Р Е Ш Е Н И Е
№
27.04.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тридесети март
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№377/2017г.. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.441, ал.1 от ГПК, вр
чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр чл.45 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана е искова
молба от М.П.В. против ЧСИ Ц.Н., с която се твърди, по ч. гр.д.№ 1574/2013г по
описа на ПлРС, е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и ИЛ върху
нея, от дата 01.04.2013г., в полза на кредитора БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ, против
длъжниците *** и М.П.В.. Твърди се, че въз основа на издадения ИЛ, е образувано
изп. дело № 2013756040083 по описа на ЧСИ Цв. Н.. Твърди се, че до ищеца- длъжник
по посоченото изп. дело- М.В., ПДИ не е изпращана и същата не е уведомявана за
наложени обезпечения. Твърди се, че ПДИ е изпратена само до длъжника Ал. ***,
връчена на 01.07.2013г. на друго лице, със задължение да я предаде- на лицето М.В..
Твърди се, че след възражение по чл.423 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№ 924/213г.
по описа на ПлОС, по което, с определение №601/15.11.2013г., възражението е
прието, и издадената заповед за незабавно изпълнение и ИЛ по ч.
гр.д.№1574/2013г по описа на ПлРС, са обезсилени по отношение на длъжника *** ***.
Твърди се също, че по изп. дело 2013756040083 по описа на ЧСИ Цв. Н., на
28.08.2013г, е постъпила сума от 5971,34лв., от наложена обезпечителна мярка-
запор върху вземане на ищцата М. В. по изп. дело № 20138410408508 по описа на
ЧСИ ***. Твърди се, че тази сума е удържана в следствие на незаконосъобразно
принудително изпълнение, преди връчване на ПДИ на длъжника, с което на ищеца-
длъжник по изп. дело, е причинена вреда в този размер,от страна на ЧСИ. Твърди
се, че по реда на чл.441 от ГПК, вр. чл.45 от ЗЗД, ЧСИ дължи обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
причинено от негови неправомерни действия. Моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ЧСИ Цв. Н., да заплати на ищеца сумата от 5971,34лв.,
съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на
неправомерни негови действия, по изп. дело №2013756040083/2013г., извършени на
28.08.2013г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор, ответникът
ЧСИ Ц.Н., чрез адв. Ст. М., изразява становище за допустимост, но за
неоснователност на предявеният иск, и моли съдът да го отхвърли. Не се оспорва
факта, че по изп. дело № 20138410408508 по описа на ЧСИ ***, е събрана сумата
от 5971,34лв., изплатена на взискателя. Оспорват се изложените в ИМ твърдения,
за невръчване на ПДИ по дело №2013756040083/2013г. по описа на ЧСИ Цв. Н., като
се твърди, че има такова връчване, извършено на дата 01.07.20156г. Твърди се,
че този факт се признава от самата ищца, в депозирана от нея частна жалба по
реда на чл.435 от ГПК, по която е образувано ч. гр.д.№ 869/2013г по описа на
ПлОС. Посочва се, че тази частна жалба е уважена, и съдът е отменил
постановлението за начислени такси и разноски в изп. производство по реда на
чл. 26 от ТЗЧСИ. Посочва се също, че действията на ЧСИ по изпращане на ПДИ до
длъжника по образувано изп. дело, не съставляват действия по принудително
изпълнение- арг. ТР№2/2013г., т.10.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
С определение № 884/27.02.2017г.,
с което е изготвен проекто- доклад по делото, съдът е признал за безспорни и
ненуждащи се от доказване между страните, следните факти: факта на образуването
на изп. дело №2013756040083/2013г. по описа на ЧСИ Цв. Н., на дата 31.05.2013г,
с взискател „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД и длъжници *** и М.П.В., и факта на постъпването,
по изп. д. №2013756040083/2013г., на сумата от 5971,34лв., от запор на вземане
на ищцата по изп. дело № 20138410408508 по описа на ЧСИ ***; качеството на
ответника на длъжностно лице по смисъла на ЗЧСИ.
По делото се установява също, по
въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№1574/2013г на
ПлРС, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 891/29.03.2013г, с
която е разпоредено на длъжниците *** И М.П.В., солидарно да заплатят на
кредитора БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ, посочените суми, дължими въз основа на извлечение
от сметка, към дата 28.03.2013г, по договор за потребителски кредит, обезпечен
с ипотека от дата 12.10.2007г. Издаден е и изпълнителен лист, въз основа на
който, на дата 31.05.2013г., е образувано изп. производство
№2013756040083/2013г по описа на ЧСИ Цв. Н..
Установява се също, че по ч. гр.д.№1474/2013г
по описа на ПлРС, е депозирано възражение по чл.414 от ГПК, от страна на
длъжника М.В., против издадената заповед, ведно с копие от ПДИ. Въз основа на
депозираното възражение, съдът, с определение №3898/15.10.2014г, по реда на чл.415,
ал.1 от ГПК, е дал указания до кредитора БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ, че може да
предяви иск за установяване на вземането си, против възразилия длъжник М. В..
Със същото определение, съдът, на основание чл.420, ал.1 от ГПК, е спрял
образуваното изп. производство №2013756040086 по описа на ЧСИ Цв. Н.. С
определение № 1685/11.12.2014г по в.ч. гр.д.№1058/2014г по описа на ПлОС, е
отменено постановеното спиране на изпълнителното производство. С определение
№1686/11.12.2014г, постановено по същото дело, е оставена без уважение жалбата
на длъжника М.В., против разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в
заповед за незабавно изпълнение № 891/29.03.2013г. по ч. гр.д.№1574/2013г.
По делото се установява също, че
от страна на другият солидарен длъжник- Ал. ***, е депозирано възражение по реда
на чл.423 от ГПК, против издадената заповед за незабавно изпълнение, прието от
съда с определение № 601/15.11.2013г. по гр.д.№924/2013г по описа на ПлОС, като
заповедта за незабавно изпълнение и ИЛ, са служебно обезсилени, против длъжника
Ал. ***.в мотивите си, съдът е приел, че длъжникът Ал. *** не е имал обичайно
местопребиваване на територията на РБ, към момента на подаване на заявлението и
издаването на заповедта.
Установява се също, че след
дадените от съда указания по чл.415 от ГПК, по искова молба на кредитора е
образувано т.д.№215/2014 г. по описа на ПлОС, с правно основание чл.422 от ГПК,
по което е постановено решение№ 106/03.07.2015г, с което е признато за
установено спрямо длъжника М.В., че дължи на кредитора БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ,
сумата от 96612.34 евро и 196.80лв., дължими по процесния Договор за кредит от
12.10.2007г.; искът частично е отхвърлен поради уважено възражение за
прихващане.
Видно от приложеното в заверено
копие изп.дело, ПДИ е изпратено до длъжниците- Ал. *** и М. В., първоначално на
адреса в гр. Плевен, ул. П. Р. Славейков, 062, от където е върната в цялост, с
отбелязване, че лицата не са познати на адреса. ПДИ, е изпратена на дата 28.06.2013г-л.48
от изп.дело, върху която е отразено, че на 01.07.2013г, поканата е връчена на
лицето М.В.- лично. В разписката е посочено, че ПДИ се връчва на Ал. ***-чрез
друго лице, със задължението на я предаде, и М. В.. Съдът констатира, че копие
именно от тази покана е приложено от длъжника М.В. по ч. гр.д.№ 1574/2013г на
ПлРС, ведно с възражението по чл.414 от ГПК, прието от съда с нарочно
определение. По делото се установява също, че от страна на М. В. е депозирана
частна жалба против постановлението за определяне на разноските по изп.дело,
обективирани в получената от нея ПДИ. С определение №460/06.08.2013г по ч.
гр.д.№869/2013г по описа на ПлОС, постановлението е отменено за разликата от
102лв., до начислените 9291.74лв.
По делото се установява също, че
запорното съобщение до ЧСИ Н. Митев, е изпратено на 12.08.2013г- или след
датата на връчване на ПДИ на длъжника М. В. и изтичане на двуседмичния срок за
доброволно изпълнение.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.441, ал.1
от ГПК, частният съдебен
изпълнител, отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, като на обезщетяване подлежат
всички преки и непосредствени вреди. По иск с правно основание чл.441, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, отговорността на ЧСИ ще е налице, при наличие на
неправомерни действия или бездействия, при които е настъпила вреда, която е в
причинно- следствена връзка с действието, респ. бездействието на ЧСИ, при
осъществяване на неговата дейност /в т. см. решение № 264/08.04.2010г. по
гр.д.№ 474/2009г., ІV г.о., решение № 281/10.12.2014г по гр. д.№3219/2014г., І
г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В случая се твърди, че ответникът
ЧСИ Цв. Н., е извършил незаконосъобразно принудително изпълнение, по
образуваното изп. дело, тъй като налагането на запор и събирането на сумата от
5971.34лв., е извършено без надлежно връчване на ПДИ на длъжника М. ***. В
допълнително депозирана по делото молба, същата твърди, че запорното съобщение
е изпратено до третото задължено лице, преди връчването на ПДИ, като заедно с
това се твърди, че длъжникът- ищец в настоящето производство е бил лишен от
възможността да обжалва разпределението от ЧСИ. Такива твърдения липсват в ИМ. В
допълнителната молба се посочва също, че по т.д.№215/52013г па ПлОС, не е взето
предвид постъпването на сумата от 5971.34лв., поради което ще се търси повторно
изпълнение на тази сума, същата ще бъде повторно платена и така ще настъпи
вреда за длъжника- ищец. Както бе посочено, такива твърдения липсват в ИМ-като
част от фактическите твърдения на които ищецът основава своя иск и въпросът бил
ли е лишен длъжникът в изп. производство да обжалва разпределението, извършено
от ЧСИ, не следва да се обсъжда. За пълнота следва да се отбележи, че
разпределение от ЧСИ се извършва по реда на чл. 460 от ГПК, което се извършва
само при наличие на съответните предпоставки, визирани в същата норма- или само
ако събраната сума по изп. дело не е достатъчна да се удовлетворят всички взискатели.
От приложеното изп. дело, не се установява освен кредитора Банка Пиреос
България”, да има присъединеви взискатели. Обжалването на разпределението се
извършва по реда на чл. 462 от ГПК, което няма отношение с действията по
връчване на ПДИ.
Съобразно изложеното от
фактическа страна, съдът намира, че в случая не се установи наличието на фактическият
състав по чл.441, ал.1 от ГПК, вр чл.45 от ЗЗД, вр.чл.74, ал.1 от ЗЧСИ. Съдът
намира, че в случая е налице редовно връчване на ПДИ до длъжника М.В., на дата
01.юли.2013г.- лично, въз основа на което, същата се е възползвала от редица
процесуални права, дадени й от ГПК, в т.ч. и за подаване на възражение по
чл.414 от ГПК, за обжалване разпореждането за незабавно изпълнение,
обективирано в издадената заповед за незабавно изпълнение и др. В този смисъл,
съдът приема, че М.В., е получила ПДИ лично за себе си, като въпросът, за това,
че тя е приела ПДИ и за длъжника *** ***- неин син, е било предмет на
изследване по ч. гр.д.№ 924/2013г на ПлОС, по което е прието възражението му по
чл.423 от ГПК, и той няма отношение към й личното редовното връчване на ПДИ по
изп. дело. Съдът намира, че в случая, изп. производство е образувано по
надлежния ред, въз основа на издаден и представен ИЛ- арг. чл.426, ал.1 от ГПК.
В изпълнение на задълженията си по чл. 427, ал.1 от ГПК, ЧМСИ Н. е изпратил ПДИ
до длъжниците по изп дело- Ал. *** и М. В.. По своя характер, изпращането на
ПДИ до длъжника по изп. дело, не съставлява същинско действие по изпълнението/
арг. ТР№2/2013г, т.10/, а има за цел да уведоми длъжника за образуваното изпълнително
производство против него, и да му даде възможност за доброволно изпълнение на
задължението. До изтичане на срока за доброволно изпълнение, съдия- изпълнителя
не може да пристъпва към принудително изпълнение, но тази забрана не се отнася
към действията по налагането на възбрана и запор върху имущество или вземане на
длъжника, което да обезпечи успешния изход на изпълнителното производство, чиято
цел е удовлетворяване на кредитора. Тнъй като в допълнителната молба се твърди,
че на ищеца, освен ПДИ, нама и валидно връчване на заповедта за незабавно изпълнение, въз основа
на която е издаден ИЛ, съдът приема, че същото е неоснователно, доколкото в
самата ПД е отразено, че се връчва и копие от подлежащия на изпълнение акт,
скрепено с подписа на длъжника М. В..
По делото не се събраха доказателства и за
настъпването на вреда в посоченият размер- сумата от 5971.34лв., доколкото
същата е събрана в рамките на законосъобразно образувано изпълнително
производство. На изследване подлежат само действително настъпили вреди, които
следва са в причинно- следствена връзка с неправомерни принудително изпълнение
на ЧСИ, но не и бъдещи такива- с оглед на твърденията, изложени в
допълнителната писмена молба от страна на ищеца. Към датата на приключване на
съдебното дирене, няма представени никакви доказателства, че сумата е събрана
повторно. Следва да се отбележи също, че сумата от 5971.34лв. е събрана от ЧСИ Н.,
за погасяване именно на задължението на В. по образуваното изп. производство,
установено с влязло в сила съдебно решение. В този смисъл, съдът намира, че
принудителното изпълнение на установено с влязъл в сила съдебен акт, и в
рамките на законосъобразно изпълнително производство, няма характера на вреда
за длъжника. Твърденията на ищеца, изложени в допълнителната молба, свързани
със заплащането на адв. възнаграждение, в рамките на т.д.№ 2015/2014г. на ПлОС,
по иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, не касаят предмета на
настоящето дело и не съставляват вреди от действията на ЧСИ.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Следва, с оглед изхода на делото,
ищецът да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в
размер на 784лв., съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от М.П.В., ЕГН **********,***, против ЧСИ Ц.Н.,***, иск с правно
основание чл.441,ал.1 от ГПК, вр. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД,
за заплащане на сумата от 5971.34лв.- съставляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни принудителни
действие по изп. дело №2013756040083/2013г. по описа на ЧСИ Ц.Н., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, М.П.В., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА ЧСИ Ц.Н., сумата от 784лв.-
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: