№ 443
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500049 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 05.11.2021г по гр.д. № 622/2020г Софийски окръжен съд , ТО, ІІІ
състав е отхвърлил предявения иск от Г. К. С. против Гаранционен фонд за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000лв, претърпени от ПТП,
настъпило на 30.12.2019г по вина на неустановен водач на неустановено МПС, на осн.
чл. 557, ал.1,т.1 вр. чл. 558,ал.5, пр.1-во от КЗ. Съдът е приел, че разноски по делото не
следва да се присъждат.
Решението на СОС се обжалва с въззивна жалба от ищцата Г.С., представлявана
от адв. О. , изцяло , с оплакване за незаконосъобразност. Въззивницата поддържа, че
по делото съдът не е съобразил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, че
изводите на съда са необосновани, че неправилно съдът е кредитирал заключението на
САТЕ, което е оспорено от ищцата. Поддържа, че не е съобразено, че на ищцата й се е
наложило да предприеме спасителна маневра. Поддържа,че неправилно СОС е
тълкувал и приложил материалния закон. Моли, след като се съобразят
доказателствата по делото, решението на СОС да бъде отменено и предявеният иск
изцяло уважен.
1
Гаранционен фонд депозира писмен отговор , с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът Г.С. се представлява от адв. О., който поддържа въззивната
жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде
изцяло уважен. Поддържа, че по делото се установява, че единствено виновен за ПТП е
водач на неустановен автомобил, причинил увреждания на ищцата. Претендира
разноски по делото по реда на чл.38 от ЗА.
Ответният Гаранционен фонд се представлява в о.с.з от юрк. Ш., който оспорва
жалбата и моли решението на СОС да бъде потвърдено. Претендира разноски по
делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемият депозира писмени бележки по делото , с които моли исковете да
бъдат отхвърлени по съображения имложени в отговора на въззивната жалба. Посочва,
че изводите на вещото лице са хипотетични , базирани на констативен протокол без
доказателствена стойност по отношение на механизма на ПТП. Поддържа, че ищецът
не е доказал именно механизма на настъпване на ПТП. Според ответникът не се
установява и причинната връзка между ПТП и уврежданията на ищцата, които биха
могли да се получат и при падане от собствен ръст. Моли , ако се приеме установен
деликта, да бъде отчетено съпричиняване на увреждането. Оспорва претендирания
размер на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерен. Моли решението
на СОС да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения, развити във
въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на ищцата от претърпяно ПТП, причинено от неустановен водач на неустановено
2
МПС.
Хипотезите, в които Гаранционният фонд изплаща обезщетения във връзка с
вреди или смърт, настъпили при ПТП, са изчерпателно уредени в чл.557,ал.1, т.1 и т.2
от КЗ. По настоящото дело с оглед развитите в исковата молба твърдения за факти и
формулирания петитум следва да се приеме,че съдът е сезиран с иск , предявен на осн.
чл.557,ал.1, т.1от КЗ – развити са твърдения и искане към тях за настъпило ПТП на
територията на страната, като същото е причинено от неустановен водач на
неустановено МПС.
Освен посочените хипотези, за да възникне задължение за Фонда да заплати
обезщетение за вреди причинени от ПТП следва да се установят предпоставките на
закона за ангажиране деликтната отговорност на водача, вместо когото отговаря Фонда
– да се установи, че същият виновно и противоправно е причинил вреда на ищеца,
причинната връзка между деянието и вредата, както и размера на обезщетението, което
би компенсирало претърпяните вреди.
В отговора на ИМ ответникът възразява, че не е установен фактическия състав
на деликтната отговорност на неустановения водач, тъй като контативния протокол
няма доказателствена стойност за механизма на настъпване на ПТП. Възразява, че
причина за ПТП е поведението на ищцата, която е управлявала автомобила си с
несъобразена скорост, реагирала е неадекватно на хлъзгав път и наклон и е
самокатастрофирала. В отговора на въззивната жалба ответникът навежда за първи път
и възражение, че увредите на ищцата могат да се дължат и на падане.
Видно от депозирания отговор на ИМ и наведените в него възражения на
ответника може да се приеме, че страните не спорат за това, че ищцата е претърпяла
ПТП на 30.12.2019г.
Този факт се установява и от изслушания по делото свид. Т.. В о.с.з. на
13.04.2021г свидетелят К. Т., който установява, че преди Нова година на 2020г е
шофирал автомобил от гр. Ихтиман към гр. София по околовръстния път, като се
движил се със скорост около 60 км/ч. Установява,че бил на около 100 метра зад
автомобила на ищцата. Според свидетеля пътят бил замръзнал.Според свидетеля
ищцата се движила в нейната лента и свидетелят видял, че насреща й се задал черен
джип, който се движил се бързо, със скорост над 100 км/ч, в средата на платното за
движение. Според свидетеля пътят бил прав, имало възвишение. Според свидетелят,
ищцата, за да избегне челен удар с джипа, завила леко надясно и влязла в банкета,
колата й започнала да се върти наляво-надясно, поднесла няколко пъти и се блъснала в
едно дърво. Свидетелят установява, че ищцата натиснала спирачки, тъй като видял
светлините на стоповете й. Свидетелят установява, че джипът продължил да се движи
по средата на платното и самият той някак си се разминал с джипа, който не спрял и
продължил.
3
Съдът кредитира свидетелските показания, като съобразява,че свидетелят е
очевидец на събитията, показанията му са логични , липсват съмнения за неговата
безпристрастност и показанията не се опровергават от доказателства по делото.
Идентични показания свидетелят дава в рамките на воденото досъдебно производство,
което съдът възприема като доказателство за трайността и последователността на
свидетелските спомени.
За настъпилото ПТП на 30.12.2019г е съставен потокол за ПТП с пострадали
лица на 27.01.2020г и е образувано досъдебно производство, което е прекратено с
прокурорско постановление , поради възприет извод, че за ПТП вина носи само
настоящата ищца, която е предизвикала ПТП поради субективните си действия и
изгубване на контрол над управлението на автомобила.
В о.с.з. на 12.10.2021г е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. инж. Д., който дава
заключение, че ПТП е настъпило като ищцата се е движила по заледено , двупосочно
платно с лек възходящ наклон със скорост от около 80км/ч в дясната си лента за
движение и на 100м зад нея е пътувал свид. Т..В същото време , но в противоположна
посока пътува неизвестен черен джип, който плавно насочвал челната си част наляво,
спрямо посоката на движението си. Ищцата забелязвайки това навлизане на джипа в
лентата й за движение и с цел избягване на удара с него задейства спирачната система
и предприела отклоняване надясно на автомобила си. Десните колела на автомобила
стъпили в областта на банкета, автомобилът е започнал зигзагообразно движение и е
преминал през банкета и навлязъл в крайпътното пространство, където челно се е
ударил във високо растящо дърво и там се е установил на място. Според вещото лице ,
ако джипът е навлязъл наполовина в лентата за движение на ищцата няма достатъчно
ширина за разминаване на автомобилите и те биха се ударили. Според пвещото лице
минималната безопасна дистанция между двата автомобила би била 1.6м. Според
вещото лице силата на удара между двата движещи се автомобила би била по-голяма
от силата на удара на автомобила на ищцата с дървото. Според вещото лице ищцата
неправилно е действала с органите на управление на автомобила и е изгубила контрол
над него. Според вещото лице ПТП е било предотвратимо за ищцата, при условие, че
същата в зоната на ПТП е боравела плавно със системите за управление – волан и
спирачен педал, при което не би изгубила контрол над управлението на автомобила.
Същата се е движила със скорост от 80 км/ч при снеговалеж и поледица, на прав
участък без завои, когато е възприела насрещното МПС,което според експерта
предполага водачите на МПС в този участък да боравят плавно с органите за
управление – кормилно колело и спирачен педал, тъй като опасността за загуба на
надлъжна или напречна устойчивост на автомобила поради ниският коефициент на
сцепление между гумите и пътя е била налице.
В о.с.з. на 17.03.2022г е изслушана двойна САТЕ, изготвена от в.л. инж. М. и
инж. И., които дават заключение, че ищцата се е движила със скорост от около 80км/ч,
4
неизвестният джип със скорост от около 100км/ч. На около 40м преди да се разминат
джипът навлязъл в лентата за насрещно движение. С цел избягване на челен удар
ищцата отклонила автомобила вдясно и задействала спирачната система. Автомобилът
й навлязъл на заледения банкет и станал неуправляем, напъснал платното за движение
и се ударил в дърво.Според вещите лица ситуацията е била екстремна за ищцата,
същата е имала около 0.8секунди за реакция и е реагирала своевременно на опасността.
Според вещите лица евентуален удар с насрещно движещ се автомобил със скорост от
100км/ч би бил по-опасен от удара в дървото. Причините за настъпване на ПТП е
навлизането на неустановен джип в лентата за движение на ищцата , което е принудило
ищцата да отклони автомобила си вдясно, за да избегне челен удар.Според вещите
лица ищцата не е можела да заобиколи джипа отляво, реакцията й е била своевременна
и с характер на спасителна маневра. Според вещите лица на мястото на ПТП
разрешената скорост за движение е била до 90км/ч.
В о.с.з. вещите лица допълват, че колкото по-ниска е скоростта на движение на
един автомобил, толкова по-голяма е вероятността на водача да го овладее, но и при
ниски скорости е възможно поднасяне на автомобила.
По делото е изслушано и заключение на СМЕ, изготвено от в.л. д-р С., който
установява,че вследствие на ПТП ищцата е получила разкъсно-контузна рана на
лицето, счупване на дясна хълбочна кост с разместване, многофрагментно счупване на
дясна голямопищялна кост в долната й част с разместване и частично изкълване на
глезенната става. Счупването на големия пищял е лекувано оперативно с отккрито
наместване и фиксиране на фрагментите с винтове. Остеосинтезата не е остранена.
Периодът на възстановяване от счупването на големия пищял е около 8месеца като
през първите два месеца болките са били интензивни. Раната на брадата е зашита и
заздравяла за около 3 седмици. При извършен личен преглед вещото лице
установява,че ищцата има ограничен обем движение на глезенна става при движение
на ходилото нагоре –надолу, като тези последици имат траен характерИщцта се е
оплакала от болки на местата на травмите при натоварване
В о.с.з. на 13.04.2021г е изслушана свид. С., майка на ищцата, която дава
показания, че ищцата три месеца е била на легло и се е налаголо свидетелката да се
грижи за нея. Установява,че ищцата е ходила на рехабилитация м.05.2020г/пет месеца
след ПТП/ и ходила с патерици близо година.Свидителката установява,че ищцата се
оплаква от болки на наранените места.
От изложените факти може да се направи извод, че на 30.12.2019г ищцата е
претърпяла ПТП, при което са й причинени вреди и което е предизвикано от
неустановен водач на неустановен автомобил. Този водач при неспазване на правилата
за движение по пътищата причинява ПТП, при което ищцата претърпява телесни
увреждания. Този извод съдът приема при съвкупното тълкуване на събраните САТЕ и
5
двойна САТЕ, СМЕ и свидетелските показания на свид. Т. , съобразно които водачът
на неустановия джип е допуснал нарушения на ЗДвП, а именно на чл.16,т.1 от ЗДвП.
Водачът на неустановения автомобил приближавайки към автомобила на ищцата
насрещно навлиза в нейната лента за движение при налична видимост между
автомобилите и управлявайки своя джип с висока скорост. Така описаното поведение
на водача на джипа съдът намира за безпротиворечиво установено от показанията на
свид. Т., очевидец на инцидента , който със своите показания изцяло потвърждава
механизма на ПТП, твърдят от ищцата. Водачът на неустановения джип има
противоправно поведение, такова в нарушение на разпоредби от ЗдвП. Съдът приема,
че водачът на неустановеното МПС е действал виновно при форма на вина
небрежност, тъй като той съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата,
без да цели настъпилия вредоносен резултат, но като е бил длъжен и е могъл да го
предвиди . Ето защо, съдът приема, че неустановения водач е действал виновно и
противоправно , тъй като е нарушил законови разпоредби и причинил неоправдани от
законова гледна точка увреждания на ищцата. Поради изложеното следва да се
приеме,че е налице състава на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на неговата деликтна
отговорност по отношение на увреденото лице , съответно и на отговорността на
Гаранционен фонд за заплащане на увреденото лице на обезщетение за причинените му
вреди на деликтно основание от неизвестен водач. Съдът приема, че по делото е
установена и причинната връзка между реализираното ПТП и вредите, претърпени от
ищцата. Тази връзка се установява от приетата и неоспорена СМЕ, която дава
заключение за причинна връзка между ПТП и уврежданията на ищцата. Вследствие
неправомерното поведение на неустановения водач ищцата е претърпяла физически
травми, лекуването на които са й причинили болки, страдания и дискомфорт.
Описаните вреди настъпили за ищцата, се явяват закономерна и логична последица от
действията на увреждащото лице. Предвид изложеното съдът приема,че са налице
елементите от състава на чл.45 ЗЗД, който поражда правото на ищеца да претендира
обезщетение за претърпяните от него вреди породени от неправомерното поведение на
водача на МПС, съответно и предпоставките на чл. 557,т.1 от КЗ за ангажиране на
имуществената отговорност на ответника за заплащане на обезщетение за вреди от
ПТП, причинени от неустановен водач и автомобил.
С оглед изложеното съдът приема,че предявеният иск е доказан по основание.
Ответникът се явява пасивно материалноправно легитимно да отговаря по иск за
обезщетяване на вреди причинени деликтно от неизвестен водач на неизвестно МПС.
Ответникът – застраховател навежда възражение за съпричиняване на деликта и
увреждането в отговора на ИМ, което поддържа и пред настоящата инстанция.
Ответникът възразява, че принос за настъпване на ПТП има и ищцата, която е
управлявала автомобила си с несъобразена скорост, реагирала е неадекватно, боравила
е рязка с уредите за управление на автомобила.
6
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
По делото от изслушаните САТЕ се установява,че ищцата е управлява
автомобила си със скорост в рамките на разрешената. Установява се, че независимо от
скоростта, с която се е движила, при предприемане на спасителна маневра отклонение
на автомобила вдясно и попадане върху заледен банкет, автомобилът е възможно да
поднесе. Изслушаната двойна САТЕ пред настоящата инстанция дава неоспорено
заключение, че предприетата от ищцата маневра е била спасителна, своевременна и
правилна. Стъпването на автомобила върху лед го е направило неуправляем,
независимо от скоростта. По делото не се установява неправилно боравене с уредите за
управление на автомобила от страна на ищцата. Изводът в тази насока, мотивирал
прокурорското постановление за прекратяване на досъдебното произоводство,
образувано във връзка с претърпяното от ищцата ПТП, не е сред актовете, обвързващи
гражданския съд. Няма категорични доказателства и за това дали натискането на
спирачките на автомобила са довели до поднасянето върху леда на същия или
спирачките са задействани преди този момент, така че не може да се направи извод и
за това, че неумелото/рязко/ задействане на спирачките от страна на ищцата е в
причинна връзка с ПТП.
Това , което е категорично установено по делото е, че ищцата се е движила в
рамките на законоустановената скорост и без да има проблем с управлението на
автомобила си до момента, в който на около 40м пред нея не навлиза в нейната лента за
движение насрещно движеще се с висока скорост джип. Липсва основание да се
приеме, че ако джипът не беше навлязъл в лентата на движение на ищцата, ищцата би
предприела спиране и маневриране вдясно, при което автомобилът й да поднесе и да
се удари в дърво. От друга страна има неоспорена двойна САТЕ, която дава
заключение, че при така възприетото поведение на неизвествия джип маневрите на
ищцата са своевременни и правилни , със спасителен характер. Безпротиворечиво
всички вещи лица установяват, че ако ищцата не се е била отклонила вдясно , а е
последвал челен удар между нейния и неизвестния автомобил, то последиците биха
били по- тежки.
Ето защо съдебният състав приема,че виновен за процесното ПТП е само водачът
на неизвестния автомобил. Само неговата поява в лентата за насрещно движение се
намира в доказана пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП. При липсата
на неизвестния автомобил няма данни, въз основа на които да се приеме, че ПТП би
7
настъпило.
Ето защо по делото съдът намира, че не е установено съпричиняване на деликта
или увреждането от страна на ищцата. Липсва доказано нейно противоправно
поведение в причина връзка с увреждането й. Възражението в този смисъл на
застрахователя следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на размера на обезщетение за неимуществени вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на
50години.
Съдът като съобрази гореописаните , претърпени от ищцата травми- две
счупвания с размествания, едното многофрагментно, претърпяната операция, дългият
възстановетелен период, както и продължителния период на интензивни болки, като
съобрази нуждата от помощ в ежедневието в продължение на месеци, невъзможността
на ищцата да се придвижва самостоятелно за периода на възстановяване, както и
настъпилите непреодолими последици- ограничения обем движения на глезенната
става съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за
претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 80 000лв. При определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят конкретните,
индивидуални и субективни изживявания на ищцата и спрямо тях да се определи
дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди
съдът съобразява и момента на настъпване на увреждането – в случая 2019г и спрямо
този момент да съобрази стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не
следва да служи за неоснователно обогатяване.
Върху така определената главница застрахователят дължи лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба, съобразно претенцията на ищеца.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения осъдителен
иск за сумата до 80 000лв и така предявения иск следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 24.09.2020г. В останалата си част
решението на СОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на ответника, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
8
По делото няма представен договор за правна помощ между ищцата и адв. О., от
който да може да се направи извод за това, че страните по този договор за постигнали
съгласие за предоставяне на безплатна правна помощ. Искането на пълномощника на
ищцата за присъждане на възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
Гаранционен фонд дължи по сметка на СОС държавна такса съобразно уважената
част от исковете- 3200лв., както и по сметка на САС държавна такса съобразно
уважената част от въззивната жалба- 1600лв. Дължи и разноски съобразно уважената
част на иска и жалбата , съответно- 120лв по сметка на СОС и 160лв по сметка на САС.
Ответникът претендира разноски по делото за юрк.възнагражедние в размер на
200лв. Съборазно отхвърлената част от жалбата на ответника- въззиваем се следват
разноски от 146.67лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260313 от 05.11.2021г , постановено по гр.д. № 622/2020г
на Софийски окръжен съд , ТО, III състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск
от Г. К. С. против Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди , претърпени от ПТП, за сумата от 80 000лв , както и в частта, с която е
отхвърлено искането за заплащане на лихва за забава за периода от 24.09.2020г до
изплащането на главницата и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Граф Игнатиев №2,ет.4 да заплати на Г. К. С. с ЕГН ********** сумата от 80 000лв -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.12.2019г,
причинено от неустановен водач на неустановено МПС, на осн. чл. 557,т.1 от КЗ,
ведно със законната лихва върху сумата , считано от 24.09.2020г до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260313 от 05.11.2021г , постановено по гр.д. №
622/2020г на Софийски окръжен съд , ТО, III състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Граф Игнатиев №2,ет.4 да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от
3200лв- държавна такса и сумата от 120лв- съдебно-деловодни разноски, както и по
сметка на Софийски апелативен съд сумата от 1600лв- държавна такса и 160лв-
съдебно деловодни разноски, на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. К. С. с ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Граф Игнатиев №2,ет.4 сумата от
146.67лв- юрк. възнаграждение, на осн. чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
9
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10