Р
Е Ш Е
Н И Е № 44
гр.П.,
09.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд,в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 22 по описа за
2021 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на „Д. Т.“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.П.,
представлявано от управителя П. К. П., чрез пълномощник адв.Н.
В. ***8-0002185/04.12.2020 г. издадено от Директора на РД“АА“ гр. Р.,с което и
на осн. чл.96г,ал.1,пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на ЮЛ е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ за това,
че „на 30.10. 2020 г.,около 14.00ч., в
гр.Р., ул.“К.“№*, при комплексна проверка на транспортното предприятие „Д. Т.“ЕООД притежаващо лиценз №
16441 за международен обществен превоз на товар, валиден до 15.11.2026 г.
издаден от МТИТС, се установи следното: Транспортното предприятие е допуснало
осъществяване на международен обществен превоз на товар на дата 20.11.2019 г.,
видно от пътен лист от 20.11.2019 г., с т.а.“ДАФ“ от категория N3, с рег.№ Т **** ВТ, с водач П. К. П. ЕГН-**********,
който водач не отговаря на изискванията за психологическа годност. След
направена справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите се
установи, че лицето П. П. не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност за периода от 11.10.2018 г. до 11.01.2020 г. Видно от
международна товарителница CMR
от 21.11.2019 г. , превозът е осъществен от Република България за Русия.“ – нарушение по чл.7а,ал.2, пр.2 от ЗАвПр.
В подробно мотивираната
жалбата се оспорва извършеното нарушение,
като се твърди, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон водещи до опорочаване на цялото производство
по реализиране на административнонаказателната отговорност на превозвача.
Алтернативно се претендира за приложение на чл.28 от ЗАНН с оглед изключително
ниската обществена опасност на извършеното нарушение. В с.з. жалбоподателят
редовно призован, не изпраща представител, изпраща писмено становище, в което
поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли НП да бъде изцяло
отменено, претендират се направените
разноски.
Ответникът по жалбата –
РД“АА“ Р., редовно уведомен, не изпраща представител в с.з., в придружително
писмо сочи, че издаденото НП е законосъобразно. На осн.чл.63,ал.4 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в
случай че същият надвишава размера, предвиден в чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Районна прокуратура Т.,
ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в
с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима като тук е
мястото да се посочи /предвид и липсата на изрично посочване в НП за това/,
че именно ПпРС се явява местно
компетентен да я разгледа (в т.см. е и цитираната в
жалбата съдебна практика по идентичен казус – опр.№ 15/05.02.2019 г. на ВКС по
чнд № 80/2019 г. на II н.о., както мотивите към
опр.№ 102/27.09. 2016 г. на ВКС по чнд № 918/2016 г. на II н.о.; и
р. № 253/13.07.1999 г. на
ВКС по н.д.№ 37/1999 г. на III н.о., в което всъщност
се анализира и въпроса за нарушение на местната подсъдност в контекста на
допуснато съществено процесуално нарушение, като изрично се приема, че „нарушаването на местната подсъдност без
възражение на страните не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила“, за наличието на което се претендира в жалбата.
Жалбоподателят „Д.
Т.“ЕООД гр.П. бил превозвач по смисъла на ЗАвПр притежаващ лиценз за
международен обществен превоз на товари № 16441 издаден от МТИТС валиден до
15.11.2026 г. На 30.10.2020 г., около 14.00 ч., в сградата на РД “АА“ в гр. Р.
била извършена комплексна проверка на транспортното предприятие, при която
длъжностните лица –А.К. и Д.Д., в присъствие на
упълномощен представител на ЮЛ – Д. Ц. П. /пълномощно л.8/ констатирали
следното нарушение: Транспортното предприятие е допуснало осъществяване на
международен обществен превоз на товар на дата 20.11.2019 г., видно от пътен
лист от 20.11.2019 г., с т.а.“ДАФ“ от категория N3,
с рег.№ Т 89 49 ВТ, с водач П. К. П. ЕГН-**********, който водач не отговаря на
изискванията за психологическа годност. След направена справка в Регистъра на
психологическите изследвания на водачите се установило, че лицето П. П. не е
притежавало валидно удостоверение за психологическа годност за периода от
11.10.2018 г. до 11.01.2020 г. Видно от международна товарителница CMR
от 21.11.2019 г. , превозът е бил осъществен от Република България за Русия.
При тези обстоятелства било преценено,
че е осъществен състава на нарушение по чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвПр, за което бил
съставен АУАН № 280705 /приложен/, с който и съгласно чл.36,ал.1 от ЗАНН било
поставено началото на АНП против „Д. Т.“ЕООД. Актът бил предявен на
пълномощника, който се запознал с него и го подписал без възражения, като
такива не били депозирани и в 3-дневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН, след което
било издадено и атакуваното в настоящия процес НП 38-0002185/04.12. 2020 г. на
Директора на РД“АА“ Р., връчено отново на пълномощника Д. П. на 04.01.2021 г. видно
от направеното отбелязване.
Фактическата обстановка
беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени по делото по
реда на чл.283 НПК писмени доказателства. Така установената фактическа
обстановка не се оспорва от жалбоподателя видно от наведените в жалбата доводи,
като се твърди, че въз основа на нея наказващият орган е ангажирал неправилно
отговорността на жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, като същевременно констатира,
че при реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното
нарушение не са допуснати посочените в жалбата като съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до цялостно опорочаване на производството по
налагане на административно наказание. Първото и основно основание за
законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от компетентен орган, като
компетентността може да произтича както пряко от закона (случай, в който се презюмира), така и да бъде
делегирана. В настоящият случай това основно изискване е спазено, тъй като
атакуваното НП е издадено от компетентен да го издаде орган–Директор на РД“АА“
гр.Р., на когото на осн.чл.92,ал.2 от ЗАвПр и приложената Заповед № РД-08-30/24.01.2020
г. на МТИТС са делегирани права по смисъла
на чл.47,ал.2 ЗАНН. Не са налице
обстоятелства, които да поставят под съмнение автентичността на съставения АУАН
и издаденото въз основа на него НП.
Наред с това съдът приема, че при съставяне на АУАН не са допуснати нарушения,
които да не са преодолими по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН, а от друга страна НП
съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.57 от ЗАНН, т.е. налице е яснота
относно вмененото като извършено нарушение от страна на жалбоподателя.
На
жалбоподателя ЮЛ е вменено обвинение за нарушение по чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗАвПр,
според която лицензираните превозвачи следва да осъществяват превози на пътници
и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на МПС и
за психологическа годност. Не е спорно по делото, че с пътен лист от
20.11.2019 г. /приложен л.10/ т.а.“ДАФ“ с рег.№ Т 8949 ВТ, с водач П. К. П. е
осъществил от името и за сметка на превозвача „Д. Т.“ЕООД международен превоз
от Република България до Русия. Видно от извършената проверка в Регистъра на
психологическите изследвания /приложено извлечение л.9/, към датата на превоза
П. не е притежавал
валидно удостоверение за психологическа годност за периода от 11.10.2018 г. до
11.01.2020 г., като е получил такова удостоверение едва на 12.01.2020 г. Ето
защо съдът намира за доказано по несъмнен начин, че водачът на т.а. П. К. П. е
бил допуснат от търговеца-превозвач да извърши международен превоз на товари,
без да отговаря на изискванията за психологическата годност по смисъла на
Наредбата по чл.152,ал1,т.2 от ЗДвП. Съгласно Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС /Обн.,ДВ, бр.46/2006 г./ се издават удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. В посочената Наредба
детайлно е регламентирана процедурата, посредством която се установява
психологическата годност на лицето /чл.5/, като процедурата завършва със
заключение за психологическа годност, като при положително заключение се издава "Удостоверение за психологическа
годност", а при отрицателно такова не се издава документ. /чл.7/. Приобщените
до делото писмени доказателства категорично потвърждават, че към датата на
извършване на международния превоз 20.11.2019 г. водачът П. К. П. не е притежавал
удостоверение за психологическа годност, въпреки което превозвачът „Д. Т.“ЕООД гр.П. го е допуснал да
го осъществи. Налице е пълно съответствие между констатираното при извършената
проверка по документи неизпълнение на задължение от страна на ЮЛ чл.7а,ал.2,пр.3 от ЗДвП да осъществява превоз
на товари само с водачи, които отговарят изискванията на психологическата
годност, определени с визираната по-горе Наредба, издадена на
осн.чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП, за което нарушение правилно е ангажирана
отговорността му по чл.96г,ал.1 от ЗАвПр.
Наред с горепосоченото,
съдът счита, че правилно е определен и субектът на административнонаказателната
отговорност. В НП е посочен кой е нарушителят – превозвачът "Д. Т.“ЕООД,
който извършва процесният международен превоз, поради
което именно на него е наложена имуществената санкция определена по реда на
чл.96г,ал.1 от ЗАвПр. Това е така, защото процесната транспортна дейност се
извършва от името и за сметка на превозвача и е правно ирелевантно за
ангажиране на отговорността по посочената в НП разпоредба кой е водачът извършил
конкретният превоз. Когато превозвачът е ЮЛ, именно той допуска до управление на превозно средство за
обществен превоз водачът, който не отговаря на някое от изискванията,
определени със ЗАвПр и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Нарушението не е
маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
за което неоснователно се претендира в жалбата. Съдът не установи изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността на превозвача обстоятелства, въз основа
на които да бъде направен извод, че извършеното от ЮЛ нарушение разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на
нарушения от този вид. Самото нарушение, касае дейност, явяваща се източник на
повишена опасност, което изключва приложението на чл.28 ЗАНН.
Следва да се отбележи, че вмененото нарушение несъмнено засяга регламентирания строго
формален ред за доказване на определено здравословно състояние, което има
отношение към безопасността на пътниците и останалите участници в движението,
поради което нарушението разкрива висока степен на обществена опасност и липсва
основание да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 38-0002185/04.12.2020
г. издадено от Директора на РД “АА“ гр.Р., с което и на основание
чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвПр, на ЮЛ – превозвач
„Д. Т.“ЕООД ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Г.“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано
от управителя П. К. П., чрез пълномощник адв. Н. В. ***, със съдебен адрес:***,
за нарушение по чл.7а,ал.2,пр.1 от ЗАвПр, е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: