ №00000876 от
24.08.2022 г. против В. М. А., ЕГН:**********, живущ в град Варна, ул.
„Чавдар Войвода" №2, вх.2, ет.5 ап.103, СУМПС № *********, кат.АМ,В,В1
изд. от МВР Варна, за това, че на 04.08.2022 г. около 09:50 часа в гр. Варна
като водач на МПС - лек автомобил Ситроен с регистрационен номер В 1520
2
СА -лична собственост при следните обстоятелства: в град Варна, ул. „Чавдар
Войвода" №2, бл.2 е паркирал лек автомобил Ситроен с регистрационен
номер В 1520 СА на място, където създава пречка за движението на
останалите ППС, с което виновно е нарушил чл.98. ал.1, т.1 от ЗДвГГ
Престоят и паркирането са забранени: 1. на място, където превозното
средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от
другите участници в движението пътен знак или сигнал /“.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства -
преписката по АНП, вкл. АУАН, заповеди, справка за нарушител, докладна и
др., от приобщените в хода на съдебното производство доказателства за
собственост на л.а., и от показанията на св.Н...
Като непротиворечиви и логични, съдът кредитира показанията на
свидетеля Н. - очевидец на нарушението, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира и писмени доказателства, приобщени по делото,
тъй като същите са непротиворечиви и взаимно се допълват..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложената по делото заповед, в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението. В НП са посочени и данни, позволяващи индивидуализацията
3
на нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес,
както и процесния лек автомобил, които безспорно позволяват да се
индивидуализира въззивника и неговия автомобил. Въззивникът не е
ангажирал доказателства, че друго лице е паркирало личният му автомобил,
поради което тези възражения не се споделят.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
На въззивника е наложено адм. наказание за извършено от него
административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В тази разпоредба е
предвидена забрана за престой и паркиране в няколко алтернативни хипотези.
Според разпоредба на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, престоят и паркирането са
забранени на място, където превозното средство: 1) създава опасност или 2) е
пречка за движението, или 3) закрива от другите участници в движението
пътен знак или сигнал. Анализът на нормата сочи на три възможни форми на
изпълнителното деяние на нарушението, поради което в АУАН, с който се
поставя началото на административнанаказателното производство фактите
следва да бъдат описани коректно и в достатъчна степен да описват белезите
на изпълнителното деяние. С АУАН и НП на въз.А. е предявено обвинение,
затова, че е паркирал лек автомобил на пътното платно, където създава
пречки за движението. От правна страна пък наказващият орган е посочил, че
е нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е посочил, че
нарушението се изразява в това, че престоят и паркирането са забранени на
места създаващи опасност, пречки за движението или закриващи пътен знак,
или сигнал.
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че в хода на
проведеното срещу въззивника административно – наказателно производство
е допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо описанието на
нарушението, дадено както в АУАН, така и в обжалваното наказателно
постановление. За да гарантират в пълна степен правото на защита на
нарушителя, както актосъставителят, така и административно – наказващият
орган имат задължението да дадат пълно, ясно и точно описание на
допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе до конкретна
правна норма, която се твърди, че е нарушена.. Цитираната като нарушена
законова забрана обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и
4
затова може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото
вменява няколко забрани за водачите. Наличието на такива алтернативни
хипотези изисква при квалификация на деянието да се навлезе в конкретика
от една страна, по отношение на предложението от закона, което се сочи за
нарушено. И доколкото подобно нарушение на материалния закон би било
отстранимо посредством обстоятелствената част на наказателното
постановление и АУАН, то от друга страна, следва в тези части на двата акта
да е налице коректно изписан фактически състав на нарушението.
В настоящия казус на първо място не е посочена конкретната
нарушена правна норма, а е визиран чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДП, където се
съдържат съставите на няколко отделни забрани за престой или паркиране
спрямо водачите на МПС.
На следващо място в НП е посочено, че е водачът е паркирал лек
автомобил на пътното платно за движение, където превозното средство
създава пречка за движението, без да е посочено къде точно на пътното
платно е паркиран автомобила, има ли наличие на пътни знаци и прочие. Не е
ясно в крайна сметка по какъв начин паркираният автомобил е създавал
пречка за движението. А от описаното от правна страна, не е ясно и дали
обвинението не включва и паркиране на място закриващо пътен знак или
сигнал.
Горното е необходимо, с оглед реализиране правото на защита на
санкционираното лице.
Точното описание на нарушението очертава обхвата на фактическото
и юридическото обвинение против нарушителя и е от значение не само за
пълноценното реализиране на правото му на защита, а и за правилната
преценка за неговата виновност, респ. невиновност. Такова именно описание
липсва в процесните АУАН и НП и затова въззивникът е поставен в
невъзможност да разбере ясно, по какъв начин се твърди, че е извършено
съответното нарушение, а това съществено е ограничило възможността да
реализира пълноценно правото си на защита. В случая нито в акта, нито в НП
е посочено къде точно е паркирал водачът и как точна е затруднявал
движението, за да се прецени нарушил ли е жалбоподателят законовите
забрани на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Показанията на разпитаният в с.з.
свидетел не могат да компенсират липсата на факти в АУАН и НП, тъй като е
5
недопустимо съставомерни факти да бъдат установявани едва в с. з. Съгласно
константната съдебна практика, за да е налице описание на нарушението
следва в обстоятелствената част да се съдържат обстоятелства и факти,
касаещи всички обективни и субективни признаци на нарушението.
Няма спор в теорията и в съдебната практика, че обвиненото лице се
защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхната правна
квалификация, но предявените факти трябва ясно и недвусмислено да сочат
конкретен състав на нарушение, а не да се извлича по тълкувателен път от
материалите по АНП или от доказателствата събрани в с. з.
Отделен е въпросът, че в НП от фактическа страна се сочи за какво е
съставен АУАН, а не каква фактическа обстановка АНО приема, че е
установена.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че констатираните
съществени нарушения на процесуалните изисквания по чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН представляват основание за отмяна на обжалваното НП
поради процесуална незаконосъобразност.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.),
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните
са поискали това.
От процесуален представител на АНО е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Това искане е направено
своевременно. Същото обаче, предвид изхода на спора, /НП следва да бъде
отменено, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение от съда.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №396/19.09.2022 г., издадено
от Зам. Кмет на Община Варна, с което на В. М. А. ЕГН **********, е
6
наложено административно наказание "глоба" в размер на 20. 00 лева на
основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата за
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от същия закон..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на Община -Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7