РЕШЕНИЕ
№ 504
гр. гр. Хасково, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640100497 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 61
ал.1 от ЗЗД от М. ВЛ. ГР., ЕГН **********, с адрес: *******, съдебен адрес: *******, адв.
T. Ч. от АК Хасково за признаване за установено съществуването на вземания против
Община Хасково, Булстат: *********, пл. „Общински“ № 1, представлявана от кмета
Станислав Дечев. За претендираните суми е издадена заповед № 36 от 18.01.2022г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 92 по описа за
2022г. на Районен съд – Хасково, Първи граждански състав.
Ищцата твърди, че на 11.08.2021г. около 20:00 ч. в гр. Хасково, на тротоара по бул.
„Г.С.Раковски“, срещу АГКК, разхождала домашните си любимци. Натъкнала се на
потресаваща гледка. Видяла пострадало, лежащо на тротоара и намиращо се в особено
тежко състояние безстопанствено куче. То било жестоко блъснато /вероятно от МПС/ и
около него се били насъбрали уплашени деца, които търсели съдействие от някой възрастен.
Тъй като наблизо се намирала ветеринарна клиника „Тракия“, ищцата отишла там да търси
помощ. Помогнала и г-жа Д. Т., с която пренесли кучето, което цялото било в кръв и се
намирало в безпомощно състояние. Случаен минувач също помогнал кучето да бъде
пренесено до клиниката. Ветеринарният лекар д-р П. установил, че кучето има множество
разкъсвания на сухожилията за заден ляв крак и се наложило да му се направи спешна
/незабавна/ операция. Назначена била на безстопанственото куче и съпътстваща
антибиотична, противовъзпалителна, противооточна, обезболяваща и общоукрепваща
терапия. Така, според ищцата, същата предприела незабавни мерки за запазване живота на
1
кучето. Безстопанственото куче останало няколко седмици за терапия и лечение, т.е. било
прието в клиниката на 11.08.2021 г. и изписано на 07.09.2021г.
В исковата молба е посочено още, че със сигнал на 12.08.2021г., подаден по имейл до
Кмета на Община Хасково, до Директора на ОБДХ - гр. Хасково и до Областен Управител
на област Хасково, ищцата уведомила компетентните органи за случая в съответствие със
Закона за защита на животните. В последствие, безстопанственото куче било предадено на
служители от Общинския център за кастрация и овладяване на популацията на
безстопанствени животни. След престой в приюта, то било кастрирано. Ушната му марка
била с номер 392. На 02.12.2021г. безстопанственото куче било осиновено в с.
Стамболийски, общ. Хасково от М. Е. М..
Ищцата посочва, че за услугата по лечението на кучето заплатила със собствени
средства сумата от 498 лв., както и банкова такса в размер на 3 лв. или общо 501 лв.
Издадената била фактура с номер 75/30.09.2021г. за предоставена услуга лечение на куче
„Раковски“. След изписването на безстопанственото куче от клиниката, то било поето от
общинските служители на приюта в гр. Хасково и настанено там до намирането на дом.
Община Хасково проявила бездействие, поради което ищцата предприела всички
необходими адекватни мерки по опазване на живота на безстопанственото куче. Поела
лична отговорност за извършване на едно добро дело.
Поддържа се още, че на 18.08.2021г. ищцата получила отговор на сигнала й от
Областна администрация - Хасково. На 27.08.2021г., получила отговор и от Директора на
ОДБХ - Хасково. От Община Хасково и понастоящем нямала отговор. На 13.12.2021г.
депозирала покана за доброволно плащане на сумата от 501 лв., но и до настоящия момент,
Община Хасково не била възстановила сумата, която заплатила и не получила становище.
Така според ищцата, ответникът, в качеството си на орган на местната власт,
съгласно ЗЗЖ бил задължен да осигурява спешна ветеринарно-медицинска помощ в случай
на намерено болно или наранено животно, както и да осъществява надзор и да полага грижи
спрямо кучетата на нейна територия. Тъй като от нейна страна били извършени действия,
които съставлявали задължение на Община Хасково, счита, че ответната страна следвало да
и възстанови извършените разходи, заедно с лихвите, което обосновавало правния и интерес
от завеждане на иска - за водене на чужда работа без пълномощие. За да е налице такава
било необходимо да е предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд
интерес/; да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да е извършено
доброволно, а не задължение по закон (чл.60 ал.1 ЗЗД). Заинтересованият бил длъжен, ако
работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията,
които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които
той е поел и да му върне всички разноски, които е направил (чл.61 ал.1 ЗЗД). Съгласно
разпоредбата на чл.16 ал. 1 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) всеки, който намери
болно или наранено животно, бил длъжен да информира приюта за животни, съответните
органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното
управление на Министерството на вътрешните работи или териториалните поделения на
2
Изпълнителната агенция по горите. Изброените органи от своя страна били длъжни да
съдействат за осигуряване на спешна ветеринарно-медицинска помощ и настаняване на
животното в приют или друг обект. Безспорно била налице поета от ищцата чужда работа -
задължение на Община Хасково, предвидено в закон, като била заплатила лечението на
безстопанственото куче със собствени средства. Щом работата на гестора отговаряла на
изискванията на чл. 61, ал.1 от ЗЗД, доминусът бил длъжен да му заплати необходимите и
полезни разноски, които били направени „добросъвестно, разумно и в полза“.
Ищцата заявява, че във връзка с процесното вземане подала Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 20225640100092/2022г.
по описа на РС-Хасково, Гражданско отделение I- ви граждански състав, по което била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 36/18.01.2022г. На 23.02.2022г.
получила съобщение по ч.гр.д. № 92/2022г. по описа на РС-Хасково, с което била
уведомена, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от
длъжника, като и било указано, че в едномесечен срок може да предяви иск относно
вземането и.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата в общ размер от 501.00 лева -
главница, представляваща обезщетение за направени разходи за лечение на
безстопанственото наранено куче, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 17.01.2022г. до окончателното изплащане
на вземането.
Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното
производство, за което се представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът счита предявеният иск за допустим, но недоказан и неоснователен.
Оспорва се обстоятелството, че ищцата е предприела работа, която е задължение на
общината; че своевременно е уведомила компетентните органи по чл.16, ал.1 от ЗЗЖ.
Възразява се срещу твърдението, че работата е приета уместно; че за кучето са полагани
стационарни грижи. Оспорва се и размерът на претендираните разходи.
Посочено е в отговора на исковата молба, че воденето на чужда работа без
пълномощие бил извъндоговорен източник на облигационни отношения и представлявал
доброволно извършване на чужда работа без натоварване /възлагане/. Воденето на чужда
работа без поръчка, било законово облигационно отношение, което възниквало в случаите,
когато едно лице, наречено (гестор) съзнателно предприемал извършване на чужда работа.
Правоотношението се пораждало между него и лицето, в чиято правна сфера били
извършени действията, което се наричало заинтересовано лице (доминус). По силата на това
правоотношение гесторът, който навлизал и засягал чужд кръг от права и интереси,
трябвало да положи дължимата грижа и да извърши съответните действия, а
заинтересованото лице се задължавало да плати направените разноски. За основателността
на предявения иск, в тежест на ищцата било да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а
3
именно: 1. че ищцата е управлявала чужда работа без натоварване, като е предприела
необходимите действия с грижата на добър стопанин 2. че ответникът е бил длъжен да
положи предприетите от ищцата грижи; 3. че не е имало друг начин да бъдат защитени
интересите на заинтересованото лице; че ищцата е предприела работата уместно, същата е
била добре управлявана и е била в интерес на ответника 4. че ищцата е извършила
твърдяната работата със собствени средства; 5. размерът на направените разходи за
предприетото управление на чуждата работа.
Според ответника, първият, вторият и третият елемент от фактическия състав на иска
не били доказани. Ответникът Община Хасково не била длъжна да предприеме извършените
от ищцата действия. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.1 от ЗЗЖ „Който намери болно или
наранено животно, е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на
местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на
Министерството на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната
агенция по горите“. Това действие не било извършено от ищцата в момента на установяване
на раненото куче като видно от представените от нея документи било, че е уведомила част
от тези органи на следващия ден и то след 18:00 часа. Въпреки че в сигнала си била
посочила, че е позвънила на тел.112 в 20:38 часа, в извършената от органите на полицията
проверка, която била инициирана по сигнал на ответната община, било установено, че няма
подаден сигнал на тел. 112. По-нататък разпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗЗЖ предвиждала, че
органите по ал.1 съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ, т.е.
законът възлагал в задължение на органите по чл.16, ал.1 от ЗЗЖ да съдействат за
извършването не на всякакви грижи по отношение на наранените животни, а само действия
по оказване на спешна ветеринарномедицинска помощ. При воденето на чужда работа без
възлагане гесторът бил длъжен, при действията си да спазва границите, в които би действал
заинтересованият. Ако действителната воля на доминуса била известна - в случая била
нормативно определена, тоест се приемало, че е известна, гесторът бил длъжен да се
ръководи от нея при осъществяване на работата. След като ищцата била намерила ранено
куче, следвало да сигнализира приюта за безстопанствени кучета, където да му бъде оказа
необходимата помощ. Самата ищца била запозната с дейността на приюта, тъй като същата
била съмишленик на „Зоодоброволци – Хасково“ (ЮЛНЦ). Такива били и посочената от нея
Д. Т., която била „свидетел“, както и Д. И., от чиято електронна поща се водела
кореспонденцията с Община Хасково. От тук следвало, че работата била предприета
неуместно /неоправдано/, тъй като не било процедирано така, както би направил доминусът,
тъй като е имало друг начин да бъдат защитени интересите на заинтересованото лице. От
представената епикриза се установявало, че кучето „не е фебрилно“, т.е. нямало
температура. Освен това изрично било записано следното: „няма данни за тежки фрактури“.
В епикризата било посочено, че отклонения от останалите физиологични показатели не се
наблюдават към момента на прегледа. Видно било, че макар и да е имало някакви
наранявания, състоянието на кучето не изисквало оказване на спешна
ветеринарномедицинска помощ. До този извод се стигало и от факта, че извършените
интервенции били направени след допълнителни изследвания, с които била запозната
4
ищцата и въз основа на нейната воля за извършването на допълнителните медицински
дейности. Единствената дейност, за която евентуално можело да се приеме, че е оказване на
спешна ветеринарномедицинска помощ било спиране на кръвотечението на кучето, за която
дейност ищцата била заплатила сума в размер на 50 лв. според епикризата. Самата епикриза
обаче и фактурата за лечението не давали необходимата информация какви точно дейности
са били извършвани за лечение на кучето и коя дейност, на каква цена е. Така например в
епикризата било посочело, че е извършена постоперативна амбулаторна терапия с включени
стационарни грижи, но тази клиника не разполагала със стационар за лечение на кучета.
По изложените съображения, ответникът моли искът да бъде отхвърлен като
недоказан, поради което и неоснователен. Претендира направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 92/2022 г. по описа на РС-Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 711/17.01.2022 г. в полза на ищцата срещу длъжника Община Хасково е
издадена Заповед № 36/18.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за процесната сума от общо 501.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението - 17.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски от 25.00 лева за платена държавна такса и 150.00 лева за
адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от
ответната община и с разпореждане от 17.02.2022 г. на ищеца е указано, че може да предяви
иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок като последният е сторил това.
Не е спорно по делото, а и от събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че на 11.08.2021 г. около 20:00 часа ищцата, разхождайки домашните си
любимци, е видяла на тротоара на бул.“Г.С.Раковски“, в района на кръстовището с
ул.“Дунав“ в гр.Хасково, срещу сградата на Агенция по геодезия, картография и кадастър
/АГКК/ Хасково пострадало, вероятно от пътно-транспортно произшествие /ПТП/,
намиращо се в тежко състояние животно – куче от мъжки пол, порода микс, възраст – над 1
година, около което имало събрани деца, търсещи помощ от по-възрастен човек. В
намиращата се в близост Ветеринарна клинина „Тракия“ (ул.“Дунав“ № 15) ищцата
потърсила помощ като такава и оказала свид. Д. П. Т.. Двете жени, с помощта на случаен
минувач пренесли животното до клиниката, където същото било прегледано от ветеринарен
лекар - свид. Х. Д. П.. Имало обилно кръвотечение от левия тазов крайник на животното.
Според представената по делото Епикриза от Ветеринарна клиника „Тракия“ гр.
Хасково, ул. „Дунав“ №15а от 29.09.2021г. за куче/бездомно от мъжки пол, порода микс, без
данни за ваксинации и номер на микрочип, издадена от д-р Х. П. животното е представено в
клиниката в безпомощно състояние, със силна затрудненост за предвижване и явно
страдание поради необременяване на ляв тазов крайник с обилно кръвотечение. При
5
довеждането му кучето е контактно, не агресивно, с добри поведенчески реакции. В
областта на лявата скакателна става се установява сериозно нарушаване на целостта на
кожата, тежки травми на подлежащите меки тъкани, прекъсване на част от минаващите
оттам сухожилия, оток и обилно кървене поради засегнати по-големи кръвоносни съдове, а
при палпация – и болка. Не е фибрилно като има запазено оросяване и чувствителност на
увредения крайник, но с невъзможност да го използва или движи волево. Няма данни за
тежки фрактури, не се наблюдават и отклонения от останалите физиологични показатели
към момента на прегледа. Назначени са морфологични и биохимични кръвни изследвания,
от които се установява слабостепенна анемия, тромбоцитопения и горногранична
левкоцитоза. Назначено е оперативно решение на проблема като е проведена спешна
интервенция с цел предотвратяване на по-сериозна кръвозагуба. Назначена е съпътстваща
антибиотична, противовъзпалителна, противооточна, обезболяваща и общоукрепваща
терапия. Посочено е още в епикризата, че след няколкоседмичен престой в клиниката,
пациентът е предаден на служители от Общински център за кастрация и овладяване на
популацията на безстопанствени кучета, в стабилно състояние, за донаблюдение в
посттеравпевтичния му период. Описаните в епикризата лечение и медицински
интервенции, вкл. и последващата терапия са отразени и в приложената по делото извадка
от Амбулаторния дневник на Ветеринарна клиника „Тракия“ гр. Хасково.
Видно от цитираната епикриза, както и от ценоразпис на минималните цени на
ветеринарномедицинските услуги на Ветеринарна клиника „Тракия“ гр. Хасково,
направените разходи по лечението на пациента са както следва: оказване на спешна помощ –
50 лева; първоначален преглед – 15 лева; кръвни изследвания – 40 лева; оперативна
интервенция – 183 лева и постоперативна амбулаторна терапия с включени стационарни
грижи – 210 лева или всичко общо 498 лева.
От показанията на свид. Х. П. се установява още, че в клиниката има място за
настаняване и лечение на интензивно болни животни, но не и със „стационар“, видно и от
представената от ответника проект по част „Архитектурна“ на ветеринарномедицинското
заведение и тъй като оперативната интервенция приключила в късен час на 11.08.2021 г. –
около 23:00 – 23:30 часа и невъзможност на ищцата да му осигури място за настаняване,
кучето останало в клиниката, където до месец септември – до 07.09.2021 г., д-р П. провел и
останалата част постоперативната му терапия – по-интензивната била няколко дни и после
се налагали по-леки интервенции като подмяна на превръзка, саниране на раната и
физиотерапевтични процедури, за да може животното да възстановява походката си и да
ползва крайника си. Описаното относно невъзможността на пострадалото куче да бъде
осигурено настаняване в приюта за кучета се потвърждава и от гласните доказателства,
събрани посредством разпита на свид. Д. Т..
На 12.08.2021г., ищцата сигнализирала по ел. поща Кмета на Община Хасково,
Директора на ОБДХ - гр. Хасково и Областен Управител на област Хасково, като уведомила
компетентните органи за случая в съответствие със Закона за защита на животните. В
сигнала, видно и от приложената по делото разпечатка от имейл, бил описан подробно
6
случая с блъснатото куче и действията, които са предприети, за да му се помогне,
включително и настоящото му местоположение. Ищцата поискала освен това Общината да
предприеме незабавни действия по установяване на нарушителя, както и да поеме
разноските по лечението и възстановяването на животното. Община Хасково не отговорила
на това искане, нито заплатила разходите за лечение на животното. Отговор на сигнала й
бил изпратен по ел. поща от страна на ОДБХ Хасково, които с Писмо изх. № I-
2050/27.08.2021г. я уведомили, че сигналът е препратен на Кмета на Община Хасково за
предприемане на действия по компетентност, а с Писмо № АК-11-50-(1) от 18.08.2021г. до
М.Г. от Областен управител на Област Хасково, ищцата била информирана, че
компетентните институции следва да извършат проверка и да предприемат съответни
действия. С писмо с рег. № 1224 от 19.08.2021 г. ищцата била уведомена от Общинско
предприятие „Екопрогрес“ Хасково, че по повод на сигнала за блъснато куче на 11.08.2021
г. ще бъде осъществена връзка с клиника „Тракия“ и по-конкретно с д-р П. и след като
кучето бъде изписано, ще бъде настанено в кастрационния център и ще бъде предложено за
осиновяване.
По делото са приложени и материалите по пр.пр. № 5426/2021г. по описа на Районна
прокуратура – Хасково, съдържаща и постановление на наблюдаващия прокурор за отказ да
се образува досъдебно производство от 29.12.2021г. поради липса на достатъчно данни за
извършено престъпно деяние, Справка с рег.№1970р-388805 от 30.11.2021г. от Инспектор
при РУ – Хасково до Началника на РУ – Хасково относно извършена проверка по преписка
№272000-19015/21 по описа на ОДМВР – Хасково, Писмо с рег.индекс:24-01-145 от
12.10.2021г. от Кмет на Община Хасково до Директора на ОД на МВР – Хасково, както и
сигнала от М. ВЛ. ГР. до Кмета на Община Хасково, изпратен по електронна поща от Д. И.
на 30.09.2021г., обяснения от Д. Т. И. и М. ВЛ. ГР.. В преписката не се съдържат каквито и
да е било данни от Дирекция "Национална система 112", РЦ Кърджали относно наличието
или липсата на сигнал, подаден по ЕЕН 112 на 11.08.2021 г. в 20:38 часа относно инцидента
с пострадалото животно от страна на ищцата.
Установява се от приобщените към доказателствения материал по делото Фактура №
**********/30.09.2021г., съставена от Х. Д. П., с доставчик „Хивет“ ООД гр.Любимец и
посочен получател М.Г. за сумата от 498 лева за лечение на куче Раковски, както и от
Вносна бележка от „Райфайзен Банк“ АД от 30.09.2021г. с посочено основание за плащане
Ф0000000075/30.09.2021г. и вносител М. ВЛ. ГР., че ищцата на посочената дата е заплатила
сумата по фактурата ведно с 3 лева комисионна или общо сума в размер на 501.00 лева.
На 13.12.2021 г. ищцата депозирала в ответната община Покана за доброволно
плащане, видно и от Писмо с рег. индекс 94М-9132-1 от 13.12.2021г., но не получила нито
становище, нито изплатената сума и била възстановена.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 61
ал.1 от ЗЗД, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител, по образувано
7
заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за
депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение
относно процесното вземане.
Разгледан по същество, искът е изцяло основателен, поради следните съображения:
За да е налице водене на чужда работа без пълномощие е необходимо да е предприета
чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/; да съществува намерение
да се управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не задължение по закон
(чл. 60, ал. 1 ЗЗД). Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е
била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово
име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски,
които е направил (чл. 61, ал. 1 ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 Закона за защита
на животните (ЗЗЖ) всеки който намери болно или наранено животно, е длъжен да
информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция
по безопасност на храните, районното управление на Министерството на вътрешните
работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите. Изброените
органи от своя страна са длъжни да съдействат за осигуряване на спешна
ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект.
В настоящия случай, видно и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а и неоспорени по същество от ответната страна е, че на 11.08.2021 г. ищцата
е установила на бул.“Г.С.Раковски“ в гр.Хасково, пострадало при ПТП куче в тежко
състояние, както и че с помощта на други лица го е отвела във Ветеринарна клиника
„Тракия“, където същото било прегледано от ветеринарен лекар - свид. Х. Д. П., както и че
на същата дата му е проведена спешна медицинска интервенция за спиране на обилното
кръвотечение и за запазване на ранения му крайник. Освен горното, от показанията на свид.
Д. Т. категорично се установява още, че на същата дата ищцата е уведомила и приюта за
животни, както и е сигнализирала на тел. 112, а още на следващия ден – 12.08.2021 г. е
информирала и Община Хасково, както и други компетентни органи – Областна
администрация Хасково и ОДБХ Хасково. Поискала е съдействие, но такова не й е било
оказано. Напротив, била е уведомена от Общинско предприятие „Екопрогрес“ Хасково, че
едва след възстановяване на кучето, то ще бъде настанено в кастрационния център и ще
бъде предложено за осиновяване. С оглед на изложеното следва да се приеме, че ищцата е
изпълнила задължението си по закон да информира компетентен съгласно закона орган, в
случая Община Хасково, за намереното пострадало животно. Обстоятелството, че е сторила
това в деня, следващ този на инцидента, а не в момента на установяване на раненото куче,
каквито възражения релевира ответникът, не сочат на несвоевременно изпълнение на
задължението по цитираната правна норма – чл.16, ал.1 ЗЗЖ, като с оглед тежкото
състояние на животното, както се установява и от разпита на свид. П. и от приложените
писмени доказателства за лечението му и предвид нуждата от спешна реакция предвид
обилното кръвотечение, то следва да се приеме, че предприетите от ищцата действия в
действителност изразяват личната й готовност за извършване на добро дело, но от друга
8
страна по никакъв начин не водят до отпадане на отговорността и задълженията на Община
Хасково, вменени й със закон в такива случаи. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на ответника по този въпрос, а твърдението му, че няма подаден сигнал по
ЕЕН 112 на 11.08.2021 г. в 20:38 часа за произволно.
Така, според ЗЗЖ органите на местната власт (сред които е и Общината) са сред
основните институции, ангажирани със защитата на животните, при това не само
безстопанствените (чл. 2, чл. 16, чл. 40 и сл. ЗЗЖ) . Изброяването на институциите е
алтернативно, поставено в зависимост от компетентността им за полагане на съответните
грижи за различните видове животни и заболявания. В случая се касае за ранено, пострадало
куче, очевидно без стопанин, предвид липсата на чип и данни за собственик, като съгласно
чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ то се намира под надзора и грижите на община Хасково. Според чл. 16,
ал. 2 и ал. 3 ЗЗЖ, ответникът, след като е бил уведомен от ищцата, е следвало да осигури
спешна ветеринарномедицинска помощ и да настани кучето в приют или друг обект, както и
да вземе мерки за лечението му, а в случая медицинските грижи за него са били осигурени
от ищцата чрез заплащането им.
На следващо място, съдът намира за неоснователни и възраженията на ответната
страна, че са и вменени задължения за оказване на съдействие не на всякакви грижи по
отношение на наранените животни, а само действия по оказване на спешна
ветеринарномедицинска помощ, каквато спешност липсвала в случая. Именно този въпрос
се явява полемичен в случая. От събраните гласни доказателства, както и от писмените
такива се установява несъмнено, че състоянието на животното е било тежко, а лисата на
фибрилност и добро състояние на незасегнатите му крайници се дължи според ветеринарния
лекар единствено на факта, че във времево отношение обилното кръвотечение не е
продължило дълго време.
Отчитайки тези обстоятелства, съдът намира претенцията на ищцата за основателна –
налице е поета от нейна страна чужда работа – задължение на Община Хасково, предвидено
в закон – съдействала е за оказване на спешна ветеринарномедицинска помощ на наранено
животно, осигурила му е място, където да бъде обгрижвано. Във връзка с тези действия
ищцата е направила необходими разноски – заплатила е операцията на кучето заедно със
съпътстващите я разходи за спиране на кръвотечението и първоначален преглед, за кръвни
изследвания, както и за постоперативна амбулаторна терапия, извършени във Ветеринарна
клиника „Тракия“ гр. Хасково. Без тази операция функцията на крайника на кучето не би
могла да се възстанови. В тази връзка възраженията на ответната страна, че какви точно
дейности са извършени за лечението на кучето и коя дейност на каква цена е, са
неоснователни. Така, от приложените епикриза, ценоразпис на минималните цени на
ветеринарномедицинските услуги на Ветеринарна клиника „Тракия“ гр. Хасково и извадка
от Амбулаторния дневник на Ветеринарна клиника „Тракия“ гр. Хасково, категорично се
установява както размера, така и вида на направените разходи по лечението на кучето.
Същевременно ответника, въпреки изричното искане от страна на ищцата от 12.08.2021 г.,
инкорпорирано в сигнала, подаден по ел. поща е продължила да бездейства и да не оказва
9
вмененото й със закон съдействие. Това поведение на ответника е накарало ищцата да
продължи да води предприетата работа и да я завърши с грижата на добър стопанин,
включително поемайки описаните разходи.
Колкото до възражението на ответника, че работата не е предприета уместно,
доколкото не е процедирано така, както би направил доминуса, тъй като е имало друг начин
да бъдат защитени интересите на заинтересованото лице, а именно че е следвало да бъде
сигнализиран приюта за безстопанствени кучета, то и това насрещно твърдение се явява
неоснователно, тъй като установените фактически положения сочат, че такова уведомяване
е било направено, но активни действия до момента на пълното оздравяване на кучето – до
07.09.2021 г., не са предприети.
В конкретния случай, съдът намира, че ищцата е изпълнила своя морален дълг да
помогне на ранено животно като е потърсила и специализирана помощ и след като е
разбрала, че състоянието на кучето е тежко, е сигнализирала Община Хасково като ясно и
недвусмислено е заявила на ответника, че изисква да поеме своите законови задължения
спрямо пострадалото животно. Бездействието на ответната община е принудило ищцата да
се заеме с воденото на чужда работа без пълномощие.
С оглед събраните доказателства съдът намира претенцията на ищцата за доказана и
в пълния предявен размер от 501 лева, включваща 50 лева за оказване на спешна помощ; 15
лева за първоначален преглед; 40 лева за кръвни изследвания; 183 лева за оперативна
интервенция, както и 210 лева за постоперативна амбулаторна терапия с включени
стационарни грижи, в това число и 3 лева – банкова такса за извършения превод по фактура
№ 75/30.09.2021г. При това положение, вземането за главница е дължимо ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 92/2022 г. по описа на РС
– Хасково - 17.01.2022 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл.
422, ал. 1 ГПК.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и за
дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за
разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки
изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно
изхода на исковото производство и уважаване на исковата претенция, дължимите разноски в
заповедното производство са в размер на 25.00 лева – платена държавна такса и 150.00 лева
– адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят на ищцата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски в размер на 325.00 лева, от които 25.00 лева – платена държавна такса и 300.00
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък
по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
10
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 61 ал.1 от ЗЗД, по отношение на Община Хасково, Булстат: *********, пл.
„Общински“ № 1, представлявана от кмета Станислав Насков Дечев, ЧЕ ДЪЛЖИ на М. ВЛ.
ГР., ЕГН **********, с адрес: *******, съдебен адрес: *******, адв. T. Ч. от АК Хасково,
сумата от общо 501.00 лева, представляваща обезщетение за направени разходи за лечение
на безстопанствено наранено куче, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 92/2022 г. по
описа на Районен съд - Хасково – 17.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Хасково, Булстат: *********, пл. „Общински“ № 1,
представлявана от кмета Станислав Насков Дечев, да заплати на М. ВЛ. ГР., ЕГН
**********, с адрес: *******, съдебен адрес: *******, адв. T. Ч. от АК Хасково, сумата в
размер на 500.00 лева, от която 325.00 лева, представляваща направени разноски по
настоящото дело и 175.00 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 92/2022г.
по описа на Районен съд Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Сектретар: В.К.
11