Р Е Ш Е Н И Е
№ 260033
гр. Бяла, 20.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕНСЪД гр.Бяла, в открито съдебно заседание
на тридесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА БОНЕВА
при секретаря Мариета
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Бонева гр. д. № 639
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба и молба – уточнение от 25.09.2019г. от адв.И.Б.Б. от ВТАК, като пълномощник на В. К.Д. против Б.Ц.А..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че Б.Ц.А.
му дължи сума в общ размер на 4880,00 лв. /четири хиляди осемстотин и осемдесет
лева/, представляваща остатък по устно сключен договор за заем от 6060 лв.,
предоставена й както следва: на 12.01.2018г. - 360,00 лв. /триста и шестдесет
лева/, получена в брой в гр.Велико Търново; на 15.01.2018г. - 100,00 лв. /сто
лева/, чрез превод по “Easy pay”; на 17.01.2018г. - 120,00 лв. /сто и двадесет
лева/, получена в брой в гр.Велико Търново; на 22.01.2018г. - 650,00 лв.
/шестстотин и петдесет лева/, получена в брой в гр.Велико Търново; на
23.01.2018г. - 600,00 лв. /шестстотин лева/, чрез превод по “Easy pay”; на
25.01.2018г. - 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/, получена в брой в гр.Велико
Търново; на 28.01.2018г. - 400,00 лв. /четиристотин лева/, получена в брой в
гр.Велико Търново; на 29.01.2018г. - 800,00 лв. /осемстотин лева/, получена в
брой в гр.Велико Търново; на 02.02.2018г. - 200,00 лв. /двеста лева/, чрез
превод по “Easy pay”; на 07.02.2018г. - 1000,00 лв. /хиляда лева/, получена в
брой в гр.Велико Търново; на 15.02.2018г. - 300,00 лв. /триста лева/, получена
в брой в гр.Велико Търново; на 19.02.2018г. - 100,00 лв. /сто лева/, чрез
превод по “Easy pay”,ведно със законната лихва върху сумата от 4880 лв.,считано
от 31.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се направените в настоящото и
в заповедното производство разноски.
С исковата молба се поддържа,че ищецът и
ответницата са били близки приятели. През януари 2018 г. Б.А. му споделила, че
изпитва сериозни финансови затруднения и го помолила да и предостави в заем
пари. Двамата комуникирали интензивно по
мобилното приложение “Messenger”, както и лично,като ответницата му искала различни суми, под разнообразни предлози - че
страда от заболяване, че е загубила пари, собственост на работодателя й, че е
преследвана от лихвари, че са й нужни за погасяване на вноски по различни
кредити, за вземане на заложен телефон и т.н. Ищецът твърди,че се съгласил да й
предостави финансови средства в заем, част от които чрез изпращане на пари в
брой по “Easy pay”, а друга част - лично. За периода от 03.01.2018 г. до
19.02.2018 г., ищеца предоставил на ответницата сумата от 6060,00 лв. От този
момент насетне, престанал да увеличава
предоставения заем и предприел опити да си върне парите. В резултат на
проведените разговори и срещи, Б.А. му върнала сумата от 1180,00 лв. По
отношение на останалата сума, според ищеца ответницата признавала за
дължима,като в проведен на 17.01.2019 г. разговор между двамата, отново по
мобилното приложение “Messenger”, се съгласила
да я върне до края на месеца.Въпреки уговорката, обаче, същата не е върнала заема ,което породило правния
интерес на ищеца да подаде заявление по чл.410 ГПК ,което ответницата оспорила,в следствие на което била предявена
настоящата искова молба.С молба уточнение от 25.09.2019г. твърди,че падежа на
задължението по договора за заем е бил края на месец януари 2019г.,като
ответницата била погасила единствено 1180 лв. от задължението.Поддържа,че
доколкото липсвало изрично изявление на А.
и предвид нормата на чл.76 ЗЗД следвало да се приеме,че с върната сума
ответницата погасила заетите й на 03.01. и 10.01.2018г. суми ,общо в размер на
1140 лв.,както и 40 лв. от заетата на 12.01.2018г. сума.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответницата Б.Ц.А., чрез адвокат В.Ф. от
ВТАК.Поддържа,че не оспорва изложените от ищеца в исковата молба твърдения, че
се познават и че са били в близки приятелски отношения,но счита,че са налице множество
факти и обстоятелства, които обуславят неоснователността на претенцията,
предмет на настоящето производство.Твърди,че в действителност по време на
приятелството им ищецът ясно и недвусмислено и показал и заявил, че желаел
отношенията им да не бъдат само приятелски, а да имат връзка и интимни такива. Ищецът
многократно й е правил жестове, поднасял
й е цветя, подарявал й е подаръци. Не оспорва също,че през този период
действително е имало моменти,в които е изпитвала финансови затруднения. Ищецът
бил запознат с тези обстоятелства, но ответницата категорично оспорва да е искала
в заем парични средства от него. Проявявайки упорство в намеренията си да има
връзка с нея, ищецът е заявил желание и намерение да й даде парични средства,
за да реши тя проблемите си. А. ясно и категорично му е заявила, че тя не иска
да вземе пари от него, защото няма възможност нито да му ги върне, нито да се
отблагодари по някакъв друг начин. Въпреки това и явно, за да спечели любовта
й, според ,ищецът и е дал парични средства в общ размер на сумата от 2140 (две
хиляди сто и четиридесет) лева. Тези средства били дадени с дарствени намерения,
което безспорно се установявало от обстоятелството, че ищецът не е искал да му
бъдат връщани, а освен това предварително е знаел, че А. към онзи момент не е
имала и възможност за това. Впоследствие ответницата е заявила ясно и
категорично на ищеца, че не желае отношенията им да се развиват в нещо повече
от приятелство. Обиден от това обстоятелство ищецът променил отношението си към нея. Станал
раздразнителен, сърдит и т.н. След като разбрал, че ответницата има връзка с
друг мъж, Д. заявил на А., че иска да му върне парите и подаръците, които й е
дал. Той започнал да я обвинява, че се е възползвала от вниманието му и
увлечението му към нея. Д. уведомил ответницата, че всъщност не е разполагал с
парите, които й е дарил, а ги е взел назаем и сега трябвало да ги връща, но
нямал възможност за това.
В отговора се твърди също,че изпитвайки чувство на съжаление към ищеца,
който явно бил наранен от несподелената му любов към нея, ответницата решила да му помогне да реши финансовите си затруднения.
Затова с помощта на своето семейство тя намерила начин и през есента на 2018
година му дала сумата 2 140 (две хиляди сто и четиридесет) лева, която била
равна на тази, която преди това той и бил дал. Сумата била дадена в брой. Предвид
изложеното моли искът да бъде отхвърлен изцяло,като й се присъдят разноските о
делото.
Страните, редовно призовани за датата на
съдебното заседание, чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното
в исковата и отговора на исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч. гр. д. №431/2019г. на
БРС, образувано във връзка с депозирано от ищеца заявление по чл. 410 ГПК, е
видно, че е издадена в полза на заявителя заповед за изпълнение на парично
задължение №170/13.05.2019г. по чл. 410 ГПК, срещу ответницата за сумата
от 4880 лв. - главница, ведно със
законната лихва считано от 08.05.2019г до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 397.60 лв., представляващи разноски по делото
за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Посочено е ,че
вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатено парично
вземане,представляващо заем между В.К.Д.,като заемодател и Б.Ц.А.,като
заемополучател.
Издадената
заповед за изпълнение е връчена на ответницата на 27.05.2019г., която в срока по чл.414 ГПК е
депозирала писмено възражение срещу
издадената ЗИПЗ. Заявителят е уведомен за приетото възражение и в срок е
предявил настоящия иск за установяване вземането си, предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Не се спори между страните, а и това се
установява от разписка № 01000700465013/19.02.2018г.; разписка №
01000692908617/ 02.02.2018г.; разписка №
01000688155416/23.01.2018г.; разписка № 01000684778633 /15.01.2018г.; разписка
№ 01000682754008/ 10.01.2018г. , че ищеца е превел в полза на ответницата суми в общ размер на 1540 лв. В посочените преводи не е посочено основание за плащане.
По делото е назначена съдебно – техническа
експертиза, която съдът кредитира като
обективно изготвена. Вещото лице е установило,че към момента на водене на коеспонденцията въпросните
профили са съществували.Експерта е посочил,че приложената по делото кореспонденция
изхожда от съответните профили на „В.Д.” и този на „Б.Т.А.”. След използването
на специализиран софтуер за сравняване на съдържанието на файла,представен по
делото ВЛ е посочило,че не е установено
наличието на корекция в съдържанието на същия,както и редакционна намеса.
Разпечатката от водената между страните
кореспонденция е представена по делото на хартиен носител и заверена за вярност.
Съгласно чл. 184 ГПК електронният документ може да бъде представен
възпроизведен на хартиен носител, като заверен от страната препис. Същата представлява електроннен документи, съдържаща
електронно изявление по смисъла на чл. 2 от ЗЕДЕП. Следва да се отбележи, че
законът не изисква наличието на квалифициран електронен подпис, за да е валидно
изявлението на лицето.Пространството в интернет дава възможност словесното
изявление на даден автор, въведено в компютърната му система да се преобразува
в цифрова форма и като такова да се получава от съответния адресат като
електронно изявление по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за електронния
документ и електронния подпис и след обратното му автоматично преобразуване,
изявлението да придобива по съдържание първоначалния си вид, в който е
въведено. Това изявление може да съдържа различна по вид информация,
включително посочената в кореспонденцията.
Фикцията на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП е за спазване на писмената форма при съставянето
на електронен документ. Когато електронен документ се представя по делото на
хартиен носител, той следва да бъде заверен от страната или от процесуалния й
представител, за да се ползва с формална доказателствена сила, както е
направено в случая. Без да е удостоверено с електронен подпис - чл. 13, ал. 1 и чл. 4 ЗЕДЕП, авторството на
електронното изявление не е установено. В случая съдът приема, че е налице
обикновен електронен подпис по смисъла на
чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП,като авторството е установено,видно от
изготвената експертиза.
При това положение съдът приема,че за
периода посочен в исковата молба действително е водена интензивна
кореспонденция между страните,от която е видно,че действителност ищецът е имал
желание да има интимна връзка с ответницата.Установява се също,че през този
период последната е изпитвала финансови затруднения и е търсила начин да ги
разреши.Установява се също,че ответника неколкократно й е предлагал да и
предостави финансови средства,които първоначално ответницата отказвала,с довода
,че няма възможност и не знае кога ще му върне, а в последствие приемала с
благодарност.
При така установената фактическа
обстановка,съдът приема от правна страна следното:
Главната искова претенция с правно
основание чл. 240 и сл. от ЗЗД, за
изпълнение на задължение за връщане на дадена в заем парична сума е допустима,
но разгледана по същество е недоказана по основание и като такава следва да се
отхвърли, предвид следните аргументи и съображения:
Съществуването на процесното притезателно материално право, респективно
основателността на предявения иск се обуславя от наличието на следните,
подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване елементи от фактическия състав на договора за
заем по чл. 240 ЗЗД, а именно
съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен заем, дадена
въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника
да върне предоставената сума в уговорен между страните срок. В тежест на ищеца
съобразно извършения доклад е било да
установи като проведе пълно и главно доказване на фактите относно
съществуването на облигационното правоотношение - възникването на задължението
на ответника да престира, размера на същото съобразно посочените в молбата
уточнение дати, основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на
вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от
страна на ищеца
По отношение на неизпълнението, което по
своята същност е отрицателен факт, тъй като представлява липса на дължимо
поведение, достатъчно е твърдение на ищеца, като ответната страна следва да
докаже опровергаващия го положителен факт – точно изпълнение,
като при неангажирани доказателства, съдът приема посочената
предпоставка за доказана.
За установяване на валидно правоотношение
между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде
доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е
винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните,
припокриващи се волеизявления на страните по нея. За да се приеме, че е сключен
договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на
заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно
разпоредбата на чл.240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на
предмета му – заместими движими вещи или определена парична сума на заемателя.
Последният обаче следва да изрази воля, съгласие – независимо от неговата
форма, за получаването им при условията на договора, т. е. при поето правно
задължение да върне полученото. Съгласно принципа за свобода на
договарянето никой правен субект не може да бъде обвързан
от гражданскоправни задължения, без да е изразил воля в този смисъл,
а задължението за връщане на парична сума е мислимо единствено в рамките на
породено от двустранна сделка правоотношение.
В настоящия случай се твърди, че за
периода от 03.01.2018г. до 19.02.2018г. ищеца е предоставил на ответницата сума
в общ размер на 6060 лв.,която била формирана по следния начин:
-03.01.2018г.-600 лв. предадена в брой в
гр.В.Търново
-
12.01.2018 г. - 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/, получена в брой, в гр.
Велико Търново;
- 15.01.2018 г. - 100,00 лв. /сто лева/,
чрез превод по “Easy pay”;
- 17.01.2018 г. - 120,00 лв. /сто и
двадесет лева/, получена в брой, в гр. Велико Търново;
- 22.01.2018 г. - 650,00 лв. /шестстотин и
петдесет лева/, получена в брой, в гр. Велико Търново;
- 23.01.2018 г. - 600,00 лв. /шестстотин
лева/, чрез превод по “Easy pay”;
- 25.01.2018 г. - 250,00 лв. /двеста и
петдесет лева/, получена в брой, в гр. Велико Търново;
- 28.01.2018 г. - 400,00 лв. /четиристотин
лева/, получена в брой, в гр. Велико Търново;
- 29.01.2018 г. - 800,00 лв. /осемстотин
лева/, получена в брой, в гр. Велико Търново;
- 02.02.2018 г. - 200,00 лв. /двеста лева/,
чрез превод по “Easy pay”;
- 07.02.2018 г. - 1000,00 лв. /хиляда
лева/, получена в брой, в гр. Велико Търново;
- 15.02.2018 г. - 300,00 лв. /триста
лева/, получена в брой, в гр. Велико Търново;
- 19.02.2018 г. - 100,00 лв. /сто лева/,
чрез превод по “Easy pay”.
Според твърденията в ИМ ответницата е
следвало да върне цялата предоставена сума не по-късно от края на месец януари
2019г. От тази сума ищеца признава ,че е получил сумата от 1180 лв.,като
останал дължим остатъка от 4880 лв.
Приетите в производството разписки
(платежни нареждания), които не съдържат посочено основание за извършване на
превода, не доказват сключен договор за заем. Законът не съдържа презумпция, че предаването на сумата се извършва въз
основа на договор за заем, поради което ищецът е този, който следва да докаже
това основание в хода на производството, в какъвто смисъл е и решение №
361/11.11.2015 г., постановено по гр. дело № 1864/2015 г. по описа на ВКС, ГК,
IV г.о. В случая документите установяват само предаване от ищеца във фактическа
власт на ответника на парични суми в общ размер от 1540 лв., но не обективират
волеизявление от страна на получателя на сумата за поемане на правно задължение
за нейното връщане. От съдържанието на банковите документи не се
установява с какви конкретни
правоотношения се свързва плащането. Ето защо, съдът приема, че
наличието на документи, в които не е посочено основание за плащане, само по
себе си не доказва сключването на договор за заем, тъй като задължението може
да произтича от всякакъв друг източник и в тежест на ищеца е да докаже
възникнал заемен договор, т. е. не само получаване на парична сума, но също и
постигнато съгласие за връщането й. Да действително налице е активно водена
кореспонденция между страните от която частично ,за някои от направените
преводи са налице доказателства за определени елементи на договора за заем,но
същата е толкова хаотична,че не може да се установи с точност, нито
волеизлявлението на заемодателя,нито волеизявлението на получателя,а още повече
и настъпила изискуемост за всяко едно от претндираните вземания,обуславящи като
цяло исковата претенция.Така на 02.01.2018г. 9.34ч.ищеца е предложил да даде на
ответницата сумата от 600 лева ,ако иска ,а на въпроса на последната „Кога ще
ти ги върна“ ищеца е отговорил „Не знам“.Тук следва да се отбележи,че
представеното към исковата молба извлечение от програма „Месинджър“ от
17.01.2019г.,в което той твърди,че ответницата признава в разговор между
двамата и се съгласява да върне процисната сума до края на месец януари 2019г. не
се съдържа в представения файл,обект на експертизата
На следващо място липсват каквито й да е
било доказателства за това Д. да е давал на А. пари в брой. Няма нито едно дори
косвено доказателство на посочените в исковата молба и уточнението към същата
дати, дори да е имало среща между страните Това, че по това време А. е
споделяла, че и трябват пари, а в някои случаи Д. е изказвал готовност да й
даде, не доказва по никакъв начин състояла се среща между тях, а още по- малко
и предаване на парична сума. Ищецът не твърди, не посочва и не доказва, кога и
на кое място са се срещали, имало ли е свидетели и т.н.
В случая, ищецът изрично е заявил наличие
на договор за заем,сключен между него и
ответницата в размер на 6060 лв.,от които претендира остатък в размер на 4880
лв. Ангажираните от ищеца писмени доказателства установяват единствено факта на
предаване на сумата от 1540 лв. Тук е мястото да отново да се посочи,че договора за заем е реален договор и той се
сключва чрез реалното предаване на вещта, негов предмет – в случая паричните
средства, но следва да се установи и основанието, на което въпросната сума е
предадена на ответната страна. В случая, ответницата не оспорва предаването,
респ. получаването на общата сума от 2400 лв. от ищеца, но оспорва основанието,
на което това е направено, като заявява, че между тях не е налице заемно
правоотношение и че тя не е получавала въпросната сума в заем,а напротив
твърди,че тази сума й е предоставена от съвсем различни със заемното
правоотношение подбуди.В този случай, при наличието на спор относно наличието
на облигационно отношение между страните и основанието за предаване на
процесната сума, ищецът е следвало по безспорен начин с годни доказателствени
средства да установи заявено с исковата молба облигационно отношение – договор
за паричен заем. С оглед едностранния характер на договора за заем, пораждащ
задължение само за заемополучателя, следва да се установи именно поемане на
задължение за връщане на дадената в заем сума от страна на ответницата. Това
процесуално задължение за установяване на твърдяното договорно правоотношение
между страните, при неизпълнение води до прилагане на своеобразната санкция на
доказателствената тежест, която с доклада по делото е указана на ищеца. Представената
по делото кореспонденция може да служи
като доказателство относно действителните отношения между страните, обуславящи
извършването на преводите, но не и за доказателство за наличие на договор за
заем между тях.Така на 02.01.2018г. -20.48ч. ответницата е заявила „Просто ми е
неудобно“,като ищеца в 20.50ч. е отговорил“Тук няма неудобство.Има жест и
помощ“; на 07.01.2018г.-14.47ч. ищеца е попитал ответницата „Колко ?“, 14.48ч.
„Еми да ида пак да помагам“ ,на което ответницата първоначално е отказала.
Ищеца е настоял да си помисли,на което ответницата е отговорила на
07.01.2018г.-14.51ч. „Какво да си мисля бе ,ти нямаш на мен ще даваш“. Използвания
израз „помощ“ не е еднозначен със заема и ако действително основанието за
превода е бил заем, е следвало ищеца да използва този израз, като в преводните
документи в графа „основание“ да посочи
действителното такова, твърдяно от него – заем. Използваните в приложената
кореспонденция изрази водят до напълно различни асоциации от предоставянето в
заем,като причините за предоставянето на средствата могат да са всякакви,
обусловени от различни по своя характер и вид отношения между страните, а не
само и единствено заемни такива.Както се посочи и по –горе и пак видно от
кореспонденцията ищецът е настоявал да помогне на ответницата във финасовите й
затруднения, а същата е приемала с благодарност, като е заявявала ,че
не знае кога и дали ще може да му ги върне.
Само за пълнота на изложеното следва да се
посочи и ,че признанието на ответницата, че е получила от ищеца сумата в размер
на 2400 лв.,не е достатъчно да се приеме,че се бил сключен между тях договор за заем. По иск
с правно основание чл.240 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е доказването
както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и обстоятелството, че е
предадена именно въз основа на договор за заем.Установяването на първото
обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто,
доколкото сумата може да е предадена на друго основание-ищецът да е изпълнил
едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на
сумата и пр./ Р.№192 от 07.11.2014г. на ВКС по гр.д.№2519/2014г., ІІІ ГО/.
По тези съображения
главната искова претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Акцесорната претенция с правно основание
чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за периода от 31.05.2019г. до окончателното
изплащане на вземането е оттеглена от ищеца преди първото по делото заседание,с
оглед на което производството по делото в тази му част следва да бъде
прекратено.
При този изход на спора на основание
чл.78,ал.3 от ГПК на ответницата следва да се присъдят направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.
К.Д. с ЕГН: ********** против Б.Ц.А. с
ЕГН: **********, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Б.Ц.А. с ЕГН: **********
дължи на В. К.Д. с ЕГН: ********** сума
в общ размер на 4880,00 лв. /четири хиляди осемстотин и осемдесет лева/,
представляваща остатък по устно сключен договор за заем от 6060 лв.,
предоставена й както следва: на 12.01.2018г. - 360,00 лв. /триста и шестдесет
лева/, получена в брой в гр.Велико Търново; на 15.01.2018г. - 100,00 лв. /сто
лева/, чрез превод по “Easy pay”; на 17.01.2018г. - 120,00 лв. /сто и двадесет
лева/, получена в брой в гр.Велико Търново; на 22.01.2018г. - 650,00 лв.
/шестстотин и петдесет лева/, получена в брой в гр.Велико Търново; на
23.01.2018г. - 600,00 лв. /шестстотин лева/, чрез превод по “Easy pay”; на
25.01.2018г. - 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/, получена в брой в гр.Велико
Търново; на 28.01.2018г. - 400,00 лв. /четиристотин лева/, получена в брой в
гр.Велико Търново; на 29.01.2018г. - 800,00 лв. /осемстотин лева/, получена в
брой в гр.Велико Търново; на 02.02.2018г. - 200,00 лв. /двеста лева/, чрез
превод по “Easy pay”; на 07.02.2018г. - 1000,00 лв. /хиляда лева/, получена в
брой в гр.Велико Търново; на 15.02.2018г. - 300,00 лв. /триста лева/, получена
в брой в гр.Велико Търново; на 19.02.2018г. - 100,00 лв. /сто лева/, чрез
превод по “Easy pay”, за която сума е издадена Заповед № 170 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2019г. по ч.гр.д. № 431/2019 г. по
описа на БРС.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото относно предявеният В. К.Д. с ЕГН: ********** против Б.Ц.А. с ЕГН: ********** иск с правно
основание чл.422 ПК вр.чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху сумата от 4880 лв.,считано от
31.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането , поради оттегляне на иска
в тази му част.
ОСЪЖДА В. К.Д. с
ЕГН: ********** да заплати на Б.Ц.А. с
ЕГН: ********** сумата в размер на 600.00лв./шестстотин лева/,представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението в частта си имащо характер на прекратително определение подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в едноседмичен срок, а в останалата част в двуседмичен срок, считано от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: /п/