Р Е Ш Е Н И Е
№ 260008
гр.Варна, 12.08.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение , ХVІ-ти
състав в съдебно заседание проведено на
двадесет и втори юли през две
хиляди и двадесета година
, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№3596 по описа на Варненски районен съд за 2019г., намира за
установено следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, ал.4 във вр. с 422,
ал.1 ГПК, вр. с чл.274, ал.1, т.2 от КЗ/отм./, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 1020лв., от която 1000лв. - главница,
представляваща платено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в контузия на шията, дясната раменна става и дясната лакетна
става, прорезна рана на лявата ушна мида, довели да временната
нетрудоспособност на А. М. Я.. Същата е определена въз основа споразумение
между З.Л.И. АД и А. М. Я.т.е доброволно между страните и 20лв. ликвидационни
разходи по щета 0301-1000-03-14-7064, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
19.11.2018г. до окончателното изплащане, както и всички направени
съдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и гражданско производство.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право: На
19.11.2018г. „З.Л.И.“ АД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен Съд - Варна, срещу Г.Д.Д. за сумата 1
020.00лв. главница, представляваща застрахователно обезщетение изплатено по
щета № 0301-1000-03-14-7064, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С Разпореждане № 3346 от 22.01.2019г. по образуваното
пред PC - Варна, ч.гр.д. № 17348/2018г., е указано на ищеца, че в едномесечен
срок от получаване на съобщението - 06.02.2019г. може да предяви иск за
установяване на вземането си.
С оглед на гореизложеното и в срока по чл.415, ал.4 ГПК, предявява настоящия иск, за това, че на 10.02.2014г., 8.05ч., в гр. *, бул. *над фабрика „*",
при управление на лек автомобил марка *, модел *с рег.№ *от водача Г.Д.Д.,
предният капак на автомобила се вдигнал и счупил предното стъкло. Загубил
видимост водачът се отклонил надясно по посока на движението си, после рязко
завил наляво при което прелетял през бордюрите на разделителния остров,
навлязъл в платното за насрещно движение и реализирал пътно-транспортно
произшествие с движещите се в собственото си платно лек автомобил марка *модел *с
рег.№ *и лек автомобил марка *модел *с рег.№ *, като причинява лека телесна
повреда на А. М. Я.- водач на МПС **.
За настъпилото пътно - транспортно произшествие е
съставен КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ С ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА № 367/10.02.2014.
В образуваното досъдебно производство № 48/2014г на
СПП на ОДМВР - Варна и в Постановление на Районна Прокуратура - Варна по пр.пр
№ 2192/2014г. след заключение на вещото лице по назначена автотехническа
експертиза, е констатирано, че причина за възникване на ПТП е техническа
неизправност на затварящия механизъм на капака на преден моторен отсек на лек
автомобил * *.
Към датата на събитието отговорността на водача на
виновния лек автомобил марка *, модел *с рег.№ *е застрахована по застраховка
"Гражданска отговорност" в З. „Л.И." АД, обективирана в
застрахователна полица№ 22113001052915, със срок на валидност от 10.04.2013г.
до 09.04.2014г.
Пред „З.Л.И.“
АД пострадалото лице А. М. Я.на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/ е предявил
претенция по щета за неимуществени вреди за изплащане на застрахователно
обезщетение. Образувана е ликвидационна преписка по щета №
0301-1000-03-14-7064.
Въз основа на сключено споразумение № 652 от
10.10.2014г., между „З.Л.И.“ АД и пострадалото лице А.М. Я., на същия е
изплатено обезщетение в размер на 1 000.00лв. /хиляда лева/ с платежно
нареждане на дата 17.10.2014г.
Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", на основание чл. 274, ал. 1, т.
2 от Кодекса за застраховането/отм./, във вр. с чл. 45, ал. 1, вр. с чл. 51,
ал. 1 от ЗЗД с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", З. "Л.И." АД
придобива право на регрес срещу виновния водач - Г.Д.Д., до размера на
изплатеното застрахователно обезщетение от 1 000 лева (хиляда лева), както и
20.00 лв. (двадесет лева) ликвидационни разходи, по щета №0301-1000-03-14-7064.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор.
Така предявените кумулативно съединени искове намира
на първо място за недопустими, тъй като от представените с исковата молба
писмени доказателства и от правната квалификация на иска, е видно, че ищеца
основава твърденията си на наличие на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД,
извършен от водача на застрахования автомобил, което предполага задължително
наличие на противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина.
Доколкото в конкретният случай, няма констатирана вина
от провелото се наказателно производство по повод настъпилото на 10.02.2014 г.
ПТП, и същото е прекратено с Постановление от 10.06.2014 г, от прокурор при
ВРП, поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер, и
поради това не е налице влязла в законна сила присъда, нито е наложено
административно наказание или споразумение по реда на глава 29 от НПК, не е
налице основната предпоставка за предявяването на този иск. Липсва както
умисъл, така и непредпазливост в поведението на водача. Поради и което, намира
че липсва правен интерес установен в полза на ищеца за завеждането им.
В случай, че съдът приеме иска за допустим, то намира
същия за неоснователен с оглед на утвърдилата се и задължителна съдебна
практика по следният правен въпрос: Трябва ли да е налице знание на водача за
техническото състояние на МПС, за да бъде упражнено регресното право на
застрахователя срещу застрахования по чл.274, ал.1, т.2 КЗ?
Относно съдържанието на регресното право на
застрахователя в хипотезата на чл.274 от КЗ е формирана задължителната практика
на ВКС на РБ - Решение №130 от 03.05.2012г. по т. д. № 244/2010 г. на ВКС, ТК,
I т. о.
В него се приема, че в хипотезата на чл. 274, ал.1,
т.2 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск
на застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава, че управлява неизправно
МПС и въпреки това да не е спрял и да не е взел мерки за отстраняването й,
която повреда или неизправност е застрашавала безопасността на движението и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
Застрахователят не може да упражни правото си на регрес, когато повредата или
техническата неизправност на МПС са настъпили внезапно, при обстоятелства, при
които водачът е поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати
общественоопасните последици. Това е и отговора на правния въпрос, по който е
допуснато касационното обжалване по горепосоченото съдебно решение.
Законът санкционира дееца за това, че съзнателно е
допуснал настъпването на вредата или макар да не е предвиждал настъпването на
определен резултат, е бил длъжен или е могъл да го предвиди, или е предвиждал
вредата, но се е надявал да я предотврати.
Регресното право е средство за санкциониране на
виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В
тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало
валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават
от гражданската си отговорност.
В този смисъл оспорва твърдението, че е налице знание
от страна на водача на л.а *, модел *за наличието на техническата неизправност
на затварящият механизъм на капака на преден моторен отсек. Същият е
най-сериозно пострадал /със средна телесна повреда/ от ПТП-то, и този факт сам
по себе си до голяма степен предполага незнание на шофьора за евентуалната
техническа неизправност на заключващия механизъм преди момента на потегляне на
автомобила в деня на инцидента.
На следващо място правото на регрес на застрахователя
настъпва след като плати обезщетението на третото увредено лице. От така
представените документи не може да се направи категоричен и обоснован извод, че
именно на пострадалото лице е изплатено обезщетението, описано в представеното
споразумение. Никъде в Споразумението, не фигурира банковата сметка, по която
следва същото да се извърши, за да обвържем плащането по представеното платежно
бордеро, с конкретното лице пострадал. В тази връзка оспорва изплащането на
обезщетение от страна на застрахователя.
Възразява срещу размера на определеното и евентуално
изплатено обезщетение. При определянето и изплащането му не е отчетено
евентуално съпричиняване на нараняването от страна на пострадалият, поради
нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Отделно, това е споразумение, в което застрахованият
не е участвал, не е подписвал и съответно няма обвързваща сила за него по повод
на изплатената сума.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител.
В съдебно
заседание ответникът редовно призован за него се явява назначения от съда
особен представил. Поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на
делото моли за отхвърляне на иска. Представя писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Като писмени доказателства по делото са приети:Констативен протокол с пострадали лица №367;
постановление вх.№2192/2014г. на Районна прокуратура – Варна; доклад по щета
№0301-1000-63-14-7064 от 18.02.2014г.; становище на лекаря – съветник към
застрахователна полица №0301-9-076/22113001052915; споразумение
№652/10.10.2014г.; платежно нареждане от 17.10.2014г.; лист за преглед на
пациент в спешно отделение; амбулаторен лист №000731 от 18.02.2014г.; амбулаторен
лист №000079 от 18.02.2014г.; етапна епикриза към 18.02.2014г.; искане за
рентгенологично изследване от 10.02.2014г.; медицинско удостоверение
№127/2014г.; гражданска отговорност на автомобил – застрахователна полица
№22113001052915; проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Прието към доказателствата по делото е и досъдебно производство №48/2014год. по описа
на СПП на ОДМВР-Варна,вх.№2191/2014год.
Ангажирани са специални познания, чрез заключения по
допуснати в хода на производството САВт.Е,СМЕ и ССч.Е.
От
заключението на ВЛ по САВт.Е се установява следното :
Причината за настъпване на произшествието е
напускането на лек автомобил „* *" с per. N: *на платното за движение в
посока от Изток към Запад (от Ж. П. Гара към Стара гара) и навлизането му в
платното за движение в посока от Запад към Изток (от Стара гара към Ж. П. Гара)
и пресичането на траекторията на движение на лек автомобил „**" с per.
N:B7068CB и лек автомобил „**" с per. N: *.
На 10.02.2014
г., около 08:00 часа сутринта в гр. * лек автомобил „* *"
с per. N: *, с водач Г.Д. *** в посока от Изток към Запад (от * към Ст*) в платното
предвидено за движение в тази посока. Лек автомобил „**" с ДК N: *, с
водач А. М. Я.се движи по бул. „*" в посока от Запад към Изток (от * към *) в платното за
движение в тази посока в лявата лента за движение. Лек автомобил „**" с ДК
N: *, с водач Д. Д. Н.се движи по бул. „*" в посока от Запад към Изток (от
* към Ж*) в платното за
движение в тази посока в дясната лента за движение. В района под фабрика „*"
капак преден на лек автомобил „* *" с per. N: *се отваря, като застава
пред стъкло челно и по този начин препречва напълно видимостта на водача напред
по посока на движението на автомобила. Водачът на лек автомобил „*" се е
отклонил последователно първо леко в дясно по посока на движението, а след това
в ляво по посока на движението си. При отклоняването си в ляво лек автомобил „*"
е пресякъл разделителната затревена ивица между двете платна за движение и е
навлязъл в платното за движение в посока към Ж. П. Гара напречно. При
навлизането на лек автомобил „*" в платното за движение на лек автомобил „*",
водачът на последния предприема аварийно спиране като се отклонява в дясно по
посока на движението си и влиза в съприкосновение с движещият се успоредно до
него в дясната лента лек автомобил „*". След това лек автомобил „*"
се удря с предната си част в странична задна дясна част на лек автомобил „*".
Лек автомобил „*" предприема аварийно спиране, когато влиза в
съприкосновение с лек автомобил „*" и след това се удря с предната си част
в странична предна дясна част на лек автомобил „*". Вследствие на ударите
лек автомобил „*" се измества странично в посока обратна на първоначалната
му посока на движение и се завърта по посока обратна на посоката на въртене на
часовниковата стрелка, като се установява в покой с предната си част насочена в
посока * в средата на платното за движение в тази посока. За
лек автомобил „* *" с per. N: *удара с лек автомобил „**" с ДК N: * е
страничен в странична задна дясна част на автомобила (страничен, прав,
ексцентричен). За лек автомобил „* *" с per. N: *удара с лек автомобил „**"
с ДК N: * е в странична предна дясна част на автомобила (страничен, прав,
ексцентричен). За лек автомобил „**" с ДК N: * удара с лек автомобил „**"
с ДК N: * е в странична дясна част на автомобила. За лек автомобил „**" с
ДК N: * удара с лек автомобил „* *" с per. N: *е в предната част на
автомобила (челен, кос). За лек автомобил „**" с ДК N: * удара с лек
автомобил „**" с ДК N: * е в странична лява част на автомобила. За лек
автомобил „**" с ДК N: * удара с лек автомобил „* *" с per. N: *е в
предната част на автомобила (челен, кос).
Възможност за
водача на лек автомобил „*" да предотврати произшествието след отварянето
на капак преден е била да предприеме аварийно спиране като задържи автомобила в
лентата му за движение или го насочи в дясно, където би самокатастрофирал.
Водачите на лек автомобил „*" и лек автомобил „*"
да предотвратя произшествието посредством спиране. Същите не са имали
възможност да извършват маневра, с която да предотвратят произшествието, тъй като
са се движили успоредно в две съседни ленти за движение и в дясно от платното
за движение е налице предпазно ограждение тип мантинела.
Съгласно изготвеният фотоалбум на произшествието се
установява, че капак преден на лек автомобил „*" е отворен в положение,
при което е върху стъкло челно. По дясната част на капак преден не се
установяват увреждания в посоката на удара получен от лек автомобил „*".
Съгласно свидетелските показания на водача на лек автомобила „*", капак
преден се е отворил в движение, като е препречил видимостта на водача напред по
посока на движението му. Експертизата приема, че капак преден на лек автомобил
„*" се е отворил по време на движение, като е препречил видимостта на
водача напред по посока на движението му. Неправилната реакция на водача е
довела да отклоняване на автомобила от траекторията му на движение, напускането
на платното му за движение, загубата му на управление и настъпването на пътно -
транспортно произшествие с лек автомобил „*" и лек автомобил „*".
По време на
движение на лек автомобил „*" възниква неочаквано отваряне на капак
преден, при което препречва видимостта на водача напред по посока на движението
му. Отварянето на капак преден възниква по време на движението на лек автомобил
„*" в платното за движение по посока от Изток към Запад (от * към *), около 1.7
секунди преди напускането на лек автомобил „*" на платното си за движение.
Правилно функциониращ заключващ механизъм на капак
преден има две степени на затваряне. При напълно затворен капак, вероятността
да се отвори е много малка и е нужно внезапно възникнала повреда в заключващия
механизъм, за да се отвори. При затворен капак със заключена само едната
степен, капак преден остава леко отворен в предната си част, като позволява на
челната въздушна струя да навлиза под капак преден и с оглед голямата му площ
създава подемна сила, която се опитва да го отвори. В това положение с
увеличаване на скоростта се увеличава и възможността капак преден да се отвори
в движение. При заключен преден капак само на една степен, водача има
възможност да забележи това, тъй като при движение от създадената подемна сила
от въздушната струя се образува нехарактерна вибрация и трептене на капак
преден.
Не са налице данни за експлоатацията и подръжката на
лек автомобил „*" преди произшествието. Отварянето на капак преден по
време на движение е възможно вследствие на неправилно функциониращ механизъм за
заключване на капак преден. Това е възможно да се дължи на предишен ремонт по
предната част на купето на автомобила. Механизмът за заключване на капак преден
се състои от метални подвижни части, които се трият помежду си и за да
функционират правилно е нужно наличието на смазочен материал (грес) между тях.
При липсата на смазване и повишено триене между частите е възможно при
затваряне на капак преден, механизма за заключване да не се върне до изходно
положение и да не заключи капак преден правилно. Липсата на смазване обичайно
се дължи на загуби на смазочните свойства на греста с времето или въздействието
на вода и влага, които я отмиват. Възможно е неправилно затваряне на капак
преден, при което да е заключило само едната степен от заключването на капак
преден.
Техническата неизправност, изразяваща се в отваряне на
капак преден е възникнала в момента на отварянето на преден капак или
непосредствено преди потеглянето на автомобила за това пътуване. Ако
техническата неизправност по механизма за заключване на капак преден е била
налична преди този период, би следвало капак преден да се отвори при предишно
движение на автомобила.
Характера на настъпилата повреда е отваряне на капак
преден на автомобила, вследствие на неправилно функциониращ механизъм за
заключване на капак преден или неправилно затворен капак преден.
От
заключението на ВЛ по СМЕ се установява
следното:
От представените материали по ДП се установява, че на
10.02.2014 г. А. М. Я.пострадал при ПТП като водач на лек автомобил, в резултат
на което получил контузия на шията, контузия на дясна раменна става, контузия
на дясна лакътна става, порезна рана по лявата ушна мида.
Порезната рана по лявата ушна мида е резултат на
действие на предмет притежаващ режещ ръб и би могла да се получи от действието
на парче счупено автомобилно стъкло.
Останалите травматични увреждания са резултат на
действие на твърди тъпи предмети и биха могли да се получат при ПТП като водач
в купето на катастрофиралия автомобил.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между
травматичните увреждания и претърпяното от Я. на 10.02.2014 г. ПТП.
От представените медицински документи по делото е
видно, че на 10.02.2014 г., непосредствено след претърпяното ПТП, Я. е приет в
Спешно отделение при МБАЛ „*", където са
проведени образни изследвания, консултативни прегледи, поставена е диагноза. На
18.02.2014 г. пострадалият е посетил специалист невролог и специалист ортопед,
предписани са нестероидни противовъзпалителни средства, аналгетици, витамини и
медикамент за локално третиране - Бруфен Р, Милгама, Мидокалм, АБО Арника -
гел.
Продължителността на оздравителния процес на описаните
травматични увреждания обичайно е до 15-20 дни след получаването им.
Пострадалият е изпитвал болки в първите дни след
получаването на травмите, като постепенно интензитетът им е намалявал до
пълното им отшумяване.
От
заключението на ВЛ по ССч.Е се установява следното:
По наличните документи ССЕ констатира, че на
17.10.2014г. по банковата сметка на А. М. Я.IB AN: *в * АД е преведена сумата от 1000,00 лв. по щета №
0301-1000-63-14-7064.
При така
установените фактически обстоятелства , съдът извежда следните правни изводи:
Предмет на предявения иск е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК. Искът е
предявен в указания от заповедния съд срок и като допустим подлежи на
разглеждане по същество. Тъй като кредиторът не разполага с изпълнителен лист
за вземането си, следва да проведе успешен установителен иск срещу длъжника и
негова е доказателствената тежест относно фактите, пораждащи претендираното право.
Претендираното право произтича от разпоредбите на чл.274,ал.1,т.2 от КЗ(отм.),
които са действащи към датата на осъществяване на ПТП – 10.02.2014год.
Съгласно чл.
274, ал. 1, т. 2 от КЗ(отм.), застрахователят има право на регрес срещу
застрахования в случаите, когато той не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в
моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и
пътно-транспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.), е необходимо
установяване от ищеца на следното: настъпване на застрахователно събитие,
представляващо предпоставка за заплащане на застрахователно обезщетение от
негова страна на увреденото лице; причиняването на вредите именно от ответника;
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между него и прекия причинител на вредите
към момента на застрахователното събитие; размера на вредите и на определеното
застрахователно обезщетение; действителното заплащане на застрахователно обезщетение
в този размер на увреденото лице; че ответникът не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в
моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установява причиняване на твърдените от ищеца вреди от
ответника в качеството му на собственик и управляващ лек автомобил * *с рег.№* , както и заплащане от страна на ищеца на увреденото лице А. М. Я.на
сумата от 1000лв.
Не е спорно обстоятелство, че между
ищеца и ответника е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с валидност към датата на осъществяване на процесното МПС. Това
обстоятелство се установява и от приетата по справка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“/л.23/.
Не се установи по делото обаче ответникът, като водач
на МПС да е съзнавал, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и
не е взел мерки за отстраняването на повредата, която е застрашавала
безопасността на движението. По въпроса трябва ли да е налице знание на водача
за техническото състояние на МПС за да бъде упражнено регресното право на
застрахователя срещу застрахования по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ е налице практика
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 130 от 03.05.2012 г. по
търг. д. № 244/2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо
отделение. В посоченото решение ВКС приема, че регресното право е средство за
санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в
закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна
премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите
лица не се освобождават от гражданската си отговорност. Законът санкционира
дееца за това, че съзнателно е допуснал настъпването на вредата или макар да не
е предвиждал настъпването на определен резултат, е бил длъжен или е могъл да го
предвиди, или е предвиждал вредата, но се е надявал да я предотврати. В
хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на
водача на МПС по регресния иск на застрахователя, водачът на МПС трябва да
съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел
мерки за отстраняването й, която повреда или неизправност е застрашавала
безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е възникнало в
резултат на това. Застрахователят няма да може да упражни правото си на регрес
когато повредата или техническата неизправност на МПС са настъпили внезапно,
при обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на невъзможност да
предвиди и предотврати общественоопасните последици.
При съобразяване на горни постановки в посоченото
решение на ВКС, в процесния случай, следва да се приеме, че предвид липсата на
доказателства, МПС, с рег. *, да е било неизправно преди процесното ПТП, съдът
приема, че преди процесното произшествие автомобилът е бил изправен, а техническата
неизправност на МПС е настъпила внезапно, при обстоятелства, при които водачът
е бил поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати
общественоопасните последици. В тази насока е и заключението на ВЛ по САВТ.Е,
съгласно която, по време на движение на лек автомобил „*" възниква
неочаквано отваряне на капак преден, при което препречва видимостта на водача
напред по посока на движението му. Отварянето на капак преден възниква по време
на движението на лек автомобил „*" в платното за движение по посока от
Изток към Запад (от * към *), около 1.7 секунди преди напускането на лек автомобил „*" на
платното си за движение. Техническата
неизправност е възникнала в момента на отварянето на преден капак или
непосредствено преди потеглянето на автомобила за това пътуване. Ако
техническата неизправност по механизма за заключване на капак преден е била
налична преди този период, би следвало капак преден да се отвори при предишно
движение на автомобила.
При обсъдените
доказателства и при липса на други данни за виновно поведение на ответника,
следва да се приеме, че техническата неизправност довела до настъпването на
процесното произшествие е настъпила внезапно, без водачът да е имал възможност
да предвиди и предотврати вредоносния резултат.
С оглед изложеното не се установиха предпоставките за
уважаване на предявеният иск за сумата 1020 лв., с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.), поради което
същият следва да бъде отхвърлен като неосноватален, ведно с искането за
присъждане на законната лихва до окончателното издължаване на сумата.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на З.”Л.И.”АД
със седалище и адрес на управление ***30788, представлявано от М. С. М.-Г.и П.
В.Д.-изп.директори срещу Г.Д.Д.,
ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес: ***, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът
дължи на ищеца , сумата
от 1020лв. , от която 1000лв.
- главница, представляваща платено застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в контузия на шията, дясната раменна става и дясната
лакетна става, прорезна рана на лявата ушна мида, довели да временната
нетрудоспособност на А. М. Я.. Същата е определена въз основа споразумение
между З.Л.И. АД и А. М. Я.т.е доброволно между страните и 20лв. ликвидационни
разходи по щета 0301-1000-03-14-7064, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
19.11.2018г. до окончателното изплащане,предмет на заповед за изпълнение,
издадена в производството по ч.гр.дело №17348/2018год. на ВРС, на основание чл. 415, ал.4 във вр. с 422, ал.1 ГПК, вр. с
чл.274, ал.1, т.2 от КЗ(отм.).
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/