Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1906 Година
17.05.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански
състав На
деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
4614 по описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, чл.92 ЗЗД и чл.
205 ЗЗД, предявени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, чрез: ****. В.П.Г., съд. адрес: ***, с които се иска от съда:
ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.В. ЕГН **********, адрес: ***, че
същата му дължи суми в размер на 57,95 лв. за незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер №*****, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата.
ДА ОСЪДИ М.Д.В. ЕГН **********, адрес: ***, да му заплати сума в размер на 563,03 лв. за начислена договорна неустойка
по договор с абонатен номер №*****.
ДА ОСЪДИ М.Д.В. ЕГН **********, адрес: ***, да му заплати сума в размер на 159,39 лв. представляваща незаплатени лизингови
вноски по договор с абонатен номер №*****.
С исковата си молба ищецът твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение па парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК, срещу М.Д.В. е образувано ч.гр.д №19182/2017г., 11-ти
с-в по описа на PC Пловдив. Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение
за парично задължение в размер на 780.37 лв. (Седемстотин и осемдесет лв. и 37
ст.) за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Във
връзка с постъпило възражение от длъжника по смисъла на чл.414 ГПК, от името на
ищеца предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване
на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на 57,95 лв., която
сума представлявала цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.
Твърди,
че от общата претенция по ч.гр.д №19182/2017г.. 11-ти с-в по описа на PC
Пловдив за незаплатени далекосъобщителни услуги длъжникът дължи сума в размер
на 57.95 лв., като частта до пълния размер на претенцпята представлява
начислена договорна неустойка в размер на 563,03 лв. и дължими лизингови вноски
в размер на 159,39 лв.
Твърди, че между „Космо България
Мобайл" ЕАД /по настоящем „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/ и ответника М.Д.В.,
с абонатен номер при Оператора №******, бил сключен и валидно действал Договор
за мобилни услуги от дата 13.04.2016г., сключен за мобилен номер ****** по
програма НонСтоп 29,99лв., като при възползване от преференциални условия на
Оператора, абонатът е взел мобилно устройство марка ***** на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 7.59лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер ***** е
фактурирано под абонатен номер № ******.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми.".
Твърди, че за потребените от абоната-ответник услуги за мобилен номер ******
за периода от 15.03.2016 г. до 14.07.2016 г. Теленор е издал следните фактури с
абонатен номер № ******:
фактура №******. за отчетения период на потребление 13.04.201614.04.2016г.
с начислена за периода сума за плащане в размер на 201.43 лв., 7,59лв. -
нзаплатени лизингови вноски, -182.16лв. - разсрочване продажба на устройство на
лизинг, -0,01лв. - внесени плащания, като общодължимата сума по фактуриата
възлиза на стойност 26,85лв., платима в срок 30.04.2016г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
фактура №******. за отчетения период на потребление 15.04.201614.05.2016г.
с начислена за периода сума за плащане в размер на 21,13 лв., 7,59лв. -
незаплатени лизингови вноски, и 26,85 лв.- незаплатен баланс по предходна
фактура №******., като общодължимата сума по фактурата възлиза на 55,57 лв.,
платима в срок 30.05.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Кредитно известие №******. за извършена корекция по дълга, като е
сторинирана сумата в размер на -5,21 лв., начислена е дължимата се лизингова
вноска в размер на 7.59 лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния
отчетен период в размер на 55,57 лв., при което задължението за плащане възлиза
на сума в размер на 57,95 лв., платимо в срок 30.06.2016г. Приложено е и
извлечение от детайлизираната справка от потреблението на ползвания номер.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 57,95 лв., на основание чл. 75,
вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно
индивидуалния договор на М.Д.В. за ползвания абонамент и е издадал по абонатен
номер №****** на дата 15.07.2016г. крайна фактура № ******с начислена обща сума
за плащане в размер на 780,37 лв. Начислепата сума представлявала сбор от
незаплатения от абоната-ответник остатък в размер па 57.95 лв. за задълженията
по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно
прекратяване в размер на 563,03 лв., както и незаплатени лизингови вноски в
размер на 159.39 лв.
Твърди, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изричната клауза,
съдържаща се и в т. 11 от всеки от индивидуалните Договори за мобилни услуги,
сключени между абоната и Оператора. Изричната договорна калуза предвижда, че в
случай на прекратяване на настоящия годовор през първоначалния срок, за която и
да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментеи план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
този срок. В случай, че неизпълнението е по отношение на програма за пренос на
данни, неустойката е в размер па 200 /двеста/ лева.
Освен това, поради прекратяване на
договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на
основание т. 12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори
дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство марка ******
ca обявени за предсрочно изискуеми. /„Месечните вноски и други плащания стават
предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или
фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания" - т. 12. ал.2 от Общите условия към договор за лизинг/.
Твърди, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „Космо България Мобайл" ЕАД /по настоящем „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД/ М.Д.В. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора
за взаимоотношения с потрсбителитс на мобилни телефонии услуги. Съгласно чл. 49
от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според
чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и
в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата. но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото па Теленор /чл.75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на М.Д.В. „При неспазване на което и
да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че с палице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196,
в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него".
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.
Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и
те били неразделна част към него. По силата па същитс. индивидуалният договор
влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за нсурсдспитс случаи
в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне па
мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа
на Теленор. Съгласно чл. 23, б), месечния абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за
поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на
чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, конто са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът М.Д.В. е подписал договори за услуги с
мобилния оператор, ползвал е мобилен номер ***** и не е изпълнил задължението
си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за
което ответникът следва да понесе отговорността си.
ОТВЕТНИКЪТ М.Д.В., чрез назначения й особен представител ****. М.Д., с отговора на
исковата молба заявява, че предявените искове са допустими но
неоснователни.
Твърди, че по отношение на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД за незаплатени далекосъобщителни услуги за сумата от 57,95 лв. счита,
че от приложените по делото писмени доказателства - фактура № ***** за отчетен
период 13.04.2016г- 14.04.2016г. и фактура № ***** за отчетен период
15.04.2016г - 14.05.2016г. не ставало ясно на каква стойност е абонаментният
план на месец, който бил фактуриран и отстъпката, която ползвала клиентката,
като във всяка фактура той бил на различна стойност и с различна отстъпка. Също
така не било ясно, защо за отчетения период 15.05.2016г-14.06.2016г. било
издадено кредитно известие № ***** на стойност 57.95 лв. Всички тези факти
създавали неяснота за произхода на задължението, вида на предоставените услуги,
начина на калкулиране цената на предоставените услуги. Всичко това водело до
извода за липса на пълно и
По отношение на иск на основание
чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 92 ЗЗД за неустойка в размер на 563.03 лв., то същия
оспорва като незаконосъобразен и противоречаща на добрите нрави. Видно от
Исковата молба, подадена от „Теленор България" ЕАД, мобилният оператор прекратил
едностранно индивидуалния договор на М.Д.В. за ползвания абонамент и издал по
абонатен номер № ***** на дата 15.07.2016г. крайна фактура № ***** с начислена
обща сума за плащане в размер на 780.37 лв.(седемстотин и осемдесет лева и
тридесет и седем стотинки). Начислената сума представлявала сбор от
незаплатения от абоната- ответник остатьк в размер на 57.95лв. за задълженията
по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за едностранно
предсрочно прекратяване на договора в размер на 563.03 лв., както и незаплатени
лизингови вноски в размер на 159.39 лв. От една страна не ставало ясно към кой
момент следва да се дължи така тьрсената неустойка. Съгласно Общите условия на
„Теленор България" ЕАД - т. 19б не ставало ясно при неплащане на колко
фактури и в какъв размер операторът може да прекрати едностранно индивидуалния
договор и да претендира дължими неустойки. Не ставало ясно дали това
едностранно прекратяване е съобщено на другата страна по договора - ответницата
В. и дали последната е уведомена за предсрочната изискуемост на така
начислените месечни вноски.
От друга страна следвало да се има предвид, че добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал.1 ЗЗД били неписани морални норми с правно значение, нарушаването
на които имало същата правна последица като противоречието със закона -
нищожност на договора, поради което на правно основание чл.92 ЗЗД претендирали
нищожност на клаузата за неустойка, поради накърняване на добрите нрави
/респективно закона/. Тя излизала извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът
получавал имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто
би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова
страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води
до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този
смисъл решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о. и
решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави била налице още при
сключването на договора, то следвал изводът, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр.
с ал. 4 ЗЗД. в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза била пречка за възникване на задължение за неустойка
в какъвто и да било размер. Ето защо считаме, че и тази искова претенция следвало
да бъде отхвърлеиа изцяло.
По отношение на иск с основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл. 205 ЗЗД за
сумата от 159.39 лв. за лизингови вноски на мобилен апарат марка *****.
Съгласно Договор за лизинг от 13.04.2017 г. сключен между М.В. и „Теленор
България" ЕАД, в чл.9, ал.2 на същия изрично било посочено, че страните
нямали право да прекратяват договора за лизинг преди изтичане на уговорения в
договора за лизинг срок на действие, което било в пълно противоречие с
действията, предприети от ищеца. Не ставало ясно така твърдяното прекратяване
да е било съобщено на насрещната страна, нито пък да й е бил даден „подходящ
срок" за изпълнение на твърдяното неизпълнение по смисъла на чл. 87 ЗЗД.
Според чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени,
разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания,
предвидени в закона. Доколкото прекратяването на облигационното правоотношение
води до прекратяване за в бъдеще на правоотиошенията между страните, счита, че
е необходимо писмено другата страна по правоотношението да бъде уведомена за
това. От уведомяването настъпвали последиците на прекратяването. Още повече, че
в чл. 10 т. 2 на същия договор изрично било уговорено, че „ всяка от страните
имала право да иска разваляне на договора по съдебен ред в случай, че в 10-
дневен срок от получаването на писмено предизвестие за неизпълнението,
неизправната страна не го е отстранила." В случая в договора дори не е
предвидено прекратяване без предизвестие. Но дори в договора да била предвидена
възможност за прекратяване без предизвестие, това не означавало, че не е
необходимо уведомяване за приключване на договорните правоотношение (виж
решение № 950 от 31.10.2005 г. на ВКС по гр. д. № 242/2005 г., II т. о.).
„Теленор България" ЕАД не доказва известяването на ответника за прекратяването
на договорните правоотношения преди датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК, поради което дори извън мотивите, изложени по-горе, липсва изискуемост
на остатька от вземането по договор за лизинг. И не на последно място следва да
отбележнм, че за да имаме законно предаване на вещта, предмет на договора за
лизинг, трябва да е подписан приемо - предавателен протокол от страните (Чл. 5
от Договора за лизинг). Такъв протокол не се представя по делото и по никакъв
друг начин не се доказва, че ответницата М.В. е получавала мобилен апарат марка
***** от „Теленор България" ЕАД. Факт, който води до неоснователност и на
тази ищцова претенция.
Въз основа на всичко изложено
счита, че предявените искове срещу М.Д.В. за дължимост на сумата от 780.37 лв. се
явявали изцяло неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
По делото са представени в
заверени преписи Договор за мобилни услуги
сключен между страните по делото на 13.04.2016 г; Договор за лизинг от
същата дата, с който ответницата е получила от ищеца мобилен апарат „****” , за
който се е задължила да заплати обща лизингова цена в размер на 174,57 лева с
ДДС и Приложение – Ценова листа за
абонаментни планове за частни лица от
13.04.2016 г.
Представени са четири броя фактури за
заплащане на мобилни услуги, и лизингова такса
съответно с дати 15.04.2016 г., 15.05.2016 г., 15.06.2016 г., 15.07.2016
г.
Представени са Общи условия на ищеца за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Въз основа на така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си
убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Ищецът е заявил с уточняваща молба от
23.04.2018 г., че има правен интерес да предяви за сумата над 57,95 лева от предявената главница по заповедното
производство – съответно за сумата 563,03 лева и 191,80 лева осъдителни искове,
поради различното основание на което
счита че се дължат същите съобразно посоченото в заповедното производство.
По отношение иска с правно основание
чл. 422 от ГПК:
Правният интерес от търсената защита по чл.422 от ГПК се извежда от
предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 19182/2017 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК
и по което производство ответникът не е бил открит, което е обусловило
завеждането на настоящото исково производство по чл.422 от ГПК.
За
да е налице валидно възникнало вземане на ищеца от ответника, нужно е да бъдат
установени като настъпили следните факти: че ответникът има качество на
потребител на мобилни услуги за процесния период и
абонатен номер; че от доставчика на
мобилни услуги и въз основа на валидно учредено договорно отношение са били
предоставени посочените услуги на ответника, като е начислена дължимата
стойност за тях, съобразно индивидуалния договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в
посочения във фактурата размер;
При успешно провеждане на това доказване,
ответникът следва да проведе такова на наведените от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, както и деня, на който е следвало да
изпълни насрещното си задължение по договора.
Страните не спорят относно обстоятелствата,
че са сключили индивидуален срочен договор за мобилни услуги с „Теленор
България" ЕАД на 13.04.2016 г. за 24 месеца. От него е видно, че
абонаметният план е Нон Стоп на стойност 29.99 лв. на месец, с един брой СИМ карти и с
предпочетен номер ******. В същия е посочено, че ще се ползва промо отстъпка от 40% на месец от стандартния
абонамент за целия период на договора. На същата дата е сключен и Договор за
лизинг между нея и мобилния оператор, според който в продължение на 23 месеца клиентката се задължава
да изплаща разсрочено мобилен апарат марка *******.
Ищецът обосновава исковата си претенция на
посочените договор и фактури
Предвид наведеното от ответникът оспорване
наличието на задължение, произтичащо от договор за мобилни услуги, ищецът е
този, който е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване,
че са предоставени, респ. че са използвани от ответницата през процесния период
услугите, индивидуализирани по вид, количество и стойност, по фактураите
посочени в исковата молба и представени с нея. Ищецът следва да установи, както по основание, така и
по размер претендираните суми, произтичащи от договор за предоставяне на
мобилни услуги, за които са издадени процесните фактури.
Във връзка с направеното оспорване от
ответната страна, че от приложените към исковата молба фактури не става ясно на каква стойност е
абонаментният план на месец, който е фактуриран и отстъпката, която ползва
клиентката, като във всяка фактура той е на различна стойност и с различна
отстъпка, ищеца не представи надлежни доказателства.
При това положение, предвид неяснотата
относно формиране на сумите в представените фактури с исковата молба, които не
са подписани от ответницата, и които сами по себе си, без да са подкрепени с
други доказателства, не са достатъчни да установят по един несъмнен и
категоричен начин, че визираното в същите задължение съществува и в какъв вид,
количество и стойност са предоставените далекосъобщителни услуги, съдът приема,
че претенцията в размер на 57,95 лева, се явява неоснователна и недоказана.
По отношение иска с правно основание
чл. 92 от ЗЗД:
Ответната страна е възразила срещу
претендираната сума в размер на 563,03 лева като неустойка като се е позовала
на незаконосъобразност на същата поради противоречие с добрите нрави.
Според
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. … Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора.“
Видно
от изложеното в исковата молба не става ясно към кой момент се претендира
сочената неустойка, върху какъв размер на главницата.
Ищецът в чиято тежест е това, не
доказа как е образуван размерът на търсената неустойка в размер на 563,03
лева и за какъв период е същата.
От друга страна, съдът намира че е налице „явна” и
„значителна” нееквивалентност на престациите, което води до
неоснователно обогатяване на ищеца при претендирана сума от 57,95 лева за
предоставени далекосъобщителни услуги.
Ето защо съдът намира, че следва да
отхвърли исковата претенция за неустойка като неоснователна и недоказана.
По
отношение иска с правно основание чл. 205 от ЗЗД:
Между страните е подписан договор за
лизинг от 13.04.2016 г., с който се твърди, че ответницата е получила мобилно устройство и се е
задължила да изплаща за него лизингови вноски, ведно със стойността на
мобилните услуги.
Ответната страна оспори получаването
на мобилен апарат предмет на договора за лизинг, наличието на основание за
прекратяване на договора за лизинг и изискуемост на всички дължими лизингови
вноски.
С оглед направеното оспорване, ищецът в
чиято тежест е това, не доказа при условията на пълно и главно доказване
оспорените обстоятелства съобразно разпределената доказателствена тежест. По
тази причина съдът намира, че и тази претенция остана недоказана и следва да бъде
отхвърлена като такава.
По
отношение на разноските:
С оглед
изхода на делото на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски, а предвид
обстоятелството че ответника е представляван в процеса от особен представител, т.е.
не е реализирал разноски, такива не следва да се присъдят и на него.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 422, вр. с
чл.415 от ГПК, с който е поискано от съда да бъде признато за установено по
отношение на М.Д.В. ЕГН **********, адрес: ***,
че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *****,
чрез: **** В.П.Г., съд. адрес: ***, има вземане в размер на 57,95 лева
за
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*****, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, с който е поискано да осъди М.Д.В. ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, чрез: ****. В.П.Г., съд. адрес: *** размер на 563,03 лева за начислена договорна неустойка
по договор с абонатен номер №******.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 205 ЗЗД, с който
е поискано да осъди М.Д.В. ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
****, чрез: ****. В.П.Г., съд. адрес: *** размер на159,39 лв. представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор с абонатен номер №*****.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ М. ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Вярно с
оригинала.
Р.М.