Присъда по дело №770/2017 на Софийски градски съд

 

      Мотиви по присъда по НОХД № 770 / 2017 г. на СГС, НО, 26 с-в

        

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Б.В.Н., за това, че на 21.05.2013 г., в гр. София, на бул. ”Янко Сакъзов”, с посока на движение от ул. ”Кракра” към бул. ”Е.И Х.Г.”, на пешеходна пътека в района на кръстовището с ул. ”Сан Стефано”, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка “Тойота”, модел “Авенсис”, рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.119, ал.1 от ЗДвП : “При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре” и по непредпазливост причинил смъртта на Е.Г.Д., починала на 24.05.2013 година, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“б”, пр.1 във вр. с ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Като частен обвинител в производството по делото е конституиран наследник на пострадалата Е.Г.Д. – О.Е.И. ,нейна дъщеря.

В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура поддържа така повдигнатото срещу подс. Б.В.Н. обвинение. Сочи, че в хода на съдебното следствие е установена идентична фактическата обстановка с установената при предходното разглеждане на делото, а именно, че подс. Н. е управлявал лек автомобил “Тойота Авенсис“ с ДК № *******по бул. “Янко Сакъзов“, с посока на движение от ул. “Кракра“ към бул. “Евлоги и Хр.Георгиеви“. Пътник в автомобила е била свидетелката Е.Л., която се е возила на предната седалка. В района на кръстовището с ул. “Сан Стефано“ е имало добре очертана пешеходна пътека с ширина 4 м.Пътната настилка била суха,с асфалтово покритие,без неравности.Подсъдимият управлявал автомобила със скорост около ,но не по-ниска от 40 км/ч. и имал възможност да възприема обекти съобразно конкретната обстановка на разстояние  минимум 25 м.На описаната пешеходна пътека пешеходката Е.Д.,която към този момент била на възраст 79 год. и ръст около 166-168 см.,предприела пресичане на пътното платно от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила.Последвал удар между дясната зона на предната дясна броня на лекия автомобил и външната повърхност на левия и вътрешната повърхност на десния крак на пешеходката Д.. Почти едноактно настъпил удар от ръба на предния капак на автомобила, бедрото и  таза на Д.. Тъй като инициалния удар е бил под центъра на тежестта на пешеходката, тялото е било отхвърлено и качено върху предния капак на автомобила, като главата й достигнала долния десен ъгъл на челното стъкло. След окончателното спиране на автомобила, тялото на пешеходката изпаднало пред него, вследствие на което била причинена смъртта на Е.Д., която  починала на 24.05.2013 г.Същата получила множество телесни увреждания,които са подробно описани в приетата по делото СМЕ.Счита за установено по категоричен начин,че непосредствена причина за смъртта на пострадалата е острата сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност,развила се в резултат на получената съчетана травма на мозъка,гърдите и крайниците й,която недостатъчност е била придружена от белодробна и мастна емболия с произход от счупените кости и размачканите тъкани около тях.Съгласно заключението на СМЕ,смъртта на Д. е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с получената съчетана травма от ПТП,като смъртта е настъпила въпреки изпълнената в пълен обем хирургична,терапевтична и реанимационна схема на лечение.

Счита,че така изложената фактическа обстановка се подкрепя от частично от обясненията на подс.Н.,от показанията на св.О. Д.,Ю.Н.,В.Д.,О.Н.,М.Ц.,Е.Л. и Б.Г.,от заключенията на приетите по делото експертизи и писмените доказателства.

Във връзка с доказателствения материал по делото отбелязва,че дадените в хода на съдебното следствие свидетелски показания са безпротиворечиви,взаимно допълващи се и същите кореспондират както помежду си,така и с обективните находки,отразени в съставения протокол за оглед на местопроизшествие и заключенията на приетите по делото експертизи.Заявява,че свидетелските показания следва да бъдат приети с доверие,тъй като са обективни и достоверни и освен това се допълват от останалите доказателствени източници,а по отношение на експертизите отбелязва,че те са ясни,точни и конкретни,отговарят на всички поставени въпроси,стъпвайки на всички възможни базисни данни и доказателствени източници.

С оглед на горното приема от правна страна,че подсъдимият е осъществил от обективна страна престъплението,за което е предаден на съд,тъй като фактът на настъпване на произшествието и на леталния изход на пострадалата са безспорно установени,а от заключенията на СМЕ и АВТЕ е изяснено по категоричен начин,че мястото на удара  е в зоната на пешеходната пътека.Продължава,че подсъдимият е имал техническата възможност да възприеме своевременно пострадалата и да предотврати удара чрез спиране.Причината за смъртта е съчетаната травма,а между възникналото ПТП и леталния изход за пешеходката е налице пряка причинно-следствена връзка.Твърди,че по делото не са събрани доказателства за наличие на техническа или друга пречка,която обективно да е възпрепятствала предотвратяването на произшествието от страна на подсъдимия и именно неговото противоправно поведение се явява едно от необходимите условия,станали причина за настъпване на съставомерната последица и то обосновава пряката причинна връзка между извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата и настъпили противоправен резултат.

Приема,че от субективна страна деянието е извършено виновно,при непредпазливост,тъй като подсъдимия Н. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,т.е.в случая е налице несъзнавана непредпазливост или небрежност,която следва да бъде отчетена при определяне на наказанието.

Изтъква като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни,като отбелязва,че няма отегчаващи отговорността обстоятелства.

Пледира подс.Н. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години,изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от пет години,както и лишаване от правоуправление за срок от три години.Аргументите за условното наказание намира в чистото му съдебно минало и проявената по-малко укорима непредпазлива форма на вината-небрежност.

 Повереникът на частния обвинител О.Е.И., адв. Н.,се присъединява изцяло към подробния анализ,направен от представителя на СГП и напълно споделя неговия извод за доказаност на обвинението.

По отношение на наказанието също намира,че едно наказание от три години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок ще изиграе ролята на генералната и частна превенция.Ето защо моли да бъде постановена присъда в горния смисъл и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Защитникът на подс. Б.В.Н., адв. П.,изцяло не споделя нито изложеното от представителя на СГП,нито от повереника.Твърди,че в крайна сметка,единственият източник на фактите и обстоятелствата,които са се случили на инкриминираната дата,са именно показанията на свидетелите и основно на подсъдимия.В тази връзка не приема заключенията на вещите лиза,изготвили АВТЕ и СМЕ именно защото те са на базата на предположения и не кореспондират изобщо с гласните доказателства,събрани по делото.

На първо място изтъква,че не може безспорно да се установи къде е мястото на удара,не може да се установи с каква скорост се е движил автомобилът,не може да се установи къде се е намирал след удара и къде е спрял на пътното платно,както и не може да се направи връзка между травмите,получени от пострадалата и удара с автомобила.Както и при предишното разглеждане на делото заявява,че единствения възможен начин подсъдимия да бъде признат за виновен,е когато всички тези обстоятелства бъдат установени,а не да се разчита и да се вземат предвид предположения,които отново подчертава,че не кореспондират с гласните доказателства.Именно поради това моли делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на тези неясноти.

Подсъдимият дава обяснения по обвинението.Заявява,че на инкриминираната дата му се е наложило служебно да отиде с касиерката  Е.Л. до БНБ.Връщайки се,около 10.50 ч.-11.00 ч.,се движили от БНБ към бул.”Янко Сакъзов” с посока ДКСИ на ул.”Оборище”.Наближавайки пешеходната пътека имало много силно слънце,което му блестяло в очите и движейки се със средна скорост от 25-30 км/ч.,защото преди това имало спирка и наближавал пешеходната пътека,в момент на изненада видял,че нещо тъмно,в черни дрехи се ударило в предния десен ъгъл на автомобила.Жената била в зоната на пешеходната пътека,хлъзнала се по десния страничен калник на автомобила и си ударила главата ниско долу в десния ъгъл на предното стъкло,което било счупено.

Веднага след удара,от телефона на Л. била извикана Спешна помощ.Колата била на мястото,където се осъществил удара.След пристигането на органите на КАТ,след като очертали местоположението й,била преместена вдясно.

На другия ден посетил пострадалата в ИСУЛ,но тя не го познала.Представил се,изразил съжалението и съчувствието си и казал,че каквото може ще помага за оздравяването й,но за съжаление се случило най-лошото,за което много съжалява.

Пояснява,че по време на произшествието имало много силно слънце и преливало от слънце в сянка,т.е. в един момент ,в зоната на пешеходната пътека,където има много големи дървета,които хвърлят сянка,попаднал в тъмната зона и именно това е причината,поради която не видял жената,която изскочила измежду колите.Ако я бил видял,щял да спре или намали ,но просто не я видял,видял я в момента,в който вече била на стъклото.

Допълва,че на мястото,от дясната страна,обикновено има автомобили точно в близост до пешеходната пътека,даже почти на нея имало спрян черен джип и нямал видимост до част от тротоара и пешеходната пътека.Имал видимост от спрялата кола в посока пешеходната пътека наляво.Твърди,че в един момент жената вероятно е попаднала в периферното му зрение,защото е нормално да се гледа напред.Бил изненадан.Това,което могъл да направи,е да стъпи с двата крака на спирачката и автомобила спрял на метър,метър и нещо от пешеходната пътека.

Изразява несъгласие с техническата експертиза,че жената е била върху капака,което намира за абсолютно невярно.Твърди,че жената се е хлъзнала по странични десен калник на колата и си е ударила главата в стъклото.Същата била много нисичка.Акцентира и върху това,че никой не може да установи какви биха могли да бъдат последствията от емболията-дали ще причини смърт или не.Приема вината си.

Подсъдимият заявява в своя защита,че осъзнава вината си и дълбоко съжалява за случилото се.Единственото ,за което моли,е да не му бъде отнемана шофьорската книжка,тъй за него тя е начин за съществуване,тъй като цял живот е бил професионален шофьор.Изтъква и че има много тежки заболявания и ако бъде лишен от правоуправление за по-дълго време,то значи да не работи и да не може да си купува лекарствата,които му струват по 180 лв.месечно.Отново подчертава,че осъзнава вината си и в рамките на тези 5 години вече спира на всяка пешеходна пътека ,независимо дали има човек на нея или не.Мисли,че е осъзнал грешката си и се надява никога повече да не се повтори.

В последната си дума отново моли за по-кратък срок на лишаването от правоуправление,защото ще бъде отстранен от работа,а пенсията му е малка-300 лв. и ще бъде лишен от възможността да си купува лекарства и да живее.

Съдът, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, приема за установено следното:

С присъда по НОХД № 5527/14 год. на СГС,НО,6 състав,подс.Н. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343,ал.3,пр.последно,б.”б” ,пр.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 и във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години ,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от четири години.

На основание чл.343г от НК същият е лишен от правоуправление за срок от шест месеца.Осъден е да заплати и сторените по делото разноски.

С решение №56 по ВНОХД № 1066/17 год. на САС,образувано по протест на СГП и жалба на подсъдимия,присъдата е отменена и делото е върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

Прието е в мотивите,че е налице противоречие между мотиви и диспозитив,тъй като с диспозитива подсъдимия е осъден за извършено нарушение на чл.119,ал.1 от ЗДвП,а  мотивите и всички правни изводи на съда се отнасят до друга правна норма-тази по чл.116 от ЗДвП,за която не е повдигнато обвинение и фактически не е била предмет на делото и не е била нарушена от подсъдимия.

Настоящият съдебен състав ,след като взе предвид всички доказателства по делото счита,че фактическата обстановка ,приета при предходното разглеждане на делото е идентична с установената по настоящото дело,както следва:

 Подсъдимият Б.В.Н. е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, неосъждан, женен, със средно образование, живущ *** с ЕГН **********.

Същият е правоспособен водач на моторно превозно средство и притежава свидетелство за управление, категория В и М, като по делото не са събрани данни да е наказван по административен ред за нарушения на правилата за движение.

На 21.05.2013 г. в гр. София, подсъдимият Б.В.Н. управлявал лек автомобил, марка “Тойота”, модел “Авенсис”, с рег. №*******, собственост на Държавната комисия по сигурността на информацията, където работил. До него на предната дясна седалка на автомобила се возила свид. Е.Л.. Автомобилът бил технически изправен. Кормилната, спирачната, осветителната и сигнализационната системи, двигателят, трансмисията, елементите на окачването, колелата и гумите нямали неизправности, които биха могли обективно да застрашат сигурността на движението.

На посочената дата, подс. Б.Н. се движил с лекия автомобил ”Тойота Авенсис” по бул. ”Янко Сакъзов”, с посока на движение от ул. ”Кракра” към бул. ”Е.И Х.Г.”.

Трафикът не бил интензивен. Времето било в светлата част на денонощието. Пътната настилка била суха, съставена от асфалт, без неравности, посипаности и наклон. Пътното платно на бул. ”Янко Сакъзов” било предназначено за движение на пътни превозни средства в двете посоки, съставено с по една лента за движение във всяка посока, като между двете ленти имало трамвайно трасе с ширина 6,90 м. Ширината на пътната лента по посоката на движение на управлявания от подс. Б.Н. автомобил била 5,30 м, а на лентата в обратната посока на движение била 5,50 м.

Подсъдимият Б.Н. преминал през спирка на градски транспорт, находяща се непосредствено преди кръстовището с ул.”Сан Стефано”, представляващ прав участък от пътя. На бул. ”Янко Сакъзов”, непосредствено след кръстовището с ул. ”Сан Стефано” имало пешеходна пътека, която била с ширина 4 метра. След пешеходната пътека в дясната част на попътната лента за движение на управлявания от подс. Н. лек автомобил имало редица от паркирали автомобили. Подс. Б.Н. шофирал процесния автомобил по попътната лента, с ширина 5,30 м и поддържал скорост от около, но не по – ниска от 40 км.ч. Така посочената скорост на движение позволявала на подс. Н. да спре автомобила, в случай на предприемане на ”аварийно спиране” на разстояние от 22 м след задействане на спирачния механизъм. Подсъдимият управлявал лекия автомобил при ясно време и дневна видимост. Зоната на възприемане на обекти на пътното платно при наличие на спрели в дясно автомобили се простирала на около 25 до 43 м. пред автомобила, като при липса на такива автомобили, отстоянието било значително по – голямо. Тази зона на възприемане на обекти на пътното платно, с оглед конкретната пътна обстановка, сухата пътна настилка и дневна видимост, позволявала на подсъдимия да възприема обекти на разстояние минимум 25 м.

В този момент, от дясната страна на пътя, по посоката на движение на подс. Б.Н., пред пешеходната пътека, се намирала пешеходката Е.Г.Д., на 79 години ( родена на *** г. ) и ръст от около 166 - 168 см.

Когато управляваният от подс. Б.Н. лек автомобил ”Тойота Авенсис” се намирал на не по – малко от 25 м от Е.Г.Д., тя предприела пресичане на пътното платно по пешеходната пътека на бул. ”Янко Сакъзов”, движейки се с бърз ход и от дясно на ляво, считано по посоката на движение на автомобила, като движението й било с насоченост към посоката на идващия автомобил. Гледайки напред, в посока направлението на движение на управлявания от него автомобил, подс. Б.Н. възприел движението на намиращата се пред него пешеходка Е.Г.Д.. Независимо от добрата дневна видимост и въпреки обективната възможност да възприеме пешеходеца и да спре управлявания от него автомобил за да предотврати удара, подс. Б.Н. не задействал своевременно спирачната система на лекия автомобил ”Тойота Авенсис”. По този начин, движейки се със скорост от около, но не по – малка от 40 км.ч., настъпил инициален удар между предната дясна част на лекия автомобил ”Тойота Авенсис”, управляван от подс. Б.Н. и пресичащата на разрешено за това място ( върху пешеходна пътека ) Е.Г.Д.. Непосредствено след настъпилия удар, подс. Б.Н. намалил скоростта и спрял. Ударът настъпил върху пешеходната пътека на разстояние от около 3,8 – 4,2 метра по широчина на пътното платно, вляво от десния край на платното за движение по посоката на движение на автомобила и на около 29 - 33 метра по дължина на пътното платно от метален стълб за осветление, намиращ се преди ъгъла на кръстовището с ул. “Сан Стефано“ в същата посока.

Инициалният удар бил осъществен с предната дясна част на автомобила на подс. Б.Н. ( предната броня в областта под десния фар ) и външната повърхност на левия и вътрешната повърхност на десния крак на пешеходката Е.Д.. Почти едноактно настъпил удар от ръба на предния капак на автомобила върху лявото бедро и таза на Е.Д.. Тъй като инициалният удар бил под центъра на тежестта на пешеходката, тялото било отхвърлено и възкачено върху предния капак на автомобила, като главата й достигнала долния десен ъгъл на челното стъкло. След окончателното спиране на моторното превозно средство тялото на пешеходката изпаднало пред него. От удара били причинени охлузвания и кръвонасядания по главата, торса и крайниците; фрактури на бедро, ключица и ребра; контузия на главата и мозъка; кръвонасядания по вътрешната повърхност на меката черепна покривка; субдурален и субарахноидални кръвоизливи; развитие на масивен оток с вклиняване на малкомозъчните сливици в големия тилен отвор; белодробна и мозъчна мастна емболия - навлизане  в микроциркулацията на обилно количество мастни капки с произход от счупените кости и размачканите тъкани.

След спирането на автомобила, подс. Б.Н. слязъл от него и възприел тежкото състояние на пострадалата, без да променя местоположението на автомобила и тялото на пострадалата. Возещият се в автомобила пътник свидетел Е.Л. се обадила по мобилния си телефон на телефонен №112, където съобщила за случилото се ПТП и поискала от оператора да бъде повикан екип на контролните органи и медицински екип на произшествието. Въпреки, че при условията на спешност Е.Г.Д. била откарана в болнично заведение и там й била оказана медицинска помощ, от така причинените й травми, пострадалата Е.Г.Д. починала на 24.05.2013 година.

Така установената фактическа обстановка съдът прие за установена от анализа на събраните по делото доказателствени материали,като по същество този доказателствен анализ съвпада изцяло с доказателствените изводи на състава на съда при предходното разглеждане на делото: обясненията на подс. Б.В.Н.; показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели О.И., Ю.Н., В.Д., О.Н., Е.Л., Б.Г. и М.А.; показанията на свидетеля Ю.Н., дадени на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.2 от НПК изцяло; заключенията на назначените и приети по делото съдебно - химическа експертиза ( т.I, л.32 от досъдебното производство ), съдебно - химическа експертиза ( т.I, л.33 от досъдебното производство ), съдебно - медицинска експертиза на труп ( т.I, л.19 – л.29 от досъдебното производство ), комплексна медико - автотехническа експертиза ( т.I, л.38 – л.50 от досъдебното производство ), допълнителна  комплексна медико - автотехническа експертиза ( т.III, л.40 – л.49 от досъдебното производство), автотехническа експертиза ( т.III, л.76 – л.82 от досъдебното производство ); протокол за оглед на местопроизшествие и скица ( т.I, л.4 – л.5 от досъдебното производство ), албум ( т.I, л.12 – л.15 от досъдебното производство ), протокол за отговорно пазене ( т.I, л.16 от досъдебното производство ), протокол за извършена проверка с техническо средство ( т.I, л.17 от досъдебното производство ), писмо с изх. № Я 5844 / 17.01.2014 г. от СДВР – ОПП с приложение към него и констативен протокол ( т. II, л.25 – л.27 от досъдебното производство ), писмо с изх. № АИ - 1274 / 28.03.2014 г. от ДКСИ с приложения към него и констативен протокол ( т.II, л.25 – л.27 от досъдебното производство ), акт  за смърт и удостоверение за наследници ( т.III, л.94 – л.99 от досъдебното производство ), справка за съдимост, характеристика ( т.III, л.11 от досъдебното производство ), писмо с изх. № 535 / 31.05.2016 г. от УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД с приложение към него – история на заболяване № 8545 / 2013 г. за лицето Е.Г.Д. (л.143 – 209 от съдебното дело ) и останалите събрани по делото писмени доказателства.

Следва да се отбележи,че при новото разглеждане на делото свидетелите бяха последователни в показанията си,като не се констатираха противоречия в изнесеното от тях на досъдебното производство,при предходното разглеждане на делото и в настоящия съдебен процес,експертите поддържаха изводите си така,както са изложени в писмените заключения,вкл. и от в.л. А.,заменил експерта В.,починал в хода на съдебното следствие,нови писмени доказателства,които да обосновават различен прочит на доказателствените източници не са събрани.

Посочените доказателства са  приобщени по реда и начина предвиден в НПК. Същите са с годна доказателствена основа за обосноваване изводите на съда, относно подлежащите на доказване факти и обстоятелства. В тях се съдържат данни относно времето и мястото на настъпилото произшествие, механизма на удара и причината за смъртта на пострадалото лице. Разпитаните по делото свидетели Ю.Н., В.Д. и О.Н. не са очевидци на механизма на удара и движението на управлявания от подсъдимия Б.Н. автомобил, тъй като са пристигнали на местопроизшествието, след като ударът е бил настъпил, но показанията на същите са източник на информация за начинът, по който е било запазено местопроизшествието и осъщественият по късно оглед.

Свид. Е.Л. е възприела и свидетелства за мястото на удара, взаимното разположение на автомобила и пострадалото лице, за състоянието на подсъдимия Б.Н. и починалата вече Е.Г.Д..

 Показанията на свид. Б.Г. също представляват източник на информация относно мястото на станалия инцидент, както и интензивността на движението.

 Неотносими се явяват останалите разпитани по делото свидетели – О.И. и М.А., доколкото от показанията на същите не се установяват факти и обстоятелства ,които се намират от значение и във връзка с предмета на делото. Независимо от  липсата на преки доказателствени източници, съдът обоснова изводите си за релевантните факти по делото, позовавайки се на обективните данни, съдържащи се в протокола за оглед и експертизи.

По категоричен и безспорен начин, и от обясненията на подс. Б.Н., дадени в съдебно заседание, и от показанията на свид. Е.Л. и Б.Г., се установяват обстоятелствата по управление от страна на подсъдимия на лекия автомобил ”Тойота Авенсис” на инкриминираната дата и в пътния участък на бул. “Янко Сакъзов”, в участъка между ул. ”Кракра” и бул. ”Е.И Х.Г.”, в посока към булеварда, на пешеходната пътека в района на кръстовището след ул. ”Сан Стефано” и движението в същия участък на пострадалата пешеходка Е.Г.Д., в посочената последователност.

Конкретните характеристики на пътната обстановка, изразяващи се в параметрите и вида на пътното платно, неговото покритие; обстоятелството, че пътното платно е било сухо, без неравности и наклон; в светлата част на денонощието, при добрата видимост, са обстоятелства, които съдът приема за установени по еднопосочен и непротиворечив начин и от гласните доказателства – обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели Ю.Н., О.Н. и Е.Л., и от отразеното в протокола за оглед и придружаващите го скица на местопроизшествието и фотоалбум.

Съдът прие за установено, че скоростта на движение на управлявания от подс. Б.Н. лек автомобил ”Тойота Авенсис” е била около, но не по - ниска от 40 км.ч., а на пострадалата Е.Д. около 3,16 км. ч. при бърз ход (получено чрез превръщане на метричната единица на зададената скорост за пешеходец от 0,88 м.с. в км.ч. ), като кредитира заключениeтo на назначената в досъдебното производство комплексна медико - автотехническа експертиза, която по обоснован начин, с оглед установените след произшествието обективни находки, е изчислила местоположението, отстоянията и скоростта на посоченото превозно средство и пешеходец. По отношение на скоростта на движение на пешеходката Е.Д., съдът прие посочената за средна скорост на пострадалата при бърз ход 0,88 м.с. ( 3,16 км. ч. ), доколкото в хода на съдебното следствие не бяха установени обективни данни за движение при нормален или бавен ход и което се явява в най – благоприятна степен за подсъдимото лице, доколкото установените в заключението от  КМАТЕ средни скорости при нормален и бавен ход се явяват с посочени значително по – високи стойности при отстояние и опасна зона за спиране.

Съдът  кредитира  заключението  на  назначената  в  хода  на досъдебното производство комплексна медико - автотехническа експертиза ( т.I, л.38 – л.50 от досъдебното производство ), която е определила скоростта на движение на управлявания от подс. Б.Н. автомобил, към момента на удара, като такава от порядъка на 40 км.ч., но не по - ниска от посочената стойност. Видно от същото заключение, така определената скорост е била изчислена по математически начин въз основа на показатели от обективно естество - намерените на местопроизшествието находки. Заключението на назначената в  хода  на досъдебното производство комплексна медико - автотехническа експертиза за скоростта на движение на управлявания от подс. Б.Н. автомобил не противоречи на събраните по делото доказателства и по - специално на показанията на свид. Е.Л., доколкото същата към момента на инцидента се е намирала в непосредствена близост, но не е възприела възникналия пътен инцидент.

Налице е противоречие в обясненията на подс. Б.Н., дадени в хода на съдебното следствие относно скоростта на движение на лекия автомобил, като същият сочи, че се е движил със скорост около 25 – 30 км.ч. За това обстоятелство съдът намери, че следва изцяло да кредитира заключението на комплексната медико - автотехническа експертиза, където експертите изследват този въпрос и въз основата на обективните находки по делото - деформации на лекия автомобил и получените травматични увреди на пострадалото лице, приемайки скорост на движение от порядъка на 40 км.ч. ( към момента на удара ), тъй като изначално са избегнати субективните преценки, които за различните субекти не са еднакви.

Съдът кредитира, като подробно обосновано, последователно и обективно, заключението на назначената в хода на досъдебното производство  комплексна медико - автотехническа експертиза и в частта й, в която  е посочено, че скоростта от около, но не по - малка от 40 км.ч., с която се е движел управляваният от подс. Б.Н. автомобил, е позволявала аварийно спиране на разстояние от 22 м след задействане на спирачния механизъм. По също такъв обоснован начин, заключението е посочило, че зоната на възприемане на обекти на пътното платно при наличие на спрели в дясно автомобили се простирала на около 25 до 43 м пред автомобила, като при липса на такива автомобили, отстоянието би било значително по – голямо. Тази зона на възприемане на обекти на пътното платно, с оглед конкретната пътна обстановка, сухата пътна настилка и дневна видимост, позволявала на подсъдимия да възприема обекти на разстояние минимум 25 м., поради което съдът кредитира същото заключение и в тази му част. Заключението в тази му част е основано изключително на обективни данни – стандартните зони на възможност за възприемане и визуализация от лекия автомобил, както и установената от доказателствата по делото конкретна пътна обстановка. По делото не беше установено по категоричен начин, че пострадалата Е.Д. е била видима от по - голямо разстояние от разположената пешеходна пътека ( 25 м. ), както и че същата се е движила при бавен или спокоен ход, доколкото за забелязването й преди зоната на възприемане на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, не свидетелства и незаинтересованият свидетел Е.Л..

 Като кредитира заключението на комплексната медико - автотехническа експертиза в посочените й части и като взе предвид последователните, логични и последователни показания на свид. Е.Л. за тези обстоятелства, съдът прие за установено, че в резултат на по - високата скорост на управлявания от подсъдимия автомобил, в сравнение със скоростта на придвижване на пострадалата Е.Д., последната е попаднала в зоната на движението на управлявания от подсъдимия автомобил.

Съдът прие за установено, че гледайки напред, в посока направлението на движение на управлявания от него автомобил ”Тойота Авенсис”, подс. Б.Н. също е видял движещият се пред него пешеходец, а именно пострадалата Е.Д., като подложи на внимателен анализ на обясненията на подсъдимия и ги съпостави с останалите събрани по делото доказателства.

 Съдът кредитира обясненията на подс. Б.Н. в частта, в която той твърди, че управлявайки автомобила в инкриминирания участък, същият е гледал напред в посоката на направлението на движение на същия автомобил. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават обясненията на подсъдимия в тази им част и да сочат, че вниманието му е било ангажирано от други фактори и погледът му да е бил насочен в друга посока. Кредитирайки обясненията на подс. Б.Н., че управлявайки автомобила по бул. “Янко Сакъзов”, той е гледал напред по посоката на движение на своя автомобил, съдът отхвърля като противоречащи на тях, недостоверни и несъотвестващи с останалите събрани по делото доказателства, обясненията на подсъдимия, че той не е видял пострадалата Е.Д., до момента на удара на автомобила с последната. В тази им част обясненията на подсъдимия са вътрешнопротиворечиви и нелогични, доколкото няма възможен механизъм за внезапно попадане на пострадалия пешеходец, движещ се перпендикулярно по пешеходна пътека и от дясно на ляво по пътното платно, на направлението на движение, с насоченост към посоката на идващия автомобил. Установените по делото обстоятелства : че зоната на видимост на управлявания от подсъдимия автомобил е била не по – малко от 25 м пред него; че към момента на инцидента не е имало други движещи се или спрели превозни средства; че в тази зона се е оказала пострадалата Е.Д.; че зрителното поле на подсъдимия Б.Н. е обхващало зоната от пътното платно, в която пострадалата е предприела пресичане, обосноват категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият е видял пострадалото лице в момента на попадането му в зоната на видимост пред лекия автомобил ”Тойота Авенсис”.

Съдът прие за установено по категоричен начин, че след като пешеходката Е.Д., е попаднала в зоната на видимост на подсъдимия и той, гледайки напред в направлението на движение на управлявания автомобил, е видял пострадалата пешеходка, подсъдимият Б.Н. не е предприел никакво допълнително въздействие върху органите за управление на автомобила и същият продължил да се движи направо, със скорост от порядъка на 40 км.ч., но не по - ниска, като по този начин пресрещнал движещата се със скорост от около 0,88 м.с. пешеходка Е.Д. ( около 3,16 км. ч. - получено чрез превръщане на метричната единица на зададената скорост за пешеходец при бърз ход от заключението на КМАТЕ в км.ч. ). Липсата на предприето от подсъдимия Б.Н. въздействие върху спирачната система на управлявания от него автомобил до момента на удара с пострадалото лице се установява по категоричен начин от последователните и логични показания на свид. Л., която возейки се в лекия автомобил и намирайки се в непосредствена близост от мястото на инцидента, не е възприела предприемане на спиране на управлявания от подсъдимия автомобил. Свид. Л. е незаинтересован от изхода на делото очевидец на произшествието и нейните показания по напълно достоверен и непротиворечив начин описват фактическата обстановка непосредствено преди и непосредствено след произшествието.

Съдът прие за установен механизма на осъществяване на инициалния удар между управлявания от подсъдимия автомобил и пострадалата Е.Д., като кредитира заключението на назначената в хода на досъдебното производство комплексна медико - автотехническа експертиза, доколкото същото заключение е подробно обосновано с оглед на детайлно разгледаните от вещите лица повреди на автомобила, както и на обсъждането на причинените на пострадалото лице телесни увреждания. Съдът кредитира същото заключение и в частта му, в която е описан механизма на последвалото съприкосновение между пострадалата Е.Д. и автомобила, управляван от подс. Б.Н., както и траекторията на движение на тялото на пострадалата, след сблъсъкът от автомобила.

Относно вида и характера на причинените увреждания и причината за смъртта на пострадалата Е.Д., съдът изцяло обоснова изводите си въз основа на съдържащите се отговори в изготвената комплексната медико - автотехническа експертиза. Съдът кредитира заключението и в частта, от която се установява техническата изправност на управлявания от подс. Б.Н. лек автомобил ”Тойота Авенсис”.

Съдът кредитира и заключението на назначената в хода на досъдебното производство допълнителна  комплексна медико - автотехническа експертиза ( т.III, л.40 – л.49 от досъдебното производство), според което, видно от отговора на задачите, експертите са отразили как принципно се определя достоверно скоростта на превозните средства. Същите са описали технически метода, който са могли да използват в случая и въз основа на който са посочили минималната скорост на движение на лекия автомобил. С цитираното се е изчерпал и отговора на поставената им задача, доколкото в останала си част експертното заключение е потвърдило резултатите на изследваните въпроси по първоначално назначената и изготвена комплексна медико - автотехническа експертиза ( т.I, л.38 – л.50 от досъдебното производство ). По убеждението на съдебния състав, така предоставен, отговорът се явява мотивиран и обоснован, като се изяснява и начинът, по който експертите са достигнали до него. В тази връзка, при изготвяне на заключението си, вещите лица са извършили допълнителни изчисления, ползващи като входни данни част от посочените от вещите лица ориентири; обоснована е зависимостта и взаимовръзката между деформациите, разположението и свидетелските показания. При така извършената мотивировка на този извод, неговата експертна обоснованост не може да  се постави под съмнение. Всъщност данни за различна от тази скорост са се съдържали единствено в гласните доказателства, като по отношение на скоростта на придвижване на автомобила на подсъдимия – само в обясненията му. При изслушването им в съдебно заседание, вещите лица отново обосноваваха извода си за скоростта на управлявания от подс. Б.Н. лек автомобил ”Тойота Авенсис”.

По същия убедителен и обоснован начин, назначената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза ( т.III, л.76 – л.82 от досъдебното производство ) е формирала отново извод, че скоростта на движение на управлявания от подс. Б.Н. автомобил преди и по време на произшествието е била около, но не по – ниска от 40 км.ч. Посочените като относими обстоятелства при даване на отговора на основната задача на експертизата, а именно за установяване на скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, на първо място са посочени по убедителен начин, а на следващо са били разгледани като показатели на възприето в експертната практика математическо уравнение за изчисляване на скоростта на превозните средства. Вещите лица, дали заключението на назначената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза, са посочили защо възприетите от тях като установени обстоятелства, а именно подбитости на автомобила и травматични увреждания обуславят възприетия от експертизата извод, че скоростта на движение на управлявания от подс. Б.Н. лек автомобил ” Тойота Авенсис ” е била около, но не по – ниска от 40 км.ч., замествайки във формулата от основната експертиза. Посочените от вещите лица обстоятелства имат характера на обективен показател, който позволява определяне по съответен изчислителен метод на математична величина, каквато представлява скоростта на движение на автомобила. Съдът намери, че отговорите на поставените задачи в експертизата е обоснован по достатъчно конкретен и убедителен начин, което е изисквало именно установяване, чрез използване на специалните знания на вещите лица, на скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, преди настъпването на произшествието. В тази част на заключението схематично са посочени обстоятелства, които експертите са счели за относими към отговора на така поставените им задачи, което е дало основание на вещите лица да приемат посочените скорости на движение на управлявания от подсъдимия автомобил. Формирайки този извод, вещите лица, изготвили разглежданото заключение, са извършили необходимото задълбочено експертно изследване за установяване на конкретната скорост на движение на управлявания от подсъдимия автомобил. В заключението е обоснована приложимостта на описаната методика към установяване на скоростта на автомобил при удар с пешеходец. Поради това, за съдът не възникна съмнение за правилността на заключението на автотехническата експертиза в посочените отговори по поставени задачи.

По категоричен и безпротиворечив начин от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп ( т.I, л.19 – л.29 от досъдебното производство ) се установяват причинените в резултат на произшествието увреждания на пострадалата Е.Г.Д. и пряката причинна обусловеност на настъпилата негова смърт от същите увреждания.

Съдът кредитира като компетентно изготвени и заключенията от съдебно – химическите експертизи  ( т.I, л.32 и т.I, л.33 от досъдебното производство ), от които е видно, че при  се при пострадалата Е.Г.Д. не се установява наличие на етилов алкохол, наркотични и упойващи вещества.

Съдът обоснова изводите си и въз основа на писмените доказателства, приложени по делото – протокол за оглед на местопроизшествие и скица ( т.I, л.4 – л.5 от досъдебното производство ), албум ( т.I, л.12 – л.15 от досъдебното производство ), протокол за отговорно пазене ( т.I, л.16 от досъдебното производство ), протокол за извършена проверка с техническо средство ( т.I, л.17 от досъдебното производство ), писмо с изх. № Я 5844 / 17.01.2014 г. от СДВР – ОПП с приложение към него и констативен протокол ( т. II, л.25 – л.27 от досъдебното производство ), писмо с изх. №АИ - 1274 / 28.03.2014 г. от ДКСИ с приложения към него и констативен протокол (т.II, л.25 – л.27 от досъдебното производство ), акт  за смърт и удостоверение за наследници ( т.III, л.94 – л.99 от досъдебното производство ), справка за съдимост, характеристика ( т.III, л.11 от досъдебното производство ), писмо с изх. № 535 от 31.05.2016 г. от УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД с приложение към него – история на заболяване № 8545 / 2013 г. за лицето Е.Г.Д. (л.143 – л.209 от съдебното дело ) и останалите събрани по делото писмени доказателства, като изготвени по предвидения в НПК ред.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимият Б.В.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“б”, пр.1 във вр. с ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като на 21.05.2013  г. в гр. София, по бул. ”Янко Сакъзов”, с посока на движение от ул. ”Кракра” към бул. ”Е.И Х.Г.”, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка ”Тойота”, модел “Авенсис”, с ДКН № *******, на пешеходна пътека в района на кръстовището с ул. ”Сан Стефано”, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.119,ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Е.Г.Д..

На инкриминираната дата и място, подсъдимият Б.Н., в качеството си на водач на моторно превозно средство, е нарушил правилото за движение по чл.119,ал.1 от ЗДвП,според което при приближаване към пешеходна пътека е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,като намали скоростта или спре.Подсъдимият не е изпълнил това свое задължение, тъй като при попадането в неговото зрително поле на движещият се пред автомобила му ,на пешеходната пътека, пешеходец – пострадалото лице Е.Д., като не е предприел допълнително въздействие върху органите за управление на автомобила си,така че да намали скоростта или да спре,за да пропусне стъпилата на пешеходната пътека пешеходка.

С оглед на това съдът счита,че  именно противоправното поведение на подс. Б.Н. е станало причина за настъпване на съставомерната последица, което обосновава и пряката причинната връзка между нарушението на правилата за движение по пътищата и настъпилия противоправен резултат.

Следва да се отбележи,че пострадалата Е.Д. не е имала какъвто и да е принос за настъпването на ПТП, тъй като същата е пресичала пътното платно на разрешено ( определено ) за това място ( на пешеходна пътека в съответствие с изискването на чл. 113, ал.1 от ЗДвП – „ При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки…”), поради което и няма място за обсъждане на съпричиняване от страна на пострадалото лице за настъпване на общественоопасния резултат.

От субективна страна подс. Б.Н. е извършил деянието при форма на вината несъзнавана непредпазливост-небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.При приближаването си към пешеходната пътека същият е бил длъжен да предвиди наличието на преминаващи пешеходци върху нея и да съобрази движението си като намали скоростта или спре,така че да осигури безпрепятствения им ход и като не е сторил това,е ангажирал отговорността си по цитираната по-горе разпоредба.

 Този извод се налага на базата  на  установените по делото, чрез комплексната медико - автотехническа експертиза параметри на  скоростта  му на движение и възможността за избягване на удара, при своевременно боравене със спирачната система на автомобила.

Съдът намира за неоснователни възраженията на защитата,че обвинителната теза се крепи на предположения,в отговор на които следва да се изтъкне,че от приетите по делото експертизи,изготвени на база на протокола за оглед на местопроизшествие,свидетелските показания и съответните изчисления,за които притежават специални знания,се установяват механизма на настъпилото произшествие,мястото на удара и неговите последици за пострадалата пешеходка.

В този смисъл е установено по несъмнен начин,че  причината  за настъпването на произшествието са субективните действия на подсъдимия с органите за управление и липсват каквито и да е доказателства за друга обективна или форсмажорна причина, паради което нито експертите са обсъждали такъв механизъм, нито съдът има доказателствена основа, върху която да гради  подобни изводи. Същевременно в случая не се касае за доказателствена непълнота, при която да е невъзможно да се направят  изводи от фактическа и правна страна.

Не е налице и хипотезата на чл.15, ал.1 от НК ( случайно деяние ), доколкото по делото беше установено обстоятелството, че в конкретния случай подсъдимият е управлявал автомобила с нормативно разрешената за населено място скорост, но е предприел навлизането върху пешеходната пътека в попътната му лента за движение,без да пропусне стъпилата на пешеходната пътека пострадала, с оглед на което и според приетото заключение на комплексната медико - автотехническа експертиза, той обективно сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара, разчитайки на увереността си, че ще успее да избегне последиците, като тази увереност е почивала  на фактори, чиято неефективност е следвало да предвиди. Поради изложеното съдът намира, че съставомерният резултат се дължи на виновното поведение на подсъдимия и не е  налице хипотезата на чл.15, ал.1 от НК – случайно събитие. Общественоопасният резултат не би настъпил, ако подсъдимият  е изпълнил визираните в чл.119,ал.1 от ЗДвП  изисквания, каквато обективна възможност е била налице. Именно неговото противоправно поведение е било едно от необходимите условия, станали причина за настъпване на съставомерната последица, което обосновава и причинната връзка между нарушението на правилата за движение по пътищата и настъпилия противоправен резултат.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

 

За престъплението по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“б”, пр.1 във вр. с ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, извършено от подс. Б.Н. е предвидено наказание „лишаване от свобода” от три до десет години.

При определяне на размера на наказанието съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието на фона на зачестилите през последните години нарушения на правилата за движение по пътищата с тежък резултат,но ниската такава на дееца ,смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства,каквито са чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни,изразеното искрено съжаление от случилото се, инцидентния характер на деянието и липсата на данни за предходно наложени на подсъдимия административни санкции за нарушение на правилата за движение и при липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие, че деянието е извършено при наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, като прецени, че и най – лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко,което обуславя приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

С оглед на това съдът наложи наказание под предвидения от чл.343, ал.3, пр. последно, б.“б”, пр.1 от НК минимален размер, а именно  “Лишаване от свобода” за срок от две години.

Съдът прие, че са налице предпоставките на чл.66 от НК за прилагане на института на условното осъждане спрямо подс. Б.Н.,тъй като същият е неосъждан,наложеното му наказание е под три години и за постигане на целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК не се налага изолирането му от обществото,поради което съдът отложи така наложеното наказание от две години “Лишаване от свобода“ за срок от четири години.

Съдът намери, че следва на основание чл.343г от НК, подс. Б.Н. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години,считано от влизане на присъдата в сила.

 Този срок съдът намира за съответен на степента на обществена опасност на деянието и на дееца от една страна,както и за постигане целите на генералната превенция-за осъществяване на превантивно възпиращо въздействие върху останалите водачи.

В правото си на лична защита подсъдимият пледира това наказание да му бъде определено в минимален размер,тъй като в качеството си на професионален шофьор си осигурява средства за нормално препитание и лечение,в отговор на което следва да се изтъкне,че съдът съобрази в този смисъл Постановление №1/83 год. на Пленума на ВС,според което срокът на наказанието лишаване от право за управление на МПС не може да бъде по-кратък от срока на наказанието лишаване от свобода,когато се налагат заедно.

В тежест на   подсъдимия Н. съдът възложи сторените по делото разноски в размер на 1250 лв. по сметка на СДВР,както и сумата от 1660 лв. разноски по разглеждане на делото в СГС,както и разноските на частния обвинител О.И. в размер на 800 лв. по НОХД № 5527:14 год. на СГС,1500 лв. по ВНОХД №1066/16 год. на САС и по настоящото дело в размер на 1500 лв.

 С оглед на тези съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :