Р Е Ш Е Н И Е
№ ….............../14.08.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Величка Велчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 19830 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от К.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Българска Народна Банка, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Княз Александър I” № 1,
иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 3000 лв. /след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в
размера на предявения иск вместо първоначално претендираната сума 20000 лв./,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 23.08.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане
на задължението.
В
исковата молба се твърди, че с трудов договор № 105-03681/10.06.2019г.
ищцата била назначена на длъжност „сезонен работник – работник кухня“ в Почивна
база на БНБ „Ралица“ в гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“ със срок
до 30.09.2019 г. На 23.08.2019 г., около 15:30 часа, по време на работа в
кухнята, се подхлъзнала на мокър под и допряла горещ капак на поставена на
печката тенджера. Получила термично изгаряне на дясната предмишница и дясната
ръка. Повикала за помощ и на виковете й се отзовала колежка – готвач в кухнята
на име Стефка. Ищцата сама отишла с автобус до Спешен център, а оттам я
насочили към Военноморска болница – Варна. На 29.08.2019 г. й била извършена
операция – „Дебридман на девитализираните тъкани по засегнатите от изгарянето
зони, щателна хомеостаза и превръзка с нанокристалносребро“. Вследствие на
получените изгаряния била във временна нетрудоспособност 50 дни. Претърпяла
значителни болки и страдания, както след злополуката, така и след извършената
операция. Счита, че претендираната сума справедливо обезщетява нанесените й
вреди.
Моли се за уважаване на предявения иск по
тези съображения и се претендират сторените в производството разноски.
В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът Българска Народна Банка депозира отговор на исковата
молба,
в който се оспорва предявения иск по основание и размер.
Не се оспорва, че ищцата и ответното дружество са били в трудовоправни
отношения, че на 23.08.2019 г. с ищцата е настъпила трудова злополука по време
на работа в почивна база „Ралица“ и че с разпореждане № 5104-03-201/16.09.2019 г.
на НОИ злополуката е приета за трудова. Сочи се, че в деня на злополуката
ищцата е прегледана и е установено изгаряне първа- втора степен без
необходимост от болнично лечение и не е установена временна неработоспособност.
Направена била превръзка. На следващия ден отново е направена превръзка, като
ищцата е отказала хоспитализация. Едва на 29.08.2019 г. е проведен дебридман на
девитализираните тъкани и е издаден болничен лист за временна
неработоспособност, считано от 25.08.2019 г. Сочи се, че след проведеното
лечение ищцата е изписана в добро общо състояние и с подобрение. Работодателят
е разследвал трудовата злополука чрез комисия в срок до 05.09.2019 г. и е
установил нарушение на установените правила за безопасност. В тази връзка се
прави възражение по чл. 201, ал. 2 КТ за
намаляване отговорността на работодателя с твърдение, че ищцата е допринесла за
трудовата злополука, допускайки груба небрежност при изпълнение на работата си.
Твърди се, че на ищцата е проведен начален инструктаж, което тя е удостоверила
с подписа си, също и за запознаване с инструкциите за безопасна работа в
почивната база. Работодателят е оценил риска от подхлъзване, който е включен в
карта за идентифициране на опасностите на работното място „работник кухня“.
Определил е лични предпазни средства и е предоставил на 20.06.2019 г. на ищцата
обувки ортопедични, сабо – 1 брой. Тези обувки ищцата е отказвала да носи
постоянно по време на работа, което се установява от служителите в почивната
база. Поддържа се, че с това свое поведение ищцата грубо е нарушила
изискванията за безопасна работа и е допринесла за настъпването на трудовата
злополука. В допълнение се сочи, че трудовите задължения на ищцата, свързани с
работа с печка, предполагат повишено внимание. На ищцата са вменени
отговорности по хигиенизиране и дезинфекция на работното място и е следвало да
поддържа пода сух, заедно с кухненския инвентар, а в писмените си обяснения е
посочила, че е измила тава, която непосредствено след това е използвала в
процеса на осоляване на риба, по време на който се е подхлъзнала. Поддържа се,
че не са налице нарушения на нормативните актове от страна на работодателя и
трудовата злополука е резултат от грубата небрежност на ищцата, която изцяло е
пренебрегнала изискванията за безопасна работа. Оспорва се размерът на
претендираното обезщетение и с твърдение, че полученото изгаряне не засяга
обширна площ, не е наложило спешна хоспитализация, а възстановяването не е
изисквало специално лечение, липсва засягане фунционалността на крайника, както
и трайни последици. Работодателят е положил дължимите грижи по отношение на
пострадалата, която е получила от НОИ обезщетение от 1164.55 лв.
В проведеното по делото на 15.07.2020 г. открито съдебно
заседание ищцата се представлява от адв. Георги Аврамов, който поддържа
становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът се
представлява от юрк. Юлиян Щалиянов, който поддържа становище за
неоснователност и недоказаност на така предявения иск и моли същият да бъде
отхвърлен. В определения от съда срок представя писмени защита по делото.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
За да се уважи предявеният иск по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени като последица от трудова злополука, следва да се установи наличие
на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и настъпили вреди за
ищеца, които са последица от злополуката.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,
че ищцата и ответното дружество са били в трудовоправни отношения по силата на
трудов договор №105-03681/10.06.2019 г., с който ищцата е била назначена на
длъжност „сезонен работник – работник кухня“ в Почивна база на БНБ „Ралица“ в
гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“ със срок до 30.09.2019 г.; че на
23.08.2019 г. с ищцата е настъпила трудова злополука по време на работа в
почивна база „Ралица“ и че с разпореждане №5104-03-201/16.09.2019 г. на НОИ
злополуката е приета за трудова. В посоченото разпореждане изрично е посочено,
че злополуката е станала през работно време и при подготовка на кухненска
продукция, което обстоятелство също не е спорно в производството.
Между страните не е спорно обстоятелството, че процесното
разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила. В тази връзка съдът приема, че
са доказани първите два елемента от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя, а именно наличието на трудово правоотношение и
претърпяната трудова злополука. Следва да се отбележи, че в съдебното исково
производство при предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ установяването на
характера на злополуката не може да се извърши, тъй като за това е предвиден
специален административен ред в чл. 57 и сл. КСО и в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки. Разпореждането на органа по чл.
60, ал. 1 КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието
или не на трудова злополука. Същото е официален удостоверителен документ за
установените в него факти, поради което съдът приема, че в настоящото
производство не следва да се установяват обстоятелствата относно характера на
злополуката.
За доказването на
настъпилите вреди и причинната връзка между вредите и претърпяната трудова
злополука по делото са представени единствено медицински документи от страна на
ищцата.
От съвкупния анализ на медицинската
документация се установява, че в резултат на настъпилата на 23.08.2019 г.
злополука ищцата е получила термично изгаряне на дясна предмишница и ръка I-II степен 3 % /МКБ Т29.2/.
Не е спорно, а и
ответникът в отговора на исковата си молба признава, че видно от лист за
преглед № 004981/23.08.2019 г. на пациент /л. 33 от делото/ ищцата е прегледана
след злополуката. Преценено е, че е контактна и адекватна. Установено е
изгаряне първа-втора степен. Направена й е превръзка и е назначена консултация със
специалист на следващия ден.
Видно от лист за преглед
на пациент № 004989 /л. 34/, на 24.08.2019 г. ищцата отново е прегледана,
направена й е превръзка и е установено следното обективно състояние: свлечен
епидермис и рани с белезникава дерма по вътрешната повърхност на десен горен
крайник на площ 4 %. Отбелязано е, че към момента лицето е отказало да бъде
хоспитализирано.
От представената епикриза
от 29.08.2019 г. /л. 12/ се установява, че ищцата е приета за лечение на
25.08.2019 г. и е изписана от Клиника по термична травма,
пластично-възстановителна и естетична хирургия на 29.08.2019 г. Проведени са
инвазивни диагностични и терапевтични процедури: хирургически обработки. На
29.08.2019 г. на лицето е извършена операция – след щателна антисептична обработка
на оперативното поле, под венозна аналгезия, е извършен Дебридман на
девитализираните тъкани по засегнатите от изгарянето зони. Щателна хемостаза.
Превръзка с нанокристално сребро. К.Т.С. е изписана в добро общо състояние, с
подобрение. Препоръчано й е ежедневно да третира епителизиралите повърхности с
Невен-съдържащ унгвент. Компресивна терапия с ластични бинтове или облекло,
което се налага върху засегнатите от изгарянето зони. Пазене от пряка слънчева
светлина.
Представени именно от
ответника са и всички издадени на ищцата болнични листове /л. 36-38 от делото/,
от които се установява, че същата е била във временна неработоспособност общо
за 75 календарни дни /първият болничен лист е за 35 дни, а следващите два –
всеки един от тях е за по 20 дни/. Издадени са във връзка със следната диагноза:
термични изгаряния, не повече от втора степен, на няколко области от тялото.
Следва да се отбележи, че едва в депозираната писмена защита процесуалният
представител на ответника е направил възражения срещу издадените болнични
листове, поради което съдът приема, че същите са преклудирани и не следва да
бъдат коментирани в производството. Още повече, че както се посочи и по-горе,
същият ги е приложил към отговора на исковата си молба и не е направил
съответни възражения срещу тях.
След извършения анализ на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че може да се направи обоснован извод, че именно в
резултат на настъпилата трудова злополука ищцата е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, в психически и емоционален
дискомфорт, които вреди са обичайни при този вид наранявания /изгаряне/.
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като
следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства и установени
по делото факти във всеки конкретен случай. В този смисъл са и
задължителните указания, дадени в Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и
страдания, настъпили в резултат от претърпяната злополука. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната.
В настоящия случай настъпилото увреждане се състои в термично
изгаряне на дясна предмишница и ръка I-II степен 3-4%,
съгласно медицинската документация. В случая съдът приема, че не е съществувала
реална опасност за живота, съответно за трайно инвалидизиране на пострадалата.
Преценявайки характера и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е
получено – по време на робота, при подготовка на кухненската продукция, непродължителния
период на възстановяване – около 2 месеца, който обаче е изисквал и съответна
хирургична интервенция; възрастта й към момента на злополуката – 69 години,
обстоятелството, че към настоящия момент оздравителният процес е приключил
/доколкото не са наведени твърдения и съответно не е проведено съответно
доказване в противен смисъл/; както и силата и интензитета на претърпените
болки и страдания – по-значителен през първите дни на лечението, което е
обичайно за такъв тип увреждания, съдът намира, че справедливото обезщетение за
понесените от К.Т.С. неимуществени вреди, настъпили в резултат от трудовата
злополука от 23.08.2019 г., се съизмерява със сумата 2000 лв. Следва да се
отбележи, че при така определения размер съдът преценява, че не са налице
по-големи болки и страдания от обичайните такива, доколкото в производството не
бе проведено доказване за някакво негативното отражение на злополуката върху
психиката на ищцата, въпреки предоставена й възможност да води двама свидетели
за установяване на тези обстоятелства.
Предвид направения извод
за основателност на претенцията следва да бъде разгледано и възражението на
ответника за съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на злополуката.
По делото са ангажирани
гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля Снежана
Йорданова. Съгласно нейните показанията, на 23.08.2019 г. е била на работа на
длъжност „домакин-сграда“ в почивна база „Ралица“. Почти в края на работния ден
чула, че има суматоха в кухнята, където работи ищцата. Обяснява, че не е присъствала
на самия инцидент. След като отишла до кухнята видяла, че К.С. е станала.
Разбрала, че се е подхлъзнала и е паднала. Колегите й я били намазали с
препарат, който тя махнала. Направила й превръзка и й казала да си тръгва, за
да си смени превръзката след един час. Тя продължавала да стои навън и да пуши
цигара, при което отново я подканила да си тръгва. Посочва, че не е била с
ортопедичните обувки, които й осигурява работодателят, а била с нейни чехли.
Оплаквала се, че я боли ръката и че е изгорена. Тръгнала си сама.
Съгласно разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Приносът на пострадалия следва да бъде доказан
по категоричен начин от страната, която е направила възражение за
съпричиняване.
Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на
увреденото лице не е доказан при условията на пълно и главно доказване, а е
само предполагаем.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ
отговорността на работодателя може да се намали,
ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност.
Съдържанието
на понятието „груба небрежност” по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, е изяснено последователно в съдебната практика.
Съгласно решение №
1026/18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г. на І г. о. на ВКС, решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ІV г. о. на ВКС по чл. 290 ГПК, както и решение № 977/14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. на ІV г. о. на ВКС, грубата небрежност е степен
на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би
положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата
злополука, за да има съпричиняване следва да е установено, че работникът е
извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение
и пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност.
В конкретния случай съдът приема, че с
неизпълнението на ищцата на задължението да носи предоставените й от
работодателя ортопедични обувки /същите са й предоставени на 20.06.2020 г.,
видно от подписаната от нея заявка за получаване на работно и униформено
облекло – л. 76/, същата е нарушила правилата за безопасност и здраве в
предприятието, за които е била запозната, видно от проведените й инструктажи
/л. 43 – л. 71/, с което е способствала за настъпване на инцидента и в този
смисъл същата е съпричинила вредите, които впоследствие е претърпяла. Относно
възражението, че в случая ищцата не е изпълнила задълженията си за подсушаване
на пода съдът приема за недоказани в производството. По делото не е спорно, че
при настъпване на злополуката К.С. е била сама в кухнята. Действително, тя
самата посочва в исковата си молба, че се е подхлъзнала на мокър под, което
обаче далеч не означава, че въз основа само на това посочване може да се
направи обоснован извод, че не е изпълнявала съвестно задълженията си за
почистване и подсушаване на работното място. Това може да бъде само
предположение, както предполага и ответника, но доколкото не е безспорно
установено в производството, не може да бъде възложено в тежест на ищцата.
Защото подът може да се е намокрил и непосредствено преди инцидента, още
повече, че работникът по това време е подготвял кухненската продукцията, поради
което само по себе си посочването на това обстоятелство от ищцата /че подът е
бил мокър/ не доказва неспазване от нейна страна на изискванията за безопасна
работа и съответно неизпълнение на задължения от нейна страна. В този смисъл
съдът приема, че направеното възражение за съпричиняване на вредите е
основателно в частта му относно неносенето на специални ортопедични обувки от
страна на работника, но е неоснователно и недоказано в частта му относно
неизпълнението на задълженията от страна на ищцата за подсушаване на пода на
работното й място.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
процентът на съпричиняване на вредите в настоящия случай е 30 %.
Относно посочването от
страна на ответника, че ищцата е получила обезщетение в размер на 1164.55 лв., поради
което моли това обстоятелство да бъде отчетено и да бъде взето предвид, съдът
намира, че съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в решение по чл. 290 ГПК – решение № 54/23.04.2019 г., постановено по гр. д. № 3649/2018 г. по
описа на ВКС, III гр. о, при трудова злополука обезщетението за временна
нетрудоспособност не се приспада от компенсацията за причинени болки и
страдания. В цитираното решение е
посочено, че обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки
и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение няма връзка с
обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на
трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на
пропуснатата полза. Поради това получаването на двете обезщетения – за неимуществени вреди
по чл. 200 от Кодекса на труда и обезщетението от
общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не
е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и
справедливо обезщетение на причинените видове вреди. В
този смисъл и възприемайки напълно това тълкуване, съдът приема това възражение
на ответника за неоснователно и съответно полученото от ищцата обезщетение от
НОИ не следва да бъде съобразено при определяне на настоящото обезщетение,
целящо да възмезди претърпените от пострадалото лице болки и страдания.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
иск за неимуществени вреди е основателен за сумата 1400 лв., получена след
приспадане на определеното от съда обезщетение в размер на 2000 лв. с процента
на съпричиняването – 30 %, равняващ се на сумата 600 лв. /или 2000 лв. – 600
лв. = 1400 лв./. До този размер искът следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен
за разликата над 1400 лв. до претендираните 3000 лв. Основателна в този смисъл
е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата от 1400 лв.,
считано от датата на увреждането – 23.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора и направеното от ищцата искане за присъждане на
разноски съдът приема, че от общо сторените в производството разноски в размер
на 300 лв. /платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 26.05.2020 г./ в полза на страната следва да бъде присъдена
сумата 140 лв., съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Варненския районен съд сумата 56 лв.,
представляваща дължимата в производството държавна такса по предявения иск с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, съразмерно с уважената част от предявения
иск, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Българска Народна Банка, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Княз Александър I” № 1, да заплати на К.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1400
лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпени вследствие на трудова злополука, настъпила на 23.08.2019 г.,
неимуществени вреди – болки и страдания, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 23.08.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 1400 лв. до
претендираните 3000 лв.
Начин на плащане: по банкова сметка *** К.Т.С., открита в
„ИНВЕСТБАНК“ АД, IBAN: ***.
ОСЪЖДА Българска Народна Банка, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Княз Александър I” № 1, да заплати на К.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
140 лв. /сто и четиридесет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Българска Народна Банка, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Княз Александър I” № 1, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 56 лв. /петдесет и шест лева/, представляваща дължимата в
производството държавна такса по предявения иск с правно основание чл. 200, ал.
1 КТ, съразмерно с уважената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: