№ 187
гр. Свиленград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200739 по описа за 2025 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Производството е образувано по жалба от Г. Р. с ЕГН ********** с
адрес гр.******************, срещу Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
Серия К №10977207 издаден от ОД на МВР - Хасково, с който за нарушение
по чл.21, ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП ,извършено в условията на повторност е
наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр с ал.2,т.4 от ЗДвП
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 600 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразен,необоснован и издаден при допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се,че жалбоподателя не бил извършил
твърдяното в него нарушение,както и липсвали обективни и субективни
признаци на същото. Отделно се твърди,че наложеното наказание било
незаконосъобразно и несправедливо.Оспорва се и ,че същото било извършено
при условията на повторност,а от там е двойната санкция наложена му с
обжалвания акт . Моли съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. О
пълномощника му адв. Д. от АК – Хасково е постъпило писмено становище,
в което поддържа жалбата и моли за уважаването й по подробно посочени
съображения.
Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно
1
призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересована страна РП Хасково,ТО Свиленград, редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 04.06.2025г. в 17,48 часа в общ.Свиленград на автомагистрала
Марица №А-4 при км 83 в посока от гр.Харманли към гр.Любимец, при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26 от 70 км./ч /видно от
писмо от АПИ, ОПУ Хасково,ведно със схема на пътя /е било извършено
засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство
120с52а представляващо преносима система за контрол на скоростта на МПС
с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 за
установяване на нарушенията на правилата за движение е регистрирано и
заснето движение на лек автомобил марка „Мерцедес Ц 220 ЦДИ ”, с рег.№ К
0233 ВН.
Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от
105 км/ч при разрешена максимална скорост от 70 км/ч за извън населено
място, т.е. с 35 км/ч превишена стойност на скоростта/след приспадане на
допустимата грешка/.
АНО е приел,че нарушението е извършено повторно в едногодишния
период от влизане в сила на ЕФ серия К № 8500707 на 25.06.2024г.,но въпреки
указанията на съда към АНО да ангажира доказателства в тази насока до
приключване на съденото дирене ,такива не са ангажирани от негова страна.
Установено е, че автомобилът е регистриран на името на Х. Р. Г. с ЕГН
**********.
При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден
Електронен фиш.
Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС с рег.
№351р-12351 от 05.06.2025г , с посочена дата на използване 04.06.2025г.,
място на използване АМ Марица при км.83 посока от Харманли към
Любимец, ограничение на скоростта въведено с пътен знак от 70 км/ч, режим
на измерване - стационарен, номер на служебен автомобил, начало на работа –
17,30 часа, край на работа – 19,20 часа.
Налична е и снимка на разположението на техн.средство заснело
процесното нарушение, преглед на ЕФ, снимка към ЕФ ,справка относно
собствеността на посоченото в ЕФ –МПС, както и справка за
нарушител/водач.
От представения Протокол № 167-СГ-ИСИС/15.05.2025 година, издаден
от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за
видеоконтрол ARH CAM S1- 120с52а, според който съответства на одобрения
2
тип.
Съгласно представения снимков материал от 04.06.2025 г., 17:48 часа,
отразена е измерена скорост на движение на лек автомобил , с рег.№ К 0233
ВН ,като измерената скрост е от 109 км/ч /преди приспадане на допустимата
грешка/ при ограничение 70 км/ч.
Налична е и Заповед №8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на
вътрешните работи с която се утвърждават образци на ел.фишове,като
екземпляр от утвърдения ЕФ е приложен.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд -
Свиленград.
По делото е изискана и приета като доказателство схема на
разположение на пътните знаци в процесния участък,в който е заснето
нарушението,като видно от същата / представена от АПИ / става ясно, че към
датата на нарушението във връзка с временната организация на движението
към 04.06.2025г.,поради извършване на ремонтни дейности, в посока от
гр.Харманли към гр.Любимец има въведено ограничение на скоростта както
следва : На км.81+710 е поставен първият знак за ограничение на скоростта на
110км/ч ,на км.82+010 е поставен следващия знак за ограничение на скоростта
на 90км/ч, на км.82+310 е поставен следващия знак за ограничение на
скоростта на 70км/ч ,а на км.83+110 въведеното ограничение за
ограничение на скоростта се отменя със знак В34.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към
АНП писмени доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП),
както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от
която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко
относими към неговото времето на осъществяването му, като потвърждават
фактическото извършване на нарушение по чл.21,ал.2 във вр.с ал.1 от
ЗДвП,като що се отнася до авторството,съдът ще изложи мотиви по долу.
По отношение на приложения снимков материал от заснет на
04.06.2025г. клип с автоматизирано техническо средство 120с52а
представляващо преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 за
установяване на нарушенията на правилата за движение съображения ще
бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.
3
На това място следва единствено да бъде отразено законовото
положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от
следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач и
преглед на ЕФ/ на 28.07.2025г., а жалбата е входирана в регистратурата на
съда на 06.08.2026г.,а наложената глоба с обжалвания ЕФ не е платена,видно
от придружителното писмо до съда ,поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
Опростената процедура по санкциониране с ЕФ изисква актът да е
надлежно издаден, без никакви съмнения в констатацията от
автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта. Когато обаче
е налице съществено нарушение като например от обжалвания ЕФ не може
да се установи твърдяното нарушение, за съда не остава никакъв друг изход
освен да приеме, че оспореният с жабата ЕФ следва да се отмени изцяло. /така
и КАНД №157/2023г. по описа на АС Хасково/.
Според настоящата инстанция/така и Решение №10/14.01.2021г. по
КАНД №1064/2020г. по описа на АС Хасково и Решение по КАНД
№524/2020г. по описа на АС Хасково/, електронният фиш не се ползва с
доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения,
с оглед на което в тежест на издателя му е да установи по несъмнен начин
както всички обективни и субективни признаци на административното
нарушение, така и спазване на процедурата по санкционирането на
извършителя, което в процесния случай не е сторено по делото.
От приложената към АНПр справка,се установява,че собственик на
процесното МПС е Х. Р. Г. с ЕГН **********.към датата на деянието и
неясно защо ,процесния ЕФ е издаден срещу жалбоподателя в качеството му
на водач и собственик на процесното ,без да се установява от доказателствата
по делото,че първоначално е бил издаден ЕФ срещу действителния
собственик и същият е подал в законно предвидения за това срок декларация,
на когото е предоставено МПС. Последното подлежи винаги на конкретно
установяване - спрямо момента, в който е осъществено административното
нарушение.
Както вече бе посочено, в случая не е установено по предвидения
законодателен ред, че на посочените в ЕФ дата и място именно
4
жалбоподателят е управлявал описаното в санкционния акт ППС, а същата не
се установява да е собственик на МПС от представената от АНО Справка за
собственост.
Предвид което неправилно жалбоподателя е възприет за субект на
нарушението и спрямо него е издаден санкционният акт. В този смисъл е и
практиката на касационната инстанция по идентични случаи - Решение № 556
от 28.06.2019 година по КАНД № 506 по описа на Административен съд -
Хасково за 2019 година, Решение № 66 от 16.03.2021 година по КАНД № 1173
по описа на Административен съд - Хасково за 2020 година и др.
Т.е. жалбоподателят в качеството си на водач на кого е било предоставено
процесното ППС не може да бъде адресат на ЕФ на основание чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП,тъй като липсват ангажирани доказателства в тази насока. Ето защо ЕФ
следва да бъде отменен на това самостоятелно основание.
За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че в случая лицето е
санкционирано по ал. 4 на чл. 182 от ЗДвП, но липсват ангажирани
доказателства от страна на АНО/въпреки указанията на съда в тази насока/,
свързани с ангажиране на доказателства за влизане в сила на ЕФ серия К №
8500707..
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да
бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснато съществено
процесуално нарушение.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
По делото се претендират присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя в размер на 400лева,съгласно представения договор за правна
защита и съдействие и с оглед изхода на делото, искането като основателно
следва да бъде уважено.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 и т.2 вр с ал.2,т.1
вр. с ал.1 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №10977207 на
ОД на МВР - Хасково, с който на Г. Р. с ЕГН ********** с адрес
гр.****************** на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр с ал.2,т.4
5
от ЗДвП е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 600
лв., за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП като
НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Р. с ЕГН ********** с адрес гр.******************, сумата
от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по АНД №739/2025г.
по описа на РС Свиленград .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6