№ 793
гр. София , 05.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600704 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. П. П., в качеството му на процесуален
представител на осъдения К. Г. Т. срещу определение №32 от 08.06.2021 г. на Окръжен съд
Кюстендил, постановено по чнд № 244/2021 г., с което е оставена без уважение молбата на
осъдения за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието
„лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 126/2011 г. по описа на ОС- Благоевград.
В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на постановения съдебен
акт, като се поддържа наличието и на двете предпоставки за допускане на условно
предсрочно освобождаване. Изтъква се, че съдът е приел без да подложи на съмнение
приложеното към молбата затворническо досие на Т., съдържащо множество становища,
справки, доклади, експертни оценки. Твърди се, че в пенитенциарното заведение не е
извършена спрямо лишения от свобода абсолютно никаква дейност по неговата адаптация и
ресоциализация. Според защитата, фактът, че Т. не признава вината си и счита себе си за
несправедливо осъден, а съдебната система за несправедлива спрямо него, довела до това да
бъде заклеймен като непоправим и с него не се работело за неговото поправяне. В този
смисъл било и становището на началника на затвора, изразено формално и декларативно и
непочиващо на разпоредбите на закона. Изразява се мнение, че на Т. му се вменявали
личностни и поведенчески отклонения, които по своята същност представлявали защитна
реакция от средата и отношението към него, без да му се даде възможност за ефективна
ресоциализация и социална адаптация. Всичко това било неправилно възприето от съда и
тълкувано в ущърб на лишения от свобода. Посочва се също, е издадената по отношение на
Т. Заповед №610/24.09.2020г. е нищожна и не следва да бъде вземана предвид при
обсъждане на поведението му. Затворническата администрация демонстрирала неглижирано
1
отношение към Т.. Твърди се, че въпреки негативните становища на затворническата
администрация по отношение на осъдения, при детайлен преглед на затворническото му
досие, не се установявало той да е нарушил или да не е спазвал режимните изисквания на
ЗИНЗС, няма нито наказание, винаги при предоставена възможност участва в
организираните мероприятия, което било доказателство за поправянето му и за положителна
промяна по време на изтърпяване на наказанието, което обуславя предсрочното му
освобождаване. Освен това се посочва, че Т. е бил награждаван със Заповед от 13.03.2020г. с
„писмена похвала“ и имал положително поведение и прояви. При престоя си в
пенитенциарното заведение е работил, което допълнително спомага за намаляване на
престоя му в затвора. Обръща се внимание, че в чл.439а ал.3 от НПК законодателят е
посочил, че неприлагането на мерките за поощрение, неучастието в програми и дейности по
ал.1, не могат да бъдат единствените основания за отказ. Поради изложените съображения се
изразява становище, че са налице предпоставките на чл.70 ал.1 от НК и се моли да бъде
отменено определението на КОС и да бъде уважена молбата на К.Т. за условно предсрочно
освобождаване и да бъде определена една от пробационните мерки в чл.42 от НК за
обезпечаване на изпитателния срок.
По делото е постъпила и саморъчно написана жалба /с приложения преписи от
кореспонденция с НОИ, ОП Кюстендил, искова молба до САС, Агенция за социално
подпомагане, МТСП, РП Благоевград, МВР, Дирекция „вътрешна сигурност“/ от осъденото
лице К.Т.. В нея лишеният от свобода заявява, че поддържа всичко казано от адвоката му.
Желае да получи препис от протокол от заседанията и решение от съда. Моли да бъде
пуснат условно предсрочно, тъй като лежи невинен.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите, релевирани в частната жалба и
изложението към нея, материалите по делото и служебно провери правилността на
атакувания първоинстанционен съдебен акт, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно легитимирана
страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
Окръжен съд Кюстендил е бил сезиран от лишения от свобода К.Т. лично и чрез защитника
му адв.П. с молба за постановяване на предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 12 години, при
първоначален „строг“ режим, наложено му с Присъда №174 от 09.07.2012г., влязла в сила на
12.07.2016г., по НОХД № 126/11 г. на ОС- Благоевград.
Видно от справката на Началника на Затвора, л.св. Т. е постъпил в Затвора в гр.*** на
13.02.2015г., екстрадиран от Република Гърция на 13.02.2015г. въз основа на ЕЗА №Р-
50/2013г., издадена от Окръжна Прокуратура гр.Благоевград. С Постановление
№5178/2014г. от 06.02.2015г. на ВКП, Отдел „Международен“, осъденият е преведен на
2
29.03.2019г. в Затвора в гр.***, от който е върнат в Затвора в гр.***.
Към 05.05.2021г. Т. е изтърпял фактически 6 години, 3 месеца и 16 дни, от работа 2 месеца и
25 дни, от предварителен арест – 1 година, като има остатък от 4 години, 5 месеца и 19 дни.
Въз основа на приложените по делото материали, първостепенният съд установил, че при
постъпването в затвора на осъдения Т., при него са били констатирани следните дефицитни
зони: умения за мислене – повърхностно разпознава проблемите си и липсва готовност за
решаването им, поради ниското ниво на зрялост; трудно формулира целите си и живее ден
за ден; отношение към правонарушението – не приема присъдата за справедлива, отрича
отговорността за собственото си криминално поведение; взаимоотношения – не поддържа
контакти със съпругата и детето си; настоящо правонарушение; криминално минало;
обучение и образование; начин на живот и обкръжение – не оползотворява престоя си в
затвора, упражнява спрямо други осъдени тормоз; емоционални проблеми – трудности със
справянето в контактуването; междуличностни проблеми.
Освен описаните дефицитни зони, съдът установил от приложеното затворническо досие, че
при Т. рискът от вреди е определен като висок спрямо него и обществото. Първоначално
определеният риск от рецидив е бил висок – 94 точки, който бил занижен на 86 точки, а след
това завишен на 87 точки. Към настоящият момент оценката на риска от рецидив е
завишена, като не са били отчетени промени в регистрираните дефицитни зони.
Първоинстанционният съд е отчел, че лишения от свобода Т. е бил назначаван за асистент за
времето от 29.07.2020г. до 17.08.2020г., бил е награждаван за подчертана дисциплинираност
с писмена похвала със заповед от 13.03.2020г.
Наред с това е било установено, че Т. е бил наказан с „писмено предупреждение“ със
заповед от 24.09.2020г. за извършено на 29.08.2020г. психическо насилие спрямо други
лишени от свобода лица. Не са налице основания да не бъде кредитирана тази заповед,
каквито възражения прави защитата на осъдения.
На 15.04.20201г. бил изготвен текущ доклад от ИСДВР, според който при осъдения Т. се
наблюдава уклончиво и нестабилно поведение по поставените цели и задачи на плана на
изтърпяване на присъдата. Показал е положително отношение към културно-масовата
дейност, поради което е бил награден. Освен това било констатирано завишаване в оценките
относно дефицитните зони „умения за мислене“ и „взаимоотношения“, както и негативно
отношение към присъдата и за извършеното от него. Установено било, че не проявява
интерес и желание за вникване в проблема, предпочитал да набеди и упрекне хора и
събития, несвързани с наказанието му. Не била установена нагласа при Т. за промяна на
поведението му към законосъобразно поведение, показвал нежелание да се съобразява с
целите и задачите, заложени в плановете на присъдата.
При тези данни, след направен подробен анализ, съдът приел, че при лишения от свобода Т.
3
не е реализирана прогресивната пенитенциарна система, като той продължавал да търпи
наказанието си при първоначално определения му „строг“ режим. Направен бил извод, че
при К.Т. не е налице изискуемата от нормата на чл.70 ал.1 от НК предпоставка за условно
предсрочно освобождаване – осъденото лице да е дал доказателства за своето поправяне.
Така направения извод се споделя изцяло от контролната съдебна инстанция. Безспорно е, че
при Т. са констатирани множество дефицитни зони, както и че се работи върху тях. Това е
видно и от наградите, които е получил, което означава, че се забелязва положителна
промяна. Достигането обаче до заложените в плана на присъдата цели изисква много повече
усилия от положените към момента. За прецизност следва да се посочи, че по време на
предварителния арест, със задържаните лица не се работи. Не може да не се обърне
внимание, че Т. е и наказван. Не на последно място, оценката на риска от рецидив, според
САС е много висока, което наред с немалкия остатък от наказание, води до извод, че не са
налице основания за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложеното
наказание.
При съблюдаване на процесуалните правила на производството по чл.437 - чл.440 НПК,
окръжен съд Кюстендил е разгледал подадената от Т. молба и след като е преценил всички
приложени по делото материали, основателно е стигнал до извода, че не са налице
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения по смисъла на чл.439а от НПК, за да
постанови исканото условно предсрочно освобождаване. Правно релевантните факти по
делото са правилно установени от първостепенния съд. Анализирайки доказателствения
обем, обосновано решаващият съд е посочил, че въпреки наличие на изтърпяна по-голяма
част от наложеното на лишения от свобода наказание, с оглед оценката на наличните
доказателства по делото, данните за поведението на осъдения в пенитенциарното заведение,
стойностите на риска от рецидив, както и наличните дефицитни зони, не са налице
убедителни доказателства, че осъденият Т. се е поправил до степен, че да се приеме, че
процесът при него е завършил изцяло, а оттам да се направи и извод, че по-нататъшния му
престой в мястото за лишаване от свобода е безпредметен и той вече е до такава степен
приключил, че няма какво повече да се даде като корекция. От приложения препланиран
план на присъдата се установява, че по отношение на осъдения са налице области, в които
корекционната работа с него следва да продължи по време на престоя му в МЛС.
Правилно и законосъобразно ОС Кюстендил се е позовал и на данните за нарушаване на
правилата за поведение от осъдения Т. в контролирана среда, навеждащи на извода, че
последният все още няма достатъчно изградени задръжки за законосъобразно поведение в
условията на живот извън МЛС.
В този смисъл, правилна и обоснована се явява констатацията на контролирания съд, че
макар и формално да са изпълнени част от предпоставките визирани в закона, а именно за
изтърпяване на съответното време от наказанието, то по отношение на поправителния
4
ефект, все още не се наблюдават изцяло покрити критерии, за да може в пълна степен да се
приеме като категоричен извода, че процеса по превъзпитание и осъзнато поправяне е
завършил при осъдения К.Т.. Неговото поведение, предвид извършваните дисциплинарни
нарушения, дори не отговаря на установените норми на ЗИНЗС, за да се обсъжда по-
нататък, че се отличава от общоприетото и нормално за условията на пенитенциарното
заведение. Съдът не може да не отбележи усилията, които осъденият Т. се опитал да
положи при престоя си в местата за лишаване от свобода и изрично трябва да посочи, че те
са били оценени от затворническата администрация, но се налага изпълнението на
наказанието да продължи, за да се затвърди постигнатото до момента и да бъде отбелязана
положителна промяна при дефицитните зони, като осъденият трябва да доказва, че
заслужава доверието да бъде освободен условно предсрочно от остатъка на наложеното му
наказание „лишаване от свобода”. Това е така, тъй като при водените разговори с Т., не е
била установена нагласа да промени поведението си към законосъобразно. Освен това, той
пренебрегва договореното, показвайки незаинтересовано отношение и не желае да се
съобразява с целите и задачите, заложени в плановете на присъдата, не поема отговорността
и се разграничава от тях.
Целите на наказанието по чл.36 НК все още не са изпълнени в цялост, като към момента е
необходимо да продължи работата по набелязаните в плана на присъдата задачи.
Изтъкнатите в жалбата срещу определението на КОС доводи, не дават основания за отмяна
на първоинстанционното определение. Твърденията, застъпени в изложението, че
администрацията на затвора има некоректно отношение към осъденото лице не
кореспондират с писмените материали в затворническото му досие, според които се полагат
усилия за неговото превъзпитаване. По повод твърденията на защитата, че решаващият съд
тълкувал в ущърб на осъденото лице становищата на затворническата администрация,
следва да се акцентира, че в препланирания план към присъдата от 15.04.2021г., ясно са
посочени целите и задачите над които следва да продължи корекционната работа с
осъдения, с посочване на начина на постигане, респективно отговорният служител и срока,
в който следва да бъдат постигнати. В становището, изготвено за Т., администрацията е
посочила, че към настоящия момент, въпреки провежданата корекционна дейност са
отчетени отрицателни промени в заложените за работа зони, дефицитните не са преодолени
и оценката на риска от рецидив е завишена. Лишеният от свобода не е преодолял
криминалните нагласи в поведението си и доказва продължаващо незачитане на правила и
норми.
Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от
законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.
С оглед изложените съображения, определението на КОС като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
5
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр. 341, ал. 2 от НПК,
Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 4-ти състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №32 от 08.06.2021г., постановено по НЧД № 244/2021 г. по
описа на Окръжен съд Кюстендил, наказателно отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./ 2./
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6