№ 3640
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от П. Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110204470 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН по жалба, подадена
от А. Г. А. срещу Наказателно постановление № 22-4332-028993 от дата
06.02.2023г. на Началник група в СДВР при отдел „Пътна полиция” СДВР, с
което са наложени административни наказания на основание чл. 175, ал. 3,
пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право на
управление на моторно превозно средство за срок от шест месеца.
Жалбоподателят моли да се отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, поради наличие на множество
нарушения, допуснати в хода на производството по установяване на
административното нарушение, както и поради липса на задължителни
реквизити в съдържанието на наказателното постановление. Оспорва
наказателното постановление по същество, като отрича извършване на
твърдяното административно нарушение. В тази връзка счита, че не са били
налице предпоставките регистрацията на управлявания автомобил да бъде
прекратена служебно поради липса на уведомяване за прекратената
регистрация. Твърди се неизпълнение на задължението от страна на
1
административнонаказващия орган да вземе всички мерки за изясняване на
обективната истина. Излага подробни съображения относно
незаконосъобразността на наказателното постановление от формална страна
във връзка с липса на изискуемото от закона съдържание съгласно чл. 57, ал.
1, т.5 и т.8. Счита, че са налице условията за прилагане на чл. 28, ал. 1 от
ЗАНН.
В депозирана до съда молба- становище жалбоподателят излага доводи
за липса на предпоставки за образуване на административнонаказателното
производство на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Счита, че прекратяване на
наказателното производство на основание липса на субективен елемент -
вина, е предпоставка за незаконосъобразност на
административнонаказателното производство, респ. на наказателното
постановление.
Жалбоподателят се представлява от процесуален представител – адв.
Кадийски, който поддържа жалбата и подадената молба - становище като в
допълнение се позовава на Тълувателно постановление №2/05.04.2023г. по
т.д. №3/2022г. на ВАС- ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.
Претендират се разноски по делото и разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, Началник група в СДВР при отдел „Пътна
полиция” СДВР, не изпраща представител и не взема становище по
обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 08.09.2022г., около 09:00 часа, в гр. София на бул. „Околовръстен
път“ с посока на движение от пътен възел- Банкя към бул. „Сливница“ А. Г.
А. управлявал товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ - лична
собственост, с рег. № ***. Преди ул. „Филиповско шосе“ е спрян за проверка
от служители на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР. В хода на проверката е
установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.
За изложеното на А. Г. А. е съставен акт за установяване на
административно нарушение серия № GА № 739911 от 08.09.2022г. за
нарушение на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, за това че управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред, и за нарушение на чл. 100, ал1, т.1 от
2
ЗДвП, за това, че не носи контролния талон от свидетелство за управление. В
описателната част на АУАН не е отразено, че процесният автомобил е с
прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10. Актът бил съставен в
присъствието на жалбоподателя и връчен за подпис, при което не са
направени възражения. В законоустановения срок срещу съставения АУАН не
са постъпили писмени възражения.
Административнонаказателната преписка била докладвана на
Софийска районна прокуратура, където била образувана пр.пр. № 49635/2022
г. по описа на Софийска районна прокуратура.
В хода на прокурорската проверка жалбоподателят е дал сведения, че на
08.09.2022г., когато е спрян от контролните органи на МВР, е представил
документи за валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
които обаче не се потвърждават от други доказателства. На 16.01.2023 г.,
прокурор при СРП издал постановление за отказ от образуване на
досъдебното производство поради липсата на субективен елемент от състава
на деянието по чл. 345, ал. 2 от НК по материалите, съдържащи се в пр. пр. №
49635/2022г. и преписката е прекратена, а материалите са изпратени на ОПП
– СДВР за преценка за преценка за налагане на административно наказание. В
тази връзка било издадено наказателно постановление № 22-4332-028993 от
06.02.2023г. на Началник група в СДВР при отдел „Пътна полиция” СДВР, с
което при идентична фактическа обстановка на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на А. Г. А. са наложени административни
наказания за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200
(двеста) лева и лишаване от право на управление на моторно превозно
средство за срок от шест месеца.
В НП е направено следното отбелязване: „НП издадено на основание
ППРНП № 49635/22/16.01.2022 г. по описа на СРП“.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК: показанията на св. П.
Т. К., акт за установяване на административно нарушение серия № GА №
739911 от 08.09.2022г., постановление по пр.пр. №49635/2022 от дата
16.01.2023г., справка от Гаранционен фонд, извлечение от АИС на КАТ по
история за ПС, справка от АИС на КАТ за собственост на ППС, справки
3
картон на водача, справка от АИС на КАТ за прекратена регистрация, писмо
с рег. № 4332р-77918 от 12.12.2022г. на зам.- началник на ОПП- СДВР, писмо
с рег. № 433200-43965 от 13.04.2023г. на началник сектор ППС към ОПП-
СДВР, заповед №8121к-13180/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните
работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни и
непротиворечиви,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Св. К. е потвърдил извършването на проверката и установяването на
прекратената регистрация на процесния автомобил. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля като логични и кореспондиращи си с останалите
писмени доказателства по делото.
От извлечение от АИС на КАТ се установява, че регистрацията на
товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № *** е със служебно
прекратена на 09.08.2022г. часа регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП въз
основа на постъпило уведомление от Гаранционен фонд, получено по
електронен път. Видно от същата справка прекратената регистрация е
възстановена служебно на 08.09.2022г. в 09:31 часа при предоставени данни
за сключена за сключена застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите от Гаранционния фонд.
В писмо с рег. № 4332р-77918 от 12.12.2022г. на зам.- началник на
ОПП- СДВР (л. 57 от съдебното производство) е посочено изрично, че
собственикът не е уведомяван от ОПП- СДВР за служебно прекратената
регистрация на процесното МПС.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – процесуален представител на наказания жалбоподател в
срока за обжалване на обжалваем акт, поради което разглеждането и е
́
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Следва изрично да отбележи, че административнонаказателното
4
производство е започнало със съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1
ЗАНН, а не по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, както неточно е посочено в
наказателното постановление. Това е така, доколкото нормата на чл. 36, ал. 2
ЗАНН урежда изключения от правилото, които допускат производството да
се проведе и без съставен АУАН, при наличието на изрично предвидените в
нея предпоставки. В настоящия случай не се налага приложение на
изключението, предвид наличието на съставен акт за установяване на
административно нарушение, който е сложил началото на производството.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН, който е съставен от компетентен орган – младши полицай, при
СДВР ОПП в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно законовата делегация на чл. 189, ал.1 от ЗДвП.
Със Заповед №8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните
работи на Р.България, в т. 3.10 е възложена компетентност на
административно наказващия орган Началник група
Административнонаказателна дейност в СДВР за обслужваната територия,
според законовата делегация на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Административно
наказващият орган старши инспектор Гергана Владимирова Борисова е
заемала длъжност Началник на 01 група „Административно- наказателна
дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О“ПП“ СДВР към
момента на издаване на наказателното постановление, според Заповед
№8121к-164/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България.
Актът за установяване на нарушение е подписан от съставителя и един
свидетел, единият от които е присъствал при проверката съгласно
изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и е надлежно предявен и връчен на
същата дата на жалбоподателя, който го е подписал без възражения. В
законоустановения срок след съставянето на акта не са постъпили
възражения.
Съдът намира, че производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. В случая те се изразяват в
следното:
С АУАН на жалбоподателя е повдигнато обвинение за нарушение
5
на разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП, съгласно която „по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места“. Съгласно чл. 175, ал. 3, пр.1
от ЗДвП водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
В конкретния случай, както в АУАН, така и в наказателното
постановление нарушението е описано твърде общо и не съответства на
законовото изискване за пълно фактическо описание на нарушението и
посочване на обстоятелствата, при което то е осъществено. В случая и в двата
юрисдикционни акта е записано, че процесният автомобил е с прекратена
регистрация. Действително, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, че не е сключена
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство, но служебно може да бъде
прекратена регистрацията и на други основания, посочени чл. 18б от Наредба
№ I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а
от друга страна нормата на чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП е бланкетна и
съдържанието й се запълва от конкретни разпоредби, които следва да бъдат
указани. В случая това не е сторено, като не е посочено кога и поради какви
причини е прекратена регистрацията.
Независимо от това, съдът намира, че фактическата обстановка,
установена от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с
обективната страна на посочения състав на административно нарушение.
Управляваното от жалбоподателя МПС е било без валидна регистрация към
датата на деянието, с оглед служебното прекратяване на същата в предходен
момент на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Като е управлявал посоченото
МПС по път за обществено ползване, какъвто е и уличната мрежа на гр.
София, жалбоподателят формално е нарушил правилото на чл. 140, ал. 1 от
6
ЗДвП. Съгласно чл.18б ал.1 т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, регистрацията се прекратява чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от
Гаранционния фонд. Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е
вменил в задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на
регистрацията на това основание, едновременно да уведоми собственика на
превозното средство. В този смисъл в Тълкувателно Постановление № 2/
05.04.2023 г. по т.д.№3/2022 г. на ВАС и ВКС е възприето единно разрешение
„Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно
наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято
регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за
движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на
моторното превозно средство“. С писмо с рег. № 4333р-77918 от 12.12.2022г.
на зам.- началник на ОПП- СДВР изрично е призната липсата на уведомяване
на А. от страна на административния орган за служебно прекратената
регистрация. Поради това на Р. В. Стефанов не му е било известно, че
автомобилът е дерегистриран, той не е осъзнавал общественоопасния
характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и не
е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици.
Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.3 във
вр. чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието, осъществено от жалбоподателя,
несъставомерно.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното
наказателно постановление е неправилно незаконосъобразно поради
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото на основание чл. 63д в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. Такива се установяват
направени в размер на 1 200,00 лева за адвокатско възнаграждение, чието
заплащане е удостоверено с договор за правна защита и съдействие по делото.
Предвид липсата на възражение за прекомерност от страна на въззиваемата
страна, следва да бъдат присъдени в пълен размер.
7
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-028993 от
06.02.2022г. на Началник група в СДВР при отдел „Пътна полиция” СДВР, с
което на А. Г. А. са наложени административни наказания на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право на управление на
моторно превозно средство за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на А. Г. А. сумата в размер на 1 200,00
(хиляда и двеста) лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8