Решение по дело №120/2023 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И
към Решение № 52/13.03.2023г. по ЧНД № 120/2023г. по описа на СлОС

Производството е по реда на чл.32 ал.1, вр.чл.16 ал.1-ал.8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по повод на получено удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че
с решение за налагане на финансова санкция № 05.3520382.2 от 23.02.2022г.,
влязло в сила на 01.04.2022г., издадено от несъдебен орган на Федерална
Република Германия - Zentrale Bubgeldstelle des Polizeiprasidiums Rheinpfalz,
Bundesampt fur Justiz, на българският гражданин А.Я.К., ЕГН **********, е
наложена финансова санкция в общ размер на 228.50 Евро, от които глоба -
200 Евро за това, че на 12.01.2022г. в 14.02 часа, гр.Монтабур, федерална
магистрала 3 при 86.8-ия километър при посока на движението гр.Кьолн, с
лек автомобил рег.№ *** е била превишена максимално допустимата скорост
извън населените места с 34 км/ч, при допустима скорост 100 км/ч,
установена скорост 134 км/ч (след приспадане на границата на толерантност)
– административно нарушение по чл.41 ал.1, във връзка с Приложение 2,
чл.49 от Правилника за движението по пътищата (StVO); чл.24 от Закона за
движението по пътищата (StVG); 11.3.6 от Федерален каталог за финансови
санкции (BKat), и 28.50 Евро, разходи по съдебното и административно
производство.
Изпратеното удостоверение, включително и на български език, е
издадено по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции и е по реда на чл.30 и сл. от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на Окръжната прокуратура
гр.Сливен заявява, че са налице всички изискуеми условия за признаване
решението за налагане на финансовата санкция.
Засегнатото лице А.Я.К., не е намерено, за да бъде редовно призовано.
Не се явява лично в съдебно заседание. На основание чл.16 ал.3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции, беше назначен служебен
защитник на засегнатото лице Калайков. Служебният защитник пледира, че са
налице условията за признаване на решението за налагане на финансовата
санкция на засегнатото лице Калайков.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за
установено следното:
1

Засегнатото лице А.Я.К. е български гражданин, с постоянен адрес в
*** и компетентен да разгледа делото, съобразно чл.31, вр.чл.6 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции, е Окръжен съд гр.Сливен.
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение №
05.3520382.2 от 23.02.2022г., влязло в сила на 01.04.2022г., издадено от
несъдебен орган на Федерална Република Германия - Zentrale Bubgeldstelle
des Polizeiprasidiums Rheinpfalz, Bundesampt fur Justiz, с което по отношение
на българският гражданин А.Я.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, е
наложена финансова санкция в общ размер на 228.50 Евро, от които глоба в
размер на 200 Евро, наложена съгласно чл.41 ал.1, във връзка с Приложение
2, чл.49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за
движението по пътищата (StVG), 11.3.6 от Федерален каталог за финансови
санкции (BKat) и 28.50 Евро, разходи по съдебното и административно
производство. Левова равностойност на сумата от 228.50 Евро е 446.91 лева.
От Удостоверението по чл.4 е видно, че обстоятелствата на извършване
на нарушението от засегнатото лице са следните, а именно на 12.01.2022г. в
14.02 часа, в гр.Монтабур, федерална магистрала 3 при 86.8-ия километър при
посока на движението гр.Кьолн, с лек автомобил рег.№ *** е била превишена
максимално допустимата скорост извън населените места с 34 км/ч, при
допустима скорост 100 км/ч, установена скорост 134 км/ч, след приспадане на
границата на толерантност.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение
(нарушение на правилата за движение) и разходи по административното
производство.
От описанието на извършеното от Калайков нарушение следва извод, че
деянието му представлява административно нарушение според
законодателството на издаващата държава. Констатираното нарушение не е
оспорено от заинтересованото лице Калайков при определяне на санкцията от
компетентния орган в Германия, въпреки, че е уведомен (б.“з“ т.2“б“ от
Удостоверението). Ето защо, настоящият състав на съда приема, че Калайков
е извършил описаното нарушение. Поради това, че поведението му нарушава
правилата за движението по пътищата, за него не се изисква двойна
наказуемост, съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции.
2

Решението за налагане на финансова санкция е представено като
заверено копие от органа, който го е издал и е придружено с Удостоверение
по образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции. Същото е издадено и подписано от
съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и
неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички
реквизити, предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение
на Съвета на Европа, така и според изискванията на Приложение № 2 към
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на
решението за налагане на финансова санкция. В случая се касае за признаване
на решение, влязло в сила, постановено от несъдебен орган на държава-
членка на Европейския съюз, отнасящо се за наложена финансова санкция от
този орган на българския гражданин А.Я.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението,
визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, доколкото няма данни срещу същото лице и за същото
деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла
давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 Евро; решението е по отношение на
физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е
посочено, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалване.
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод,
че са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова
санкция, издадено от несъдебен орган на Федерална Република Германия
Zentrale Bubgeldstelle des Polizeiprasidiums Rheinpfalz, Bundesampt fur Justiz. С
решението на несъдебния орган българският гражданин А.Я.К. е осъден да
заплати глоба и направените разноски по съдебното и административното
производство в общ размер на 228.50 Евро, чиято левова равностойност към
3

23.02.2022г., датата на постановяване на решението в издаващата държава, е
446.91 лева.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с
препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното,
следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите, за
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган на
издаващата държава за настоящото решение като копие от уведомлението
следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

4

Номер на акта:	52
Дата:	13 март 2023 г. (в сила от 21 март 2023 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20232200200120
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	7 март 2023 г.

Решение по дело №120/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите