Р
Е Ш Е Н И Е
№...................
гр. София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на десети
февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова,
разгледа докладваното от младши съдия
Углярова въззивно гражданско
дело № 11264 по описа за 2019 г. по
описа на СГС,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 115202 от 15.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 67742/2018
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 162
състав, е отхвърлен предявения иск от ищеца
„ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, срещу ответник З.
"Л.И. " АД, ЕИК ******,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми – 1 682,46 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и щета № 44010311806027/2018г.,
с включени 15,00
лева ликвидационни разноски в следствие на ПТП от 23.07.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата от дата на подаване на исковата молба в съда - 22.10.2018 г. до
окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 412 КЗ във вр. чл.
410 и чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД. С решението ищецът „ДЗИ О.З.“ ЕАД е осъден да
заплати на З. "Л.И. " АД сумата от 100,00 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ищеца, в която се навеждат правни доводи за
неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на постановения съдебен акт. Поддържа
се, че съдът неправилно е приел, че по делото не е установена и доказана вината
на водача на застрахования при ответника автомобил, като районният съд погрешно е приел, че при доказаната
фактическа обстановка по делото единствено виновното и противоправно поведение
на водача е в причинна връзка с настъпилото произшествие.
Излагат се съображения, че първостепенният
съд е обсъдил и интерпретирал едностранчиво събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля А.В.А., като необосновано е приел, че
поведението на застрахования при ответника водач е правомерно, без да
квалифицира действията му като нарушение на чл.42, ал.3 от ЗДвП, а именно:
„водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава
скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин“. Счита
се, че именно посоченото поведение на застахования при ответника водач е
станало причина за настъпване на процесното ПТП. Отделно от това поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че с извънсъдебното си поведение
ищецът косвено е потвърдил липсата на вина на застрахования при ответника водач
на МПС, като погасил чрез прихващане претенцията на ответното дружество по
същото ПТП, предвид обстоятелството, че по делото е представено писмо от ищеца
до ответника, с което последният е поканен да възстанови прихванатата сума,
включена в извършеното прихващане поради техническа грешка.
Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК
въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, в която се поддържа
становище за нейната неоснователност. Излага съображения за правилност на
първоинстанционното решение. Поддържа, че в случая не са установени действия на
водача на автомобила застрахован при него, които да са довели до настъпилото
ПТП. Относно твърдението на въззивника, че извършеното извънсъдебно
прихващане не следва да се разглежда като признание на вината на застрахования
при него водач намира, че доколкото в първоинстанционното разглеждане на делото
валидността на прихващането не е атакувана, то и двете страни са изразили
безспорно съгласие да бъдат обвързани от действието му. Претендират
се разноски.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт, следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, като не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
По отношение на иска с
правно основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено
едно специално суброгационно право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като
застрахователят,
при настъпване на застрахователното събитие,
не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение,
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност", обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
За да възникване
регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане
на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД /, и
3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и ответника да е
съществувало действително правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност".
От събраните по делото
доказателства се установява, че при настъпване на процесното ПТП между ищеца и
увреденото лице – водач е съществувало действително застрахователно
правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане "Каско +", обективиран в
застрахователна полица № 440117181001679
със срок на действие от 01.08.2017
г. до 31.07.2018 г.
От представения по
делото Двустранен констативен протокол за ПТП от 23.07.2018г., съставен в гр. Русе, се установява, че на
същата дата на бул.“България“ е осъществено ПТП
между лек автомобил марка "Мерцедес" с
рег. № ******и лек автомобил марка „Дачия Логан“ с рег.№ ******.
В протокола е посочено, че при смяна на лентите за
движение е настъпило ПТП, направена е схема на механизма на настъпилото ПТП,
посочени са щетите по автомобилите.
По повод
настъпилото застрахователно събитие при ищеца е била образувана преписка по
щета № 44010311806027. Към преписката са приложени опис - заключение по щета 44010311806027/27.07.2018г.,
възлагателно писмо за извършване на ремонт на ППС с рег.№ ******, калкулация на
ремонт, приемо – предавателен протокол по договор за извършване на автосервизни
услуги между „ДЗИ О.З.“ ЕАД и автосервиз „Евро Старс“ ООД, фактура №
**********/14.08.2018г. за сумата от 1 667,46 лева, ликвидационен акт по щета №
20701170717 по преписка 44010311806027 от 27.07.2018г. Представена е и покана
за доброволно изпълнение на регресна претенция изпратена до ответника за
заплащането на сумата от 1 667,46 лева, изплатено обезщетение по щета 44010311806027,
както и 15 лв. ликвидационни разходи, същата получена от ответника.
По делото е
разпитан по делегация свидетелят А.В.А., като участник в процесното ПТП и водач
на застрахования при ищеца автомобил "Мерцедес" с рег. № ******.
Свидетелят е посочил, че се е движил в лява пътна лента, а застрахования при
ответника водач на МПС в дясна лента. Поддържа, че е забелязал на пътното
платно зад себе си товарен автомобил с румънска регистрация, движещ се с висока
скорост, поради което предприел маневра за прибиране в дясна лента със съответен
светлинен съгнал. При осъществената манерва било реализирано и процесното ПТП. Изразява
предположение, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил „може би
малко е понатиснал газта“ и тогава се случило произшествието. На мястото дошли служители
от КАТ, като доколкото нямало пострадали хора от ПТП, бил съставен двустранен
констативен протокол. Свидетелят изрично посочва, че не е имало спор относно
механизма или вината за настъпване на процесното ПТП.
Съгласно приетата
по делото автотехническа експертиза, която съдът намира за пълна, компетентна и
обективно изготвена, се установява, че стойността на щетите, по средни пазарни
цени, нанесени на МПС марка "Мерцедес", с рег. № ******, към датата
на произшествието възлизат на 1 667,46 лв. Съгласно експертизата, механизмът на
настъпване на ПТП бил следният: на 23.07.2018г. около 09:40 часа, лек автомобил
Мерцесед ГЛЕ 350Д“ с рег. № ******се движел по бул.“България“, където при
маневра за преминаване от лява в дясна пътна лента, водачът не пропуска и
реализира ПТП с попътно движещия се от дясната му страна лек автомобил „Дачия
Логан“ с рег. № ******. Съгласно заключението, посочените щети по МПС марка
"Мерцедес ГЛЕ 350 Д", с рег. № ******от техническа гледна точка
съответстват и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
23.07.2018г. при така описания механизъм ПТП.
Съдът възприема изцяло
направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като експертът е изследвал пълно и
задълбочено представените по делото доказателства и е отговорил изцяло на
поставените му задачи.
Спорно пред въззивната
инстанция се явява единствено обстоятелството от чие противоправно поведение е настъпило процесното
ПТП.
Настоящата
инстанция също приема, че по делото не е бил уставен елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане, а именно вина на деликвента, като
доказателствата по делото оборват презумпцията за непредпазлива вина по чл. 45,
ал. 2 ЗЗД. От събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля А.се установяват
причинените вреди по процесния лек
автомобил, но въззивният съд намира, че показанията му в останалата им част не
следва да бъдат ценени, тъй като са неубедителни, съдържащи предположения
и противоречиви. Свидетелят
описва предполаган от него механизъм на настъпване на произшествието,
различен от този, установен от
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебна автотехническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране като обективно и компетентно дадено, отделно от това същото неоспорено от страните в
производството. Същевременно
свидетелят потвърждава, че изобразената в протокола скица отговаря на
действителния механизъм на настъпване на ПТП, като едновременно с това в
уведомлението за щета от 27.07.2018г., същият е декларирал, че именно той е
виновен за настъпване на застрахователното събитие, обстоятелство, което
потвърждава и в разпита си посочвайки, че между водачите не е имало спор
относно механизма или вината за настъпване на процесното ПТП. По изложените
съображения и доколкото липсват в производството събрани каквито и да било
данни за наличие на неправомерно поведение от страна на застрахования при
ответника водач на МПС, възраженията на въззивника в тази насока, настоящата
инстанция намира за неоснователни.
Предвид изложеното,
съдът намира, че водачът на застрахования при ответника автомобил не е причинил
вредата, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв
правилно е бил отхвърлен. В контекста на изложеното настоящата инстанция намира,
че ирелевантен за развитието на настоящото производство е въпросът за
съществуващи правоотношения между страните относно дължимостта, респективно
недължимостта на платени суми по извършено извънсъдебно прихващане по регресни
претенции, доколкото същите подлежат на установяване в отделно производство,
стоящо извън предмета на настоящото такова. В този смисъл и възражението на
въззивника в тази насока се явява неоснователно.
Тъй като правните
изводи на въззивния съд съвпадат с правните доводи на първоинстанционния съд,
то обжалваното решение е правилно и като такова трябва да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските:
Разноски за въззивната
инстанция при този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, на въззиваемия З. "Л.И. " АД. Размерът на
разноските за юрисконсултско възнаграждение на въззиваемия следва да се определи
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съгласно който за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева, като в конкретния случай процесуалният
представител на З. "Л.И. " АД е изготвил и представил по делото
писмен отговор на въззивната жалба като елемент от процесуалната си дейност и
се е явил в откритото заседание по делото във въззивната инстанция.
Следователно съдът намира, че сума от 100
лева е адекватна на вида и количеството на извършената от процесуалния представител
на въззиваемия дейност.
Предвид размера на
обжалваемия интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване,
съобразно с ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010
г., ДВ, бр. 50/2015 г., ДВ, бр. 86/2017 г. /.
По горните съображения,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 115202
от 15.05.2019 г., постановено по гр. д. № 67742/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 162 състав.
ОСЪЖДА "ДЗИ О.З." ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на З."Л.И. " АД, ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100
лева, представляваща разноски за процесуално представителство от юрисконсулт
във въззивното производство.
Решението не подлежи на
касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.