№ 6
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на трети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20221100511174 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 19657/13.06.2022 г. ( п.к. 10.06.2022 г.) на Я. Н. Д.,
взискател по изп.д. № 20181110400330 по описа на СИС при СРС, 4 отд., 21 уч., срещу
постановление на ДСИ от 17.05.2022 г., с което на основание чл. 433, ал. 1 т. 8
ГПК изпълнителното производство е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното
постановление е незаконосъобразно. Изтъква, че същият е подавал молби с искане за
извършване на изпълнителни действия в рамките на всеки две години. Поради това не били
налице основания за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, тъй като не бил изтекъл срокът от две години съгласно същата разпоредба.
Длъжниците по изпълнението – наследниците на М. С.К. – М.Н.К., М.К. и Ш.К. не са
депозирали писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК. Наследникът С.К. е
депозирал удостоверение за вписан отказ от наследство на М. К.. Длъжникът по
изпълнението Л. К. също не е депозирал възражения в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.
По делото са изложени мотиви на ДСИ, с които се взема становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
процесуално егитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3,
пр. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител - постановление за прекратяване на изпълнителното
производство, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Изпълнително дело № 20181110400330 по описа на СИС при СРС, 4 отд., 21 уч., е
образувано по молба от 26.02.2018 г. на Я. Н. Д., с която е поискано принудително събиране
на вземанията по изпълнителен лист от 17.09.2003 г., издаден по гр. д. № 6975/2003 г. на
СРС срещу длъжниците М. С.К. и Л. С. К.. В молбата са посочени изпълнителни способи -
налагане на запор по банковите сметки на длъжниците, запор на моторни превозни средства
и налагане на възбрана върху описани в молбата недвижими имоти. На 16.03.2018 г. ,
19.03.2018 г., 21.03.2018 г. са наложени запори на банкови сметки в ОББ АД, ЦКБ АД,
1
Юробанк България АД. На 28.03.2018 г. са вписани две възбрани върху апартамент № 3 и
апартамент № 11, находящи се гр. София. На 27.12.2019 г. взискателят е поискал насрочване
на опис, оценка и изнасяне на публична продан на имотите, възбранени в полза на
взискателя. Със същата молба е поискал и налагане на запори на трудови възнаграждения и
банкови сметки на длъжниците. С разпореждане от 07.01.2020 г. ДСИ е указал на взискателя
да внесе 12 лева за справки в Агенция по вписвания за имотите,за които поискал насрочване
на опис, както и да представи данъчни оценки и схеми на имоти, но по делото няма данни
взискателят да е изпълнил дадените указания. Таксите за справки за актуални банкови
сметки са внесени от взискателя и приложени по делото с молба от 24.01.2020 г., с която е
поискал налагане на запори на новооткрити банкови сметки. ДСИ извършил справки в
регистъра на БНБ и е уведомил на 12.02.2020 г. взискателя да се запознае със същите и да
посочи изпълнителен способ. Считано от 12.02.2020 г. до 17.05.2022 г., по делото не е
постъпило искане от взискателя за предприемане на изпълнително действие. Видно от
отбелязванията върху гърба на изпълнителния лист, по делото не са постъпвали плащания
от предходно наложени запори в посочения период. Ето защо, с атакуваното постановление
от 17.05.2022 г. ДСИ счел, че са налице законовите предпоставки и на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК прекратил изпълнителното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
неоснователна.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.). Прекратяването на изпълнителното производство
поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това, тъй като прекратяването настъпва по право.
Съгласно същото тълкувателно решение, в хипотезата на чл. 116, б. "в"
ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
С оглед установеното по делото, в случая са били налице законовите предпоставки
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителното производство е било прекратено по силата на
закона, поради което законосъобразно с атакуваното постановление държавният съдебен
изпълнител е констатирал прекратяване на делото. В периода от 12.02.2020 г. до датата на
2
постановлението на ДСИ от 17.05.2022 г. за прекратяване на изпълнителното дело е изтекъл
период по-дълъг от две години, в който взискателят не е искал от ДСИ извършване на
изпълнителни действия. Ето защо е изпълнен фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
поради което обжалваното постановление е законосъобразно, а жалбата неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 19657/13.06.2022 г. ( п.к. 10.06.2022 г.) на
Я. Н. Д., взискател по изп.д. № 20181110400330 по описа на СИС при СРС, 4 отд., 21 уч.,
срещу постановление на държавен съдебен изпълнител от 17.05.2022 г., с което на
основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3