№ 6126
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100508518 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ответницата Л. И. Б., чрез адв. А. Т., назначена
за особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, срещу решение
№4745/18.03.2024г., постановено по гр.д. №11151/2022г. по описа на СРС, 82
състав, с което е признато за установено по предявените от „Йеттел България“
ЕАД срещу Л. И. Б. искове по реда на чл.422 от ГПК, че Л. И. Б. дължи на „Йеттел
България“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 501,12 лева –
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на услуги по договор за
мобилни услуги за мобилен номер **** от 06.02.2017г., допълнително
споразумение от 10.06.2018г. и по договор за мобилни услуги за мобилен номер
**** от 01.11.2018г., ведно със законната лихва от 09.03.2021г. до окончателното
плащане и на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. чл.342, ал.1 от ТЗ сумата от
1070,87 лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 01.11.2018г.,
сключен във връзка с договорен абонамент за номер ****, по силата на който на
ответницата било предоставено мобилно устройство Huawei Telenor 4G MiFi и по
договор за лизинг от 10.06.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за
номер ****, по силата на който на ответницата било предоставено мобилно
1
устройство Apple X 64GB Space Grey, ведно със законната лихва от 09.03.2021г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.03.2021г. по ч.гр.д. №6554/2021г. на
СРС, 82 състав.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, както и поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа,
че отговорът на исковата молба е бил подаден в законоустановения срок и
направените със същия възражения следвало да бъдат разгледани от съда. Излага
доводи, че между страните не са били налице облигационни правоотношения, не
били налице доказателства и за реално предаване на процесните мобилни
устройства на ответницата. Нямало данни за връчване на писмено изявление за
прекратяване на договора за мобилни услуги. Съдът не разгледал и направеното от
ответницата възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Насрещната страна „Йеттел България“ ЕАД (с предишна фирма „Теленор
България“ ЕАД), чрез пълномощника адв. В. Г., оспорва жалбата и прави искане за
потвърждаване на обжалваното решение. По делото било установено наличието на
валидни облигационни правоотношения между страните, поради което
ответницата дължала заплащане на съответната цена, съгласно издадените
фактури. Лизинговите устройства били получени от клиента, удостоверено с
подписа му под съответния договор. В договорите били установени падежи на
дължимите по тях плащания, поради което не било необходимо изпращането на
покана до длъжника. Счита за неоснователно направеното възражение за изтекла
погасителна давност.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
2
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Йеттел България“ ЕАД
(с предишна фирма „Теленор България“ ЕАД) срещу Л. И. Б. положителни
установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.342 от ТЗ за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №6554/2021г. на СРС, 82 състав.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства – договор за
мобилни услуги от 06.02.2017г., договор за мобилни услуги от 01.11.2018г.,
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от
10.06.2018г., договор за лизинг от 10.06.2018г. и договор за лизинг от 01.11.2018г.,
ведно с приложения - ценова листа, и общите условия на оператора, подписани от
страните (чиито подписи не се оспорват по делото), че между тях са възникнали и
съществували през посочения в исковата молба период облигационни
правоотношения по договори за мобилни услуги и договори за лизинг, сключени
при общи условия.
Съгласно чл. 4 от договорите за лизинг с тяхното подписване
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му е предал
устройствата във вид, годен за употреба.
С оглед поддържаните от страните становища в хода на производството
спорно между тях е предоставил ли е ищецът мобилни услуги на претендираната
стойност и дължат ли се начислените абонаментни такси, както и лизингови
вноски.
Съгласно общите условия, регламентиращи правоотношенията между
страните (чл.23, б. „б“), месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за
които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размери, съобразно
избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. В случая с оглед
установеното по делото обстоятелство, че между страните е било налице през
процесния период договорно правоотношение за доставка на мобилни услуги,
както и, че са договорени месечни абонаментни такси по договорите, които
съгласно договорите между страните и общите условия към тях се предплащат и се
3
дължат независимо от потреблението на услуги през съответния период, съдът
приема, че за процесния период ответникът дължи на ищцовото дружество
абонаментни такси по договорите.
Ето защо, исковете с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземания за
абонаментни такси по договорите за мобилни услуги се явяват основателни.
По иска с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.342 и сл. от ЗЗД за заплащане на лизингови
вноски в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице твърдяното
правоотношение по договори за лизинг на мобилни устройства, в изпълнение на
които е предоставил процесните мобилни устройства на ответника срещу
задължение на последния да заплаща договорените лизингови вноски.
Особеният представител на ответника оспорва предаването на мобилните
устройства на лизингополучателя, като във връзка с това възражение следва да се
отбележи, че в чл.4 от договорите за лизинг е налице изявление от страна на
лизингополучателя, съгласно което същият е удостоверил получаването на
мобилните устройства, предмет на договора. Поради това неоснователно е
възражението на особения представител на ответника за липсата на доказателства
за получаването на мобилните устройства, предмет на договорите, от страна на
лизингополучателя. Ето защо, предвид установеното по делото наличие на
договорни правоотношения между страните по договори за лизинг, и предаване на
лизинговите вещи, ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на
уговорените с договорите лизингови вноски.
Възражението за изтекла погасителна давност е преклудирано, тъй като
въпреки предоставената му възможност от първоинстанционния съд особеният
представител на ответника не е представил доказателства, че отговорът на
исковата молба е подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК. Следва да се отбележи, че
релевираното възражение по чл. 111, б. "в" от ЗЗД за погасяване на вземането по
давност е и неоснователно, доколкото към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 18.12.2020г., не е
изтекъл изискуемият тригодишен срок за което и да е от процесните вземания,
включени в процесния период от 15.12.2018г. до 14.04.2019г.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
4
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени направените разноски за въззивното производство в размер на 240 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4745/18.03.2024г., постановено по гр.д.
№11151/2022г. по описа на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА Л. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК *********, разноски за въззивното производство в размер на 240 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5