№ 457
гр. Перник, 29.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500196 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1247 от 04.12.2023 г., постановено по гр.д. № 19/2023 г. Районен
съд - П. е отхвърлил предявените искове от МК „Братя Радеви4 ООД, ЕИК по
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. Кобилино
бранище № 2, ет. 3, ап. 6, представлявано от Младен Радев - управител, действащ чрез
адв. Н. И. Г. – пълномощник, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Проф. Милко Бичев“
№ 9, офис 2, за осъждане на „КРАКРА ФУУДС" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********
адрес: гр. П., обл. П., ул. Марина бара № 29, представлявано от: Силвия Спасова
Рангелова – управител, за заплащане на ищцовото дружество сумата в общ размер на
6276.18 лв., за доставена свинска карантия, за което са били издадени Фактура №
25282/19.04.2022 г., Фактура № 27479/28.06.2022 г., Фактура № 27660/30.06.2022 г.,
Фактура № 27718/03.07.2022 г., Фактура № 27806/05.07.2022 г., Фактура №
27880/07.07.2022 г., Фактура № 27968/10.07.2022 г., Фактура № 28288/19.07.2022 г.,
Фактура № 28539/26.07.2022 г., Фактура № 28911/04.08.2022 г., Фактура №
29305/16.08.2022 г., Фактура № 25107/14.04.2022 г., Фактура № 25281/19.04.2022 г.,
Фактура № 29527/23.08.2022 г., Фактура № 29626/25.08.2022 г., Фактура №
29677/28.08.2022 г., и Фактура № 29678/28.08.2022 г., като неонователни и недоказани.
С решението съдът е осъдил МК Братя Радеви ООД да заплати на „КРАКРА
ФУУДС" ООД, сумата от 1575.00 лева, сторени разноски в настоящето производство.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
МК „Братя Радеви4 ООД, чрез адв. Н. Г., с която постановеното от районния съд
решение се обжалва като се сочи, че същото е издадено при грубо нарушение на
процесуалния закон и грешно прилагане на материалния закон към установените в
хода на процеса факти. Сочи се, че за да постанови акта си решаващият съд е възприел
неправилна фактическа обстановка, което е довело до неправилни и изводи и
постановяване на неправилен съдебен акт. Твърди се, че всъщност с отговора
ответника не оспорва, че е получил описаните във фактурата стока, а оспорва факта, че
не я е платило. Допълва, че подобно твърдение се прави едва в писмената защита във
връзка с хода по същество, като се твърди, че ищцовото дружество не е успяло да
1
докаже, че е доставило описаното във фактурите. Изразява се несъгласие с изводите на
първата инстанция, че исковата молба е недоказана и неоснователна. В продължение с
въззивната жалба се твърди, че видно от представените по делото и неоспорени
фактури е, че към датата на издаването им МК „Братя Радеви“ ООД е доставило на
ответното дружество стоката, подробно описана в тях, като доставката е била на обща
стойност 5277,22 лв. Намира, че въз основа на наличните по делото доказателства
може да се обоснове извод, че е доказано осъществяването на първата от обуславящите
уважаването на иска предпоставки. От факта на издаването, декларирането и
приемането на процесните фактури от НАП, както и плащането на декларирания данък
се установява от правна страна изпълнението на поетите от ищцовото дружество
задължения. В заключение се сочи, че решаващият съд е следвало да обсъди по
отделно и в съвкупност представените с исковата молба доказателства, както и тези
събрани в хода на съдебното производство. Допълва, че това не е сторено от
правораздаващия орган, което от своя страна обуславя незаконосъобразност на
постановения акт. В условията на евентуалност, ако въззивната жалба не бъде уважена
се обжалва размера на присъдените за ответната страна разноски. Въз основа на
изложените аргументи се моли съда за отмяна на атакуваното решение като се
постанови ново, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на МК „Братя
Радеви“ ООД сума в размер на 5277,22 лева. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „КРАКРА ФУУДС" ООД,
чрез адв. К. Ч., с който се оспорва подадената въззивна жалба, като се твърди, че
същата е неоснователна. Твърди се, че за да постанови съдебното решение,
първоинстанционният съд е анализирал наличните по делото доказателства. Намира за
неоснователни и необосновани доводите изложени от ищцовото дружество относно
постановеното от първата инстанция решение. С отговора се сочи, че с молба и
последващо уточнение ищцовото дружество е оттеглило иска за сумата от 5277,22
лева, която представлява останалата сума, която е била обект на експертизата и с това
е изчерпан предмета на делото, като в една част се е съгласило, че фактурите са
заплатени, а в другата е оттеглило исковата си претенция. По изложените съображения
счита, че за ищцовото дружество не е налице правен интерес от обжалване. Намира, че
във въззивната жалба липсват обосновани аргументи за отмяна на атакуваното
решение, като намира същата за бланкетна, с оглед на което следва да бъде отхвърлена.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде потвърден първоинстанционния акт.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбата е допустима и е съобразена с изискванията за редовност
по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбата и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отоговора не се представят и не се сочи
2
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе
възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на
спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 24.04.2024 г. от 10.40
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3