Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., … февруари 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на петнадесети
ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 1996
по описа за 2014 г. на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 646, ал.1, т.3 ТЗ
евентуално съединен с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3, евентуално
съединен с иск по чл. 108 ЗС и чл.34 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********,
срещу „Н.“ ЕООД (н), ЕИК ********, и „И.М.“ ЕООД, ЕИК ******** , в която се
твърди, че на 10.08.2007 г. „Н.“ ЕООД (н), ЕИК ********, учредило в полза на
ищеца първа по ред договорна ипотека върху урегулиран поземлен имот с площ от 4
700 кв. м., заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота,
за обезпечаване на всички вземания на Банката по предоставените на „Н.“ ЕООД
кредити по Договор за инвестиционен кредит № 839/2007 г. от 07.08.2007 г. и
Договор за инвестиционен кредит 840/2007 г. от 07.08.2007 г., съгласно
Нотариален акт за договорна ипотека - 62, том V, per. № 5112, дело № 793/ 2007
г. на Нотариус И.И.. Твърди, че с Решение № 721/17.07.2010 г. по т. д. №
943/2010 г. по описа на СГС, TO, VI-14 състав, е обявена неплатежоспособността
и е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Н.“ ЕООД. Твърди,
че с Решение № 914/29.09.2010 г. по т. д. № 943/2010 г. по описа на СГС, TO,
VI-14 състав, „Н.“ ЕООД е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността на
предприятието, постановени са обща възбрана и запор върху имуществото,
прекратени са правомощията на органите и дружеството е лишено от правото да
управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
Със същото решение е постановено започване осребряване на имуществото, включено
в масата по несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. След
откриване на производството по несъстоятелност банката предявила вземанията си
срещу „Н.“ ЕООД по реда и в сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и била включена от
синдика в списък на предявените и приети вземания на основание чл.686, т.1 ТЗ,
обявен в ТР - на 05.11.2010 г., обезпечени с посочената по-горе договорна
ипотека, в размер на 1 140 791,75 евро (равностойност в лева на 2 231 194,73
лева). Списъкът бил одобрен с определение по чл.692, ал.4 ТЗ № 1394/14.03.2011
г. по т. д. № 943/2010 г. по описа на СТС, TO, VI - 14 с-в. На 18.09.2012 г.
било проведено събрание на кредиторите на несъстоятелността на „Н.“ ЕООД (н),
на което било взето решение осребряването на имуществото да бъде извършено „на
обособени части, отделните имуществени права, които са в масата на
несъстоятелността, да бъдат продавани поотделно, а не като цяло ”, като
оценката бъде извършена по метода на справедливата пазарна стойност,
сравнителни пазарни аналози — протокол от проведено събрание на кредиторите от
18.09.2012 г. по т.д. № 943/ 2010 г. по описа на СТС, TO, VI - 14 състав.
Оценката на имуществените права била възложена и изготвена от „Е.“ ЕООД и била
представена в производството по несъстоятелност по т. д. № 943/ 2010 г. по
описа на СТС, TO, VI - 14 състав. На 13.12.2013 г. синдикът на „Н.“ ЕООД (н) Д.С.К.,
подава молба до съда по несъстоятелността за разрешаване на продажба с пряко
договаряне по реда на чл.718 от ТЗ на имуществени права от масата на
несъстоятелността на цена 25% от оценката 1. Обект на искането по чл.718 ТЗ са
10 имота, находящи се в сграда в гр. С., Столична община, район „*********“,
бул. „Цар Борис 111-ти“ №152, както следва: Ателие В25 (111.36 кв.м.); Ателие
В26 (122.81 кв.м.); Ателие F4 (81.90 кв.м.); Ателие С2 (83.89 кв.м.) - По
Нотариален акт за договорна ипотека, посочено като Апартамент С2; Фитнес с площ
от 87,66 кв.м.; Паркомясто № 23 (18.00 кв.м.); Паркомясто № 73 (18 кв. м); Офис
С19 (58.20 кв. м.); Офис D20 (208 .30 кв.м) и Гараж 69 (15.20 кв. м.). Осем от
обектите, за които синдикът поискал разрешение за продажба, били ипотекирани в
полза на банката съгласно цитирания по-горе Нотариален акт за договорна
ипотека, както следва: Паркомясто № 23 - описано в т.4, стр. 5 от Нотариалния
акт за договорна ипотека; Фитнес център с площ от 87,66 кв.м.; Офис С19 (58.20
кв. м.); Офис D20 (208.30 кв.м), които три обекта били обособени от имота, описан
в т. 4, стр. 7 на Нотариалния акт за договорна ипотека като фитнес център с
площ от 355,48 кв.м; ателие F4 - описано в т.4, стр. 9 от Нотариалния акт за
договорна ипотека; апартамент С2 - описан в т.4, стр. 10 от нотариалния акт за
договорна ипотека; Ателие В25 - описано в т.4, стр. 27 от нотариалния акт за
договорна ипотека и ателие В26 - описано в т.4, стр. 27 от нотариалния акт за
договорна ипотека. С Резолюция от 14.12.2013 г. по молбата на синдика съдът
разрешил извършването на продажба по реда на чл. 718 ТЗ чрез пряко договаряне
при минимална цена от 25% от първоначалната оценка на продаваното имущество.
Оценката на „Е.“ ЕООД за всичките десет имота, за които било дадено разрешение
за продажба чрез пряко договаряне, била в размер общо на 1 163 030 лева, 25 %
от която цена представлява сумата от 290 757.50 лева. На 16.12.2013 г. е
сключен предварителен договор за покупко-продажба на всички имуществени права,
за които съдът е дал разрешение за продажба чрез пряко договаряне, между Н.
ЕООД (н), представлявано от синдика, като продавач и “И.М.” ЕООД, ЕИК ********,
като купувач. Договорената обща продажна цена за всичките 10 имота е в размер
на 296 174.30 лева , от която 281 728,30 лева са цената на ипотекираните в
полза на Банката имоти. Уговорено било 60 000 лв. купувачът да заплати при сключването
на окончателен договор в нотариална форма, а остатъкът от продажната цена в
размер на 236 174,30 лв. – в срок до 28.02.2014 г. За седем от имотите, предмет
на предварителния договор, на 20.12.2013г. между страните по предварителния
договор е сключен окончателен договор с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 49, том II, peг. номер
12654, дело 223/ 20.12.2013 г. на нотариус М. Ш.. Общата продажна цена за
всичките седем имота, посочена в нотариалния акт от 20.12.2013 г., е 192 001,30
лева, сборът от данъчните им оценки е 562 118,20 лева, а според оценката на „Е.“
ЕООД тяхната обща стойност е 755 449 лева. За останалите три имота по
предварителния договор бил сключен окончателен
договор с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №11, том I, peг.
номер 1675, дело № 8/ 21.02.2014 г. на нотариус М. Ш.. Общата продажна цена
за трите имота, посочена в нотариалния акт от 21.02.2014 г., е в размер на 105
815,50 лева, сборът от данъчните им оценки е 340 859,10 лева, а според оценката
на „Е.“ ЕООД тяхната стойност е 407 581 лева. В последствие на 24.03.2014 г.
два от имотите (Апартамент (ателие)) С2, с площ от 83.890 кв.м.. с
идентификатор 68134.4340.391.1.282 и Ателие F4, с площ 81.90 кв.м., с
идентификатор 68134.4340.391.1.4), предмет на Нотариалния акт за
покупко-продажба от 20.12.2013 г., били прехвърлени от “И.М.” ЕООД, ЕИК ********
на трето лице – Л. И.Д., ЕГН **********. Извършената на 20.12.2013 г. сделка,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 49, томII, peг. номер
12654, дело 223/ 20.12.2013 г. на Нотариус М. Ш., в частта, касаеща продажбата
на следните пет имота - Ателие В25 (111.36 кв.м.) с идентификатор
68134.4340.391.1.225; Ателие В26 (122.81 кв.м.) с идентификатор
68134.4340.391.1.226; Фитнес с площ от 84.35 кв. м. с идентификатор
68134.4340.391.1.500; Паркомясто № 23 (18.00 кв.м.); Паркомясто № 73 (18 кв.
м), както и извършената на 21.02.2014 г. сделка за продажба на три имота,
обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти №11, том
I, per. номер 1675, дело №8/ 21.02.2014
г. на Нотариус М. Ш., били нищожни, защото са извършени след датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност не по установения в
производството ред, евентуално защото противоречат на закона, евентуално защото
заобикалят закона, евентуално защото накърняват добрите нрави.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови
решение, с което да признае за нищожни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Н.“ ЕООД /в несъстоятелност/ Договор за покупко-продажба
от 20.12.2013 г. между продавача „Н.“ ЕООД
(н), представлявано от синдика Д.С.К. и купувача „И.М.“ ЕООД, сключен във
формата на Нотариален акт за покупко- продажба, в частта за гореописаните пет
недвижими имоти, както и Договор за покупко- продажба от 21.02.2014 г. между
продавача „Н.“ ЕООД (н), представлявано от синдика Д.С.К. и купувача „И.М.“
ЕООД, сключен във формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти №11, том I, per. номер 1675, дело №8/ 21.02.2014 г. на Нотариус М. Ш., на
основание чл.646, ал.1, т.З от ТЗ, а при условията на евентуалност, в случай че
отхвърли горния иск по чл. 646, ал.1, т.З ТЗ като неоснователен, да прогласи за
нищожни Договор за покупко-продажба от 20.12.2013 г. между продавача „Н.“ ЕООД
(н), представлявано от синдика Д.С.К. и купувача „И.М.“ ЕООД, сключен във
формата на нотариален акт за покупко-продажба, в частта за гореописаните пет
недвижими имоти, както и Договор за покупко- продажба от 21.02.2014 г. между
продавача „Н.“ ЕООД (н), представлявано от синдика Д.С.К. и купувача „И.М.“
ЕООД, сключен във формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти №11, том I, peг. номер 1675, дело № 8/ 21.02.2014 г. на Нотариус М. Ш.,
на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД – противоречие със закона, евентуално на
основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД – заобикаляне на закона, евентуално на
основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД – накърняване на добрите нрави, както и на
основание чл.648 от ТЗ (при уважаване на иска по чл.646, ал.1, т.З ТЗ),
респективно на основание чл.34 от ЗЗД (при уважаване на който и да е от
евентуално съединените искове по чл.26, ал.1, предл. първо, второ или трето от ЗЗД), да бъде осъден „И.М.“ ЕООД, ЕИК ******** да върне в масата на несъстоятелността
на „Н.” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ******** и да предаде на синдика следните
недвижими имоти, получени от „И.М.“ ЕООД по договора за покупко-продажба по
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 49. том II. peг. номер
12654, дело 223/20.12.2013 г. на Нотариус М. Ш.. с per. номер 042 на НК. вписан
в Сл.Вп. ex. per. №66218/2013 г.. акт №>14, том CLXIII. дело №52283/2013 г.,
както следва:Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4340.391.1.225,находящ
се в град С., община Столична , област С. (столица), съгласно схема № 68681/18Л
1.2013 г., изд. От СГКК- гр. С., по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 51/15.07.20Юг. на Изпълнителния директор
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с адрес на имота: град
С., район „ ********* “, ж.к. „ ********* “, ул. „ *********, вход „Б“ (
съгласно Удостоверение за административен адрес на ГИС-С., изх. №68-00-
2150/08.12.2008 год.), етаж VII, ателие В25, който самостоятелен обект се
намира в сграда №1, разположена в -*поземлен имот с идентификатор
68134.4340.391, с предназначение на
самостоятелния обект: Ателие за творческа дейност, брой нива на обекта: 1, с
посочена в документа площ от 111.36 кв. м., състоящ се, съгласно одобрен
архитектурен проект, от предверие, приемна, кухненски бокс, коридор, два
кабинета, две бани с тоалетни , килер и две тераси, стар идентификатор: няма,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 68134.4340.391.1.226,
под обекта - 68134.4340.391.1.72, 68134.4340.391.1.73, над обекта - няма,
заедно с принадлежащите към ателието 5.1660% идеални части от общите части на
секция В /латинско/ на сградата, без сутерена, представляващи 20.16 кв. м., и
заедно с 5.1660 % идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4340.391, съгласно скица №67227/12.11.2013 г., изд. от
СГКК- гр. С., находящ се в гр. С., община Столична, област С., по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-51/15.07.2010 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, гр. С., с адрес на поземления имот: гр. С.,
район *********, ул. „ *********, с площ по скица от 4828 кв. м., а съгласно
нотариален акт с площ от 4700 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: Комплексно застрояване, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 391, квартал: 196, парцел IX, при
съседи: 68134.4340.393, 68134.4340.394, 68134.4340.1522, 68134.4340.1523 и
68134.4340.390; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4340.391.1.226, находящ се в град С., община Столична, област С.
(столица), съгласно схема № 65095/01.11.2013 г., изд. от СГКК- гр. С., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
51/15.07.2010г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография
и кадастър (АГКК), с адрес на имота: град С., район „********* “, ж.к. „*********
“, ул. „ ******** вход „Б“ (съгласно Удостоверение за административен адрес на
ГИС-С., изх. №68-00- 2150/08.12.2008 год.), етаж VII, ателие В26, който
самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4340.391, с предназначение
на самостоятелния обект: Ателие за творческа дейност, брой нива на обекта: 1, с
посочена в документа за собственост площ от 122.81 кв. м., а съгласно
приложената схема с площ от 122.81 кв. м., състоящ се, съгласно одобрен
архитектурен проект, от приемна, кухненски бокс, кабинет, баня с тоалетна и две
тераси, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж – 68134.4340.391.1.225, под обекта – 68134.4340.391.1.73, 68134.4340.391.1.623,68134.4340.391.1.214,
над обекта - няма, заедно е принадлежащите към ателието 5.6971 % идеални части
от общите части на секция В на сградата,
без сутерена, представляващи 22.24 кв. м., и заедно с 5.6971 % идеални части от
правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4340.391,
находящ се в гр. С., община Столична, област С., подробно описан по-горе; Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.4340.391.1.500, находящ се в град С.,
община Столична, област С. (столица), съгласно схема № 65094/01.11.2013 г.,
изд. от СГКК- гр. С., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18- 51/15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър (АГКК), с адрес на имота: град С., район „ ********* “,
ж.к. „ ********* “, ул. „ *********, етаж 0, обект - фитнес, който
самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.4340.391, с предназначение на самостоятелния обект: За
спортна и развлекателна дейност, брой нива на обекта: 1, е посочена в документа
площ от 84.35 кв. м., състоящ се, съгласно одобрен архитектурен проект от
входно фоайе, фитнес зала, съблекалня (мъже) с душ, съблекалня (жени) с душ,
общо помещение с тоалетна и сауна, стар идентификатор: няма, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над
обекта - няма, заедно е принадлежащите му се 12.7341 % идеални части от общите
части на сградата, представляващи 3.31 кв. м., и заедно с 12.7341 % идеални
части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4340.391, находящ се в гр. С.,
община Столична, област С., подробно описан по-горе; Паркомясто № 23, находящ
се в град С., община Столична, район „ ********* “, ж.к. „ ********* “, бул. „ *********,
в сутерена на жилищна сграда, със застроена площ от 18.00 кв. м. при граници:
паркомясто №24, паркомясто №22, общо маневрено пространство и зид, заедно е
1.1810 % идеални части от общите части на сутерена, представляващи 24.72 кв.
м., и заедно с 1.1810 % идеални части от правото на строеж върху мястото, в
което е построена сградата, представляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX - 391,
находящ се в град С., община Столична, район „********* “, бул. „ *********,
подробно описано по-горе, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.4340.391, което паркомясто представлява 18/414 идеални части от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА е идентификатор 68134.4340.391.1.201, находящ се в
град С., община Столична, област С., съгласно схема №68680/18.11.2013 г., изд.
от СГКК- гр. С. по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със
Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, гр. С., с
адрес на имота: гр. С., район *********, ж. к. „*********“, ул. „ *********,
вход А,Б,В, ет. - 1 / минус едно/, гараж от п.м. 1 до п.м. 23, който самостоятелен
обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4340.391, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой
нива на обекта 1, е посочена в документа площ: няма данни, а съгласно таблица
за площообразуване е площ от 414 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - 68134.4340.391.1.202, под обекта - няма, над обекта -
няма; Паркомясто №73, находящ се в град С., община Столична, район „ Овча ,
Купел “, бул. „ *********,в сутерена на жилищна сграда, със застроена площ от
18.00 кв. м. при граници: паркомясто №72, мазе №19, стълбищна клетка,
асансьорна клетка, техническо помещение, коридор и общо маневрено пространство,
заедно е 1.2533 % идеални части от общите части на сутерена, представляващи
14.09 кв. м., и заедно е 1.2533 % идеални части от правото на строеж върху
мястото, в което е построена сградата, представляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
IX - 391, находящ се в град С., община Столична , район „ ********* “, бул. „ *********,
подробно описан по- горе , съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор
68134.4340.391, което паркомясто представлява 18/3 6 идеални части от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА е идентификатор 68134.4340.391.1.203, находящ се в
град С., община Столична, област С., съгласно схема № 60703/15.10.2013 г., изд.
от СГКК- гр. С. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД- 18-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, гр. С., с
адрес на имота: гр. С., район *********, ж. к. „*********“, ул. „ *********,
вход Г,Д, ет. -1 / минус едно/, гараж от п.м. 72 до п.м. 73, който
самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.4340.391, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в
сграда, брой нива на обекта 1, с посочена в документа площ: 36 кв. м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -
няма, над обекта – няма; по договор за покупко-продажба между продавача „Н.“
ЕООД, представлявано от синдика Д.С.К. и купувача „И.М.“ ЕООД, сключен във
формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №11. том /.
peг. номер 1675, дело №8/ 21.02.2014 г. на Нотариус М. Ш., подробно описани.
Претендира направените разноски.
В срока за отговор ответникът Д.С.К., действаща като
постоянен синдик на „Н.“ ЕООД оспорва изцяло предявените претенции, като счита
същите са недоказани и неоснователни. Излага възражения срещу изводите на
ищеца, досежно неспазването на процедурата по продажбата, при условията на
пряко договаряне, на процесиите недвижими имоти. В чл. 718 от ТЗ се препраща
към субсидиарното приложение на общите процесуални норми, касаещи продажбата по
реда на частното принудително изпълнение, в хода на изпълнителното
производство. Синдикът е изцяло оправомощен, както да определя цената, така и
другите условия за продажбата при пряко договаряне, като се ръководи от
принципа на грижата на добър търговец, възложеното съгласно чл. 658, ал. 2,
т.15 от ТЗ от съда по несъстоятелността и при спазването на останалите
гражданскоправни изисквания за валидността на сключената сделка. Твърди, че с
разпореждане на съда по несъстоятелността от 14.12.2013 г. й било разрешено, по
реда на чл. 718 от ТЗ, да извърши продажба на недвижимите имоти от масата на
несъстоятелността на длъжника, чрез пряко " договаряне, при минимална цена
25% от първоначалната им оценка. В тази връзка, по повод на постъпило
предложение от потенциален купувач „И.М.” ЕООД, ЕИК ******** и поради липса на
други постъпили предложения, изготвила приложения протокол за проведени
преговори и определила дружеството- оферент за купувач на описаните в
предложението недвижими имоти, съгласно посочените в него параметри, съобразно
чл. 718 от ТЗ и разрешените й от съда по несъстоятелността условия. На същата
дата бил изготвен и подписан приложения предварителен договор за продажба на
процесиите недвижими имоти. От друга страна, решението на събрание на кредиторите
със съдържанието по чл. 677, ал.1, т.8 от ТЗ било взето на 18.09.2012 г., като
на проведения впоследствие таен търг, по реда на 717в от ТЗ, не се явили
наддавачи. На явния търг, по реда на чл.717ж от ТЗ, бил продаден само един
жилищен недвижим имот, на 80% от стойността на първоначалната му оценка.
Впоследствие, с разпореждания на съда по несъстоятелността, постановени на
19.06.2013 г. и 30.08.2013 г., било разрешено, по реда на чл. 718 от ТЗ, да се
извърши продажба при условията на пряко договаряне с потенциални купувачи, при
минимална цена 50% от стойността на първоначалната оценка. По този ред били
продадени седем недвижими имота. По нейна молба от 13.12.2013 г., с
разпореждане на съда по несъстоятелността и било разрешено да извърши
продажбата при условията на пряко договаряне, при минимална цена 25% от
оценката на недвижимите имоти. Кредиторът „Б.П.Б.“ АД не взел участие в
проведените търгове, нито отправил предложение за придобиване на имуществените
права, включени в масата на несъстоятелността. Със съобщение от 07.02.2014 г.,
предложила на ищеца да закупи на цената, определена от съда по
несъстоятелността, процесиите недвижими имоти, като определила дата час и
нотариус, при който да бъде изповядана сделката. В деня на сделката се явили
представители на „Б.П.Б.” АД, които заявили, че нямат готовност да изповядат
нотариалния акт, но се противопоставили друго лице да придобие имота. Във
връзка с неосъществяване на сделката бил съставен приложеният констативен
протокол, заверен от нотариус М. Ш.. Твърди, че нотариалния акт от 21.02.2014
г„ с предмет последните два недвижими имота е сключила в съответствие с
разпореждането на съда и приета оферта от реален купувач, много преди тази
дата, за което представя писмени доказателства. Счита, че това била най-добрата
реална оферта за недвижимите имоти, а на основание чл.658, ал.1, т.15 от ТЗ е
действала в изпълнение на задължителните разпореждания на съда по
несъстоятелността. Действията й били изцяло в съответствие с решенията на
събранието на кредиторите, разпорежданията на съда по несъстоятелността и
разпоредбите на ТЗ. Счита, че с настоящия иск банката цели процесиите имоти да
не бъдат закупувани от трети лица, ако са на стойност, по-ниска от одобрената
от „Б.п.Б.” АД цена. Твърди, че не е налице заобикаляне на закона, тъй като
липсват изложени обстоятелства в тази насока относно това, коя императивна
разпоредба е заобиколена и досежно субективния елемент от състава на тази
нищожност. Бланкетни и немотивирани били доводите за накърняване
на добрите
нрави. Ищецът първоначално се е опитал да манипулира осребряването на
имуществото, както и да определи условията за придобиване на имотите в своя
полза и тъй като това не е било позволено от съда по несъстоятелността, с
настоящото се опитвал повторно да осъществи своите икономически интереси. Моли
съда да остави без уважение като недоказани и незаконосъобразни предявените
искове и да му присъди направените разноски.
Ответникът „И.М.“ ЕООД счита предявените искове за
недопустими и неоснователни, поради което оспорва изцяло същите по основание и
по размер. Излага съображения за недопустимост на иска, с правно основание
чл.646, ал.1, т.З ТЗ. Ищецът неправилно се позовавал по аналогия на чл.646,
ал.1, т.З ТЗ, вр. чл.649 ТЗ, тъй като се касае за коренно различни процесуални
възможности, законни способи и съдебни производства. С въведената от чл.646,
ал.1, т.З ТЗ възможност, в сроковете по чл. 649 ТЗ, с оглед необходимостта от
попълване на масата на несъстоятелноста, синдикът, съответно кредитор в
производството могат да предявят отменителни искове в предвидените срокове по
отношение на сделки, извършени от длъжника в съмнителния период. Тази
възможност е предвидена с оглед да бъде попълнена масата на несъстоятелността и
тя касае предявяване на отменителни искове по сделки, извършени от длъжника.
Тези права не е възможно да бъдат упражнени по отношение на действия и сделки
по осребряване на имуществото на длъжника, каквато представлява проданта,
извършена по реда на чл.718 от ТЗ. Продажбата на основание чл.718 ТЗ не е
обикновена гражданско-правна сделка, а представлява сложен фактически състав,
за осребряване на имуществото на длъжника. При осъществяването му и след
изчерпване на останалите възможности по чл.717 ТЗ, и получаване на разрешение
от съда, извършената по този начин продажба не може да се отъждестви по нито
един свой елемент с обикновена гражданско-правна сделка, нито да бъде
приравнена на обикновена сделка, съответно способът за попълване масата на несъстоятелността
по чл.646, ал.1,т.З, вр. чл.649 ТЗ, не може да бъде приложен по аналогия за
продан по реда на чл.718 ТЗ. Исковете били недопустими и поради противоречие с
императивната разпоредба на закона- чл.482, ал.1 ГПК и въведения с него
стабилитет на продажбата. Съгласно разпоредбата на чл.717л, ал.4 от ТЗ,
продажба, извършена по реда на Глава 46 от Търговския закон има последиците на
продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК, където е уточнен реда и
начина за продажба по реда на чл.718 ТЗ - чрез пряко договаряне, или чрез
посредник. При уредбата на принудителното изпълнение по ГПК, тези продажби се
ползват със стабилитет, който законодателят е въвел императивно с нормата на
чл.482 ГПК. В ал.1 на чл.482 ГПК е предвидено, че извършената продажба не може
да бъде обжалвана, или оспорвана по исков ред. С оглед изложеното, предявените
искове се явяват недопустими.
Исковете били
недопустими, тъй като в ТЗ и в ГПК не е предвиден ред за оспорване
действителността на продажба, извършена по реда на чл.718 ТЗ. В Глава 46 на ТЗ,
която урежда начините за осребряване на имуществото на длъжника и препраща към
ГПК за неуредени въпроси, единствената предвидена хипотеза за оспорване
действителността на продажба по исков ред, е предвидена в разпоредбата на чл.
717з, ал. 4 ТЗ съгласно която, ако при продан по реда на чл.717 и сл.,
възлагането не е било обжалвано, действителността на продажба може да се
оспорва по исков ред само при нарушаване на чл. 717г ТЗ и при невнасяне на
цената, т. е. при участие в продажбата на лица, за които законът не допуска
такова. В настоящият случай не е реализирана продажба по реда на чл.717 и сл. ТЗ, а по реда на чл.718 ТЗ, при който нито има препращане към 717г ТЗ, нито към
друг ред за оспорване на действителността на продажбата, а продажната цена е
заплатена изцяло и противното не се твърди от ищеца. Исковете по чл.26 ЗЗД,
предл. първо, предл.второ и предл. трето са също недопустими поради това, че
основанието на което са предявени подлежи на разглеждане по общия ред, от която
по-скоро могат да се възползват за защита на правата и интересите си третите
лица- неучаствуващи в изпълнителното производство, респективно в производството
по несъстоятелността. Същите нямат възможностите на участниците в тези
производства чрез своите действия като страни в тях да влияят на развитието им.
В конкретния случай ищецът като обезпечен кредитор на несъстоятелността и
участник в производството по несъстоятелност, е имал възможност във всеки един
момент преди и по време на проданта да прави искания както във връзка с
оценката, така и във връзка с начините на продажба, действията на синдика,
искане за възлагане и т.н. с които да защити интереса си, но не го е сторил. Искът,
с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е недопустим за кредитор по
несъстоятелността - страна в производството, тъй като специалните разпоредби на
ТЗ, съдържащи се в глава четиридесет и шеста и уреждащи осребряването на
имуществото на длъжника, не предвиждат възможност продажбата по чл. 718, ал. 1
от ТЗ да бъде обявявана за недействителна /каквато възможност е предвидена в
чл. 717г от ТЗ, когато продажбата се извършва чрез търг с тайно наддаване по
чл. 717 от ТЗ/. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД не намира приложение по
отношение на продажбата, извършена от синдика с имуществени права от масата на
несъстоятелността на основание чл. 718, ал. 1 от ТЗ. В тази връзка, некоректно
е цитирана от ищеца съдебна практика - в случая Решение № 1198 от 5.02.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 4955/2007 г., I г. о., ГК, тъй като същото е цитирано
непълно. В нецитираната му част се има предвид, че същото е постановено с оглед
възможната защита по реда на чл.26 ЗЗД на третите лица- неучаствуващи в
несъстоятелността: „Предвидената в ТЗ защита /искова и чрез обжалване/ срещу
действията на синдика по осребряването на имуществото от масата на
несъстоятелността, е предоставена на кредиторите на масата на
несъстоятелността. При осъществена такава защита разпореденото имущество се
връща в масата на несъстоятелността, за да бъде осребрено в производството по
несъстоятелност по реда на ТЗ. Тази защита не изключва защитата на третите лица
срещу продажбата, извършена от синдика чрез пряко договаряне или посредник,
включително чрез установяване на нищожността й, когато тези лица имат правен
интерес от разкриването й. Не може да се отрече правния интерес от разкриване
на нищожността на договора, на лице, което претендира, че е собственик на
разпоредения от синдика имот. Уредената в ТЗ защита срещу действията на синдика
в качеството му на орган на универсалното принудително изпълнение, не изключва
защитата по общия исков ред на третите лица, включително и чрез разкриването на
нищожността на продажбата, когато имат правен интерес от това. Алтернативно
счита предявените искове за неоснователни, при неправилно тълкуване на
материалния закон - ТЗ и на процесуалния - ГПК, и в противоречие с трайната
съдебна практика. След проведено общо събрание на кредиторите на
несъстоятелността, избран оценител, метод на извършване на оценката и начин на
извършване на продажбата, е възприета извършената от назначения оценител оценка
на активите на длъжника. Синдикът предприел действия за осребряване на
имуществото на длъжника, като след изчерпване на начините по чл.717 и сл. от ТЗ, получил разрешение от съда по несъстоятелността за продажба по реда на чл.718 ТЗ. Ищецът сам потвърдил в обстоятелствената част на исковата си молба, че „И.М.”
ЕООД е подписало предварителен договор за покупка на процесиите имоти и
впоследствие е закупило същите, след като молбата на синдика за извършване на
продажба по реда на чл.718 ТЗ чрез пряко договаряне била уважена от съда и по
този начин бил утвърден способа по чл.718 ТЗ. Сделката за закупуване от ищеца
на офиси С 19 и Д 20 не се е осъществила единствено поради виновно поведение и
неизпълнение от страна на ищеца, поради което искът бил неоснователен. Освен
това към момента на покупката на имотите от страна на „И.М.” ЕООД не е било
налице друго, по - изгодно предложение на по-висока цена. Счита предявените
искове за неоснователни и по други съображения: Оспорва твърдението на ищеца,
че синдикът не е спазил реда за определяне на оценката и продажната цена, на
която са извършени продажбите, както и че същите по този начин са извършени в
противоречие със закона- в нарушение на нормата на чл.718, ал.1 ТЗ. Ищецът не
отричал, че в производството по несъстоятелността е извършена оценка от избран
от кредиторите /между които и ищеца/ оценител, по избран от тях метод и тази
оценка е възприета от тях, не е оспорена и е взета предвид при проданта както
от синдика, така и от съда по несъстоятелността, като в нито един последващ
момент не е имало искане от кредитор за нова оценка, или претенции относно
развитието на осребряването на имуществото. В този смисъл, ищецът излишно е
подчертал изискването на чл.677 ТЗ, тъй като то е спазено с оглед възприетата
по несъстоятелността оценка от назначения оценител. Изводът на ищеца, че
следвало да се извърши задължително нова оценка на продаваната вещ/имот тъй
като чл.718 ТЗ препраща към общата уредба по ГПК, чиито норми са субсидиарно
приложими, не е верен. В общата уредба на ГПК, а още по-малко в чл.468, ал.2 ГПК не е предвидено стойността на продаваната вещ/имот да бъде задължително
оценена от вещо лице. Това е въведено единствено като възможност за СИ,
съответно за синдика в проданта по чл.718 ТЗ. Разпоредбата на чл.468, ал.2 ГПК
предвижда такава възможност, но не въздига извършването на оценка от вещо лице
като задължителна предпоставка, за да бъде определена цената и да бъде
реализирана проданта. Упоменатите специални знания са формулирани от твърде
специфични области като наука, изкуство и занаяти. Неоснователен е изложеният
довод, че след като чл.718 ТЗ препраща към ГПК, чиито норми се прилагат
субсидиарно, то и проданта по чл.718 следва да започне от 75% от оценката. Оспорва
твърденията, че към датата, към която синдикът е поискал разрешение за продажба
при пряко договаряне, оценката на продаваното имущество не е била валидна и
въобще е липсвала такава. Те се основават единствено на запис в приетата оценка
на имуществото по несъстоятелността, в който оценителят е отбелязал, че
оценката е валидна в срок до шест месеца от изготвянето й. Аргументите на ищеца
за валидността на оценката не почиват на някаква законова регламентация, нито
на съдебна практика. Оспорва твърдението, че синдикът не е действал с грижата
на добър търговец, провеждайки продажбата по реда на чл.718 ТЗ. Това твърдение
ищецът основавал единствено на несъстоятелно твърдение, че за валидността на
този вид продан е задължително да бъде извършена нова оценка на продаваното
имущество, което е в противовес на всякаква правна регламентация и не е
въведено никъде изрично или препоръчително, и се намира в противоречие с
установената съдебна практика. При наличието на валидно възприета оценка по
несъстоятелността, изготвена по възложения от кредиторите метод, при наличието
на одобрение от съда по несъстоятелността за продажба по реда на чл.718 ГПК,
при изчерпване на реда по чл.717 и сл ТЗ и при действия в кръга на очертаните
му от закона правомощия, синдикът е сключил законосъобразно сделка за продан по
реда на чл.718 ТЗ. Освен това липсвали данни някоя от страните по
несъстоятелността да е оспорила оценката, или да е поискала нова, или де е
извършила някакво действие по отношение на оценката на имуществото. Неоснователно
се твърдяло, че синдикът не е продал на купувача, предложил най-високата цена
на имотите - Офис С 19 и Офис Д 20. Счита, че ищецът е действал целенасочено и
недобросъвестно при депозиране на офертата си за въпросните имоти, без да е
имал намерение да се стигне до сделка, като същата не е осъществена единствено
поради негова вина поради следното:
не отговаря
на истината твърдението на ищеца, че същият не е знаел за извършена вече от
синдика продажба и е разбрал за същата повече от месец по-късно, тъй като той е
най-големият кредитор по несъстоятелността и е обезпечен такъв. Като участник в
производството по несъстоятелност, презумпцията е за неговата осведоменост, а
не за незнание. Противното би означавало, че ищецът води зле собствените си
дела, което е по негова вина. Видно от приложените към исковата молба
доказателства, отправеното от ищеца предложение за покупка на горните имоти
било своевременно прието от синдика, като последния е определил надлежно ден,
място и час за извършване на сделката. От приложения към исковата молба
констативен протокол се установява определената дата и час, а в канцеларията на
нотариуса се е явил синдикът с всички необходими документи и готовност за
извършване на продажбата съобразно с приетото предложение на ищеца. Ищецът не е
предприел никакви действия и не е направил никакви изявления в насока за
определяне на някаква друга дата, или друг начин на плащане. Ищецът е узнал
своевременно за определените дата, място и час за продажбата, тъй като се е
явил на същата, но въпреки това не е имал готовност за сделката, поради което
същата не е осъществена по негова вина. Изтъкнатите от ищеца аргументи за
неплащане на цената, че следвало да заплати същата след представяне на
удостоверение, че имотите са чисти и за тях няма вписани искови молби и тежести
били неоснователни, поради наличие на производство по несъстоятелност. От една
страна, продажбата по реда на чл.718 ТЗ е приравнена на публичната продан и
като последица от нейното извършване купувачът придобивал закупения имот чист
от всички съществуващи до момента тежести, които се заличават по силата на
закона. От друга страна - несъстоятелен е аргумента, изложен от ищеца, касаещ
предложения начин на плащане на цената. Трето за несъстоятелността лице може да
предяви след откриване на производство по несъстоятелност иск единствено за
защита на правото си на собственост на вещ, находяща се в масата на
несъстоятелността, но не и друг иск. Оспорва твърдението на ищеца, че
извършените продажби на процесиите имоти са нищожни, поради противоречие с добрите
нрави заради това, че са по-ниски от данъчните оценки и от пазарните цени на
имотите, тъй като ищецът не представял никакви доказателства за това че
продажната цена била определена в нарушение на реда по чл.718 ТЗ. При продажба
по реда на чл. 718 ТЗ, синдикът не е ограничен нито от съда, нито от оценките
на имуществото с оглед наложената съдебна практика. Размерът на данъчната
оценка спрямо продажната цена не е критерий за действителност на сделките. При
субсидиарно приложение на уредбата по ГПК и дадените по- широки правомощия на
синдика при продан по реда на чл.718 ТЗ, при изчерпване на реда по чл.717 и
сл.ТЗ и продажбата по реда на чл.718 ТЗ, не се очаква да е постигната
оптималната пазарна цена, което и предполага разрешението на съда по несъстоятелността,
като част от фактическия състав за осъществяване на продажбата, поради което
сделката е извършена съгласно даденото разрешение. Ищецът няма правен интерес и
легитимация за предявяване на исковете. Доводите, че ищецът като обезпечен
кредитор не е получил пълно удовлетворение от продажбите на имуществото на
длъжника нямат никакво отношение към действителността на извършената продан по
реда на чл.718 ТЗ, тъй като тя е извършена законосъобразно, в кръга на
компетентността на синдика и със санкцията на съда, а продажната цена е
изплатена изцяло. Ищецът, като участник в производството по несъстоятелността с
обезпечени вземания не е предприел никакви конкретни действия в цялото
производство за да обезпечи своето по-пълно удовлетворяване от продажбата на
имуществото. Не са представени никакви доказателства и не са наведени никакви
твърдения за направени от ищеца искания и постъпки в производството по
несъстоятелност за искана от него нова оценка на имуществото, нито за обжалване
на приетата, нито са поискани допълнителни задачи, нито пък за предприети
действия по реда на чл.494 и 495 ГПК и поискано възлагане. С пасивното си
поведение ищецът е допринесъл за развитието на проданта по реда чл.718 ТЗ,
поради което за него не е налице правен интерес да предяви исковете по чл.26 ЗЗД
за
обявяване на процесиите сделки за нищожни.
Ищецът е потвърдил в исковата молба, че „И.М.” ЕООД е
подписало предварителен договор за покупка на процесиите имоти и впоследствие е
закупило същите, след като молбата на синдика за извършване на продажба по реда
на чл.718 ТЗ чрез пряко договаряне била уважена от съда и по този начин, е
утвърден способа по чл.718 ТЗ. Фактическият състав на извършената продажба по
реда на чл.718 ТЗ, се е осъществил, действията на синдика са законосъобразни, а
„И.М.” ЕООД, е добросъвестен приобретател на недвижимите имоти, тъй като е
закупил същите след разрешението на съда по несъстоятелността и на цена, която
е по-висока от минимално определената. Фактическият състав на придобиването по
реда на чл.718 от ТЗ изисква освен разрешение на съда по несъстоятелността и
сключването на договор за прехвърлянето правото на собственост върху имота, с
продавач синдика.Нотариалната форма за неговата действителност, е спазена, а
цената е изплатена изцяло и противното не се твърди от ищеца. Сделката за
закупуване от ищеца на офиси С 19 и Д 20 не се е осъществила единствено поради
неговото виновно поведение и неизпълнение, поради което искът е неоснователен,
тъй като към момента на покупката на имотите от страна на „И.М.” ЕООД, не е
било налице друго по- изгодно предложение на по-висока цена.
В допълнителна искова молба, ищецът поддържа твърденията
си от исковата молба и оспорва твърденията на ответниците, направени с
отговорите на исковата молба.
С подадения в срок допълнителен отговор на исковата
молба, ответникът „И.М.“ ЕООД поддържа всички доводи и твърдения от отговора на
исковата молба.
Ищецът е оттеглил исковете си срещу синдика на „Н.“ ЕООД – Д.К., но по
отношение на него производството не е прекратено.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
На 10.08.2007 г. „Н.“ ЕООД е учредил
първа по ред договорна ипотека в полза на „Б.П.Б.“ АД, извършена във формата на
нотариален акт № 62, том V, рег. №
5112, по нот. дело № 793/2007 г. по описа на нотариус И.И., за обезпечаване на
вземанията на банката по договор за инвестиционен кредит № 839/2007 г. и
договор за кредит № 840/2007 г. от 07.08.2007 г. върху урегулиран поземлен имот с площ от 4 700
кв. м., заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота, в
това число и сграда със смесени функции със застроена площ от 2013 кв.м. и
разгъната площ от 13 026,80 кв.м.
С Решение № 721/17.07.2010 г. по т. д. № 943/2010 г.
по описа на СГС, TO, VI-14 състав, е обявена неплатежоспособността с начална
дата 21.12.2006 г. и е открито производство по несъстоятелност по отношение на
„Н.“ ЕООД.
На 14.09.2010 г. временният синдик на „Н.“ ЕООД е
представил в съда по несъстоятелността списък на предявените приети и неприети
вземания на кредитори, където под № 7 е посочен ищецът с вземанията си по
договори за кредит № 839 и № 840 от 2007 г.
С Решение № 914/29.09.2010 г. по т. д. № 943/2010 г.
по описа на СГС, TO, VI-14 състав, „Н.“ ЕООД е обявено в несъстоятелност и е
прекратена дейността на предприятието, постановени са обща възбрана и запор
върху имуществото, прекратени са правомощията на органите и дружеството е
лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в
масата на несъстоятелността. Със същия съдебен акт е постановено започване
осребряване на имуществото, включено в масата по несъстоятелността и
разпределение на осребреното имущество.
С Определение № 1394/14.03.2011 г. по т. д. № 943/2010
г. по описа на СГС, TO, VI-14 състав съдът е одобрил списъка на приетите от
синдика на дружеството в несъстоятелност вземания, който е обявен в ТР на
05.11.2010 г.
Видно от протокола на проведеното на 18.09.2012 г.
събрание на кредиторите на „Н.“ ЕООД същите са взели решение осребряването на
имуществото на длъжника да бъде извършено на обособени части, като отделните
имуществени права в масата на несъстоятелността да бъдат продавани поотделно.
Взето е решение и имуществените права да бъдат оценявани по метода на
справедливата пазарна стойност, сравнителни пазарни аналози.
По делото е представена независима експертна оценка,
изготвена от „Ексесиор“ на 08.02.2013 г., съгласно която общата стойност на
самостоятелните обекти в сградата на бул. „******** собственик на длъжника е
2 452 259 лв.
Въз основа на молба на постоянния синдик на „Н.“ ЕООД от
03.04.2013 г. за продажба на апартаменти С2 за 136 290 лв., D3 за 145 574
лв., F29 за 117 654 лв. и ателие С 14
за 125 375 лв., находящи се в УПИ IX-391 – сграда на бул. „******** с площ
от 4700 кв.м., е дадено на
08.04.2013 г. разрешение от съда по несъстоятелността за осъществяване на
продажба по реда на чл. 717в ТЗ. Представени са по делото и изготвеното от
синдика обявление за продажба с наддаване на посочените недвижими имоти и молба
за вписването му.
Въз основа на молба на постоянния синдик на „Н.“ ЕООД
от 30.05.2013 г. за продажба на ателие В24 за 139 000 лв., ателие В25 за
161 438 лв., ателие В26 за 178 046 лв., фитнес център за 516 792
лв., апартаменти D6 за
145 574 лв., Е11 за 151 678 лв., Е16 за 151 678 лв. Е 21 за
151 678 лв., Е36 за 145 788 лв., ателие F4 за
113 689 лв., паркоместа 23 за 21 522 лв., и 73 за 16 166 лв. и гараж
69 за 22 997 лв., находящи се в УПИ IX-391 – сграда на бул. „******** с площ
от 4700 кв.м., е дадено на
31.05.2013 г. разрешение от съда по несъстоятелността за осъществяване на
продажба по реда на чл. 717в ТЗ. Представени са по делото и изготвеното от
синдика обявление за продажба с наддаване на посочените недвижими имоти и молба
за вписването му.
Представен е протокол за проведена продажба на
апартамент D3 на Р.Д.Б.
от 11.06.2013 г.
Въз основа на молба на постоянния синдик на „Н.“ ЕООД
за продажба на апартамент С2 за 136 290 лв. и ателиета С 14 за 125 375 лв. и F29 за
117 654 лв., находящи се в УПИ IX-391 – сграда на бул. „******** с площ от 4700 кв.м., е дадено на
19.06.2013 г. разрешение от съда по несъстоятелността за осъществяване на
продажба по реда на чл. 717в ТЗ. Началните цени са в размер на 50% от оценката
на продаваното имущество. Представени са по делото и изготвеното от синдика
обявление за продажба с наддаване на посочените недвижими имоти и молба за
вписването му.
С постановление за възлагане от 21.06.2013 г. съдът по
несъстоятелността е възложил апартамент D3 на Р.Д.Б..
Въз основа на молба на постоянния синдик на „Н.“ ЕООД
от 08.07.2013 г. за продажба на В24 , ателие В25 , ателие В26 , фитнес център ,
апартаменти D6 , Е11 ,
Е16 Е 21 , Е36 , ателие F4 ,
паркоместа 23 , и 73 и гараж 69 ,
находящи се в УПИ IX-391 – сграда на бул. „******** с площ от 4700 кв.м., е дадено на
10.07.2013 г. разрешение от съда по несъстоятелността за осъществяване на
продажба по реда на чл. 717ж ТЗ. Началните цени са в размер на 80% от оценката
на продаваното имущество. Представени са по делото и изготвеното от синдика
обявление за продажба с наддаване на посочените недвижими имоти и молба за
вписването му.
Въз основа на молба на постоянния синдик на „Н.“ ЕООД
от 15.08.2013 г. за продажба на В24 , ателие В25 , ателие В26 , фитнес център,
апартаменти D6 , Е11 ,
Е16 Е 21 , Е36 , ателие F4 ,
паркоместа 23 , и 73 и гараж 69 ,
находящи се в УПИ IX-391 – сграда на бул. „******** с площ от 4700 кв.м., е дадено на
30.08.2013 г. разрешение от съда по несъстоятелността за осъществяване на
продажба чрез пряко договаряне. Началните цени са в размер на 50% от оценката
на продаваното имущество. Представени са по делото и изготвеното от синдика
обявление за продажба с наддаване на посочените недвижими имоти и молба за
вписването му.
Въз основа на молба на постоянния синдик на „Н.“ ЕООД
от 13.12.2013 г. за продажба на ателие В24 , ателие В25 , ателие В26 , фитнес
център, ателие F4, офиси C19 и D20 ,
паркоместа 23 и 73, и гараж 69 , находящи се в УПИ IX-391 – сграда на бул. „******** с площ
от 4700 кв.м., е дадено на
14.12.2013 г. разрешение от съда по несъстоятелността за осъществяване на
продажба чрез пряко договаряне. Началните цени са в размер на 25% от оценката
на продаваното имущество. Представени са по делото и изготвеното от синдика
обявление за продажба с наддаване на посочените недвижими имоти и молба за
вписването му.
С предложение за закупуване от 16.12.2013 г. „И.М.“
ЕООД е заявил желание да купи ателие С2, ателие В25 , ателие В26 , фитнес
център, ателие F4, офиси C19 и D20 ,
паркоместа 23 и 73, и гараж 69, находящи се в УПИ IX-391 – сграда на бул. „******** с площ
от 4700 кв.м., за обща цена от 296 174,30 лв.
На 16.12.2013 г. постоянният синдик на „Н.“ ЕООД е
съставил протокол, от който се установява, че е провел преговори с „И.М.“ ЕООД
за продажба на недвижими имоти от масата на несъстоятелността, а именно: ателие
С2, ателие В25 , ателие В26 , фитнес център, ателие F4, офиси C19 и D20 ,
паркоместа 23 и 73, и гараж 69, находящи се в УПИ IX-391 – сграда на бул. „******** с площ
от 4700 кв.м. Общата продажна цена е в размер на 296 174,30 лв. С протокола „И.М.“ ЕООД е обявен за купувач.
По делото е представен предварителен договор от
16.12.2013 г., сключен между „Н.“ ЕООД и „И.М.“ ЕООД, по силата на който
страните се уговарят да сключат до 31.12.2013 г. окончателен договор за
покупко-продажбата на апартамент С2, ателие В25 , ателие В26, фитнес център,
ателие F4, офиси C19 и D20 ,
паркоместа 23 и 73, и гараж 69, находящи се в УПИ IX-391 – сграда на бул. „******** с площ
от 4700 кв.м., за обща цена от 296 174,30 лв.
На 20.12.2013 г. „Н.“ ЕООД и „И.М.“ ЕООД са сключили
анекс към предварителния договор, по силата на който се изменя крайната дата за
подписване на окончателен договор на 28.02.2014 г.
Видно от представения по делото нотариален акт № 49,
том II, рег. №
12654, по нот. дело № 223/2013 г. по описа на нотариус М. Ш. страните са
сключили окончателния договор на 20.03.2013 г. за апартамент С2, ателие В25 ,
ателие В26, фитнес център, ателие F4,
паркоместа 23 и 73, и гараж 69, находящи се в УПИ IX-391 – сграда на бул. „******** с площ
от 4700 кв.м., като е отбелязано че общата продажна цена на недвижимите имоти е
в размер на 192 001,30 лв.
На 14.02.2014 г. с констативен акт,
съставен от нотариус М. Ш., затова, че представители на ищеца и дружеството-ответник в
несъстоятелност не са успели да постигнат в преговори съгласие за сключване на
окончателен договор за покупко-продажба на офиси C19 и D20, находящи се в УПИ IX-391 – сграда на бул. „******** с площ
от 4700 кв.м.
По делото са представени издадени на
17.04.2014 г. от Дирекция ПАМДТ на Столична община удостоверения, от които се
установява, че данъчната оценка на находящите се в недвижим имот-сграда на
бул. „******** е в размер на 20288,80 лв. за гараж № 69, 248415,20 лв. за офис №
D20, 69408,40 лв. за офис № С19,
15616,80 лв. за паркомясто № 73, 15616,80 лв. за паркомясто № 23, 100594,50 лв.
за фитнес, 135905,50 лв. за ателие № В26 и 123234,50 лв. за ателие № В25.
От заключението на вещото лице К.Д. по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, се установява, че индикативните
пазарни стойности на продадените от синдика недвижими имоти са: на ателие № 25
– 157 100 лв., ателие №26 – 175 870 лв., фитнес – 115 670 лв., паркомясто
№ 24 – 22 840 лв., паркомясто № 73 – 17 150 лв., офис С19 – 87 250
лв., офис D20 – 300 450 лв., гараж – 23 890 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
По допустимостта на предявените искове.
Предявените искове са процесуално допустими и това е
така, тъй като се касае за сделки, регламентирани от общия облигационен ред и
няма законова забрана, поради факта, че са сключени във фазата за осребряване
на активите на несъстоятелен длъжник, да бъдат атакувани чрез специалните
искове, уреждащи попълване на масата, както и по общия ред, уреждащ материята
на нищожността на сделките.Ищецът е активно легитимиран да ги предяви, тъй като
същият е кредитор с прието вземане, ползващ се с привилегия- ипотекарен такъв,
отреждаща му място по т.1 на чл.722 ТЗ, а предмет на осребряване са имотите на
длъжника, обременени с ипотека.Интересът му се обосновава с твърдението, че при
осребряване на тези активи, при уговорена по- висока цена, интересът му ще бъде
защитен по- добре, тъй като удовлетворяването на приетото му вземане ще е
пълно. Аргумент за
допустимост на исковия ред за атакуване на извършената продажба по чл. 718 от ТЗ е и обстоятелството, че с
определение № 1306/2014 г. на САС по ч.гр. д. № 1273/2014 г., което е изрично
потвърдено с определение № 5 от 05.01.2015 г. на ВКС, І т.о. по ч.т.д. №
3299/2014 г., изрично е прието, че кредиторът в производството по
несъстоятелност няма правна възможност да обжалва разрешението на синдика за
продажба на имуществото, а подлежи на атакуване крайния акт. Тъй като в случая
не се касае за продан, завършваща с постановление за възлагане, следва да бъде
допуснато атакуването по исков ред на извършената продажба като правна сделка,
представляваща крайния елемент от фактическия състав по прехвърлянето на
имущество.
На основание чл.649, ал.3 ТЗ
конституиран като необходим другар на ищеца е и синдикът на първия ответник по
делото „Н.“ ЕООД/н/- В.С., която поддържа заявените искове с правно основание
чл.646, ал.1,т.3 ТЗ и обусловения по чл.648 ТЗ и моли съда да ги уважи,
включително и този за връщане в масата на активите, предмет на сделките,
сключени по реда на чл.718 ТЗ.
По основателността на исковете.
По претенцията с правно основание
чл.646, ал.1,т.3 ТЗ
Продажбата чрез пряко договаряне е
способ за осребряване имуществото на длъжника, при който синдикът сключва договор за
продажба на имуществено право от масата на несъстоятелността, след
разрешение на съда, с купувача без посредничеството на трето лице. Фактическият
състав на тази сделка се различава съществено от този на първите две продажби -
продажба чрез таен и явен търг, тъй като последните приключват с постановление
за възлагане, докато продажбата по чл.718 ТЗ се осъществява със сключване на
договор за продажба, по който страна е синдикът, като орган на
несъстоятелността, като приложимият закона е ЗЗД.За да се сключи договор за
продажба след пряко договаряне, следва да се налице условията на закона:
неуспешен таен и явен търг, регламентиран от нормите на чл.71 ТЗ, предхождан от
решение на събранието на кредиторите, с което са определени условията за
извършване на продажбата, а при липса на решение, въпросът е в остатъчната
компетентност на синдика, разрешение на съда по несъстоятелността за
осребряване по този ред, провеждане на преговори с потенциални купувачи,
евентуално сключване на предварителен договор и сключване на окончателен
договор.Съдебната практика не е
последователна по отношение на провеждане на процедурата по чл.718 ТЗ и различията са в две насоки- по
отношение на това дали преди извършване на продажбата при пряко договоравяне
следва да бъде изготвена нова оценка на активите, предмет на осребряванет и в
това дали искането за разрешение за продажба при пряко договаряне се иска преди
провеждане на преговори в потенциали купувачи или след тяхното провеждане.Това е така, тъй като в закона
липсва изрична регламентация относно поредност е процедура по осребряването на
по чл.718 ТЗ.Поради това в някои от случаите при искане за разрешение за
извършване на продажба по чл.718 ТЗ съдът изисква от синдика да представи нова
оценка на актива.Необходимостта от това се налага с оглед евентуални промени в
конюнктурата на пазара и за да се избегне възможност активът да бъде предложен
да твърде ниска цена, което да доведе до накърняване на правата на кредитори и
длъжник, макар, че липсва изрично изискване за това.Съдът процедира по този
начин, за да предпостави условията на продажбата.Но това е само в случай, че липсва
решение на СК по чл.677,т.8 ТЗ / какъвто е настоящият случай/.Въпросът е, че
съдът по своя инициатива предприема това действие и „задължава“ синдика да се съобрази
в пазарните условия.Обикновено в такива случаи съдът еднократно дава разрешение
за продажба при цена, посочена в актуалната оценка, а при каква цена активът ще
бъде осребрен е в компетентността на
синдика, с оглед търсенето на пазара.Просто в този случай съдът дава
параметрите на бъдещата сделка.Друг въпрос е дали сделката ще бъде сключена на
цена, посочена от оценителя или на близка до нея.В други случаи съдът дава
разрешение за извършване на осребряването при пряко договаряне, без да изисква
от синдика да възлага нова оценка на оценителя, оставяйки синдикът да действа
въз основа на изготвената вече оценка, тъй като законът му дава право да
договоря при цена по-ниска от началната.
Както е посочено по – горе, законът не съдържа
разпоредби, които да посочат реда за извършване на продажбата чрез пряко
договаряне, поради това съществува възможност, която се използва в практиката,
на основание чл.677,т.8 ТЗ, СК да определи условията на тази продажба- напр.
начин на оповестяване и провеждане на продажбата, начин на плащане, минимална
цена, под която имуществото да не се продава- няма ограничения в закона,
касателно условията на продажбата по чл.718 ТЗ.Този въпрос може да е основание
и за свикване на ново СК, което да вземе решение, касателно продажбата по
чл.718 СК- законодателят не поставя изискване или пречки за това, освен липсата
на възможност съдът служебно да свика подобно събрание.Единственото изискване е
искането да бъде извършено от оправомощените за това лица – чл.674, ал.1 ТЗ.При
липса на решение на СК, съобразно нормата на чл.677,т.4 ТЗ този въпрос остава в
остатъчната компетентност на синдика и в този случай той следва да посочи на
съда реда, по който възнамерява да извърши продажбата. Като в
същото време синдикът следва да се съобразява с разрешеното му от съда, който
разполага с възможност да ревизира условията на синдика при осъществяване на
тази продажба, за разлика от хипотезата, при която е налице взето решение на СК
относно продажбата по чл.718 ТЗ, в която хипотеза съдът следва да се съобрази с
тези решения.
По цената на продажбата- основен довод
на ищеца за нарушение на закона.
Съгласно чл.718 ТЗ продажната цена
може да е по-ниска от началната по чл.717жТЗ / 80% от оценката/.Тази продажна
цена се определя по правилата на ГПК – изречение 2 от чл.718 ГПК, но законодателят не е
посочил, че синдикът е длъжен да изготви оценка по правилата на ГПК – нормата е
препращаща към разпоредбите на ГПК, конкретно към чл.
468 от ГПК, която норма от
своя страна задължава СИ да определи цената, на която ще продава
движимата вещ в магазина, както и възможността по искане на страна да назначи
вещо лице за определяне на нейната стойност. Съгласно чл. 468, ал. 2
изр.ІІ от ГПК вещо лице се назначава служебно, когато за определяне стойността на вещта са необходими
специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и др.Буквалният
прочит на нормата води до извод, че липсва законово задължение, при определяне
на цена на имот, да бъде изслушана експертиза, касателно оценката.Липсва и
законово задължение по ТЗ синдикът, както и СИ, да назначи вещо лице, което да
определи цената на имота.Дадена е възможност, но не е вменено задължение за
това, поради което не може да бъде споделено твърдението на ищеца, че е налице
нарушение на императивна разпоредба, свързана с реда на осребряване, за да се
обоснове наличие на нищожност на атакуваните сделки. Такова нарушение щеше да е налице,
ако е било взето решение на СК относно начина на процедиране от синдика при
извършване на осребряването по чл.718 ТЗ или съдът е дал, с разрешението за
разпореждане, параметри на бъдещата сделка, но в настоящия случай това не е
така- дадено е общо разрешение от съда, извършено е осребряване, чрез сключване
на договор за продажба от страна на синдика, съобразно даденото разрешение.Следователно не е налице нарушение на
императивна разпоредба и претенцията с правно основание чл.646, ал.1,т.3 ТЗ във
връзка с чл.26, ал.1,пр.1 ЗЗД се явява неоснователно предявена.
Следва
изрично да бъде отбелязано, че ищецът е имал възможност да влияе върху
процедурата по чл.718 ТЗ не чрез атакуване на разрешението на съда за
извършване на осребряване по този ред/ който акт не подлежи на самостоятелен
съдебен контрол/, а да поиска от съда да свика СК, което да вземе решение по този
въпрос, като предопредели действията, които синдикът следва да извърши при
осъществяване на процедурата по чл.71 ТЗ, включително и да иска смяна на
синдика, ако е бил убеден, че същият застрашава интересите на кредиторите със
своите действия.Подобна активност от настоящия ищец не е отразена по делото по
несъстоятелност.
По евентуално предявения иск
за нищожност на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД – по виждане на състава този
иск се поглъща от първоначално предявения като главен иск с правно основание чл.646,
ал.1т.3 ТЗ, по който съдът е направил произнасяне по- горе.Тази претенция се
явява недопустима е производството по него следва да бъде прекратено, поради
което следва да премине към разглеждане на следващия предявен евентуален иск по
чл.26, ал.1 предл.2 ЗЗД – нищожност поради заобикаляне на закона.
Следва да се има предвид, че една сделка противоречи на закон, когато
нейният резултат противоречи на закона.Ако резултат на такива сделки се цели да
бъде постигнат чрез позволени сделки, то те ще са нищожни поради заобикаляне на
закона- т.е. забранена от закона цел, която се постига с разрешени средства.В
настоящия случай ищецът твърди, че чрез атакуваните договори законът се
заобикаля, тъй като синдикът, като резултат, е постигнал цел, която е различна
от посочената от законодателя с разпоредбата на чл.607 ТЗ- справедливо
удовлетворяване на кредиторите. Разпоредбата на 607, ал. 1 от ТЗ регламентира целта на производството по
несъстоятелност - справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за
оздравяване на предприятието на длъжника.В настоящия случай е извършено
осребряване на активи на длъжника с цел удовлетворяване на кредиторите на
несъстоятелността, включително и настоящия ищец.Дали кредиторовият интерес е
изцяло удовлетворен е без значение, тъй като този въпрос се предпоставя от
начина на осребряване на активите и от конюнктурата на пазара.По делото няма
данни, че някои от кредиторите да удовлетворени по начин, който
накърнява правата на настоящия кредитор, а това е и въпрос по разпределение, а
не осребряването.След като оздравяването на длъжника се е оказало невъзможно,
след извършени действия по структурирането на дълга и взети решения по т.8 на
чл.677 ТЗ само за тръжните процедури, както и при липса на нарушение на
разпоредбата на чл.718 ТЗ, няма основание да се приеме, че резултатът от
осребряването, тъй като не води до пълно удовлетворяване на привилегирования
кредитор, е в нарушение на целите на универсалното изпълнение. Следва да се направи отграничение между
целта на производството по несъстоятелност, чието постигане се преценява въз
основа на обективни критерии и която е прогласена с разпоредбата по чл.607 ТЗ,
от чувството за удовлетвореност на кредиторите, при липса на решения от тяхна
страна, които да обвържат синдика при осъществяване на процедурата по чл.718 ТЗ,
както и няма основание да се приеме, че така осъществена процедурата по
осребряване на актива има цел, различна от посочената от законодателя.Ето защо
настоящият състав намира, че и тази евентуална претенция се явява неоснователно
предявена.
По иска за нищожност на
договорите, поради противоречието им с добрите нрави – основание по чл.26,
ал.1, предл. 3 ЗЗД.
В
постановеното Решение № 452 от
25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/2008 г., Г. К., І Г. О., ВКС посочва: „Основният материално
правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е по приложението на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, т. е. признаване нищожност на договора за продажба,
сключен при неравностойни престации като случай от неспазване на „добрите
нрави“. Поддържа се, че договорената цена, равняваща се на данъчната оценка и
значително по-ниска от пазарната цена излиза извън пределите на нравствената
допустимост, което накърнява „добрите нрави“ и обуславя нищожност на сделката.
В същото време чл. 9 от Закона за задълженията и договорите определя свобода на
договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка
относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност.
Следователно облигационното правоотношение предпоставя самостоятелност, от една
страна и от друга, се рамкира от „добрите нрави“ и от императивните правила,
които при продажбата определят, че държавната такса се изплаща въз основа на
данъчната оценка, дори ако е договорена цена, която е по-ниска от нея.
Следователно законодателя допуска, че цената на един недвижим имот по волята на
страните може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието
„добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е
такава, че практически да е сведена до липса на престация. В конкретния случай
отклонението от пазарната стойност и заплащането на цена на имота по данъчната
оценка не налага извод за такава неравностойност на престацията, която да
съставлява нарушение на „добрите нрави“ и да води до нищожност на сделката в
хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Налице е ответна парична престация, която
макар да се отклонява от обичайната не говори за такава недопустимост, която да
прави самата сделка нищожна.“
С Определение № 912 от 12.10.2015 г.,
постановено по гр.д. № 2419/2015 г., Г. К., III Г. О., на основание чл. 280,
ал. 1, т. 1 от ГПК, касационно обжалване на въззивното решение е допуснато по
въпроса: „Кога нееквивалентността
на престациите води до нищожност на договор за продажба поради противоречие с
добрите нрави?“
В отговор на така
поставеният въпрос, в Решение № 24 от 9.02.2016
г., постановено по гр д. № 2419/2015 г., Г. К., III Г. О., ВКС
посочва, че „само наличието на
нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е
достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима,
тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на
престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата
степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена
при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда,
порокът би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД. При най-високата степен на
нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях
е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като
прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави.“.
При така
дадената трактовка на въпроса от касационната инстанция, фактът, че насрещните
престации накърняват представата на ищеца за еквивалентност не е основание
договорите да бъдат прогласени за нищожни, поради накърняване на добрите
нрави.Уговарянето на цена, която да е под данъчната оценка не е самостоятелно
основание за уважаване на подобно искане, тъй като самият законодател допуска
тази възможност, но за да запази обществения интерес, налага облагането с такси
на такава сделка въз основа на данъчната оценка.Липсата на пълно стойностно
съответствие между насрещните престации, продажбата на активите на цена по-ниска
от данъчната оценка, съответно от пазарната такава, не е основание да се
приеме, че е налице хипотеза на накърняване на добрите нрави, за да се
прогласят сделките за недействителни.Това е така тъй като е налице насрещна
престация, чиято стойност не може да бъде приравнена на липса на такава.
Следва да бъде
отбелязано, че фактът, че по виждане на ищеца синдикът не е действал като добър
търговец, съобразно нормата на чл.660, ал.1 ТЗ, не е основание сключените от
него сделки по реда на осребряването да бъдат прогласени за нищожни, а е
основание за ангажиране на отговорността му по чл.663, ал.3 ТЗ.
Липсата на
основателност на обуславящите искове е основание да бъде отхвърлена и
претенцията за връщане в масата на несъстоятелността на продадените имоти- основание
за което дава разпоредбата на чл.648 ТЗ и поради това и тази обусловена претенция
следва да бъде отхвърлена.
Поради извод за
неоснователност на предявените искове, разноските следва да бъдат определени на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Страните са
представили списъци на разноските.
Ответникът „И.М.“
ЕООД, ЕИК ******** претендира разноски в размер на 26 676лв, представляващи
адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е реално
извършено от страната, на 07.06.2016г.По отношение на този разход ищецът е
сторил възражение за прекомерност, на основание чл.78, ал.5 ГПК, в последното
открито съдебно заседание.
По
основателността на това възражение.
Същото е
своевременно направено.
Разгледан по
същество същото е основателно.
Съгласно чл.7,
ал.2, т.4 Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, действала към момента на сключване на договора и заплащане на
уговореното възнаграждение, минималният размер на адвокатското възнаграждение е
9 994,48лв.Уговореното и платено възнаграждение е в размер на
26 676лв, което е повече от двойния размер.
Действително
настоящето производство се характеризира с фактическа и правна сложност, поради
което е допустимо уговореното възнаграждение да надвишава минималния размер, но
по виждане на състава действително същото е прекомерно, поради което намира, че
следва да бъде намалено до размер на сумата от 20 000лв, който размер
ищецът следва да заплати на тази страна.
По държавните
такси.
Съобразно
нормата на чл.620, ал.5 ТЗ по дело, което се води за попълване
масата на несъстоятелността и по
отменителен иск държавната такса не се внася предварително.Такава следва да се събере след края
на процеса, в зависимост от изхода на спора, поради това ищецът следва да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 7 242,00лв.
При
изложеното съдът
Р Е
Ш И :
На
основание чл.323 ГПК ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№1996/201г. по отношение
на ответника синдик Д.С.К., ЕГН **********, със служебен адрес ***, хотел
„Рила“, офис 208.
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д.№1996/2014г. по предявен от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, срещу „Н.“ ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** и „И.М.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, ж.к.Д., ул.“Проф. *******, иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради недопустимост на претенцията.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
и синдика на „Н.“ ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** В.С. ***, срещу „Н.“ ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** и „И.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, ж.к.Д., ул.“Проф. *******, за прогласяване
на нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на основание
чл.646, ал.1т.3 ТЗ, във връзка с чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, договори за продажба
на недвижими имоти, обективирани в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 49, томII, peг. номер 12654, дело 223/
20.12.2013 г. на Нотариус М. Ш., в частта, касаеща продажбата на следните пет
имота - Ателие В25 (111.36 кв.м.) с идентификатор 68134.4340.391.1.225; Ателие
В26 (122.81 кв.м.) с идентификатор 68134.4340.391.1.226; Фитнес с площ от 84.35
кв. м. с идентификатор 68134.4340.391.1.500; Паркомясто № 23 (18.00 кв.м.);
Паркомясто № 73 (18 кв. м), както и извършената на 21.02.2014 г. сделка за
продажба на три имота, обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижими
имоти №11, том I, per. номер 1675, дело №8/ 21.02.2014 г. на нотариус М. Ш. и обусловеният от него иск с правно основание чл.648 ТЗ за връщане на имотите, предмет на двете сделки в масата на
несъстоятелността, поради неоснователността им.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Н.“
ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и
„И.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.Д.,
ул.“Проф. *******, при условие на евентуалност, на основание чл.26, ал.1,
предл.2 ЗЗД, при условие на евентуалност, на основание чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД, за
прогласяване на нищожност на сделки, обективирани
в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти № 49, томII, peг. номер 12654, дело 223/ 20.12.2013 г. на нотариус М. Ш.,
в частта, касаеща продажбата на следните пет имота - ателие В25 (111.36 кв.м.)
с идентификатор 68134.4340.391.1.225; ателие В26 (122.81 кв.м.) с идентификатор
68134.4340.391.1.226; фитнес с площ от 84.35 кв. м. с идентификатор
68134.4340.391.1.500; паркомясто № 23 (18.00 кв.м.); паркомясто № 73 (18 кв.
м), както и извършената на 21.02.2014 г. сделка за продажба на три имота,
обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти №11, том
I, per. номер 1675, дело №8/ 21.02.2014
г. на нотариус М. Ш. и обусловеният иск с правно основание чл.34 ЗЗД във връзка с чл.648 ТЗ за
връщане на имотите, предмет на двете
сделки в масата на несъстоятелността, поради неоснователността им.
ОСЪЖДА
„Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 7 242,00лв.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Б.П.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „И.М.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.Д., ул.“Проф. *******
разноските по делото в размер на 20 000лв.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните, а
в прекратителната част, имаща характер на определение- в 1- седмичен срок, с
частна жалба.
СЪДИЯ: