РЕШЕНИЕ
№ 1154
гр. Варна, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110106175 по описа за 2022 година
Ищцовото дружество “Енерго-про продажби“ АД сочи, че по реда на
чл.410 от ГПК е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, вр. чл.107 от Закона за енергетиката срещу ответника Д.К.
за ползвана ел.енергия на адрес в гр.Варна, ***, което е било уважено, но в
срока по чл.414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта
за изпълнение.
Предявява иск за установяване съществуването на заявените вземания
със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, вр.
чл.107 от Закона за енергетиката въз основа на което е образувано ч.гр.д.
№17957/2021г. по описа на PC гр.Варна за сумата от 184,93лв. - главница за
потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност съгласно фактури
издадени през периода 13.06.2016г. до 15.07.2021г. подробно описани в
заявлението, 39,38лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от падежа на всяка от посочените фактури издадени от 13.06.2016г.
до 26.11.2021, законната лихва върху всяка от главниците считано от датата
на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението. Към датата на съставяне на процесиите фактури титуляр на
партидата в системата на дружеството е ЕТ „Ани - Анелия К.а" с ЕИК
*********, но от електронна справка извършена в Служба по вписвания,
1
имотен регистър - Варна, се установява, че Д. Г. К. е собственик на
процесният обект на потребление през периода на издадените фактури. Това
правоотношение е възникнало на основание Закона за енергетиката, а той го
обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ. на
ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот
няма сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно
основание за доставка на електроенергия в същия имот е от чл.97, ал.1, т.4
ЗЕ, във връзка с легалната дефиниция на понятието "потребител на енергия
или природен газ за битови нужди" в §1, т.42 от ДР (отм.); на ЗЕ. След
изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва
"собствените битови нужди" на бившия собственик, а тези на новия. Без
значение е обстоятелството, дали новият собственик на електроснабдения
имот е "битов клиент" или "небитов клиент" по смисъла на чл.1, т.2а, респ. на
т.33а от ДР на ЗЕ. Те са действащи за исковия период. Сочи, че ответника е
собственик на обект с абонатен номер **********, находящ се в гр.Варна, ул.
„**" №**-1, представляващ фризьорски салон. Обект с абонатен номер
********** е присъединен при резервирана мощност от капацитета на
електроразпределителната мрежа в размер на 13,00 кВт. Съгласно чл.29 от
Правилата за търговия с ел.енергия клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, заплащат на „Енерго Про Продажби" АД
освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги измежду
които и достъп и пренос на ел.енергия по електроразпределителната мрежа.
Поради горното, ищецът, а не електроразпределителното предприятие, е
фактурирал за периода на потребление освен количеството потребена
ел.енергия в обекта, така и суми дължими за услугата достъп до
разпределителната мрежа при резервирана мощност. Нито едно от
горепосочените лица не е изпълнило задължението си да уведоми ищеца за
настъпилото правоприемство, респективно не е подадено заявление до
енергийните дружества за прекъсване на електроснабдяването или достъпа до
електроразпределителната мрежа за обект с абонатен номер **********.
Поради горното, третото неучастващо лице „Електроразпределение Север"
АД осигурява и понастоящем достъп на обект с абонатен №********** до
електроразпределителната мрежата при резервирана мощност от 13,00кВт. В
този смисъл и предвид липсата на доброволно плащане, в полза на ищеца е
възникнало вземане за суми обективирани във фактури посочени в
заявлението. При потребление за небитови нужди, каквото е осъществявано
от ответника, цената за достъп е определена на ден съобразно предоставената
мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата и се дължи
за всеки ден, през който продължава присъединяването, независимо от
количеството потребена електрическа енергия.
2
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара по
свободно договорени цени заплащат дължимите суми за мрежови услуги на
съответния търговец, който от своя страна заплаща дължимите суми за
мрежови услуги на съответния мрежови оператор. За посочения период е
начислявана освен цена на потребена ел. енергия, но и дължима сума за
мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа", изчислена на
база предоставена мощност за всеки от обектите на ответника по
съображенията, изложени в т.І. По изложените съображения ответникът
дължи заплащане на главници начислени с процесиите фактури.
Обстоятелството, че абонатът не е заплатил доброволно задължението си
обуславя и настъпването на негативни последици за същия — натрупване на
мораторна лихва върху задължението. Размерът на мораторната лихва
39,38лв. е определен като сбор от лихви по попосочените в исковата молба
фактури, изчислени за периода от датата следваща падежа на задължението
по съответната фактура до 26.11.2021г.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГП е подала възражение, в което
сочи, че оспорва иска, като твърди, че не е потребител на ищеца с клиентски
№ **********, заведен с абонатен № ********** за обект на потребление с
адрес: гр. Варна, **, с предназначение на обекта - фризьорски салон. Като сам
ищецът е посочил в исковата си молба ползвател на електроснабдявания
обект е ЕТ „Ани-Анелия К.а", а по данни от справката на Агенция по
вписванията - собственици на обекти: апартамент №1 на първи етаж, гараж
№7 в сграда на ет.0 и таванска стая №9 на ул.„** в гр.Варна са Д. Г. К. и А. З.
К. до датата на вписване на продажбата-28.05.2021г. и не е ясно за кой от
трите обекта е процесният абонатен номер. Оспорва становището, че е
небитов клиент, както и че резервираната мощност е 13квт., за да се дължи
цена за услугата достъп и пренос на ел.енергия по електроразпределителната
мрежа без консумация на ел.енергия. Твърди, че потреблението в процесният
имот е за битови нужди. От 2020г. за небитовите клиенти се начислява цена
за мрежова услуга без консумация на ел.енергия, а исковата претенция е за
месеци от 2016г. и 2017г., за които начисляването по предоставена мощност
става само при наличие на консумация на ел.енергия, каквато в случая няма.
Само на това основание процесните суми за месеците през 2016г. и 2017г. за
услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност са
недължими, предвид факта, че няма консумирана ел.енергия и към този
момент тази услуга не се е заплащала самостоятелно. Твърди, че не е
потребил реално електрическата енергия, чиято цена се претендира от
ищцовото дружество по процесните фактури и, че ищецът реално не е
доставил количеството електрическа енергия по посочените в исковата молба
фактури. Налице е преустановяване на достъпа до електроразпределителната
3
мрежа, предвид демонтажа на електромера по инициатива на ЕРП-Север от
15.06.2020г. и 12.11.2021г., който е с нулеви показания за консумация на
ел.енергия от момента на поставяне на измервателното средство на
01.02.2019г. досега, съгласно приложените протоколи към исковата молба. По
този начин на практика не е осъществявана мрежовата услуга и не се дължи
такса. Ответникът не е материално легитимиран да отговаря за заплащането
на процесната услуга, защото не е небитов клиент. Моли да се отхвърли
претенцията.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.422, ал.1 от ГПК
По делото е приложено гр.д.№17957/21г. на ВРС образувано по
подадено от настоящия ищец заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника, което е уважено, като срещу ответницата е издадена заповед за
изпълнение за сумите от 184.93лв. главница за ползвана ел.енергия за времето
от 13.06.2016г. до 5.07.2021г., 39.38лв. лихва за забава за времето от
12.07.2016г. до 26.11.2021г. и разноски по делото.
Искът е предявен в предвидения в законния преклузивен едномесечен
срок, което обуславя допустимостта на производството.
Предмет на настоящия установителен иск е съществуването на вземане
по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото основание – неформален
договор за търговска продажба.
В тежест на ищеца по делото е по пътя на главно и пълно доказване да
установи наличието на договорни правоотношения с ответника, произтичащи
от договор за продажба на ел.енергия.
Страните не спорят относно това, че при ищеца като потребител на
ел.енергия на адрес гр.Варна, ул.“**“ №** е записан фризьорски салон А К.а,
като при справка в ТР се установява наличие на едно записване на ЕТ А К.а
заличен още през 2012г. От друга страна от представената разпечатка от
Агенция по вписванията се установява, че настоящият ответник е собственик
на имота за времето до 28.05.2021г., когато е изгубил същата поради
извършена продажба. При това положение по въпроса кой е пасивно
материално правно легитимиран да отговаря за задължението посочено от
ищцовото дружество следва да се приеме, че това е ответникът, който по
силата на общите условия на ищеца се явява негов абонат като собственик на
имота. Съставът намира, че А. К.а е била абонат на ищеца в качеството си на
ЕТ и след като съгласно регистрите на АВп не е била собственик, то значи е
потребявала енергия и е била абонат поради качеството си на ползвател на
имота. Предвид характера на дейността която е извършвала К.а логично е да
4
се стигне до извода, че тя е била осъществявана в гаража собственост на
ответника. По делото липсват доказателства посоченият гараж, апартамента
на ответника и прилежащите към него таванско помещение и маза да са с
отделни СТИ и отделни абонатни номера поради което съставът приема, че
всички тези обекти предвид статута си на граждански, а не на стопански са
отчитани по един абонатен номер.
Твърдението на ответника, че като физическо лице не дължи заплащане
на суми начислени му като абонат на свободния пазар е неоснователно, тъй
като задължение на ответника е при промяна на обстоятелствата да уведоми
доставчика на ел.енергия. Липсата на своевременно уведомяване за промяна
на обстоятелствата е по вина на собственика на имота и вредните последици
от това са за него. Що се отнася до размера на задължението, то същият е
формиран от суми които не представляват стойност на реално доставена
ел.енергия, а са цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната
мрежа.
При горните фактически и правни изводи, становището на в.л. по
приетата СТЕ, че към абоната от 20.06.2017г. няма доставяна ел.енергия е без
значение, тъй като както съставът коментира и по-горе търсените суми не са
за реално доставена енергия, а са стойност на мрежови услуги, която се
дължи от абонати които са небитови, като пасивното поведение на ответника
е причина неговият статут да не бъде променен от небитов в битов след
преустановяване на търговската дейност на адреса на потребление.
Предвид изложеното съставът намира, че следва да уважи претенциите
за главница за периода от 21.04.2016г. до 8.06.2021г. възлизащи на 177.56лв.
главница и произтичащата от нея лихва за забава в размер на 39.11лв. и да
отхвърли претенцията за периода от 8.06.2021г. до 30.06.2021г. възлизаща на
7.37лв. главница и 0.27лв. лихва за забава за времето от 16.07.2021г. до
26.11.2021г.
Ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца сторените от
него разноски в размер на 72.45лв. по заповедното производство и 1 231.57лв.
по исковото производство.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между „Енерго-про продажби“
ЕИК103533691 със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Вл.Варненчик“ №258, Варна Тауърс Г и Д. Г. К. ЕГН********** от
гр.Варна, ул.“**“ №**, че ответникът дължи на търговското дружество
5
сумите от
177.56лв. главница за ползвана ел.енергия за времето от 21.04.2016г. до
8.06.2021г. и 39.11лв. лихва за забава за времето от 16.07.2021г. до
26.11.2021г. присъдени по заповедното гр.д.№17957/2021г. на ВРС, заедно със
законната лихва върху главниците от датата на сезиране на съда със
заповедното производство – 16.12.2021г. до окончателното им изплащане, на
осн. чл.422 от ГПК, като отхвърля претенцията за разликата до търсените
184.93лв. главница и за времето от 8.06.2021г. до 30.06.2021г. и за разликата
до търсените 39.38лв. лихви.
ОСЪЖДА Д. Г. К. ЕГН********** от гр.Варна, ул.“**“ №** да заплати
на „Енерго-про продажби“ ЕИК103533691 със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ №258, Варна Тауърс Г сумите от
72.45лв. разноски по заповедното производство и 1 231.57лв. разноски по
исковото производство, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6