Решение по дело №1290/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260082
Дата: 30 септември 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20193630101290
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                   260082/30.9.2020г.                             

         

                                                            гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, осми състав,

на петнадесети септември, през две хиляди и двадесета година,

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                                                   Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1290 по описа на ШРС за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД.Ищецът твърди, че преди около пет и половина години се запознал с ответницата в Г.. Взел я да живее при него в стопанството, където бил нает и работел- отглеждал овце. Станали близки. Твърди, че вече имал спестени пари – евро, с равностойност на 5 000лв. и се канел да си купи къща, именно съседната на бащината му в родното село. Възнамерявал, след прибирането си окончателно в Б., да заживее на семейни начала с ответницата В.М.М., ЕГН **********. Познавал къщата за продан, тя била в лошо състояние и имала нужда от ремонт, покривът бил за смяна. Познавал и собственика на къщата. Твърди, че два-три дни преди ******г. предал парите -евро с равностойност на 5 000лв. на В.М.М., с уговорката тя да дойде в Б. и да плати на продавача продажната цена за къщата в кметството, като продавачът следвало да подпише пълномощно на В., с което тя, от името на продавача, да продаде имота на ищеца, след като се върне той в Б.. Освен това се уговорили, че в близките месеци той ще й изпраща пари на 4-5 пъти -общо 1500 евро, които тя да използва за ремонт на покрива. Тъй като ответницата била неграмотна, се уговорили тя да брои и предаде сумата на продавача пред кмета и пред свидетели /майката на ищеца, дъщеря му, секретарката на кметството/. Сочи, че В.  идвала в Г. и се прибирала в Б., вече в новия дом. Изпращал допълнително пари, с които тя трябвало да направи други по-дребни ремонти по имота.

Заявява, че със свои спестени от Г. пари, около 600-700 евро, ответницата си купила хладилник, пералня, прахосмукачка. Заявява, че за празника Курбан байрам - 21.08.***г. се прибрал окончателно в страната, а В. се била прибрала 3-4 месеца преди това. Разбрали се повече да не излиза да работи в чужбина. Ищецът сочи, че взел да гледа стадо овце и по-скоро живеел в стопанския двор на родното му село, като бил постоянно зает със животните. Разбрали се напролет, като отгледа и продаде агнетата до Великден, да се освободи от ангажименти към животните, да прехвърлят имота на негово име. В. го оставила с впечатление, че е съгласна. От разговор с негов познат - С. Л. разбрал, че В. вече е прехвърлила имота с пълномощното, което имала, но на свое име. Отишъл при нея, за да се разберат и станал скандал, дошла полиция, показали акта за собственост на имота и го предупредили да не се саморазправя с нея. По късно разбрал, че ответницата убедила С. Л. да й стане поръчител, за да изтегли кредит , като с тези средства заплатила разноските по сделката "покупко -продажба“ с имота на нейно име. Заявява, че все пак разговарял с В. да му прехвърли доброволно имота. Получил обещание от нея, но когато двамата пристигнали в Шумен, за да извършат сделката, В. внезапно избягала и повече не се появила. След около седмица разбрал, че е заминала да живее в чужбина /Г./, а ключа от имота оставила на съседка.

Моли съда да осъди ответницата В.М.М., ЕГН **********, пост. адрес: *** да заплати /върне/ на ищеца А.А.А., ЕГН ********** сумата от 5 000 лв., представляваща равностойност на еврото, получено от нея и предадено на продавача, като сума за закупуване на имот на името на ищеца, имот, описан подробно в НА ***,том III, рег.№ ***, дело № *** от ***г. - Поземлен имот с идентификатор № ***по КК на с. Ч., с площ от 1616 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за ниско застрояване до 10м., със съседни ПИ № ***.***.***; ***.***.***; ***.***.***; ***.***.***; ***.***.***; ***.***.*** и ***.***.***, ведно с построените в него сгради с идентификатор № ***.***.***.1, със застроена площ от 92 кв.м., брой етажи – два, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор №  ***.***.***.2, със застроена площ от 81 кв.м., брой етажи-един, с предназначение – селскостопанска сграда, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като получена на неосъществено основание, с която сума ответницата се е обогатила неоснователно, а ищецът е обеднял.

Прилага писмени доказателства. Претендира разноски адвокатски хонорар и разноски направени в обезпечително производство.

Прилага определение по ч.гр.д. № ***/2019г. на ШРС с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с обезпечителна мярка налагане на възбрана на недвижим имот, находящ се в с.Ч., а именно Поземлен имот с идентификатор № ***по КК на с. Ч., с площ от 1616 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за ниско застрояване до 10м., със съседни ПИ № ***.***.***; ***.***.***; ***.***.***; ***.***.***; ***.***.***; ***.***.*** и ***.***.***, в едно с построените в него сгради с идентификатор № ***.***.***.1 със застроена площ от 92 кв.м., брой етажи – два, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор №  ***.***.***.2 със застроена площ от 81 кв.м., брой етажи-един, с предназначение – селскостопанска сграда.

В предоставения, на основание чл. 131 от ГПК едномесечен срок, отговор от назначения особен представител на ответника е постъпил.

В отговора се заявява, че се оспорва предявеният иск по основание и по размер. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията за 5000лв., от предаването на парите през ***г. Твърди се, че претенцията е неоснователна и се противопоставя на искането за разпит на свидетели във връзка с установяването на това твърдение. Правят се доказателствени искания .

В съдебно заседание ищцата се явява с адв. М. при ШАК. За ответницата в съдебно заседание се явява назначеният особен представител адв. Н.Д. от ШАК.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като съобрази петитума й, съдът, с доклада си по делото, е квалифицирал предявения  от ищеца иск по чл. 55, ал.1, пр.2 от ЗЗД. По иска с правно основание по чл. 55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, съдът съобрази следното:

За да бъде основателен така предявеният иск, следва по безсъмнен начин да се установи разместването на имотни блага с оглед отпаднало основание. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване фактическото разместване на имуществени права, извършено при условие за бъдещо осъществяване на определено основание, а в тежест на ответника е да установи наличието на правно основание за задържане на получената сума.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът приема, че не се установи по делото, че през м. октомври ***г. ищецът е предал на ответницата сума в евро с равностойност на 5 000лева. Твърденията на ищеца, че уговорката между страните е била ответницата да закупи конкретен недвижим имот за ищеца, като е следвало да плати парите /които той й е дал / на собственика и да получи пълномощно, с което да прехвърли имота на името на ищеца,останаха недоказани .

Показанията на св. А. съдът не кредитира, съобразявайки обстоятелството, че същата, като дъщеря на ищеца, е предубедена, пристрастна  и  е естествено да поддържа версията на баща си. Съдът съобрази също, че тази свидетелка не е очевидец на предаването на парите и на уговорката, сочена от ищеца.

Не се кредитират и показанията на св. С. и св. Р.. И двамата също не са преки очевидци на факта на предаването на парите, споделят информация, на която не са били свидетели, а са чули от някой в селото. Показанията на тези свидетели са същевременно противоречиви и объркани.

Показанията на св. Р. съдът не кредитира, доколкото същите не съдържат конкретна информация, за да се направи извод за неоснователно разместване на имотни блага с оглед отпаднало основание, а говори за събития, случили се много по-късно.

Показанията на св. Х.Х. - кмет и изготвил пълномощното за ответницата от продавача на къщата съдът кредитира, доколкото същият е присъствал при подписването на документа от продавача, както и на извършеното плащане . В съдебно заседание, проведено на ***г. същият заяви :“  През ***г. или ***г. лицето В. се появи в селото, като съжителстваща с А.. Прояви интерес към тази къща. Н. и А. се бяха преселили в Д.. ………... Искаше да купи къщата, като ми заяви, че иска да я купи лично. Не ми е казвала от къде има пари. Поканих А., който тогава вървеше. Дойде в селото, споразумяха се за цена, аз не съм участвал. ………Пред мен В. донесе парите, пред мен ги даде на А.. Тя даде парите – равностойността на пет хиляди лева, имаше и валута. Това бяха парите за къщата, която къща В. купи за себе си. ………В. дойде при мен и Н. ме помоли – в един съботен или неделен ден ходих в Д. с пълномощно, с което А. упълномощи В. да прехвърли къщата на нейно име. …………. ………….. А. е много проблемен. В момента е в Г.. Не знам как е спестил по Ваша логика тези пет хиляди лева, след като той гледаше 20-30 овце. Когато В. дойде с парите, А. не беше в Б.. След като даде парите, В. влезе в новата къща да живее. Откакто е започнала работа, пет години А. нямаше един ден работа и през цялото време го издържаше В.. Говоря за периода след покупката на къщата. През ***г., след един, два месеца, той се върна от чужбина. Живееха с В. много добре, докато не се появи Е. и адв. М. я познава. Е. започна връзка с А.. Той изтегли пет хиляди лева, които ги даде в брой на тази Е.. По думите на А., продадоха 50 бр. овце, тя прибра парите. В. също има дял в гледането на овцете. А. делеше приходите с Е. от овцете, които е гледал в Б.. Говоря за Е. М.ЕР., която ми е братовчедка. Тя предизвика тези проверки от прокуратурата. Това лято А. идва, счупи стъклата. Той постоянно тормози В. и продължава да си иска парите. А. знаеше текстът на това пълномощно, което получи В.. Ние сме хора от селото, постоянно контактуваме. ………………….. Не знам от къде е имала парите В.. В момента работеше в Г.. …………..“

Съдът кредитира и показанията на св. Н. Т.И.- съпруга на продавача, съобразявайки получената по делото информация, че е болен и комуникацията с него е невъзможна. Същата заяви :“…. Не знам парите, които даде В. за тази къща на моя мъж, дали са нейни или на А.. Това, кой дава парите и кой не, си е между А. и В.. Мъжът ми каза, че е получил пари от В. за къщата и я упълномощи в мое присъствие с това пълномощно, да си я прехвърли. От ***г. до ***г. В. не прехвърли къщата на никого – нито на нея, нито на А.. Аз ходих да си взема багажа, но всичко беше заключено. Като е дала парите и е взела ключа, от ***г. заживя в къщата….“

Не се доказва по безспорен начин фактът, твърдян от ищеца, че той е дал парите на ответницата. Независимо от съвпадане на периода, сочен от ищеца и датата на изготвяне на пълномощното от продавача -собственик на имота А. П. И. /видно от извършената заверка на пълномощно от кмета на с.Ч. - ******г./, съдът счита, че не се установява по несъмнен начин, че ответницата е получила пари от ищеца и е приела да изпълни възложен й договор за поръчка /устен/, да купи от името и за сметка на ищеца недвижимия имот. Липсват безспорни доказателства, както за даването на парите, така и за твърдяното от ищеца основание за даването им, страните не са изготвили документ за отношения им във връзка със предадената сума пари. Твърденията на ищеца, при липсата на ангажирани от него безспорни доказателства в подкрепа на сочената в исковата молба устна уговорка, останаха недоказани в процеса. Постигнатата договореност на ищеца с ответницата, така, както е описана в исковата му претенция, а именно: за закупуване за сметка на ищеца на недвижим имот, по своето естество представлява договор за поръчка и съгласно чл. 292, ал.3 от ЗЗД, когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижим имот от името на довереника, същата следва да е сключена в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Не се твърди от ищеца сключването на подобен договор, като събраните по делото гласни доказателства не са достатъчни да обосноват извода за действително постигната между страните договореност за поръчка и осъществени действия в изпълнение на същата. Изложените в исковата молба фактически твърдения са за сключен между страните устен договор за поръчка за придобиване на ищеца и негова сметка, на право на собственост върху недвижим имот. Дори да се приеме тезата на ищеца за вярна, според чл.292, ал.3 от ЗЗД, обаче, договорът за скрит мандат (поръчка) трябва да бъде сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите. Тази форма е за валидност, а не за доказване, поради което неспазването й прави договора за поръчка нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД, като изключва и допустимостта на свидетелски показания за неговото установяване – чл.164, ал.1, т.1 от ГПК (в този смисъл вж. решение № 886 от 15.12.2009 г. на ВКС по гр. д. ***32/2008 г., IV г. о., ГК, решение № 239 от 8.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7200/2014 г., IV г. о., ГК и др.). Щом договорът за поръчка е нищожен поради липса на форма, то той не поражда права и задължения за страните. Освен горното, житейски нелогично и необосновано е твърдението на ищеца за дадените пари през ***г. и обстоятелството, че не е поискал отчет на В., какво точно е направила с парите, купила ли е имот, на чие име и т.н. Същият твърди, че разбира за това обстоятелство едва години по-късно и то случайно. Освен горното, становището на особения представител на ответника за изтекла давност, съдът намира основателно. Ако хипотетично се приеме твърдението на ищеца за вярно, т.е., че е дал парите през м. 10.***г., то 5 години са изтекли през м. 10.***г., искът се явява предявен след изтичане на законовия давностен срок.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира предявения иск за недоказан, поради което счита, че следва да го отхвърли.

При този  изход на делото, разноските направени  от ищеца  за възнаграждение  на особения представител, внесени от него,  следва да останат  за негова сметка .

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, ШРС,

 

Р   Е   Ш   И  :

              ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А.А.А., ЕГН ********** по чл. 55, ал.1, предл.2 от ЗЗД за сумата от 5000лв.(пет хиляди лева), като получена от В.М.М., ЕГН ********** на неосъществено основание, с която се е обогатила неоснователно, като НЕДОКАЗАН .

Решението  подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                        

Районен съдия :