Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 22.04.2016 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 5764 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищцата Д.С.Х., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 09.09.2014 год., около 14.30 ч. на АМ Хемус, преди разклона за с.Яна, водача Д.С.Д. при управление на лек автомобил „Фолксваген” с ДК № ******нарушила правилата за движение по пътищата и реализирала пътнотранспортно произшествие, при което пострадала като пътник в автомобила. Поддържа, че вследствие на произшествието й били причинени множество и значителни телесни увреди, довели до разстройство на здравето за продължителен период от време, през което време се наложили и разходи за лечение. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, както и имуществени вреди в размер на 189.58 лева, представляващи стойността на заплатено медицинско лечение и консумативи. Претендира се заплащане на законната лихва върху тези суми от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът З. „Б.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявения иск, като твърди че получените увреди са леки по своя характер и претендираното обезщетение е силно завишено. Моли съда да отхвърли исковата претенция, а алтернативно да я намали до справедлив размер. Претендира разноските по делото.   

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От влязла в сила присъда по НОХД № 1775/15 год. по описа на СРС, 1 състав се установява, че съдът е признал Д.С.Д. за виновна в това, че на 09.09.2014 год., около 14.30 ч. На АМ Хемус, на 2300 м преди транспортен възел село Яна, при управление на лек автомобил „Фолксваген” с ДК № ******, нарушила правилата за движение по пътищата установени с ЗДвП и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Д.С.Х., изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на лявата колянна става с разкъсване на сухожилие.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.Д., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищцата вследствие на ПТП-то е получила разкъсно-контузна рана в областта на лявото коляно с прекъсване на собственото сухожилие за капачето, което е причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и общ възстановителен период от 2-3 месеца. Съща така и раната получена в областта на лява лакътна става е причинила болка и страдание. След произшествието е била прието по спешност в ИСУЛ, където е оперирана по спешност по повод прекъсване след разкъсно-контузна рана в областта на лявото коляно на собственото пателарно сухожилие и е била поставена имобилизация за 25 дни. Изписана с била с подобрение и са дадени препоръки да не натоварва увредения крайник, да се придвижва с патерици. Дава заключение, че към настоящият момент оздравителния период е приключил, но за в бъдеще пострадалата може да има оплаквания от слабост и болки при натоварване на увредения крайник.

Представени са разходни документи за извършени плащания от ищеца във връзка с проведеното лечение, наложило се вследствие на произшествието на обща стойност от 189.58 лева.

Представена е застрахователна полица № 02114002167495 от 22.08.2014 год. от която е видно, че собственика на лек автомобил „Фолксваген” с ДК № ******е застраховала гражданската си отговорност при ответника с период на валидност от 22.08.2014 год. до 22.08.2015 година.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, а това не се оспорва и от страните, че на 09.09.2014 год., водача Д.Д., при управление на лек автомобил „Фолксваген” с ДК № ******, нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинила на Д.Х. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищцата са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила – Д./ деяние.

Установи се от събраните доказателства, че лекия автомобил „Фолксваген” управляван от Д.Д. е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка „Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника З. „Б.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобил следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в З. „Б.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищцата е претърпяла телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето й, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищцата, последната е търпяла болки и страдания за период от два до три месеца. При определяне обезщетението следва да се има предвид, че пострадалата е имала трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, както и че е било налице прекъсване на сухожилието след разкъсно-контузна рана в областта на лявото коляно, вследствие на което е била имобилизирана за срок от 25  дни. Следва да се отчете също така, че вече оздравителния период е приключил, но за в бъдеще пострадалата може да има оплаквания от слабост и болки при натоварване на увредения крайник. Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищцата /22 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 30 000 лева, за която сума исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.  

По размерът на имуществените вреди съдът намира следното:

Пред настоящата инстанция се ангажираха доказателства за извършен разход за медицинско обслужване от ищцата в размер на сумата от 189.58 лева, за които разходи има издадени документи. В тази връзка ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата тази сума, представляващи имуществени вреди от станалото на 09.09.2014 год. пътно-транспортно произшествие.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /09.09.2014 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 250 лева, разноски по делото. На следващо място, тъй като ищцовата страна е освободена от заплащане на държавна такса, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 1 207 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. Д., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 1 435 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ З. „Б.И.” АД с ЕИК ******и с адрес: *** да заплати на Д.С.Х. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, партер, чрез адв. Д., сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 189.58 /сто осемдесет и девет хиляди петдесет и осем стотинки/ лева, обезщетение за имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 09.09.2014 година, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 09.09.2014 год, до окончателното изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗД „Б.И.” АД с ЕИК ******да заплати на адвокат Й.Д. с адрес: ***, партер, адвокатско възнаграждение в размер на 1 435 /хиляда четиристотин тридесет и пет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК З. „Б.И.” АД с ЕИК ******да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 207 /хиляда двеста и седем/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: