О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Василев
въззивно гражданско дело № 1727 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 34195/19.11.2019 година от К.Г.Л., чрез адв. С.Т., с искане да бъде допълнено в частта за
разноските Решение № 1319/14.11.2019 година, постановено по настоящото дело,
като бъдат присъдени такива в полза на молителя.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните страни „Либретиста“
ЕООД и Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Девня не изразяват становище по
молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима.
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано
по въззивни жалби, както
следва:
1.На „ЛИБЕРТИСТА“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Х.,
против Решение № 91 от 10.05.2019 година, постановено по гр.дело № 1064/2018
година, по описа на ДРС, в частта, с която е било осъдено дружеството да заплати в полза на К.Г.Л., ЕГН **********, действащ
чрез своите родители и представители Г.Л.Л.,
ЕГН **********, и М.А.Д., ЕГН **********, сумата в размер на 2 000 лева, представляваща обещетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
неудобства, уплах и психо-емоционални негативни последици и дискомфорт, причинени от нападение
на паун на
01.05.2018г. в механа „Калимански
хан“ с. K., общ. С., намиращ се под
надзора на ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските.
2. Втората жалба е насрещна, по реда на чл.263 ал.2 от ГПК е подадена от адв.Т., като процесуален представител на К.Г.Л., чрез
неговите законни представители против същото решение, в отхвърлителната
му част, с която съдът е отхвърлил исковата претенция за разликата пад сумата
от 2 000 лева до претендираната сума от
3 000 лева, представляваща обещетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобства, уплах и психо-емоционални негативни последици и дискомфорт, причинени от нападение
на паун на
01.05.2018г. в механа
„Калимански хан“ с. K., общ. С., намиращ се под надзора
на ответника, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
С Решение № 1319/14.11.2019 г. на ВОС е потвърден
обжалваният първоинстанционен
акт. С решението съдът не се е произнесъл по направените
разноски пред въззивната инстанция.
Искането за присъждане на разноски в
производството е направено своевременно от въззиваемата
страна с подаването на отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание, проведено на 28.10.2019 г., К.Л., чрез адв. С.Т., е представил списък на разноските по чл. 80
от ГПК, с който се претендира присъждане
на такива в размер на 526.80 лв., от които
26.80 лв. платена държавна такса и 500.00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
От приложения
договор за правна защита и съдействие от 03.07.2019 г., се установява, че К.Л. е заплатил в брой на адв.
С.Т. сума в размер на 500 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивна
жалба против Решение № 91/10.05.2019 година, постановено по
гр.дело № 1064/2018 година, по описа на ДРС и изготвяне на насрещна въззивна жалба.
Както в списъка, така и в договора обаче липсва конкретизация каква част от
претендираното възнаграждение по коя от жалбите е
заплатено, дали се касае за възнаграждение за защита срещу жалбата на
насрещната страна или за представителство по подадената от въззиваемата
страна насрещна жалба, поради което и съдът не може да направи такова
разграничение.
Съобразно изхода на спора пред въззивна инстанция,
не следва да се присъждат разноски за заплатена държавна такса, тъй като насрещната
въззивна жалба е приета за неоснователни и първоинстанционният акт е потвърден в обжалваните части.
Молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 34195/19.11.2019 г., подадена от К.Г.Л., чрез адв. С.Т., в която е обективирано
искане по реда на чл. 248 от ГПК за допълване в частта за разноските на Решение
№ 1319/14.11.2019 г., постановено по в. гр. дело № 1727/2019 г. по описа на
ВОС.
Определението не подлежи на
обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.